О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер: 604 Година 2014г.
Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ
На 11.09. 2014 година
В публично( закрито)
заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа
докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ гр. д . №374
по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд
Пазарджик е сезиран с искова молба, подадена от търговското дружество „Зенит“ ООД гр. Пазарджик , ЕИК ********* против Министерски съвет на РБ
гр. София , Административен съд гр. Пазарджик и НАП гр. София .
С отговора на исковата молба ответниците Министерски съвет на РБ
гр. София и НАП гр. София , чрез
процесуалните си представители правят възражение за процесуалната
недопустимост на предявените субективно
съединени искове , като молят
съда да се прекрати производството по делото ,като се присъдят разноски на
страните .
Пазарджишкият окръжен съд , след като се
запозна със съдържанието на исковата
молба и възраженията на ответните страни
против предявените искове ,счита, че действително съдът е сезиран с процесуално недопустима
искова молба .
За да се отговори на въпроса относно процесуалната допустимост на предявените
искове трябва на първо място да
посочи какво е съдържанието на исковата молба/ обстоятелствата , на които се основава иска
/ и направеното в нея искане/ петитума на исковата молба / .
В исковата молба се твърди ,че ищцовото
дружество е извършило износ на стоки в трета страна ,която не е държава –
членка на ЕС. За износа на стоки
дружеството е издало три фактури.
Твърди се , че във фактурите
доставчика не е начислил ДДС върху
доставките ,поради това , че износа е извършен в страна ,която не е държава – членка на
ЕС. Твърди се , че с Ревизионен акт на ТД на НАП гр. Пловдив на ищцовото дружество са определени
задължения по ЗДДС за извършените
доставки на стоки по трите фактури в
размер на 42 645, 46 лв. и лихви за забава в размер на 1128, 08 лв. Ревизионният акт е бил обжалван от дружеството
пред АС гр. Пловдив. АС е отхвърлил жалбата , като неоснователна .
Решението на АС е обжалвано пред ВАС ,който е отменил обжалваното решение и е
върнал делото за ново разглеждан от друг състав на същия съд . В мотивите
на решението си ВАС е приел, че между текста на чл. 606 ал.2 т.3 от ППЗМ
и текста на чл. 793 параграф 2
на Регламент ( ЕО) 2454/ 1993г.
на Комисията съществува противоречие ,
при което разпоредбата на чл. 793 параграф 2
на Регламент ( ЕО) 2454/ 1993г.
на Комисията подлежи на директно
приложение ,поради превес на общностното
право над националното право . С
последващо решение на АС Пловдив
обжалвания ревизионен акт е отменен. В
хода на обжалване на РА , ТД на НАП гр. Пловдив ,въз основа на констатациите в РА е издал три наказателни
постановления против ищцовото дружество ,
с които на дружеството са наложени
имуществени санкции , на основание чл. 180ал. 1 от ЗДДС в общ размер на 42 645, 46 лв., представляващи стойността
на дължимия ДДС, ако сделките бяха реализирани на територията на РБ.
Наказателните постановления са
обжалвани пред РС Пазарджик, който е отменил НП ,позовавайки се на принципа на
приоритет на Регламент ( ЕО) 2454/
1993г. пред националното право .
Решенията на РС Пазарджик са обжалвани
от ТД на НАП пред Административен съд Пазарджик , който е отменил решенията на РС Пазарджик и е потвърдил НП. След влизане в сила на отменителното решение
на АС Пловдив , Окръжна прокуратура
Пазарджик е внесла в Административен съд Пазарджик предложения за възобновяване
на влезлите в сила КАНД. Предложенията на ОП Пазарджик за възобновяване на
КАНД са оставени от Административен съд
Пазарджик без уважение с мотива ,че решението на АС Пловдив не представлява „
ново обстоятелство „ по смисъла на чл. 70 б. „в“ от ЗАНН.
При тази фактическа страна на спора в
исковата молба са развити доводи за приложимост и приоритет на правото на
ЕС по настоящия казус пред националното право .
По отношение на МС на РБ в исковата молба е
посочено , че с приемането на чл. 606 ал.2 т.3 от ППЗМ в противоречие с разпоредбата
на чл. 793 параграф 2
на Регламент ( ЕО) 2454/ 1993г.
този национален орган е нарушил основни
принципи в правото на ЕС , а имено принципите
на законност и принципа на правна сигурност.
По отношение на Адм.съд Пазарджик в исковата молба е посочено ,че с отмяната
на решенията на РС Пазарджик и потвърждаване на НП , Адм. Съд Пазарджик е
нарушил принципа на примата на Европейското
право над националното право, като е следвало да приложи пряко разпоредбата
на чл. 793 параграф 2
на Регламент ( ЕО) 2454/ 1993г./ принципи на директния ефект и на данъчния
неутралитет/ и да отмени НП.
По отношение на НАП гр.София е посочено ,че с
налагане на имуществените санкции при
липсата на извършено нарушение този
национален орган е нарушил правото на ЕС
, като не е спазил принципа на данъчния
неутралитет.
При това изложение на обстоятелствата в исковата молба се твърди , че с действията си тези три национални органа
са причинили на ищцовото дружество „имуществени вреди“ , представляващи
стойността на наложената имуществена санкция с трите НП . Твърденията в исковата молба са,че тези имуществени вреди са причинени при
условията на „непозволено увреждане „ ,
като се претендира „солидарната отговорност „на ответниците , при условията на
чл. 53 от ЗЗД. Посочено е в исковата молба ,че иска се предявява на основание параграф 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Искането е да се осъдят ответниците солидарно
да заплатят на ищеца сумата 56 710 ,02лв. , представляваща стойността на
имуществената санкция по трите НП.
При това съдържание на исковата молба казуса поставя логичния въпрос за
приложимото материално право и от там за функционалната подсъдност на правния спор.
В исковата молба , като правно основание на
исковете е посочена нормата на чл.4, параграф 3 от ДЕС , чл. 7 от Конституцията на РБ във връзка
със ЗОДОВ. Нормите на чл.4, параграф 3 от
ДЕС и чл. 7 от Конституцията на
РБ не определят приложимото материално право ,нито функционалната подсъдност на
спора . Първият текст
прогласява принципа на „лоялното
сътрудничество“ в Общността, а вторият
текст прогласява принципна на
„отговорността на Държавата“ за
вреди , причинени от незаконни актове
или действия на нейни орани и длъжностни лица .
Исковете
,насочени против МС на РБ и против
НАП гр. София подлежат
на разглеждане по реда ,определен в текста на чл. 1 от ЗОДОВ. Както МС ,така и НАП са извършили
посочените в исковата молба действия, като „административни органи“ . Ето защо
отговорността на тези органи е
отговорност за дейност на
администрацията и тя следва да се
осъществи по реда , предвиден в чл. 1 ал. 2 от ЗОДОВ. Тази отговорност се реализира по правилата, посочени в текстовете на
чл.202- 207 от АПК. Компетентен да разгледа исковете за
обезщетение против тези органи е Административния съд – чл. 128 ал.1т. 5 от АПК. Гражданския съд не е функционално
компетентен да разгледа тези искове
,като в този случай приложение намира нормата на чл. 8 ал. 1 от ЗОДОВ. Отделен
е въпроса ,че иска против МС не е насочен против пасивно легитимиран субект,
като се имат предвид правните норми на чл. 19 ал. 2 т. 1 ,чл. 20 ал.1, чл. 40 ал. 3 и ал. 6 от
Закона за администрацията .
Исковете
против Административния съд са функционално подсъдни на гражданския
съд. Отговорността за дейността на този съд не попада в
нито една от хипотезите на чл. 2 от
ЗОДОВ. Отговорността на административния
съд не може да се реализира нито по
реда на чл. 1 от ЗОДОВ ,тъй като съдът не е
административен орган ,нито по реда на чл. 2 от ЗОДОВ ,тъй като вида на
увреждането „ непозволено увреждане „ не е регламентирана ,като отговорност за дейност на правозащитен орган в текстовете на чл. 2 от ЗОДОВ. При това положение няма законова
пречка отговорността на съда за
твърдените нарушения в исковата молба да се реализира чрез гражданския съд по
общия исков ред . В този случай приложение намира нормата на параграф 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Настоящият
съдебен състав счита обаче ,че настоящия спор не може да бъде разгледан нито от
административен ,нито от граждански съд . Този извод следва от нормата на чл. 8 ал.3 от ЗОДОВ. Според тази правна норма , когато закон или указ е предвидил специален
начин на обезщетение този закон не се прилага . От
съдържанието на исковата молба става ясно,че ищеца желае да му бъде „възстановена“ сумата по наложените имуществени санкции с трите
наказателни постановления . Това изрично е посочено в исковата молба . С
исковата молба ищеца претендира тази сума да му бъде възстановено от
ответниците по общия ред, като „
обезщетение „,по реда на „непозволеното увреждане „ . В конкретния казус се касае за възстановяване на суми по
наложена „имуществена“ санкция . За възстановяване на такива суми
законодателя е предвидил специален ред .
Това е редът , посочен в глава 16 на ДОПК „
Особени производства „ , раздел
І-ви „Прихващане и възстановяване“ . В чл.128 ал. 1 на ДОПК и чл. 129 ал. 1 от ДОПК е посочено ,че недължимо платени или събрани суми за данъци и имуществени санкции
се прихващат или възстановяват по
реда ,посочено в тези правни норми . В чл. 129 ал. 6 от ЗОПК е посочено ,
че недължимо внесените или
събрани суми , с изключение на задължителни осигурителни вноски се връщат със законната лихва за изтеклия период , когато са внесели или
събрание въз основа на акт на орган по
приходите . В чл.129ал.7 на ДОПК е посочено , че актовете за прихващане или за възстановяване могат да се обжалват по реда
за обжалване на ревизионните актове . Това е редът , посочен в глава 18 и глава 19 на ДОПК- обжалване на
ревизионния акт по административен и и по съдебен ред.
При положение ,че законодателя е предвидили специален ред за
възстановяване на недължимо платени
или събрани суми по ревизионни
актове и имуществени санкции ,
отговорността на правните субекти, посочени
като ответници в исковата молба не може да бъде реализирана нито по реда на
ЗОДОВ ,нито по общия исков ред. Това е така , тъй като в цитираните по – горе текстове законодателя ясно е посочил органа , който е компетентен
да извърши възстановяването /органа
по приходите / , както и редът за възстановяване на недължимо
платени или събрани суми/ по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето / . Следва да се отбележи ,че в текста на чл. 129 ал. 5 от ЗОДОВ законодателя
е посочил задължението за органа по приходите в 30- дневен срок от представяне пред него
на влязъл в сила съдебен или
административен акт , с който в полза на
задълженото лице е признато правото на получаване на недължимо платени , внесени или събрани сума
за данъци или имуществени санкции да
възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми ,заедно с дължимата лихва
за съответния период.
Ще следва производството по делото да се
прекрати , поради процесуалната недопустимост на предявения иск. При положение
, че законодателя е предвиди специален ред за възстановяване на недължимо
платени или събрани суми по ревизионни актове и
имуществени санкции за данъци /какъвто е
настоящия казус / общия ред
по АПК и по ГПК
за реализиране отговорността на
правните субекти посочени , като
ответници в исковата молба не е
допустим.
Предвид
на гореизложеното и на основание
чл. 130 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА исковата молба на търговското дружество„Зенит“ ООД гр.
Пазарджик , ЕИК ********* против Министерски съвет на РБ
гр. София , Административен съд гр. Пазарджик и НАП гр. София , като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА .
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
д.№ 374/ 2014г. по описа на ОС Пазарджик .
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от
съобщението на ищеца пред АС
Пловдив.
Препис от определението да се връчи
на страните .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :