№ 8591
гр. /.../, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110165924 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 91235/19.11.2021 г., с
която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ против ЕМ. СЛ. Д., ЕГН ********** и АЛБ.
СЛ. ИЛ., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 3014785/26.02.2019 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕМ. СЛ. Д., ЕГН ********** и АЛБ.
СЛ. ИЛ., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 5916,25 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. /.../, ж.к.
/.../, бл. /.../, вх. Г, абонатен № 322272 за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 26.02.2019 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 849,21 лв., представляваща обезщетение
1
за забава в размер на законната лихва за периода 14.09.2016 г. – 15.02.2019 г.,
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 32,71
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. /.../, ж.к.
/.../, бл. /.../, вх. Г, абонатен № 322272 за периода 01.01.2016 г. – 30.04.2018 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 26.02.2019 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 5,75 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 01.03.2016 г. – 15.02.2019 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 25.03.2019 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което с разпореждане № 20199100/15.10.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ищецът е уведомен за
да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждане №
20199100/15.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, е връчено на ищеца на 21.10.2021 г. Исковата молба е подадена на
19.11.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „/.../” ЕООД, като
в тази връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава
по отношение на последното.
Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено,
че срещу ЕМ. СЛ. Д., ЕГН ********** и АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН ********** дължат
разделно в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, по ½ част за всеки от тях, от суми, както
следва: 1/ сумата от 5916,25 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
68, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, абонатен № 322272 за периода
2
01.05.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 26.02.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 849,21 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
14.09.2016 г. – 15.02.2019 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 32,71 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 68,
находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, абонатен № 322272 за периода
01.01.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 26.02.2019 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 5,75 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.03.2016 г. – 15.02.2019 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за които на 25.03.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11425/2019 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника АЛБ. СЛ. ИЛ..
В проведеното на 27.06.2022 г. открито съдебно заседание по делото,
ответницата АЛБ. СЛ. ИЛ. заяви, че считано от месец януари 2022 г. не живее в
процесния имот и не ползва услугите на /.../ ЕАД. Изразява готовност за
доброволно погасяване на припадащите й се задължения, след прилагане на
погасителна давност за съответните периоди.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника ЕМ. СЛ. Д., чрез назначения му в производството
особен представител – адвокат И.Х. от САК, с който се оспорват предявените
обективно кумулативно съединени искове срещу ЕМ. СЛ. Д.. Оспорва се
наличието на валидно съществувало облигационно правоотношение, с предмет
доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот, което да е
обвързвало /.../ ЕАД и ЕМ. СЛ. Д., през заявения в исковата молба период. Прави
се възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца срещу
ответника ЕМ. СЛ. Д.. Оспорва се, че ищцовото дружество е доставило до
процесния имот, през заявения в исковата молба период, топлинна енергия на
претендираната в исковата молба стойност. Оспорва се и иска за главница за цена
на услугата дялово разпределение, както и акцесорните искове за лихва за забава
3
върху претендираните в производството главници.
Моли се за отхвърляне на предявените срещу ЕМ. СЛ. Д. обективно
кумулативно съединени искове. Прави се възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в производството.
От страна на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
/.../ ЕООД е изразено становище за основателност на предявените искове. Моли се
за тяхното уважаване.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
4
Във връзка с направеното от името на ответниците възражение за
погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото
производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства
довели до спиране и/или прекъсване течението на давностните срокове по
отношение заявените с исковата молба претенции.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
5
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
6
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/.../" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
от 04.01.1990 г. се установява в производството, че на 04.01.1990 г. А. М. Д. е
придобила собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 68, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2. По делото не са
ангажирани доказателства или направени доказателствени искания, от които да се
установява по безспорен и категоричен начин в производството, настъпило
правоприемство /универсално и/или частно/ между А. М. Д. и ответниците ЕМ.
СЛ. Д. и АЛБ. СЛ. ИЛ., респективно техния наследодател Н. Д. М. /майка на
ответниците Е.Д. и А.И. - починала на 05.07.2013 г./.
Същевременно, обаче, от представеното и приобщено към доказателствения
материал заявление-декларация от 23.08.2016 г. се установява в производството,
че АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН ********** е заявила желанието си за откриване на
партида за целия топлоснабден имот единствено на нейно име, поради което
настоящият състав приема, че единствено АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН ********** е
заявила пред ищцовото дружество, че ще отговаря за заплащането на стойността
на доставената до процесното жилище топлинна енергия след 23.08.2016 г. (датата
на подаване на заявление-декларацията). В конкретния случай, съгласно
заявление-декларацията, чиято автентичност не е оборена по делото, АЛБ. СЛ.
ИЛ., ЕГН ********** е отправила искане цялата енергия доставена до имота да се
заплаща от нея. При така възприето и като съобрази заявление-декларацията на
АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН **********, и обстоятелство, че ищецът е открил партида
7
именно на нейно име за целия имот въз основа на това заявление /което
обстоятелство е видно и се установява от представените и приобщени към
доказателствения материал: 1/ документ за извършено дялово разпределение на
топлинна енергия в процесния имот за периоди на потребеление 01.08.2016 г. –
30.04.2017 г. и 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г.; 2/ документи за извършени главни
отчети на монтираните в процесния имот уреди за дялово разпределение от дати
25.04.2017 г. и 13.05.2018 г., в които документи изрично се сочи ответницата АЛБ.
СЛ. ИЛ. като титуляр на партида открита при /.../ ЕАД за имот с абонатен №
322272, посочен и в подаденото завление-декларация от 23.08.2016 г./, то съдът
приема, че по делото е установено, че АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН ********** е заявила
пред „/.../“ ЕАД, че тя ще ползва имота и ще заплаща енергията, ищецът се е
съгласил със същото и е открил партидата за имота само на нейно име, поради
което и съдът приема, че след 23.08.2016 г., т.е за част от исковия период само
АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН ********** е следвало да отговаря за заплащането на цялото
количество потребена енергия в имота.
От гореизложеното се налага извод, че за част от процесния период, а
именно 23.08.2016 г. – 30.04.2018 г., само ответникът АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН
********** е следвало да отговаря за заплащането на потребената в процесния
имот топлинна енергия.
Исковете против ответника ЕМ. СЛ. Д., следва да се отхвърлят. Не се
установи по безспорен и категоричен начин в производството, че ответникът ЕМ.
СЛ. Д. е имал качеството клиент на топлинна енергия за имот, представляващ
апартамент № 68, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, през каквато и
да било част от посочения в исковата молба период.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2014 г. и 2016 г., като се установи от
прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
8
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2014 г. и
2016 г., както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а
именно Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2015 г. – м. 04.2018 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от /.../ ЕООД. Установява се също, че са взети предвид и
технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за
сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се, че през процесния период в имота,
представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2
не е имало монтирани отоплителни тела, както и монтиран и узаконен водомер за
топла вода до 01.01.2018 г.. Установява се още, че на 01.10.1996 г. е изключено
отоплението на стълбите.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. /.../,
ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, през процесния период не е начислявана топлинна
енергия за отопление на имот, доколкото всички отоплителни тела в процесния
имот са били демонтирани. Установява се още, че за процесния имот, през
заявения в исковата молба период, е начислявана топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е
108 кубически метра. Установява се също, че през процесния период в имота,
представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2,
е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като за
периода 01.05.2015 г. – 31.07.2018 г., същата е начислявана на база 5 бр. лица
/потребители/ по 140 литра на ден за един човек, поради липса на монтиран и
узаконен в имота водомер за топла вода, а за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2018 г.
9
– по реален отчет на монтирания и узаконен в имота водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация на стойност от общо 211,82 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 5563,22 лева. Установява се също, че през
процесния период фирма за дялово разпределение „/.../“ ЕООД редовно и на
конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното
количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а
именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като
общо за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г. има сума за доплащане в размер на
141,18 лева, която следва да бъде прибавена към общия размер на доставената и
потребена в имота топлинна енергия през процесния период. От заключението на
вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се
установява още, че абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се
намира процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния
период, като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната
станция спрямо проектните размери, както и че редовно е приспадана топлинна
енергия за технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на
ищеца, съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната
станция през процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че
общият топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал
задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период /01.05.2015 г. – 30.04.2018 г./, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 5916,29 лева.
Същевременно, по делото се установи, че ответницата АЛБ. СЛ. ИЛ., следва
да отговаря за заплащането на стойността на потребената в процесния имот
топлинна енергия, само за част от посочения в исковата молба период, а именно
от 23.08.2016 г. /датата, на която пред /.../ ЕАД е депозирано процесното
заявление-декларация/ до 30.04.2018 г., като от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
се установява, че за посочения период /23.08.2016 г. – 30.04.2018 г./ стойността на
10
потребената в процесния имот топлинна енергия е в размер на 3505,22 лева.
Следва да бъде взето предвид и установеното въз основа на заключението на
вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза
обстоятелство, че за периода 01.05.2015 г. – 31.07.2017 г. топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е начислявана на база - за 5 бр. лица /потребители/
по 140 литра на ден за един потребител, поради липса на монтиран и узаконен в
имота водомер за топла вода. Същевременно по делото не са ангажирани
доказателства, че през процесния период, посочения в исковата молба имот е
обитаван от пет броя лица/потребители. Дори напротив, от събраните по делото
доказателства се установи в производството, че за посочения от ищеца период
единствено ответникът А.И. е обитавала имота и е имала качеството клиент на
топлинна енергия, доставяна до имот, представляващ апартамент № 68, находящ
се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, и то не са целия посочен от ищеца в
исковата молба период, а само за част от него – 23.08.2016 г. – 30.04.2018 г.
Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че през посочения по-горе
период единствено ответникът АЛБ. СЛ. ИЛ. е бил потребител на топлинна
енергия в процесния имот и единствено тя е следвало да отговаря за заплащането
на потребената в процесния имот топлинна енергия. Не са ангажирани
доказателства, че през процесния период, посочения в исковата молба недвижим
имот е бил обитаван от петима души, респективно неправилно ищецът е
начислявал топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за пет броя лица,
вместо за едно лице, за което по делото безспорно се представиха доказателства,
че е потребявало топлинна енергия в имота през процесния период. Следователно,
неправилно ищцовото дружество е начислявало топлинна енерги за битово
горещо водоснабдяване на база - за 5 бр. лица /потребители/ по 140 литра на ден
за един потребител, а е следвало да изчислява същата на база за 1 брой
потребител, за колкото по делото е проведено пълно и главно доказване, че е бил
ползвател на доставена до имота топлинна енергия, през процесния период.
Предвид всичко гореизложено, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства, включително и от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза е установено
в производството, че периода 23.08.2016 г. – 30.04.2018 г. /за който именно
ответницата АЛБ. СЛ. ИЛ., следва да отговаря за заплащане стойността на
потребената в процесния имот топлинна енергия/, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 1293,26 лева /като са взети
предвид и изравнителните сметки, касаещи посочения по-горе период, за които
11
общо е налице сума за връщане от общо 156,12 лева, която е приспадната от общо
дължимата стойност на потребената топлинна енергия за периода 23.08.2016 г. –
30.04.2018 г./, за заплащането на която, следва да отговаря именно ответницата
АЛБ. СЛ. ИЛ./
В проведеното по делото открито съдебено заседание на 27.06.2022 г., от
името на ответника АЛБ. СЛ. ИЛ. е релевирано възражение за погасяване по
давност на претендираните от страна на ищцовото дружество вземания в
настоящото производство. Съдът намира, че така направеното възражение от
името на ответника е преклудирано и съдът не следва да се произнася по същото.
По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК,
с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не
може да поправи пропуските, които поради собствената си небрежност е
допуснала в производството. Да се допусне противното, би означавало да се
обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и
ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на
процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и
по установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за
преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се
отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност /в този смисъл са
задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Като допълнение следва да се посочи, че дори да не беше преклудирано,
възражението за погасяване по давност на претендираните от ищеца в настоящото
производството вземания, чиято дължимост се установи в настоящото
производство, се явява неоснователно. По делото се установи, че ответницата
АЛБ. СЛ. ИЛ. следва да отговаря за заплащането на стойността на потребената в
процесния имот топлинна енергия за периода 23.08.2016 г. – 30.04.2018 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 11425/2019 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, е депозирано в съда на 26.02.2019 г., следователно
никаква част от вземанията за периода 23.08.2016 г. – 30.04.2018 г., не е погасена
по давност.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
12
иск за признаване за установено, че ответникът АЛБ. СЛ. ИЛ. дължи на ищеца
сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия, се явява основателен и доказан до размера
от 1293,26 лева и за периода 23.08.2016 г. – 30.04.2018 г. и следва да бъде уважен
до този размер, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
2958,12 лева и за периода 01.05.2015 г. – 22.08.2016 г., искът следва да се
отхвърли. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /26.02.2019 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 424,60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 14.09.2016 г. – 15.02.2019 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „/.../“ ЕАД на клиенти в гр. /.../, приети с Решение по т.1 от
Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „/.../“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „/.../“ ЕАД на клиенти в гр. /.../, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “/.../” ЕАД
и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
В раздел IX от горепосочените Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „/.../“ ЕАД на клиенти в гр. /.../, приети с Решение по
т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „/.../“ ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР са уредени въпросите
свързани със заплащането на топлинната енергия и услугата за дялово
разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава фактура за потребеното количество топлинна
13
енергия за отчетния период, определено на база изравнителни сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 33, ал. 2 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача. В разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите
условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва, само за задължения по чл. 32, ал. 2 и то само в случай,
че същите не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с цитираната разпоредба
възникването на задължения за обезщетение за забава върху вземането за
потребено количество топлинна енергия е поставено под условие, доказването на
сбъдването на което е в тежест на продавача – ищец в настоящото производство.
По делото не са представени доказателства за сбъдване на условието по чл. 33, ал.
4 от обвързващите страните по спора Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „/.../“ ЕАД на клиенти в гр. /.../, приети с Решение по
т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „/.../“ ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът АЛБ. СЛ. ИЛ. е изпаднал в забава за изпълнението
на задължението за заплащане на сумата от 1293,26 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.10.2016 г. до 15.02.2019 г., която съдът определя в размер
на 306,42 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен
калкулатор/, до който именно размер, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
се явява основателен и доказан.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
14
Релевираното в проведеното по делото открито съдедно заседание, от името
на ответника АЛБ. СЛ. ИЛ., възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищцовото дружество не следва да бъде обсъждано, доколкото същото не е
своевременно релевирано, респективно е преклудирано по изложени по-горе
съображения.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан до размера от 306,42 лева и следва да бъде уважен до този размер, като за
разликата над него до пълния предявен размер от 424,60 лева и за периода
14.09.2016 г. – 15.10.2016 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 16,35 лева за периода 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „/.../” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 32,71 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег.
Индекс У-144/29.07.2015 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между /.../
ЕАД и /.../ ЕООД, и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на
дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
Същевременно ответницата АЛБ. СЛ. ИЛ., следва да отговаря за заплащането на
15
потребена услуга дялово разпределение на топлинна енергия само за част от
заявения в исковата молба период, а именно 23.08.2016 г. – 30.04.2018 г., т.е.
следва да отговаря за сумата от 19,11 лева. Доколкото от ответницата АЛБ. СЛ.
ИЛ. се претендира сума за цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в по-нисък размер, а именно 16,35 лева, то предявения иск за признаване
за установено, че ответницата АЛБ. СЛ. ИЛ. дължи в полза на /.../ ЕАД сума,
представляваща цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия в
процесния имот, се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от
16,35 лева и за периода 23.08.2016 г. – 30.04.2018 г., като за периода 01.01.2016 г.
– 22.08.2016 г., искът следва да се отхвърли. Върху главницата следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда
/26.02.2019 г./ до окончателното й изплащане.
Релевираното в проведеното по делото открито съдедно заседание, от името
на ответника АЛБ. СЛ. ИЛ., възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищцовото дружество не следва да бъде обсъждано, доколкото същото не е
своевременно релевирано, респективно е преклудирано по изложени по-горе
съображения.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
2,87 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.03.2016 г. – 15.02.2019 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и ищеца и ответниците.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
16
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 234,54 лева;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 11425/2019
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 136,08 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допусната и приета в производството съдебно-техническа
експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр. д. № 11425/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 50,00 лева; 5/ за заплатен депозит за особен представител,
назначен на ответника ЕМ. СЛ. Д. в настоящото производство в размер на 350,00
лева. От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, ап.
68, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със
седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../ № /../, сумата от 44,20 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника АЛБ. СЛ. ИЛ..
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът АЛБ. СЛ. ИЛ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, ап. 68, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес
на управление: гр. /.../, ул. /.../ № /../, сумата от 150,71 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 65924/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника АЛБ. СЛ.
ИЛ. /в тежест на ответника АЛБ. СЛ. ИЛ. не следва да бъде възлагана каквато и да
било част от извършените от ищеца разноски за заплатен депозит за особен
представител, назначен на ответника ЕМ. СЛ. Д. в настоящото исково
производство, доколкото същите разноски касаят предявените срещу ответника
ЕМ. СЛ. Д. обективно кумулативно съединени искове/.
От името на ответника АЛБ. СЛ. ИЛ. не е направено искане за присъждане на
17
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, поради което и такива не следва да му се присъждат в това
производство.
От името на ответника АЛБ. СЛ. ИЛ. не е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 65924/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, поради което и такива не следва да му се присъждат в това
производство.
От името на ответника ЕМ. СЛ. Д. не е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, поради което и такива не следва да му се присъждат в това
производство.
От името на ответника ЕМ. СЛ. Д. не е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 65924/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, поради което и такива не следва да му се присъждат в това
производство.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – /.../
ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му
се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /../ против ответникът
АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, ап.
68, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че АЛБ.
СЛ. ИЛ., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 1293,26
лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода
23.08.2016 г. – 30.04.2018 г. в имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в
гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, абонатен № 322272, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 26.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
25.03.2019 г. по гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
18
вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1293,26 лева до пълния
предявен размер от 2958,12 лева и за периода 01.05.2015 г. – 22.08.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /../ против АЛБ. СЛ.
ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, ап. 68, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН **********, дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../
сумата от 306,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.10.2016 г.
до 15.02.2019 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 25.03.2019 г. по гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 306,42
лева до пълния предявен размер от 424,60 лева и за периода 14.09.2016 г. –
15.10.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /../ против АЛБ. СЛ.
ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, ап. 68, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че АЛБ. СЛ. ИЛ.,
ЕГН **********, дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 16,35 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 23.08.2016 г.
– 30.04.2018 г. за имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. /.../, ж.к.
/.../, бл. /.../, вх. Г, абонатен № 322272, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 26.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
25.03.2019 г. по гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 ЗЗД за периода 01.01.2016 г. – 22.08.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /../ против АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН **********,
с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, ап. 68, иск с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../ сумата от 2,87 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена
19
на услуга дялово разпределение за периода 01.03.2016 г. – 15.02.2019 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.03.2019 г. по
гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /../ против ЕМ. СЛ. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, ап. 68, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
че ЕМ. СЛ. Д., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ суми, както
следва: 1/ сумата от 2958,12 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
68, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, абонатен № 322272 за периода
01.05.2015 г. – 30.04.2018 г.; 2/ сумата от 424,60 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.09.2016 г. –
15.02.2019 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 16,35 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 68, находящ
се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, абонатен № 322272 за периода 01.01.2016 г. –
30.04.2018 г.; 4/ сумата от 2,87 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 01.03.2016 г. – 15.02.2019 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 25.03.2019
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../,
вх. Г, ет. 2, ап. 68, да заплати в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес
на управление: гр. /.../, ул. /.../ № /../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
44,20 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 11425/2019 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника
АЛБ. СЛ. ИЛ..
ОСЪЖДА АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../,
вх. Г, ет. 2, ап. 68, да заплати в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес
на управление: гр. /.../, ул. /.../ № /../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
150,71 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
65924/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
20
исковете срещу ответника АЛБ. СЛ. ИЛ..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „/.../” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21