Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.07.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №6516/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.Б.К.срещу
З.Л.И. АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата
от 60000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 15.10.2017 г., вследствие на което е пострадал ищецът. Претендира
лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя – 03.01.2018 г. и направените
по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило
се на 15.10.2017 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди
– болки и страдания.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
механизма, посочен в исковата молба, оспорва застрахованият водач да е нарушил
правилата за движение, с което да е причинил произшествието, позовава се на
съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява се от писмените доказателства (констативен
протокол, протокол за оглед и фотоалбум, съставени в рамките на досъдебното
производство) и авто-техническата експертиза, че на 15.10.2017 г. на пътя гр. Монтана
– с. Добри дол, се е осъществило пътнотранспортно произшествие при следния
механизъм: лек автомобил „Ауди” с транзитен рег.№ *****, управляван от З.В., се
е движил с посока на движение – с. Добри дол със скорост от 119 км/ч и в района
на десен завой водачът изгубил контрол върху управлението и автомобилът навлязъл
в насрещната лента и се ударил с предната си лява част в спрял товарен
автомобил „Волво“. Причина за произшествието са субективните действия на водача
на лекия автомобил, който не е следвал посоката на платното за движение,
напуснал е лентата си на движение и се е ударил в намиращ се в лентата за
насрещно движение спрял товарен автомобил. При удара пострадал ищеца, който
пътувал на задната лява седалка. Съдът приема, че водачът е извършил нарушение
на чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е упражнил непрекъснат контрол върху превозното
средство, което е управлявал.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза по
делото се установява, че в резултат на произшествието пострадалият е получила
следните травматични увреждания: травматичен
шок и диафизарно счупване на лявата бедрена кост. След инцидента пострадалият е получил спешна помощ в МБАЛ - гр. Лом, където е настанен в интензивното
отделение за срок от 3 дни с включена реанимационна терапия. След това е му е
извършена операция – открито наместване на счупената бедрена кост и
стабилизиране на фрактурата чрез интрамедуларен пирон. Изписан е след десетдневно
болнично лечение, като възстановяването е продължило в домашни условия – през
първите два месеца след произшествието ищецът не е можел да стъпва в пълна
тежест на оперирания крак и се е придвижвал с помощта на патерици и придружител.
В началото на третия месец е започнало провеждане на рехабилитация с постепенно
натоварване на левия крак и в края на четвъртия месец ищецът е можел да стъпва
на крака. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок от четири
месеца. В последствие е проведена и втора операция за изваждане на металния
имплант. В резултат на получените травматични увреждания ищецът е претърпял интензивни
болки и страдания за срок от около 30 дни след произшествието и 30 дни от
началото на рехабилитацията, умерени и леки до 4-тия месец от възстановяването,
а операцията за изваждане на импланта е довела до интензивни болки в продължение
на 30 дни. Към момента здравословното състояние на ищеца е стабилизирано.
Симптомите на претърпения травматичен шок са отзвучели още през първите дни без
негативни последици, счупената лява бедрена кост е зараснала окончателно,
установява се леко изразена хипотрофия на мускулатурата на лявото бедро, която
бавно ще изчезне с времето, придвижва се самостоятелно, без помощни средства,
със самостоятелна походка.
От показанията на свидетеля Е.М., семеен приятел, се
установява, че през
възстановителния период ищецът е бил на легло, с болки в счупения крак,
разстроен, често е плачел. По време на катастрофата ищецът е бил ученик в шести
клас, прекъснал е учебните си занятия за около 3 месеца, което се е отразило на
успеха му в училище. Преди произшествието е спортувал интензивно, ходел е на
фитнес, а към момента се въздържа от спортни активности и е освободен от
часовете по физическо възпитание в училище. Към има оплаквания при натоварване
на счупения крак.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия
автомобил „Ауди” с транзитен рег.№ *****, което съдът намира за противоправно –
в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените доказателства,
съставени от органите на административно-наказателното производство, от
медицинските документи, съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на
свидетеля М. безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и
травмите на ищцата. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача З.В. при управление на лек автомобил „Ауди” с транзитен рег.№
*****.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното
ПТП за лек автомобил „Ауди” с транзитен рег.№ ***** е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и
ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях
е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характер и
естество на телесните увреждания – травматичен шок и счупване на бедрена кост, естество
на проведеното лечение (извършени са две операции), интензитет и
продължителност на болката (интензивна за месец след произшествието и по време
на рехабилитацията, както и при втората операция), период на възстановяване (4
месеца), наличието на пълно възстановяване с незначителни остатъчни последици
за здравето на пострадалия (леко изразена хипотрофия на мускулатурата на лявото
бедро), прогнозата за които е за пълно отшумяване. Следва да се съобрази и
младата възраст на ищеца при настъпване на произшествието – 13 години, както и
обстоятелството, че за едно дете с не напълно изградена и устойчива психика,
стресът от подобно травматично събитие дава по-сериозно емоционално отражение,
отколкото при възрастен индивид, свидетелство за което са и показанията на М.,
който сочи колко разстроен е бил ищеца за продължителен период след
произшествието. В същото време следва да се отчете настъпилото възстановяване и
прогнозата за пълно отшумяване на остатъчната лека атрофия на мускулатурата на
засегнатия крак. Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за
характера, вида и броя на уврежданията, периода на лечение и отнасяйки ги към възрастта
и начина на живот, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 30000 лв. До
посочения размер искът следва да се уважи и да се отхвърли до размера от 60000
лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване. От заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-техническата
експертиза се установява, че при настъпване на произшествието ищецът е носил
предпазен колан. Ето защо съдът приема, че по делото е доказано противоправно
поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на вредите.
Ищецът
има право на законната лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като
началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представената с исковата молба претенция, същата е входирана при
застрахователя на 03.01.2018 г. С оглед на това претенцията за мораторна лихва
е основателна и следва да се присъди от претендираната дата – 03.01.2018 г.
По разноските:
На процесуалния представител ищеца следва да се
присъди възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА – за сумата от 1165 лв., изчислена
съобразно съотношението уважена – отхвърлена част от иска.
На
ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение и експертизи, съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата от
250 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса
– в размер на 1200 лв. и 400 лв. за разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:******, да заплати на М.Б.К., ЕГН:**********, представляван
от законен представител Б.Б.К. – майка, ЕГН:**********, на основание чл.432,
ал.1 КЗ, сумата от 30000 лв., представляваща
обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от ПТП, осъществено на 15.10.2017 г., заедно със законната лихва от 03.01.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размери от 60000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД,
ЕИК:******, да заплати на адв. Г.Й., адрес: ***, на основание чл.38, ал.1 ЗА,
сумата от 1165 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА М.Б.К., ЕГН:**********, представляван от
законен представител Б.Б.К. – майка, ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК:******, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 250
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:******, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1200 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 400 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: