Р Е Ш Е Н И Е №

 

        гр. София, 29.10.2020г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Йоана Петрова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 399 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД  и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

 В исковата си молба и допълнителната искова молба ищецът „П.М.Б.ЗА А.Л.– София“ ЕАД излага твърдения, че е лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано съгласно ЗЛЗ на 23.02.2015г.,  и ТЗ и осъществява лечебна дейност при условията на действащото законодателство и разрешителен режим – разрешение № МБ-222/16.04.2016г. за осъществяване на лечебна дейност, издадено от Министерство на здравеопазването. 

В съответствие с чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2015г., е бил сключен Договор № 22-2439/05.03.2015г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки (уточнено в допълнителната искова молба).

Съгласно договора, ищецът се е задължил да оказва на здравноосигурени лица и други категории лица, посочени в чл. 1, ал. 1 от договора, болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 5 към член единствен   от Наредба № 40 от 24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности,  гарантиран от бюджета на НЗОК, със съдържание, посочено в Приложение № 16 от НРД за МД за 2015г.

По силата на договора през месеците март, април, май и юни 2015г. болницата е оказала болнична медицинска помощ на здравноосигурени български граждани, която не е била заплатена от ответника. Незаплатени са медицински услуги в размер на 182 667 лева, представляващи сбор от дължимите, но неразплатени възнаграждения за извършена дейност по клинични пътеки – диагностика и лечение, от приложение № 5 към  Наредба № 40 от 24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности,  гарантиран от бюджета на НЗОК и със съдържание на клиничните пътеки съгласно Приложение № 16 от НРД за 2015г. Сумата представлява оказана болнична помощ на 348 пациенти. След постъпването им в болницата пациентите са включени в ежедневно подаваните електронни отчети и приети като успешно обработени в електронната система на НЗОК. При лечението на пациентите са били вложени медицински изделия, стойността на които се заплаща от НЗОК извън цената на клиничните пътеки.  Всички изискуеми първични медицински и финансовоотчетни документи са били представени в РЗОК. Съгласно чл. 32 от договора ответникът се е задължил да извърши плащане чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния.

Като се позовава на чл. 52 от Конституцията, чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО, както и нищожността на Решение № РД-НС-04-9 от 27.01.2015г. на НС на НЗОК в частта на установения лимит на плащане (установена по съдебен ред), ищецът твърди нищожност на клаузите на чл. 20, т. 6, чл. 30, ал. 2, т. 1, чл. 32, ал. 4 и ал. 13, т. 6, чл. 40, ал. 2 и ал. 3, чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от договора. НЗОК е единствен платец на цената на оказана медицинска помощ от гарантиран пакет от здравни дейности. В договора между страните няма забрана за извършване на дейност над лимита, както и няма и изискване да се спре осъществяването на дейност от страна на болничното заведение при достигане на лимитите, а напротив, от  ищеца се изисква непрекъснатост в осъществяване на дейността му.

Ищецът иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 182 667 лева, въз основа на сключения между страните договор, със законната лихва от датата на исковата молба (21.02.2020г.) до окончателното плащане, както и да заплати сумата от 83 798. 07 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва от 31.07.2015г. до датата на подаване на исковата молба.

При условията на евентуалност сумите се претендират по правилата на неоснователното обогатяване. Ответникът се е обогатил със сумата от 182 667 лева за сметка на ищеца, изпълнил дейността, извършил разходи за осъществяването й. Като не е извършил заплащане на осъществена медицинска помощ, включена в основния пакет от здравни дейности по чл. 45 от ЗЗО, заплащането на която според чл. 47 от ЗЗО се извършва от РЗОК на представилия я изпълнител, ответникът се е обогатил със сумите, представляващи нормативно определени разходи за дейността.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

   

С първоначалния си отговор ответникът Национална здравноосигурителна каса единствено е възразил, че ищецът не е имал договорена дейност за извършване на процедури с НЗОК през 2014г. във връзка с позоваването в първоначалната искова молба на договор № 22-6142/14.04.2015г.

С допълнителния отговор се прави възражение за погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б.“в“ от ЗЗД относно главниците, изтекла съответно на 30.04.2018г., 30.05.2018г., 30.06.2018г. и 31.07.2018г. (касае се за периодични плащания, съобразно характеристиките, посочени в ТР № 3 от 2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г.).

Не се оспорва сключването на договора между страните, но подробно се обосновава, че няма договорно задължение на НЗОК за заплащане на  болнична медицинска помощ, която надхвърля уговорените стойности. Ответникът изрично възразява посочените от ищеца клаузи от договора да са нищожни, за което развива подробни съображения. Договорът има смесен фактически състав – административноправни и гражданскоправни юридически факти. Не е налице търговска сделка, а особена гражданскоправна сделка с административни елементи. Договорните клаузи, ограничаващи плащанията за медицинска дейност до стойностите, определени в Приложение № 2 към договора, не нарушават правата на пациентите. Ответникът се позовава на чл. 52 от Конституцията и Решение № 2 от 22.02.2007г. по к.д. № 12/2006г. на КС. Решенията на Конституционния съд на РБ са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Правата на ищеца не са нарушени от клаузите, които оспорва.  Евентуална нищожност на клаузите би довела до нищожност на целия договор (чл. 26, ал. 4 от ЗЗД). Ответникът сочи и на подзаконови нормативни актове, съгласно които липсва правно основание за заплащане на недоговорени в Приложение № 2 стойности на медицинската дейност. Систематичният прочит на действащите разпоредби води до извода, че стойността на разходите за видовете медицинска дейност, залегнали в разходната част на бюджета на НЗОК, гарантират заплащането на медицинската помощ, която се реализира чрез механизма на договаряне, предвиден в НРД, и съобразно рамките на бюджета на НЗОК. Ищецът не е доказал, че се е възползвал от този механизъм, за да договори нови по-високи месечни стойности. Не е формирана листа на чакащите. Ищецът не е доказал необходимостта от хоспитализациите, с които е надхвърлил договорените с Приложение № 2 стойност, за които се претендира плащане. За периода юли-декември 2015г. от ищеца не е била отчетена дейност над стойностите по посоченото приложение. Този факт потвърждава възможността на ищеца да организира болничен прием по начин да се спазят финансовите параметри на сключения договор. Задължението за осигуряване на 24-часова медицинска помощ на здравноосигурените лица е вменено относно вече постъпилите в болничното заведение пациенти.

По отношение на претендираната лихва е възразено, че при процесните договорни отношения, което не се развиват в класическия престационен вид между частноправни субекти, чл. 86 от ЗЗД е неприложим.

Ответникът оспорва исковете и като недоказани.

Искът по чл. 59 от ЗЗД се счита недопустим, тъй като съществува валидна договорна връзка между страните. 

Ответникът не претендира разноски.

 

По предявените искове

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

Ищецът е еднолично търговско дружество с общинско имущество, с предмет на дейност  болнична помощ и основна икономическа дейност от КИД: дейност на болници, съответно лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано съгласно Закона за лечебните заведения. 

 На 05.03.2015г. между страните, като ответникът представляван от директора на Столична здравноосигурителна каса, е бил сключен писмено Договор № 22-2439/05.03.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2015г.

Съгласно договора ищецът, като изпълнител, се е задължил да оказва на здравноосигурени лица, на здравноосигурени лица по § 2, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015г. и на лица по § 7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40 от 24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК със съдържание, посочено съответно в приложение № 16 от националния рамков договор (да оказва болнична медицинска помощ по вид, обем и сложност, съответстващи на договорените), а ответникът – възложител – да заплаща дейностите, съгласно Постановление № 94 от 24.04.2014г.  на Министерски съвет за приемане на методика за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО и Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014г за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015г.  между НЗОК и БЛС – да заплаща определените с Договора № РД-НС-01-2 от 29.12.2014г. обеми и цени на извършената и отчетена болнична медицинска помощ, които цени на клинични пътеки са изрично посочени и в договора  (чл. 1, ал. 1 и 2, чл. 3, ал. 1, т. 3, чл. 4, т. 1, чл. 5, т. 2, чл. 18, ал. 1  от договора).   

Дейността на ищеца е трябвало да се осъществява съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2015г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им,  Кодекса на професионалната етика и Националния рамков договор за медицинската дейност за 2015г. (чл. 1, ал. 3 от договора).  Ищецът - изпълнител е бил длъжен да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, съгласно посочените условия в националния рамков договор за медицинска дейност, както и утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, а при липса на стандарти за съответните специалности – в подписаните или приети от научните дружества за тях консенсусни протоколи за лечение (така чл. 5 от договора с посочени и други задължения на изпълнителя). По-конкретно изпълнителят е оказвал болнична медицинска помощ по клинични пътеки на здравно осигурено лице, на което е било издадено „Направление за хоспитализация“ от лекар/лекар по дентална медицина от лечебните заведения за извънболнична помощ, друго лечебно заведение или спешна помощ (така чл. 8, ал. 1 от договора).  При изпълнение на договора изпълнителят се е задължавал да осигурява на пациентите непрекъснатост на болничната помощ по клинични пътеки, 24-часово непрекъснато изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния, при дехоспитализация на пациента да спазва критериите за завършена клинична пътека, да отразява извършените дейности по клинични пътеки в медицинската документация и др. (чл. 11 от договора).  

Възложителят е заплащал на изпълнителя при конкретно посочени условия, включително  когато извършената и отчетена дейност по клинични пътеки е в рамките на стойностите, посочени в приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична медицинска помощ“ (чл. 20).  Също съгласно клаузата на чл. 42 от договора, стойността на финансово-отчетните документи  не е следвало да надвишава размера на определените стойности на изпълнителя по реда на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015г., посочени в приложение № 2. Още при отчитането на дейността всеки отделен случай е трябвало да бъде определен (маркиран) като такъв  „в рамките на стойността по чл. 42“ или като „надвишаващ стойността по чл. 42“. Основание за отхвърляне на заплащане е било, освен другото дейност, надвишаваща стойността по чл. 42 ( чл. 32, ал. 13, т. 6).  Отхвърлената за заплащане медицинска дейност, медицински изделия и лекарствени продукти на основание чл. 32, ал. 13, т. 6, посочена в месечно известие, се е заплащала от възложителя с решение на Надзорния съвет на НЗОК (чл. 42, ал. 4), като решението е в съответствие с разпоредбите и в рамките на параметрите по ЗБНЗОК за 2015г.  

Съгласно  чл. 35 от договора, плащанията на изпълнителя са се извършвали чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията, за които е предвиден друг срок в чл. 31, ал. 3 и ал. 4 -  за лицата по § 2, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015г. и на лица по § 7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015г., в които случаи не са били приложими и рамките на стойността по чл. 42.

Договорът се е сключвал за срока на действие на Националния рамков договор за медицинска дейност за 2015г.  и е бил в сила до приемането на нов или при промяна на действалия НРД (чл. 57).

Обстоятелствата се установяват от представения по делото договор, като по делото сключването му и неговото съдържание не е спорно.

Сключваните с лечебните заведения за болнична помощ договори по чл. 59, ал. 1 от ЗЗО са били типови, приложими, в съществените си клаузи, по отношение на всички лечебните заведения в страната за оказване на медицинска помощ, в рамките на осъществяваното задължително здравно осигуряване. Това е във връзка с чл. 5, т. 6 и т. 8 от ЗЗО – задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключването на договори с РЗОК и договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.  

По договора от 05.03.2015г., през месец март 2015г. е имало  извършена от ищеца, като изпълнител, и отчетена  болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки на стойност 9008 лева, през месец април 2015г. – 58 587 лева, през месец май 2015г. – 36 382 лева и през месец юни 2015г. - 78 690 лева, общо 182 667 лева, която е надвишавала определената месечна стойност в приложение № 2 към договора и не е била платена.

По делото извършената от ищеца медицинска дейност на посочената стойност не е спорно обстоятелство. Не се оспорва и съответствието й с критериите за качество, установени по договорите. В доклада по делото изрично е било обявено за безспорно между страните сключването на договора от 05.03.2015г., но  и извършената от ищеца медицинска дейност на посочената стойност, съответно на изискванията на националния рамков договор.  Отделно за тези обстоятелства от самия ответник по делото се представят детайлни справки за дейности над определените в приложение № 2 за периода от месец март до месец юни 2015г., ведно с месечни известия, въз основа на подадени от ищеца електронни отчети.    

Между страните не е спорно и основанието, на което ответникът е отказвал плащане на сумите – неспазване на установения в договора ред за заплащане на надлимитната дейност.

Не се установява при случаите, за които се търсят сумите по делото,  да се е касаело за спешен прием,  особено тежки и сложни случаи по медицински показатели или форсмажорни обстоятелства.

От август 2020г. по отношение на ищеца е започнала проверка от контролните органи на НЗОК/РЗДОК относно незаплатени дейности. Такива са били дейностите за месеците от март до юни 2015г. (процесните).  В открито съдебно заседание от ищеца са представени Протокол № 1 от 13.08.2020г. за извършена проверка и Протокол № РД-18-1008-1/21.09.2020г. за извършена проверка за надлимитни дейности. Не е спорно, че това е във връзка с § 1 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2020г.

Допълнително от ищеца са били представени  и писмо от СЗОК от 28.01.2016г. относно потвърждение на вземания към 31.12.2015г. и счетоводна справка. Не се установява, че вземанията по писмото от 28.01.2016г. касаят процесните суми.   

За времето от 31.07.2015г. до 20.02.2020г., включително, върху сумата от 182 667 лева са изтекли лихви за забава в размер на поне 83 798. 07 лева, съответно на промените в основния лихвен процент за периода. Размерът на лихвата се определя от съда по реда на чл. 162 от ГПК  при ползване на лихвения калкулатор в сайта Balans.bg.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Страните са обвързани от договора от 05.03.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен в приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, в действалата  редакция, като част от обществените отношения във връзка със здравното осигуряване, уредени основно в чл. 52 от Конституцията, ЗЗО, ЗЗ, ЗЛЗ и подзаконовите актове по прилагането им, както и националния рамков договор за съответната година (2015г.), последния нормативен административен акт с действие на територията на цялата страна за определен срок, задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите (чл. 4а от ЗЗО).

Съответно на уговорките на страните по договора, същият съдържа съществените елементи на договора за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно договора, ищецът, като изпълнител, е поел задължение срещу възнаграждение да предоставя медицинска помощ от основния здравен пакет на здравноосигурени лица, които са поискали предоставянето на такава помощ в рамките на здравноосигурителните си права. Тези лица не са страна по договора, при което той съдържа и елементи на договора в полза на трето лице по  чл. 22 от ЗЗД, при качество на ответника  уговарящ, а на ищеца – обещател.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.1 от Конституцията, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по реда, определени със закон. Тълкувано в решения на Конституционния съд, понятието „достъпна“ по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Конституцията означава възможност за медицинско лечение на всеки гражданин в случай на заболяване и за равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението (Решение № 32/1998г. по к.д. № 29/1998г. и Решение № 8 от 04.07.2012г. по к.д. № 16/2011г. на КС). За всяко осигурено лице съществува субективно право на медицинска помощ в обхвата на Националния рамков договор, когато възникне нуждата от нея (Решение № 9 от 01.06.2010г. по к.д. № 4/2010г. на КС). Правилото е установено и в разпоредбите на чл. 4, чл. 5, чл. 35, ал. 1 от ЗЗО и др.

