Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 05.05.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 8116 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
„Е.Б.” ЕАД, ЕИК *********, твърди, че за периода от 30.09.2012 г. до 30.09.2013
г. ответникът „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК******, на основание раздел XI, т. т. 2, 3 и т. 4
от решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия по енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР), за определяне на временни цени за достъп до
електропреносната и електроразпределителната мрежа получил от „Е.Б.“ ЕАД, „В.Е.Х.“ ЕАД, ЕИК ********
и „Л.“ ЕООД, ЕИК ********, сума в общ размер на
253 498, 93лв. Сочи, че дължимите от производителите суми за достъп били
изчислени на база измерени количества произведена ел. енергия в местата на
търговско измерване, съгласно двустранни протоколи, подписани с ответника,
както следва: с „Е.- П.Б.“ ЕАД - 6 броя, двустранни протоколи за периода от м.
септември 2012 г. до м. септември 2013 г., с „Л.“ ЕООД - 12 броя и с „В.Е.Х.“
ЕАД - 24 броя. Поддържа, че в посочените протоколи подробно били описани
конкретните водно електрически централи и било удостоверено количеството
електрическа енергия. Сочи, че въз основа на тях били издадени фактури и било
извършено съответното им плащане. Твърди, че бил универсален правоприемник на „В.Е.Х.“
ЕАД и „Л.“ ЕООД. Поддържа, че между страните не били спорни обстоятелствата,
относно произхода на енергията от възобновяеми източници, нейният обем,
количество съгласно приложените двустранни протоколи и фактури издадени от
ответника, както и обстоятелството, че сумите били ефективно заплатени на
ответника като временна цена за достъп на основание отменено решение № Ц-33 от
14.9.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел XI, т. 2.3. и т. 4 съгласно влезли
в сила съдебни решения по адм. дело 12327/2012г. по описа на ВАС, решение №
15788 от 28.11.2013 г. по адм. дело № 13489/2013 г. на петчленен състав на ВАС
е оставено в сила решение № 7709 от 05.06.2013 г., по адм. дело № 12397/2012 г.
на ВАС, четвърто отделение, решение по адм. дело № 8202/2013 г. на ВАС - за
водни електрически централи, чиито преференциални цени били определени с решение
№ Ц-010/30.03.2011 г. Поддържа, че към момента на получаването на паричните
престации съществувало правно основание за плащанията, но в последствие същото
отпаднало с обратна сила поради отмяна на един от елементите на сложния ФС -
административният акт на ДКЕВР - и разместването на имуществените блага се
оказвало лишено от основание. Твърди, че към ответника били изпратени покани за
връщане на недължимо получените суми както следва: Покана изх. № 37 от
03.02.2014 г. от ищеца за сумата от 7 956,83 лв. относно недължимо платена
такса достъп за каскада Петрохан, на която бил получен отговор от ответника –
изх. № CD-DOC793 (1) от 11.02.2014 г.; Покана изх. № 38 от 03.02.2014 г. от
ищеца в качеството му на правоприемник на „В.Е.Х.“ ЕАД за сумата от
143 056,56 лв. относно недължимо платени такси за достъп от „В.Е.Х.“ ЕАД,
на която бил получен отговор от ответника - изх. № CD-DOC794 (1) от 11.02.2014
г.; Покана изх. № 06 от 03.02.2014 г. от ищеца в качеството му на правоприемник
на „Л.“ ЕООД за сумата от 102 485,54 лв. относно недължимо платени такси за
достъп от „Л.“ ЕООД, на която бил получен отговор от ответника - изх. №
CD-DOC796 (1) от 11.02.2014 г. Твърди, че в посочените покани подробно били
описани фактурите, по които били изплатени претендираните суми в общ размер на
253 498,93 лв. Претендира лихва за забава в размер на 69 640,17лв. за
периода от 11.02.2014 г. до 24.10. 2016 г.
Моли да бъде осъден ответникът да му заплати
253 215,80 лв. - главница и сумата в размер на 69 533.17 лв.(след изменението на иска предприето в о.с.з. на
05.05.2017 г.) - лихва за
забава за периода от 11.02.2014 г. до 24.10.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба (07.11.2016 г.).
Претендира разноски.
Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД оспорва предявените искове. Твърди, че в случая е
налице не само законово основание, но и валидно облигационно отношение между
страните, което на свой ред обосновава наличието на валидно задължение за ищеца
да заплаща цената за достъп – Договор за използване на разпределителната мрежа
от производител № **********/30.08.2011 г. Излага съображения, че възложителят
на ФЕЦ/ВЕЦ е сключил договор за присъединяване към електроразпределителната
мрежа на основание Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия и цитирания договор за достъп до разпределителната
мрежа от производител № **********/30.08.2011 г. Именно на основание този
договор, а не на основание решение на ДКВЕР било извършено начисляването на
процесните суми. Поддържа, че в процесните фактури ясно било посочено
основанието на доставката - в графа „Вид стока/услуга“ било записано „достъп до
електроразпределителната мрежа ВЕИ“. Излага съображения, че цената за достъп се
дължала по силата на вмененото от законовата норма задължение, а не възниквала
с приемането на индивидуалния административен акт за нейното определяне по
размер, в случая Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Сочи, че цената за
достъп до мрежата била определяема и размерът бил възприет между страните
според единичните цени посочени във фактурите на 1 МВЧ /8,56 лв./. Поддържа, че
самият факт, че ЕЦ била въведена в експлоатация, че произвежда ел. енергия и
осъществява продажба на произведената ел. енергия доказва, че ищецът е
получавал услугата достъп. Твърди, че през целия период, за който се отнасяли
фактурите, ищецът получавал услугата достъп. Сочи също, че ищецът е използвал
правото си на приспадане на данъчен кредит за размера на начисления по процесните
фактури ДДС, в размер от 20 %, или 42 249,82 лв. поради което той е получил
тази сума, съответно дори и искът да беше основателен, какъвто не е, за тази
част от сумата би се получило двойно плащане, което е самостоятелно основание
за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори относно твърдяните по делото фактически обстоятелства: ищецът е производител на електрическа енергия
от възобновяеми енергийни източници; наличието на сключен между тях Договор за използване на разпределителната
мрежа от производител № **********/30.08.2011 г.; твърдяното
правоприемаство; произхода на
енергията от възобновяеми източници, нейния обем, количество съгласно
приложените двустранни протоколи и фактури издадени от ответника(във връзка с размера на
фактурираното вземането е била допусната ССЕ, като след нейното приемане
страните са приели установеното от ВЛ ), както и обстоятелството, че сумите били ефективно
заплатени на ответника,
установяващо се от и представените документи.
Спори
се относно това дали ищецът и праводателите му са ползвали данъчен кредит по
фактурите.
Не
се спори, че преференциалните цени, които са приложими за обекта, са били определени в Решения на комисията за
енергийно и водно регулиране – Решение № Ц-018/31.03.2010 г.
Безспорно е, че Комисията за енергийно и водно регулиране с
Решение № Ц-33 от 14.09.2012 год., считано от 18.09.2012г., е определила временни цени за достъп до електропреносната
и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор” ЕАД
на „ЕВН Б.Е.“ЕАД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от
присъединяването към съответната мрежа, от производители на електрическа
енергия от възобновяеми източници (ВЕИ), ползващи преференциални цени за
количествата продадена електрическа енергия.
Не се
спори, а и на съда е служебно известно, че
Решение № Ц-33 от
14.9.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел XI, т. 2.3. и т. 4 е било отменено с влезли в сила съдебни решения - по адм. дело 12327/2012г. по описа на ВАС, решение №
15788 от 28.11.2013 г. по адм. дело № 13489/2013 г. на петчленен състав на ВАС
ебило оставено в сила решение № 7709 от 05.06.2013
г., по адм. дело № 12397/2012 г. на ВАС, четвърто отделение, решение по адм.
дело № 8202/2013 г. на ВАС.
Спорът е правен и се свежда до правните последици от отмяната на Решение
№Ц-33/14.09.2012 год. на КЕВР, във връзка с извършеното плащане.
Съобразно трайната практика на ВКС (Р№212/23.12.2015г.
по т.д.№2956/16г.; Р№155/11.01.2016г. по т.д.№2611/14г. на ІІ ТО;
№157/11.01.2015г. на ІІ ТО по т.д.№3018/14г.), съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2
и чл. 183 АПК отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица,
независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта.
