№ 520
гр. София , 14.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602719 по описа за 2021 година
В Софийски градски съд е депозирана частна жалба от адв. Б.-процесуален
представител на М. Н. СТ., действащ чрез законен представител-майка Р.Б.
срещу определение на Софийски районен съд, НО, 94 състав от 15.06.2021, с
което е оставена без разглеждане жалбата й срещу постановление на
прокурор при Софийска районна прокуратура от 30.03.2021 г. за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 15126/2018
г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 1796/2018 година по описа на СРП,
образувано и водено за престъпление по чл. 290, ал.1 НК.
В жалбата се излагат по същество съображения за неправилност на
извода на първоинстанционния съд за липса на пострадал от престъпление по
чл. 209, ал. 1 НК, касаещи допустимостта й, като се поддържа, че малолетното
лице е претърпяло вреди от престъплението.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки материалите по делото
намери, че жалбата е процесуално допустима.
При разглеждане по същество на жалбата, настоящият съд счита същата
за неоснователна, а първоинсатнционното определение като правилно следва
да бъде потвърдено.
Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор
1
при СРП от 14.05.2018 година и водено за престъпление по чл. 290, ал.1 НК
за това, че на 14.12.2017 година в гр.София, в сградата на ГО на СРС,
находяща се на бул. „*******, при разпит като свидетел по гр.дело №
49972/2017 година по описа на СРС, ГО, 41 състав е потъврдена неистина, а
именно, че на 15.06.2017 година в лапидариума на НИМ е имало поставено
предпазно заграждение.
С постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от
30.03.2021 г. е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № ЗМ 15126/2018 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №
1796/2018 година по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по
чл. 290, ал.1 НК, на осн. чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В хода на
производството не е било привличано лице в качеството на обвиняем.
Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство
е постъпила жалба от адв. Б.-процесуален представител на М.Н. С., действащ
чрез законен представител-майка Р.Б., по която първоинстанционният съд е
постановил обжалваното определение от 15.06.2021, с което е оставена без
разглеждане жалбата му срещу постановление на прокурор при Софийска
районна прокуратура от 26.04.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство. За да постанови определението си СРС е приел, че лиспва
пострадал от престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, поради което и на
жалбоподателя не е признато процесуално право да обжалва постановлението
на СРП за прекратяване на наказателното производство.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни. Престъплението, за
което е образувано и водено досъдебното производство е позиционирано в
глава осма НК – „ Престъпления против дейността на държавни органи,
обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”.
Престъпното посегателство по чл. 290, ал. 1 НК е в раздел III- “Престъпления
против правосъдието“, като непосредствен обект на посегателство е
законосъобразното осъществяване на правораздавателната дейност, пред
която пречки създават наказателно отговорните лица, които вследствие на
съзнателно потвърждаване на неистина пред съдебния орган, създават
предпоставки за неправилно правоприлагане. Визираното престъпление,
освен че е такова на формално извършване, тъй като не предвижда
2
настъпване на съставомерен престъпен резултат и в частност имуществени
или неимуществени вреди за правните субекти, засяга непосредствено
визираната категория обществени отношения, защитаващи държавната
съдебна власт. Ето защо и от процесното престъпление няма пострадало
лице. Изхождайки от тези разсъждения, настоящият въззивен състав споделя
направения от първоинстанционния съд извод, че жалбоподателят не
притежава качеството „пострадал” по смисъла на чл.74 НПК, тъй като самият
характер на престъплението не определя кръг от лица, които да имат
качеството пострадал или да бъдат конституирани в качеството на
граждански ищец или частен обвинител в евентуално съдебно производство.
Възможността на жалбоподателя да атакува постановения прокурорски акт е
по реда на инстанционния контрол в рамките на прокуратурата, изрично
визиран в разпоредбата на чл.243, ал. 10 НПК, както е посочил и районният
съд и в която процедура той може да изложи исканията си и възраженията си,
депозирани в жалбата, с която е сезирана въззивната инстанция и които е
безпредметно да бъдат обсъждани от настоящия състав именно в
производство по атакуване на акт, с който се оставя без разглеждане
претенция по същество на делото.
Предвид тези съображения частната жалба е неоснователна, а
първоинстанционният акт като правилен следва да бъде потвърден.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 243 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, НО, 94 състав от
15.06.2021, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р.Б., в качеството й
на законен представител-майка на М. Н. СТ. срещу постановление на
прокурор при Софийска районна прокуратура от 30.03.2021 г. за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 15126/2018
г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 1796/2018 година по описа на СРП,
образувано и водено за престъпление по чл. 290, ал.1 НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4