 Това правило е отразено и в процесния договор – задължението на ищеца да  оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки от  основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК,  е по отношение на всички здравноосигурени лица, без ограничение.

Същевременно при изпълнение на насрещната престация от страна на ответника НЗОК, който осъществява, включително чрез своите териториални поделения, задължителното здравно осигуряване като дейност по управлението и разходването на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности (чл. 2, ал. 1 и ал. 6, ал. 1 от ЗЗО), по процесния договор е имало предвидени специални правила при заплащането на  надвишена определената месечна стойност в приложение № 2 към договорите. Клаузите по договора, съответно на приложимите изисквания на чл. 20 от ЗЗД, следва да се тълкуват в смисъл, че са във връзка с  установените прогнозни граници на броя медицински услуги и необходимото вътрешно планиране относно общата стойност на разходите за здравноосигурителни плащания в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година – стойност на разходите по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ в съответствие с бюджета за съответната година. Законът за бюджета на касата по същество представлява финансов план за разходване на средства (Решение № 2 от 22.02.2007г. по к.д. № 12/2006г. на КС), а лечебните заведения са субекти, разходващи публичен ресурс, а не действащи на свободния пазар изпълнители на медицински дейности (Решение № 8 от 28.06.2016г. по к.д. № 9/2015г. на КС), основно при установения и ограничен вид, обем и цена на здравните дейности и предвидените задължителни критерии за качество (чл. 2, ал. 4 от ЗЗО и § 1, т. 2 от ДР на ЗОО).  Евентуално отклонение от предвиденото  равномерно разходване на средствата от бюджета и нуждата от компенсиране обаче няма връзка и не ограничава задължението за изплащане на всички действително извършени  медицински дейности от изпълнителя по договора в полза на ползващите се здравноосигурени лица. Ищецът – изпълнител е дължал предоставяне на медицинска помощ на всички здравноосигурени лица, поискали това от него по предвидения в договора ред и няма клауза в договора и допълнителните споразумения към него, която да може да се тълкува в смисъл, че ако ищецът изпълни дейност над планираното по приложение № 2 към договора, за която е задължен, то това би останало за негова сметка или при условия за плащане, които са по-неблагоприятни от тези за предоставянето на медицинска помощ изобщо.  В този смисъл е и нормативната уредба, в изпълнение на която е бил сключен и процесният договор. И такава дейност е подлежаща на плащане. Това тълкуване на  договора, както се посочи, съответства на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД – отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Касае се за  формирането и осъществяването на здравната политика като задължение на държавата (чл. 4, ал. 2 и чл. 52, ал. 3 и 5 от Конституцията).  НЗОК е осигурител и единственият осигурителен орган на задължителното здравно осигуряване (§ 1, т. 14 от ЗЗО).

Съгласно установеното от фактическа страна, ищецът е извършил дейност над лимитите и единствено от ответника, който не оспорва изпълнението, е зависило заплащането,  в рамките на  бюджета на касата, съответно на необходимото вътрешно планиране (управлението на този бюджет), установено и в договора,  което не е било  направено. Надлежното вътрешно планиране е задължение на ответника.

По  възприетото  тълкуване на съда на процесния договор, не се касае за нищожни договорни клаузи, които да не бъдат прилагани, както твърди ищецът, а за липса на пречки да се плати дължимото по договора възнаграждение при надвишена определената месечна стойност в приложение № 2 към договорите.

В този смисъл са неоснователни възраженията на ответника, че надхвърлянето на стойността по приложение № 2 е пречка за плащане по договора, тъй като е трябвало да има листа на чакащите, щом не се касае за спешен прием, особено тежки и сложни случаи по медицински показатели или   случаи на форсмажорни обстоятелства, съответно на чл. 22, ал. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ „Приета с ПМС № 119 от 22.05.2006г.“. Това не би  отговорило на изискването за достъпна медицинска помощ, което е и съгласно договора между страните -  възможност за медицинско лечение на всеки гражданин в случай на заболяване и за равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението,  щом съществува обективна възможност за ищеца да окаже болнична помощ по клинични пътеки на здравноосигурените лица, както е било в случая, щом такава помощ е оказана,  както и няма основание извършената медицинска дейност да остане за сметка на ищеца, щом тя е в рамките на задължителното здравно осигуряване, а ответникът е единственият осигурителен орган на задължителното здравно осигуряване.  Същевременно осъществяването на плащането е  зависило от ответника и в  за надлежното управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски. 

