Р Е Ш Е Н И Е №260705
08.03.2021г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на десети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 19747 по описа на същия съд за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис- сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, против Г.Р.Д., ЕГН ******, с постоянен адрес ***, с
правно основание в чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79 от същия закон, чл. 86 и 99 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди , че на дата 28.12.2017
година между ответника и третото на спора лице, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, е сключен при условията на Закона за потребителския кредит договор
за потребителски стоков кредит с № ********** от дата 28.12.2017г. Предоставени са на Д. 1219 лв. в заем, усвоени от него веднага, чрез плащане от
негово име и за негова сметка на закупена от търговец стока. От своя страна , ответникът се е задължил да върне заетата сума , на 15
равни месечни вноски по 95.46 лв. всяка,
като във вноските е включена и лихва като възнаграждение на кредитодателя за
ползване на заемните средства, с фиксиран месечен размер и годишен размер от 25 %. Така , общия размер
на дължимите за връщане средства станал 1431.90 лева ,тоест, договорено било
възнаграждение на кредитора в общ
размер от 212.90 лева. Първата вноска била
с падеж на дата 14.01.2018г, а последната – 14.03.2019г. , като с настъпването
на последната дата изтичал срока на договора.
Договорена била между страните и лихва като
обезщетение при забава в плащанията .
По договора , длъжникът платил сума от общо 610 лева , след което
преустановил плащанията . Затова кредитът
бил обявен да е предсрочно изискуем в пълния си размер и била и начислена от
кредитора лихва като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка
една от вноските, от датата на падеж на всяка вноска до датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК в съда, 03.07.2019г
На
дата 18.02.2019г било подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания ( цесия) и приложение към същия между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
с която вземането на последното дружество
било прехвърлено на ищеца. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, била упълномощена от цедента да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, и се твърди това да е сторено с писмо изх. № УПЦ- П –
УКФ /3044202 от дата 27.02.2019г ., изпратено препоръчано, с обратна разписка,
и получено лично от ответника. Алтернативно, прилага се към исковата молба
уведомление за цесията.
Чрез подадено на дата 03.07.2019г заявление,
кредиторът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение , с която са заповядани за плащане
следните суми , предмет и на настоящия иск: 776.12 лв. – остатък от главница; 80.29 лв. договорна (
възнаградителна ) лихва за периода 14.07.2018 до 02.07.2019г., и 94.54 лева обезщетение за забава за периода от 14.07.2018г.
до 02.07.2019г, и законна лихва за
забава върху главницата от датата на подаването на заявлението – 03.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
се и присъждане на сторените по двете производства разноски.
Ответника оспорва иска. Отрича да е уведомен
за съществуването на договора за цесия, а и процесното вземане не било предмет
на този договор . Договора за потребителски кредит бил недействителен на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, оспорва годността на представените с исковата
молба писмени доказателства. Иска отхвърляне на исковете.
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение, по кредита ответникът е усвоил сума от
1219 лева , като са останали за плащане 776.12
лева от главницата , 80.29 лева от договорната лихва , и 97.34 лева от
обезщетението за забава, към датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед , 03.07.2019г .
Установителните
по реда на чл. 422 от ГПК искове са допустими, сроковете по чл. 411 и 422 от ГПК са спазени.
Съдът,
като взе предвид изложеното от страните като факти и ангажираните от тях доказателства,
съобрази следното :
По
делото, на л. 5- 8 , е представено заверено от страната копие от
договора за стоков кредит № ***********, по силата на който на ответника е
отпуснат заем за потребление в размер от 1219 лева , с договорено възнаграждение
на кредитора в размер на 25 % от заетата
сума на годишна база - фиксиран годишен
лихвен процент и при 28.07 % годишен
процент на разходите. Сумата е получена
от ответника , платил с нея получена от търговец стока – мобилен телефон „Епъл“
( вж. и издадената за плащането фактура № **********, в която като начин на
плащане фигурира отбелязване „Плащане Уникредит „). В това отношение, а и в цялост, съдът кредитира и
заключението на вещото лице, според което , Д. е платил финансираната чрез кредита покупка . По
договора е уговорено и възнаграждение за ползването на заетите средства, право
на кредитора да получи при забава и законната лихва върху просрочената част от
редовните платежи. Заетата сума и кредиторовото възнаграждение, които подлежат
на връщане съобразно договора , са в размер от общо 1431.90 лева и следва да бъдат върнати на 15 броя равни
месечни вноски от по 94.46 лева. Подписа на ответника под договора не е
оспорен, следователно следва да се приеме, че по отношение на ответника има
облигационно правоотношение като източник на задължението му. Плащания в пълен размер той не твърди и не
доказва.
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от
29.07.2016г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23.
12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г.
според едниствения член на което, „годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент
на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен
процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля повече от
5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона
няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира
годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е
законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията
за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на
договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 5 от специалните условия
към договора ) за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и
за наличието или липсата на право на отказ
на потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т.
11 от ЗПК, погасителен план, като са
посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски, на ответника е
бил предоставен и стандратен европейски формуляр с необходимото съдържание.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Кредитът е обявен да е предсрочно изискуем, но
не се сочи от ищеца дата , когато това е сторено. Последната вноска по същия е
с падежна дата 14.03.2019г., , тоест, към датата на подаването на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда, 03.07.2019г, така или иначе всички вземания по
договора са били изискуми с отлед крайния си падеж, и липсата или наличието на уведомление за предсрочната
изискуемост на кредита са ирелевантни за
изхода на спора обстоятелства.
На следващо място , на л. 9 от делото фигурира
и копие , заверено от страната , от рамков
договор за цесия от дата 20.12.2016 между ищеца и първоначалния кредитор, като
се установява от приложението към същия , че вземането на цедента против
ответника е предмет на договора, тоест, ищеца се явява между страните по
договора , действителен носител на материалното право. Вземането, макар и произтичащо от договор с потребител, е прехвърлимо , тъй като в чл. 13 ал. 6 от
общите условия възможността на кредитора да го прехвърли на избран от него
цесионер е изрично предвиден . Цесията е породила действие и в отношенията
между длъжника и цесионера, доколкото представено е уведомление по смисъла
на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите до Д. , получено лично от
него ( обратна разписка на л. 26 от
делото). Независимо от това , уведомление за извършената цесия от името на
цесионера като пълномощник на цедента , фигурира като приложение към исковата
молба, при което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това
отношение, съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението
да е редовно. Тук трябва да се каже , че възражението за
несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в
хипотеза на плащане не първоначалния кредитор, цедента, след сключването на
договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. При липса на
каквото и да било плащане, а такова не се твърди , е без значение това, дали
цесията е съобщена на длъжника.
Или, ищецът е легимиран като кредитор по
прехвърленото вземане.
Дължи се върху всяка вноска и обезщетение за
забавата от датата след датата на падеж до
датата на плащането или – при неплатените вноски – до датата, предхождаща тази подаване на заявлението за издаване на
заповед за плащане, каквато също е
начислена; според вещото лице , този размер надвишава търсения такъв, при което
иска да се установи обезщетение за забавата също е основателен в пълен размер.
Предвид
изхода на спора, разноските следва да се понесат от ответника, в пълен размер.
На процесуалния представител на ищеца се определя, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, възнаграждание за представителство в исковия процес в минимален размер от
150 лева.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Г.Р.Д.,
ЕГН ******, с постоянен адрес ***, че в отношенията между страните , ответникът
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащане на следните суми по договор за стоков
кредит № *********** с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 6118 /04.07.2019г. по частното
дело № 11099 по описа на ПРС за 2019г. : 776.12 лв. – остатък от главница; 80.29 лв. договорна (
възнаградителна ) лихва за периода 14.07.2018 до 02.07.2019г., 94.54 лева
обезщетение за забава за периода от 14.07.2018г. до 02.07.2019г, и законна лихва за забава
върху главницата от датата на подаването на заявлението – 03.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Г.Р.Д., ЕГН ******, с постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по
двете производства в размер от 625 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