Номер 33926.10.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500226 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413 ГПК.
Делото е образувано по ч. жалба, подадена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК202517341, гр.София против
Разпореждане /без номер/ от 22.07.2020г., с което в образуваното по реда на
чл.410 ГПК производство по чгрд № 360 по описа му за 2020г състав на ИРС е
отказал да издаде срещу длъжника В. К. Я. , ЕГН – ********** от град
Исперих, община Исперих, област Разградска, ж.к. “Васил Априлов“ № 5,
вх.Д, ет.6, ап.13, заповед за изпълнение на парични вземания по договор за
кредит "Бяла карта", заявени в общ размер на 1 028.01 лв., от които:
- главница от 598.65 лв, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда – 30.06.2020г. до окончателното заплащане на сумата,
- договорна лихва от 40.77 лв., дължима за периода от 14.11.2018г. до
06.02.2019г.,
- 119.22 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за периода от
06.12.2018г. до 06.02.2019г.,
- 200.00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране,
- 69.37 лв. – законна лихва за периода от 07.02.2019г. до 16.06.2020г.
Жалбоподателят твърди, че отказът на първоинстанционният съд да
издаде заповед за изпълнение е незаконосъобразен и несъответен на
приложените към заявлението му доказателства, удостоверяващи обявяването
на кредита за предсрочно изискуем чрез надлежно адресиран до длъжника
SMS – предвиден в двустранно подписания договор като способ за
1
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Сочи,
че извън формалната проверка на твърденията на кредитора, съдът не следва
да преценява наличието на спор по материалните права, тъй като такъв
следва да очертае длъжникът при упражнено право на възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. На посочените основания моли за отмяна
на обжалвания съдебен акт и постановяване на разпореждане за издаване на
заявената по чл.410 ГК заповед за изпълнение на процесните вземания.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе
предвид събраните по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от
ГПК проверка на обжалваното разпореждане, въззивният съд намира същото
за валидно и процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна. В частта, с
която ИРС е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по главница, възнаградителна лихва и законна лихва,
разпореждането е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В частта, с
която съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за вземанено за
неустойка както и разходи и такси за извнъседабно събиране, разпореждането
следва да бъде оставено в сила, но по различни от изложените към него
мотиви.
За да остави заявлението на жалбоподателя без уважение,
първоинстанционният съд е приел, че същият не доказва надлежно
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на вземанията, на
която по реда на чл.410 ГПК е позовал дължимост и ликвидност на същите.
Съответно на изискванията на чл.410, ал.3 ГПК към заявлението си
жалбоподателят е приложил Договор за кредит „Бяла карта“, сключен на
10.11.2018г. между „Аксес файнанс“ ООД, ЕИК *********-кредитодател и В.
К. Я. /тогава с фамилия Маринова/ като кредитополучател. В т.27 от договора
е уговорено, че с подписването на договора кредитополучателят дава
съгласие за получаване на информация по управлението на кредита, вкл. и
при забава/ просрочие на задълженията му чрез SMS съобщения на мобилен
телефон. Процесното текстово съобщение е регистрирано като успешно
2
получено на телефонния номер на кредитополучателя посочен в процесния
Договор.
При положение, че страните по договора са предвидили изрично този
способ за уведомяване, за съда не е имало основание да приеме, че не е
налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на
неравноправна клауза.
При анализа на посоченото в заявлението заемно правоотношение се
установява, че с оглед качеството на кредитополучателя- физическо лице, по
своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит,
при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед
качеството на кредитополучателя на "потребител" приложимите норми са и
тези на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл.
143 - 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за
нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
По отношение на породеното между страните облигационно
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. При недействителност на договора на
основание сочената разпоредба, съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
потребителят следва да върне чистата стойност по договора за кредит, но не
дължи лихва или други разходи по договора, т. е. при всички случаи следва да
3
бъде издадена заповед за изпълнение за дължимата главница по кредита.
При посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя
основава вземането си за главница и договорна (възнаградителна) лихва,
районният съд необосновано е приел, че претенцията следва да се отхвърли.
Въззивният съд намира, че в случая, претендираното като неустойка
вземане е уговорено с оглед санкциониране на заемателя за виновното
неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение
представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на процесната неустойка за
неизпълнение на това задължение, съдът намира за установено в разрез с
добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено
допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен
процент на разходите. По изложените съображения неустоечната клауза е
недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие и правилно
заявлението е отхвърлено в тази част.
Претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, според твърденията на заявителя, е възникнала под условие за
настъпил падеж на главните задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с
вземането за такса разходи. С уговарянето на таксата на практика се постига
заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвежда допълнително
плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се
събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В т. 12
на заявлението твърдените разходи са посочени общо и не става ясно как
точно е определен размерът на това задължение. От тази неопределеност на
задължението за възстановяване на разходи следва, че то не е ясно и
претендирането му в този вид отново противоречи на принципите на
4
добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение.
С оглед изложеното, разпореждането в частта, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за неустойка и разходи,
и такси за извънсъдебно събиране следва да бъде потвърдено, а в останалите
части следва да бъде отменено като неправилно и да бъдат дадени указания за
издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.
В същия дух е и формираната вече практика по сходни и/или идентични
казуси. В посочения по–горе смисъл са постановени Определение № 323 от
12.10.2020г. по в.ч.гр.д. № 205/2020г. по описа на Окръжен съд – Разград и
Определение № 325 от 19.10.2020г. по в.ч.гр.д. № 231/2020г. по описа на
Окръжен съд – Разград.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане /без номер/ от 22.07.2020г. по ч. гр. д. №
360/2020 г. на РС-Исперих, в частта, с която е оставено без уважение искането
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК202517341,
гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. К.
Я. , ЕГН – ********** с постоянен и настоящ адрес град Исперих, община
Исперих, област Разградска, ж.к.“Васил Априлов“ № 5, вх.Д, ет.6, ап.13 за
парично вземане в размер на 598.65 -главница, договорна лихва в размер на
40.77лева за периода от 14.11.2018г. до 06.02.2019г. и за законна лихва в
размер на 69.37 лева за периода от 07.02.2019г. до 16.06.2020г., произтичащи
от Договор за кредит „бяла карта“, сключен между „Аксес
файнанс“ООД,ЕИК202806978 и В. К. Я. /тогава с фамилно име Маринова/,
ЕГН – ********** които вземания са прехвърлени на 27.08.2019г. когато е
подписано Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на парични
задължение (цесия) от 11.11.2016 г., в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК202517341 , както и законната лихва,
считано от постъпване на заявлението в съда /30.06.2020 г./ до изплащане на
вземането, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК202517341, със седалище и
5
адрес на управление по търг. Регистрация в гр.София, ул.“Панайот
Волов“№29, трети етаж, п.к.1527 против В. К. Я. , ЕГН – ********** с
постоянен и настоящ адрес град Исперих, община Исперих, област
Разградска, ж.к.“Васил Априлов“ № 5, вх.Д, ет.6, ап.13 за парично вземане в
размер на 598.65 -главница, договорна лихва в размер на 40.77лева за
периода от 14.11.2018г. до 06.02.2019г. и за законна лихва в размер на 69.37
лева за периода от 07.02.2019г. до 16.06.2020г., произтичащи от Договор за
кредит „бяла карта“, сключен между „Аксес файнанс“ООД, ЕИК202806978 и
В. К. Я. , ЕГН – ********** които вземания са прехвърлени на 27.08.2019г.
когато е подписано Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на
парични задължение (цесия) от 11.11.2016 г., в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ЕИК202517341 , както и законната лихва,
считано от постъпване на заявлението в съда /30.06.2020 г. / до окончателното
й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане /без номер/ от 22.07.2020г. по ч. гр. д.
№ 360/2020 г. по описа на РС-Исперих, в останалите обжалвани части.
ВРЪЩА делото на ИРС за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК,
съобразно дадените указания.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6