№ 202
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502342 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на СТ. Ж. СТ., ЕГН
**********, с постоянен адрес с. Звездица, Община Варна, ул. „В.“, № 38, сега с неизвестен
адрес, чрез особения му представител адв. Ем.С., против решение № 262409/02.08.2020г. по
гр.д. № 14705/2019г., в частта, в която е осъден да заплаща на детето АДР. С.а С.а, ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител З. Т. ИЛ., ЕГН **********,
месечна издръжка за разликата над 162.50лв. до присъдените на 250 лв., с падеж до пето
число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 16.09.2019 г., до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от
момента на забавата до окончателното изплащане на задължението.
Счита решението на ВРС в обжалваната част за необосновано, незаконосъобразно и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Бащата последно е
работил на 4 часа, като продавач в магазин за хранителни стоки и е получавал 310.00лв. и
няма възможност да плаща определения му размер на издръжката. Освен това посещението
на допълнителни уроци по английски език и математика, както и спорт е в зависимост
възможностите на дължащия издръжката родител, а такава не е установена, още повече, че
допълнителни уроци не попадат в изискването за осигуряване на условия на живот,
1
необходими за развитието на детето.
Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено за разликата над
минималния размер от 162.50лв. до присъдените 250.00лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от З. Т. ИЛ. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Подп. К.“, № 28, ет. 6, ап. 57, чрез адв. Ант.А., с който оспорва
подадената въззивната жалба, като недопустима. Подадена е от особен представител,
назначен от съда за първата инстанция и С. не е дал съгласие за въззивната жалба.
Евентуално излага съображения за нейната неоснователност. Обжалваното решение е
валидно, мотивирано, разбираемо и правилно. Моли се да бъде потвърдено решението в
обжалваната му част. Претендира присъждане на сторените разноски.
ДСП-Варна не представят писмен отговор.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба ищцата З. Т. ИЛ., чрез адв. Ант.А. излага, че с ответника СТ. Ж.
СТ. са родители на роденото по време на съвместното им съжителство дете АДР. С.а С.а,
родена на 26.06.2009г. Отначало отношенията им били нормални. През октомври 2009г.
заминали в Гърция при родителите й, които живеели в гр. Атина. Там живели около пет
години. По това време С. бил осъден за трафик на хора, като му било наложено наказание
„лишаване от свобода“, което изтърпял в затвора в гр. Комотини, на 650.00км. от гр. Атина.
Тя ходеела на свиждане, но не искала да води дъщеря им в затвора. Това озлобило ответника
и като излязъл от затвора бил друг човек. Споровете им станали ежедневие, бързо
прераствали в скандали, той я ругаел и обиждал. Когато детето навършило пет години се
върнали в България. През 2016г. С. ги напуснал и заживял с друга жена, но после се върнал.
Скандалите продължили. Веднъж С. я нападнал и започнал да я души. С детето се
установила в дома на родителите си на адрес в гр. Варна, ул. „Подполковник К.“, № 28, ет.
6, ап. 57, където име много добри условия. АДР. е ученичка в трети клас и посещава
редовно училище. Тя работи като продавач консултант в Мебелна палата и осигурява
средствата за издръжка са себе си и детето. Бащата не предоставя средства за дъщеря си,
въпреки, че има собствен бизнес-търговия със зеленчуци.
Моли се да й бъдат предоставени родителските права по отношение на детето АДР.,
да бъде определено местоживеенето му при нея, на бащата да бъде определен режим на
лични отношения с детето, както и да бъде осъден да заплаща за детето месечна издръжка в
размер на 350.00лв., считано от датата на завеждане на иска в съда, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменение или
прекратяване. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът СТ. Ж. СТ., редовно призован по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК, чрез назначения от съда особен представител адв. Ем.С., е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва исковата претенция за издръжка по размер. Смята, че
по възможностите на бащата е да заплаща месечна издръжка от 162.50лв.
ДСП-Варна в писмено становище заявява, че е в интерес на детето да бъдат уредени
2
взаимоотношенията между родителите, предвид разделното им живеене. Детето трайно се
отглежда от неговата майка, така, че следва да й бъдат предоставени родителските права.
Издръжката и режимът на лични отношения с бащата следва да бъдат определени съобразно
с възрастта и потребностите на детето и възможностите на родителите.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от
СК.
Няма спор и се установява от приложените по първоинстанционното дело
удостоверения за раждане, че страните по спора-З. Т. ИЛ. и СТ. Ж. СТ. имат родено едно
дете АДР. С.а С.а, р. 26.06.2009г.
Няма спор и за това, че З. Т. ИЛ. отглежда детето в жилището на родителите си,
находящо се в гр. Варна, ул. „Подп.К.“, № 28, вх. 3, ет. 6. Това се установява от
представения НА № 118, т. 2, д. № 439/1986г. на варненски нотариус, както и от показанията
на разпитаната свидетелка Л.А. И.-майка на З. Т. ИЛ.. От показанията й става ясно, че
бащата не дава издръжка за детето си. Живее в София. Имало случаи, когато идва да го виде
и не му дава нито стотинка. Преди три години, на път от Гърция й дал 20 лева. По Нова
година се видели последно, а разпитът е проведен на 05.07.2021г. Свидетелката не е чувала
детето да говори с баща си. Няма и желание да говори за него. Със съпруга си подпомагали
финансово дъщеря си и детето. Съпругът й обаче починал. Сега не може да помага
финансово, но помага с грижи, за храна, за училище. Сочи, че АДР. е ученичка в шести клас.
Иска и ходи на уроци по английски език веднъж седмично, за което плащат по 15лв. Иска
да ходи и на математика, защото изпитва трудности по този учебен предмет. Иска и да
спортува, но нямат възможност да осигурят средства за това.
Видно от трудов договор № 437/09.02.2015г. и допълнително споразумение от
29.05.2015г. З. Т. ИЛ. работи като продавач-консултант в Мебелна къща Лазур, на 8-часов
работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение от 550.00лв. и 26.40лв.
допълнително трудово възнаграждение.
Според справка –данни за осигуряването на лицето СТ. Ж. СТ., изд. от НАП,
последният е осигуряван от Плод София ЕООД за 2020г. на 4-часов работен ден при
осигурителен доход от 310.00лв., а за м.01.2021г.-330.00лв. при същите условия.
С решение № 262409/02.08.2021г. по гр.д. № 14705/2019г. на 51-ви състав на ВРС,
родителските права по отношение на детето АДР. С.а С.а са предоставени на майката З. Т.
ИЛ., определено е местоживеенето на детето АДР. при майката, на бащата е определен
режим на лични отношения с детето АДР. и е осъден да заплаща месечна издръжка за детето
АДР., в размер на 250.00лв., считано от датата на исковата молба-16.09.2019г., с падеж 5-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, като е
отхвърлена исковата претенция за разликата над 250.00лв. до претендираните 350.00лв.
Въззивната жалба е подадена срещу първоинстанционното решение в частта за
присъдения размер на издръжката от особения представител на бащата СТ. Ж. СТ., а в
3
останалата си част е влязло в сила като необжалвано.
След като родителските права по отношение на детето АДР. следва да се упражняват
от майката, бащата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности
и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Вярно, че не са ангажирани доказателства за актуалните месечни доходи на бащата
СТ. Ж. СТ., но разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК вменява в задължение на родителите да
издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като извежда приоритета задоволяване нуждите на
ненавършилите пълнолетие деца от издръжка пред задоволяване на собствените на
родителите нужди. От една страна не се твърди и не са представени доказателства, че е
неработоспособен в следствие влошено здравословно състояние или има задължения към
други не навършили пълнолетие свои низходящи. Към м.01.2021г. е имал осигурителен
доход при 4-часов работен ден от 330.00лв. От една страна удостоверението за
осигурителния доход на С., съдът следва да отбележи, че е неотносимо по спора
доказателство, доколкото показател за определяне размера на издръжката за ненавършилото
пълнолетие дете са брутните доходи на задължения. От друга страна същото удостоверение
свидетелства за полаган 4-часов на ден труд. След като дължи издръжка на детето си, то
следва да си осигури работа при пълно работно време или допълнителна такава. Налага се
извод, че би следвало да е в състояние да реализира месечни доходи в размер над
минималната за страната работна заплата. Настоящият състав следва да вземе предвид
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, с която е определен размера на минималните
издръжки за деца, а именно: ¼ от размера на минималната работна заплата. Този размер от
162.50лв. към момента на приключване на устните състезания, би могъл да бъде определен
от съда за новородено, чиито родители са в обективна невъзможност да работят и си
осигуряват по-високи месечни доходи, но не и за дете на почти 12 години и 8 месеца с
млади и трудоспособни родители. Максимален размер на издръжката не е въведен от
законодателя. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че нуждите на детето
АДР. от допълнителни средства, освен продиктуваните от възрастта й, за заплащане на
допълнителни уроци по английски език, математика и спорт, следва да бъдат задоволявани,
с оглед възможностите на родителя. Принципът действа обратно-родителят е длъжен да си
осигурява необходимия размер на доходите, достатъчни да задоволят нуждите на детето му.
Предвид изложеното дотук, размерът на средните месечни доходи на двамата
родители-около и над минималната за страната работна заплата и за двамата, липсата на
задължения към други низходящи ненавършили пълнолетие и безусловното им задължение
да издържат ненавършилите пълнолетие свои деца, но възрастта на детето АДР., р.
26.06.2009г. и неговите нужди, съдът приема, че за правилното му отглеждане е необходима
издръжка в общ размер на 450.00лв. мсечно. Дължимата от бащата издръжка следва да бъде
определена в размер на 250.00лв. месечно, а майката следва да участва с 200.00лв. месечно.
4
Приоритетното участие на бащата се определя от това, че ежедневните грижи по отглеждане
и възпитание на детето са в тежест на майката.
Следва да бъде постановена дължимостта на присъдената издръжка от бащата от
250.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-16.09.2019г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи.
Районният съд е определил издръжка на детето АДР. в същия размер от 250.00лв.
месечно, на осн. чл. 143 от СК.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част- за
разликата над 162.50лв. до присъдените на 250 лв., с падеж до пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
16.09.2019 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от момента на забавата
до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на
63.00лв. и разноски в размер на 100.00лв., представляващи депозит за особен представител,
заплатен от бюджета на съда или общо сумата от 163.00лв.
Не следва определяне на адвокатско възнаграждение за въззивното производство на
адв. Ант.А., по реда на чл. 38 от ЗА, доколкото не са представени доказателства, че
адвокатът предоставя безплатна правна защита и за въззивната инстанция. Посоченият от
него договор от 14.06.2021г. се отнася само до гр.д. № 14705/2019г. на ВРС.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262409/02.08.2020г. по гр.д. № 14705/2019г. на 51-ви
състав на ВРС, в частта в която СТ. Ж. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Звездица,
Община Варна, ул. „В.“, № 38, сега с неизвестен адрес, чрез особения му представител адв.
Ем.С. е осъден да заплаща на детето АДР. С.а С.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител З. Т. ИЛ., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над
162.50лв. до присъдените на 250 лв., с падеж до пето число на месеца за който се дължи
издръжката, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.09.2019 г. до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска от момента на забавата до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА СТ. Ж. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Звездица, Община
Варна, ул. „В.“, № 38, сега с неизвестен адрес, чрез особения му представител адв. Ем.С. да
5
заплати по сметка на ВОС сумата от 163.00лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280, ал.
3, т. 2, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6