С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК е предвидено действие занапред само на
съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт. Процесното
решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР няма такъв характер, и по аргумент за
противното от чл. 195, ал. 1 АПК, влезлият в сила съдебен акт за отмяната му
като индивидуален административен акт има обратно действие и отменя и
последиците от решението на ДКЕВР.
Разпоредбите на чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 104 ЗЕ и § 197 от ЗИДЗЕ от 2012
г. предвиждат задължение за сключване на договор за достъп, но дължимите цени
за предоставените от електроснабдителното дружество услуги подлежат на
административно регулиране единствено от ДКЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ.
Определената от регулаторния орган цена за достъп несъмнено става част от
същественото съдържание на договорното отношение и нейното заплащане е дължимо
на договорно основание. Този елемент /клауза/ от договорното отношение обаче не
е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на принудително
административно регулиране от държавния енергиен регулатор. Правното действие
на този административен акт обуславя и правното действие на клаузата за цената,
като елемент от съдържанието на всеки конкретен договор от подобен вид.
Следователно, задължението на производителите на електрическа енергия за
заплащане на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа
възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен
договор за достъп /такъв е налице и при липса на писмен договор, ако
съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата на оператора/ и
административноправен - решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп,
временна или окончателна. При тази законова уредба липсата на
административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на
цена за достъп, тъй като само чрез административния елемент подлежи на
определяне и съдържанието на договорната клауза за цената, дължима на
ответника. От друга страна за процесната "цена за достъп" не могат да
се приложат критериите по чл. 326, ал. 2 ТЗ, тъй като на територията, на която
ответникът осъществява дейността си, липсва друг оператор на разпределителна
мрежа, за да се определи обичайната цена за тази услуга. Следоватено задължението за ищеца за плащане на
цена за достъп, възникнало с издаването на решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на
ДКЕВР (съгласно чл. 13, ал. 7 ЗЕ) е отпаднало с влизане в сила от 19.06.2013 г.
на решение № 4083/25.03.2013 г. по адм. д. № 12494/2012 г. на ВАС, с което
решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп по чл. 32, ал. 4 ЗЕ
е отменено. С отмяната на решението на ДКЕВР липсва валидно
основание за заплащане на цена за достъп, даденото подлежи на връщане.
С оглед
основателността на иска за главица, акцесорния иск за лихва се явява основателен
за исковия период.
За
изпадане в забава в хипотезата на дадено без основание или на отпаднало
основание е необходима покана ( Решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г.,
С Покана изх №37 /03.02.2014 г. ищецът е
поканил ответника да върне сумата 7 956,83лв. - такса достъп до каскада
Петрохан, с Покана изх.№ 38/03.02.2014
г. да върне сумата 143 056,56лв. - такса достъп до ВЕЦ собственост на
дружеството, а с Покана №6/03.02.2014 г. сумата 102 485,54лв. Документите са били връчени на 04.02.2014 г., като
съдържат определен срок за плащане - 14 дни от поканата. Следователно е налице
забава на задължението да върне посочените суми за периода от 19.02.2014 г., до
24.10.2017 г. Размера на обезщетението за забава, определено по реда на чл.86 ЗЗД, въз основа на счетоводна
програма е 68 978.74лв.
В тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски - 12 926лв.
ДТ, адв. възнаграждения - 16 358лв.; депозит за ВЛ - 400лв. или общо 29 684лв.,
пропорционално с оглед отхвърлената част
– 29597,23лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, *** Бизнес Център да заплати на "Е.Б.” ЕАД, ***, чрез.адв.С.М.,*** сумата 253 215,80лв. на осн.
чл.55, ал.1 ЗЗД, представляваща заплатена цена за достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи, въз
основа на отменено Решение
№ Ц-33 от 14.09.2012 год. на Комисията за енергийно и водно регулиране за
периода 30.09.2012 г. - 30.09.2013 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 68 978.74лв. за периода 19.02.2014
г. - 24.10.2014 г., както и разноски в размер на 29 597,23лв., като отхвърля иска за лихва над уважения размер и
период.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: