Решение по дело №19747/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260705
Дата: 8 март 2021 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330119747
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №260705

 

08.03.2021г., гр. Пловдив.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на десети февруари  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19747 по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

   Искове на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис-  сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, против Г.Р.Д., ЕГН ******, с постоянен адрес ***, с правно основание в чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79 от същия закон, чл. 86 и  99 от Закона за задълженията и договорите,  във връзка с чл.  422 от ГПК.

    В исковата молба се твърди , че на дата 28.12.2017 година между ответника и третото на спора лице, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, е сключен при условията на Закона за потребителския кредит договор за потребителски стоков кредит с № ********** от дата 28.12.2017г.  Предоставени са на Д. 1219  лв. в заем,  усвоени от него веднага, чрез плащане от негово име и за негова сметка на закупена от търговец стока. От своя страна ,  ответникът  се е задължил да върне заетата сума , на 15 равни месечни вноски по 95.46  лв. всяка, като във вноските е включена и лихва като възнаграждение на кредитодателя за ползване на заемните средства, с фиксиран месечен размер  и годишен размер от 25 %. Така , общия размер на дължимите за връщане средства станал 1431.90 лева ,тоест, договорено било възнаграждение на   кредитора в общ размер от 212.90 лева. Първата  вноска била с падеж на дата 14.01.2018г, а последната – 14.03.2019г. , като с настъпването на последната дата изтичал срока на договора.

  Договорена била между страните и лихва като обезщетение при забава в плащанията .

  По договора , длъжникът платил  сума от общо 610 лева , след което преустановил плащанията .  Затова кредитът бил обявен да е предсрочно изискуем в пълния си размер и била и начислена от кредитора лихва  като обезщетение за  забава в размер на законната лихва върху всяка една от вноските, от датата на падеж на всяка вноска до датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК в съда, 03.07.2019г

    На дата 18.02.2019г било подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания ( цесия) и приложение към същия  между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с която вземането на последното дружество  било прехвърлено на ищеца. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, била упълномощена от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, и се твърди това да е сторено с писмо изх. № УПЦ- П – УКФ /3044202 от дата 27.02.2019г ., изпратено препоръчано, с обратна разписка, и получено лично от ответника. Алтернативно, прилага се към исковата молба уведомление за цесията.

  Чрез подадено на дата 03.07.2019г заявление, кредиторът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение , с която са заповядани за плащане следните суми , предмет и на настоящия иск: 776.12 лв. – остатък от  главница; 80.29 лв. договорна ( възнаградителна ) лихва за периода 14.07.2018 до 02.07.2019г.,  и 94.54 лева  обезщетение за забава за периода от 14.07.2018г.  до 02.07.2019г, и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаването на заявлението – 03.07.2019г.  до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на сторените по двете производства разноски.

  Ответника оспорва иска. Отрича да е уведомен за съществуването на договора за цесия, а и процесното вземане не било предмет на този договор . Договора за потребителски кредит бил недействителен на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит,  оспорва годността на представените с исковата молба писмени доказателства. Иска отхвърляне на исковете.

  Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение, по кредита ответникът е усвоил сума от 1219 лева , като са  останали за плащане 776.12 лева от главницата , 80.29 лева от договорната лихва , и 97.34 лева от обезщетението за забава, към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед , 03.07.2019г .

  Установителните по реда на чл. 422 от ГПК искове са допустими, сроковете по чл. 411 и 422 от ГПК са спазени.

  Съдът, като взе предвид изложеното от страните като факти и ангажираните от тях доказателства, съобрази следното :

  По делото, на  л. 5- 8 ,  е представено заверено от страната копие от договора за стоков кредит № ***********, по силата на който на ответника е отпуснат заем за потребление в размер от 1219 лева , с договорено възнаграждение на кредитора в размер на 25 %  от заетата сума на годишна база -  фиксиран годишен лихвен процент  и при 28.07 % годишен процент  на разходите. Сумата е получена от ответника , платил с нея получена от търговец стока – мобилен телефон „Епъл“ ( вж. и издадената за плащането фактура № **********, в която като начин на плащане фигурира отбелязване „Плащане Уникредит „). В това  отношение, а и в цялост, съдът кредитира и заключението на вещото лице,  според  което , Д. е платил  финансираната чрез кредита покупка . По договора е уговорено и възнаграждение за ползването на заетите средства, право на кредитора да получи при забава и законната лихва върху просрочената част от редовните платежи. Заетата сума и кредиторовото възнаграждение, които подлежат на връщане съобразно договора , са в размер от общо 1431.90 лева  и следва да бъдат върнати на 15 броя равни месечни вноски от по 94.46 лева. Подписа на ответника под договора не е оспорен, следователно следва да се приеме, че по отношение на ответника има облигационно правоотношение като източник на задължението му.  Плащания в пълен размер той не твърди и не доказва.

   Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима  е редакцията на  ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016г.

      Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), в  сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което, „годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона). 

    Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в  писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора,  както и да  съдържа поне реквизитите , посочени в  чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има  информация ( чл. 5 от специалните условия към  договора )  за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за  наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,  и срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК,  погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски, на ответника е бил предоставен и стандратен европейски формуляр с необходимото съдържание.

    Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.

  Кредитът е обявен да е предсрочно изискуем, но не се сочи от ищеца дата , когато това е сторено. Последната вноска по същия е с падежна дата 14.03.2019г., , тоест, към датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, 03.07.2019г, така или иначе всички вземания по договора са били изискуми с отлед крайния си падеж, и липсата  или наличието на уведомление за предсрочната изискуемост на кредита са ирелевантни за  изхода на спора обстоятелства.

    На следващо място , на л. 9 от делото фигурира и копие , заверено от страната ,  от рамков договор за цесия от дата 20.12.2016 между ищеца и първоначалния кредитор, като се установява от приложението към същия , че вземането на цедента против ответника е предмет на договора, тоест, ищеца се явява между страните по договора , действителен носител на материалното право. Вземането, макар и  произтичащо от договор с потребител,   е прехвърлимо , тъй като в чл. 13 ал. 6 от общите условия възможността на кредитора да го прехвърли на избран от него цесионер е изрично предвиден .    Цесията е породила действие и в отношенията между длъжника и цесионера, доколкото представено е уведомление по смисъла на  чл. 99 от Закона за задълженията и договорите до Д. , получено  лично от него  ( обратна разписка на л. 26 от делото). Независимо от това , уведомление за извършената цесия от името на цесионера като пълномощник на цедента , фигурира като приложение към исковата молба, при което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това отношение, съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението да е редовно.   Тук трябва да се каже , че възражението за несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане не първоначалния кредитор, цедента, след сключването на договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. При липса на каквото и да било плащане, а такова не се твърди , е без значение това, дали цесията е съобщена на длъжника.

    Или,  ищецът е легимиран като кредитор по прехвърленото вземане.

   Дължи се върху всяка вноска и обезщетение за забавата от датата след датата на падеж до  датата на плащането или – при неплатените вноски – до  датата, предхождаща тази  подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане, каквато също  е начислена; според вещото лице , този размер надвишава търсения такъв, при което иска да се установи обезщетение за забавата също е основателен в пълен размер.     

   Предвид изхода на спора, разноските следва да се понесат от ответника, в пълен размер. На процесуалния представител на ищеца се определя, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, възнаграждание за представителство в исковия процес в минимален размер от 150 лева.

    Воден от изложеното , съдът

 

 Р Е Ш И:

     

     Признава за установено по отношение на Г.Р.Д., ЕГН ******, с постоянен адрес ***, че в отношенията между страните , ответникът дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис-  сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,  плащане на следните суми по договор за стоков кредит № *********** с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6118 /04.07.2019г. по частното дело № 11099 по описа на ПРС за 2019г. : 776.12 лв. – остатък от  главница; 80.29 лв. договорна ( възнаградителна ) лихва за периода 14.07.2018 до 02.07.2019г.,  94.54 лева  обезщетение за забава за периода от 14.07.2018г.  до 02.07.2019г, и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаването на заявлението – 03.07.2019г.  до окончателното изплащане на задължението.

 

    ОСЪЖДА  Г.Р.Д., ЕГН ******, с постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис-  сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по двете производства в размер от 625  лева.

 

    Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.                                                  

 

                                                                  

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