Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                     № 261/02.06.2021г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на тридесет и първи май ,  през две хиляди двадесет и първа  година в състав :

                                                                                  

 

                                              Административен съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№216/2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Съдебното производство е по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на С.Н.П. *** ,чрез процесуалния й представител адв.Л.А. против Заповед за прилагане на ПАМ №21-0996-000087/15.03.2021г.на началник сектор „Пътна полиция“към ОД на МВР-Монтана   ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- л.а.„С*** В*** “ с рег.№М*** за срок от 6 месеца .В жалбата си иска отмяна на заповедта,с която е наложена ПАМ,поради липса на мотиви,допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила и материалния закон . В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител адв.А. поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта за ПАМ , като незаконосъобразна.Претендира и разноски ,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – началник сектор „Пътна полиция“към ОД на МВР-Монтана не се явява и не изпраща представител.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е подадена от легитимирано лице,имащо правен интерес от оспорване ,в качеството му на собственик на автомобила,чиято регистрация е прекратена ,пряко засегнато от наложената ПАМ.Заповедта е връчена на жалбоподателката на 21.04.2021г. ,а жалбата срещу  същата е депозирана директно до съда на 05.05.2021г. ,в срока по чл.149,ал.1 АПК и е допустима за разглеждане.Разгледана по същество се явява и основателна.Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че на лицето П*** К*** П*** от гр.Монтана е съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№378861/14.03.2021г. ,за това,че на 14.03.2021г. в 12,00ч. в гр.Монтана ,на бул.  „Х*** Б*** “ ,като настойник /дядо/на малолетния си внук П*** Н*** В*** му е предостъпил л.а.„С*** В*** “ с рег.№М*** ,без да е правоспособен водач ,с което е нарушил чл.150 ЗДвП. На същата дата е съставен и друг акт за установяване на административно нарушение бл.№378860/ 14.03.2021г.против П*** К*** П*** от гр.Монтана ,за това ,че на 14.03.2021г.в 12,00ч. в гр.Монтана ,на бул“Хр Б*** “ /паркинга на парк Огоста/ е предостъпил на малолетния си внук П*** Н*** В*** л.а.„С*** В*** “ с рег.№М*** ,с което е нарушил чл.102,т.1 ЗДвП.Въз основа на  първия АУАН бл.№ 378861/14.03.2021г. е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на ПАМ№21-0996-000087/15.03.2021г.на началник сектор „Пътна полиция“към ОД на МВР-Монтана  ,с която на жалбоподателката и собственик на автомобила С.Н.П. е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС- л.а.„С*** В*** “ с рег.№М*** за срок от 6 месеца и тази заповед се обжалва от нея и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед за прилагане на ПАМ№21-0996-000087/15.03.2021г.на началник сектор „Пътна полиция“към ОД на МВР-Монтана   ,с която на жалбоподателката и собственик на автомобила С.Н.П. е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- л.а.„С*** В*** “ с рег.№М*** за срок от 6 месеца и нейната законосъобразност.

 При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 ,ал.1-3 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

 Съгласно чл. 172, ал. 1,изр.1 от ЗДвП,в последна редакция ,бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган-Началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на Министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,издадена „за министъра“на вътрешните работи Р*** Б*** от зам.-министъра Ф*** Г*** ,и подписана от него ,на основание заповед за заместване №8121з-1496/06.12.2016г.на Министъра на вътрешните работи и издадена на основание тези заповеди, последваща заповед от директора на ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-в случая за срок от  6 месеца. Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.

 Съгласно чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП/ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

В конкретния случай, мярката е наложена на собственика на МПС-настоящата жалбоподателка С.Н.П.  , за това ,че П*** К*** П*** –дядо и настойник на малолетния към съставяне на АУАН П*** Н*** В*** ,му е предостъпил автомобила –собственост на жалбоподателката ,без същият да е правоспособен водач.Как е попаднал автомобила у дядото П*** К*** П*** обаче не става ясно.Неяснотите в ЗПАМ са недопустими ,доколкото рефлектират върху правото на защита на лицето ,а също не дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразността на акта, поради неизяснена фактическа обстановка.Съгласно чл.170,ал.1 от  АПК „Административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му“,като тежестта на доказване му е указана  от съда с Разпореждане от 18.05.2021г.,едновременно с насрочване на делото в открито съдебно заседание ,получено от него на 19.05.2021г., ведно с призовка за съдебно заседание за открито съдебно заседание  на  31.05.2021г.,10,00ч.

За да може органът да  упражни правото си да наложи ПАМ по чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП , законът изисква да са налице кумулативно две материално-правни предпоставки: 1.лицето-собственик на автомобила да е предоставило същия на друго лице и то да е управлявало автомобила към момента на проверката от контролните органи и 2.лицето ,на което е предоставен  автомобила  да е  неправоспособен водач,или да притежава свидетелство за управление на МПС ,но да  е лишен от това право по съдебен или административен ред/чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП/ или същото да му е отнето временно по реда на чл.171,т.1 и т.4 ЗДвП ,или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.Видно от материалите по делото, АУАН е издаден против П*** К*** П*** ,за който не става ясно нито от АУАН ,нито от заповедта за ПАМ ,как е попаднал автомобила при него-предоставен ли му е и от кой ,като видно от приложената справка за нарушител  ,същият притежава СУМПС ,което е валидно ,но е предоставил МПС на друго лице-малолетния си внук П*** Н*** В*** ,който е неправоспособен.Законът обаче не съдържа подобна хипотеза,за да ангажира административна отговорност на собственика на автомобила,най-малкото защото  същият , дори да е  предоставил автомобила на трето правоспособно лице/което изрично не е вписано в заповедта за ПАМ,нито в АУАН,а  не би следвало да се предполага от съда/ , не би могъл и да предполага ,че това трето лице ще преотстъпи същият на малолетно неправоспособно лице.Не е доказан субективния елемент на нарушението.Нещо повече-съставени са по случая два акта за административно нарушение-бл.№378861 и бл.№378860 ,и двата от 14.03.2021г..,като в първия от тях е вписано ,че е валиден до 12.05.2021г.Този акт се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК до доказване на противното и се явява и фактическо основание за издаване на процесната заповед за ПАМ,а е анулиран.По предположение на съда ,анулирането на АУАН, бл.№378861/14.03.2021г. е поради вписаното в него погрешно нарушение на чл.150 ЗДвП,вместо на чл.102,т.1 ЗДвП ,така както е отразено в АУАН, бл.№378860/ 14.03.2021г.Съгласно чл.102,т.1 ЗДвП На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство 1. на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.Не става ясно упълномощен ползвател ли е П*** К*** П*** ,с какъв акт му е предоставен автомобила от собственика и защо се ангажира административна отговорност на собственика на МПС , който не става ясно кога и защо  е предоставил МПС-то на П*** К*** П*** ,което трето лице пък впоследствие го е преотстъпило на малолетния си внук.  Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на органа-той следва първо да изясни фактическата обстановка и след това да докаже налице ли са били двете материално-правни предпоставки към момента на издаване на заповедта за ПАМ,но от значение в случая, е ,че самата норма на чл.171,ал.2а,б“а“ от ЗДП  не предвижда подобна хипотеза.В случая органа действа при обвързана компетентност и е длъжен да  наложи мярката ,но само при кумулативно наличие и на двете предпоставки,което не е изяснено от административния орган .Не са изяснени основни факти и обстоятелства по делото ,а изводите на съда не могат да почиват на предположения. Липсват мотиви и относно срока на наложената ПАМ-защо счита ,че същата следва да се наложи за срок от 6м. ,и доколкото този въпрос има отношение към мотивираността на акта ,същият се явява немотивиран и лишен от форма ,съгласно чл.59,ал.2,т.4 от АПК.Липсата на форма на акта е основание за неговата отмяна по чл.146,т.2 от АПК./в т.см. ТР№4/2004г. на ОС на съдиите от ВАС/.

В заключение ,при неизяснена фактическа обстановка ,съдът не би могъл да провери законосъобразността на акта и  е длъжен да отмени заповедта ,поради формални мотиви,приравнено на липса на мотиви и поради допуснати съществени процесуални нарушения при нейното издаване.Не са доказани и двете предпоставки за налагане на мярката.Не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая,съгласно чл.35 от АПК,което води до необоснованост на акта и представлява съществено нарушение на административно-производствените правила ,което винаги е основание за отмяна на акта по чл.146,т.3 от АПК.Нарушен е и материалния закон от административния орган ,доколкото мярката е наложена за случай,необхванат от   приложението на чл.171,т.2а,б. „а“ от ЗДвП. Не на последно място-нарушен е и целта на закона-да преустанови извършване на нарушения от лицата –правонарушители чрез налагане на съответните ПАМ по ЗДвП с цел превенция за неизвършване на други нарушения.

Предвид гореизложеното , съдът намира,че заповедта ,макар и постановена от компетентен орган  ,е издадена при липса на форма на акта ,и при допуснати  съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и целта на закона ,при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата ,като основателна,следва да се уважи.

При направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателката ,адв.А. ,направено в съдебно заседание ,същите и се следват , с оглед изхода на спора и на основание чл.143,ал.1 АПК. Направени са разноски за адвокат в размер на 500,00лв. ,платени в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.04.2021г./л.36/и за държавна такса в размер на 10,00лв./л.12/.,за което е представено извлечение от банка.Представен е и списък за разноските по чл.80 ГПК/л.35/,в който се претендират  само разноските за адвокатска защита ,за това и само те следва да бъдат присъдени.При направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представителна жалбоподателя ,от ответника ,в писмо, вх.№1067/18.05.2021г.,не са налице основания за намаляването му ,доколкото е правилно определено ,съгласно чл.8,ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното АС-Монтана ,ІІІ състав

                                  

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на С.Н.П. *** ,чрез процесуалния й представител адв.Л.А.,Заповед за прилагане на ПАМ №21-0996-000087/15.03.2021г.на началник сектор „Пътна полиция“към ОД на МВР-Монтана   ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- л.а.„С*** В*** “ с рег.№М*** за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Монтана да заплати на С.Н.П. *** ,чрез процесуалния й представител адв.Л.А. ,разноски по делото в размер на 500,00/петстотин/лв.,представляващи адвокатско възнаграждение.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,съгласно  чл.172,ал.5 от ЗДвП.

                                                                  

                                              

 

                                    Административен съдия: