№ 1790
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100502039 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 253/22.04.2021 год., постановено по гр.д. № 11375/2020 год., поправено
с решение № 815/08.07.2021 год., ВРС – 46-ти състав е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ХР. М. Х., ЕГН ********** от гр. Варна НЕ ДЪЛЖИ на
“Водоснабдяване и канализацияВарна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна,ул. „Прилеп“ №33 сумата от 273,23 леваглавница по фактура
**********/18.02.2019г., 341,96 лева главница по фактура № *********/15.03.2019г., 0,01
лева –главница по фактура №**********/16.04.2020г., 84,49 лева- главница по фактура
№**********/13.06.2019г., сумата от 301, 87 лева- главница по фактура
№**********/11.07.2019г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ предявения
от ХР. М. Х., ЕГН ********** от гр. Варна срещу “Водоснабдяване и канализация- Варна“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,ул. „Прилеп“ №33 за
осъждане на ответното дружество да изпълни договорното си задължение да разположи
водопроводния възел на водопроводното отклонение за обект на потребление в гр.Варна,
ул.“Шипка“ № 6 в рамките на сутерена на самата сграда, представляваща обект на
потребление в общодостъпно, затворено, осигурено и осветено помещение, на осн.чл. 79,ал.
1 от ЗЗД, произнасяйки се и за отговорността за разноски.
Недоволен от горното е останал ищеца Х.Х., който обжалва постановеното
1
първоинстанционно решение в отхвърлителната му част. В жалбата се излага, че решението
на ВРС е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, както и
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно съдът е
тълкувал Общите условия на оператора и Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда 1
за присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителни и канализационни
услуги, както и не се е съобразил с установената по делото фактическа обстановка. Сочи се,
че неправилно съдът е приел, че уредените в ОУ и Наредбата изисквания относно
разполагането на водомерен възел на водопроводното отклонение важат само за
новоприсъединени обекти или такива, които към влизане в сила на ОУ не са присъединени
към водопроводната мрежа.. Позовава се на разпоредбата на чл.11, ал.2 от наредбата, като
твърди и че промяната на местоположението на тази част от водомерния възел /на общия
водомер/ не е свързана с промяна на параметрите на водоснабдяването на обекта, а нормата
на чл.13, ал.1 т.3 от Наредбата и в частност сочената разпоредба на чл.161 от ЗУТ е
неприложима, тъй като касае отношение във връзка с изграждане на нова сграда, какъвто не
е процесния случай. Поддържа, че не е необходимо проектиране на ново цялостно
водопроводно отклонение, а се касае за преместване на водомерния възел /общия водомер/
от настоящото му положение през три имота – в сградата на ул.“Шипка“ № 6, където е
обекта на потребление на ищеца и което, според проведената пред първоинстанционния съд
СТЕ, е възможно. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване
на друго, с което се уважи иска, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна „ВиК-Варна“ ООД депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че решението е правилно и обосновано. Сочи,
че е безспорно между страните, че същите са облигационна връзка, възникнала с
присъединяването на ищеца към водопроводната мрежа. Сочи, че както чл.11 от Наредбата,
така и чл.8 от са относими към новоприсъединени обекти или такива, които към влизане в
сила на ОУ не са присъединени към водопреносната мрежа, а промяната на съществуващ
обект се извършва по заявление на възложителя по реда на чл.161 от ЗУТ. Поради горното
не е налице договорно задължение, което не е изпълнено от оператора, а липсва заявление
на възложителя по реда на чл.161 ЗУТ, каквото не е налице. Моли за потвърждаване на
съдебното решение и присъждане на разноски.
В с.з. по същество, представляващият въззивника моли за отмяна на
първоинстанционното решение.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на решението на ВРС.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
Видно от сезиралата районния съд искова молба, предявен е иск с правно основание в
чл. 79, ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение на обективираното в чл.8, ал.5 от ОУ на
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД договорно задължение, идентично на чл.11,
ал.3 от Наредба № 4/2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, да разположи водопроводния
възел на водопроводното отклонение за обект на потребление в гр.Варна, ул.“Шипка“ № 6 в
рамките на сутерена на самата сграда, представляваща обект на потребление в
общодостъпно, затворено, осигурено и осветено помещение.
Не е налице спор по делото, че страните се намират в облигационна връзка по
договор за доставка на ВиК услуги, като собственият на ищеца имот е присъединен към
водопреносната и канализационна мрежа преди повече от 50 години. Не се спори и че
главният водомер е поставен извън границата на имота.
Развитите от въззивника доводи и релевираните в жалбата оплаквания извеждат като
основен спорен въпрос приложима ли е разпоредбата на чл.8, ал.5 ОУ, респективно чл.11,
ал.3 от Наредба № 4/2004 год. по отношение на заварени обекти на потребление,
респективно налице ли е неизпълнено договорно задължение на ответника в горния смисъл.
Отговорът на така изведения въпрос съдът намира за отрицателен.
Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни
инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към
водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел". Доколкото
водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от
общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи, алинея 3 предвижда те
да се изграждат и поддържат от операторите“.
Определение за водопроводно отклонение е дадено в чл. 11, ал.2 и съгласно него
„водопроводното отклонение е участък от водоснабдителната мрежа, който започва от
3
водовземната скоба или фасонната част и се състои от водовземна част, водопроводни тръби
и тротоарен спирателен кран и завършва с водомерен възел. Когато след водопроводното
отклонение има повече от един потребител, водомерът на водопроводното отклонение е общ
водомер."
Същевременно, съгласно чл.11 от Наредбата /идентично чл. 8 от ОУ/ В и К
операторът предоставя услугата доставяне на питейна вода 3 чрез водоснабдителната
система до границата със сградната водопроводна инсталация или до вътрешната
водоснабдителна мрежа на обособен имот, присъединени към водоснабдителните системи
чрез водопроводно отклонение с водомерен възел, който в урбанизираните територии и
селищните образувания се разполага в урегулирания поземлен имот в защитена срещу
нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2 м от уличната регулационна линия или в
общо леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление помещение непосредствено след
влизането на тръбата в сградата, когато тя е етажна собственост, или когато сградата отстои
на не повече от 5 м от уличната регулационна линия.
Както се посочи по-горе обаче, процесният имот е присъединен към водопроводното
отклонение на ул. Петър Райчев преди повече от 50 години, поради която и цитираните
разпоредби са неприложими към него. Както е прието в решение № 42/10.04.2018 год. по
гр.д. № 2189/2017 год. на ВКС, разпоредбите на Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, не се прилагат при откриване на индивидуална партида за
присъединяване към водоснабдителната мрежа на обект в сграда с изградена водопреносна
инсталация преди влизане в сила на наредбата, а се отнасят само до хипотези на
присъединяване на новоизградени обекти към водоснабдителната мрежа, респ. обекти,
които преди влизане в сила на наредбата не са били водоснабдени. В този смисъл,
ирелевантни са доводите на въззивника, че не е налице изключението за монтиране на
водомерна шахта и водомерен възел извън границите на имота, което обстоятелство не
подлежи на преценка към настоящия момент.
При липса на неизпълнено договорно задължение на ответника, произтичащо от чл.8,
ал.5 от ОУ, искът е неоснователен.
Само за пълнота следва да се посочи и несъстоятелност на довода на въззивника, че в
случая не е необходимо предприемане на действия по проектиране на водопроводно
отклонение, а се касае само за преместване на водомерния възел /общия водомер/.
Водомерите се монтират на отклоненията на водопроводната инсталация, захранваща имота
с вода, а действията по преместване на водопроводно отклонение по съществото
съставляват действия по проектиране на такова на желаното от потребителя място.
И след като не се установи нарушение на императивна материалноправна разпоредба,
за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд следи дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, първоинстанционното решение
следва да се потвърди, към чиито фактически и правни изводи въззивният съд препраща, на
основание чл.272 ГПК.
4
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 253/22.04.2021 год., постановено по гр.д. №
11375/2020 год., поправено с решение № 815/08.07.2021 год., ВРС – 46-ти състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от ХР. М. Х., ЕГН ********** от гр. Варна
срещу “Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна,ул. „Прилеп“ №33 иск за осъждане на ответното дружество да
изпълни договорното си задължение да разположи водопроводния възел на водопроводното
отклонение за обект на потребление в гр.Варна, ул.“Шипка“ № 6 в рамките на сутерена на
самата сграда, представляваща обект на потребление в общодостъпно, затворено, осигурено
и осветено помещение, на основание чл. 79,ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ХР. М. Х., ЕГН ********** от гр. Варн, ул.“Шипка“ № 6 ДА ЗАПЛАТИ
на “Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна,ул. „Прилеп“ №33 сумата от 100 лева, съставляващи юросконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
В необжалваната си част, РЕШЕНИЕТО е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5