В случая при действието на договора  от 05.03.2015г. през месеците март, април, май и юни 2015г. от ответника е била извършена   медицинска дейност в изискваното качество и ответникът дължи заплащането й по  уговорените цени на клиничните пътеки – общо 182 667 лева, съответно на възприетото от фактическа страна.

Предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗО (главница) е основателен и следва да бъде уважен.

От ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност относно главниците – кратката погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, съгласно който с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания, при позоваване на понятието „периодични плащания“, разяснено в ТР № 3/2011 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.

Възражението, макар направено в допълнителния отговор на исковата молба, е своевременно. По правило, и по аргумент от чл. 370, вр. чл. 133 от ГПК,  и  разрешението по т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, възражението за погасителна давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на първоначалната искова молба. В случая обаче ищецът е уточнил договора, който е предмет на делото, с допълнителната си искова молба, а в първоначалната е бил посочен друг договор като процесен, при което възражението на ответника за погасяване на вземанията по процесния договор от 05.03.2015г., направено с допълнителния му отговор по чл. 373 от ГПК, не може да се приеме преклудирано. 

По разбиране на настоящия съдебен състав, в случая се касае за приложима тригодишна погасителна давност, която формално при падежа на задълженията (най-късно 30.07.2015г.) и датата на исковата молба – 21.02.2020г.,  е изтекла, но възражението не може да бъде прието основателно, поради междувременно предвидени в нормативната уредба относно задължителното осигуряване обстоятелства – плащане на извършената надлимитна дейност за 2015г. и 2016г.

Съображенията са следните:

Както се посочи, договорът между страните от 05.03.2015г. е по същество договор за изработка.  Ищецът, изпълнител, се е задължил да предоставя медицинска помощ на здравноосигурени лица,  поискали предоставянето на такава помощ в рамките на здравноосигурителните си права, а ответникът – да заплаща  възнаграждение. Предоставянето на услугите от ищеца е трайно, в срока на действие на договора, а ответникът дължи заплащане на възнаграждението на определени в договора периоди -  ежемесечно. Така вземанията на ищеца за възнаграждение по договора са „периодични плащания“ по чл. 111, б. “в“ от ЗЗД, съгласно ТР № 3/2011 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Същото е възприето и в Решение № 93 от 24.06.2015г. по т.д. № 65 от 2014г. на ВКС, ТК,  I т.о.  – вземането за възнаграждение по договор за предоставяне на услуги, за които се прилагат правилата за изработката, се погасява с изтичането на тригодишна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, когато има за предмет трайно предоставяне на услугите в течение на срока на  действието му и възнаграждението е дължимо на определени или определяеми в договора периоди.   

Ищецът е възразил единствено за признаване на вземанията от ответника, обстоятелство, прекъсващо теченето на давността, но такова признание от ответника на вземанията като възникнали и съществуващи няма.

Ответникът единствено е признавал факти, относими към възникване на вземанията - за предоставена от ищеца надлимитна болнична медицинска помощ в съответствие с изискванията на действалия Национален рамков договор, на определена  стойност, но не и самите вземания. Това е било съгласно писмените доказателства по допълнителната искова молба на ищеца, но и тези, представени в открито съдебно заседание.  Съгласно възприетото от фактическа страна, не се установява, че процесните вземания са посочени в писмото на СЗОК от 28.01.2016г., но то е и преди повече от три години преди датата на исковата молба, при което дори давността относно процесните вземания да е била прекъсната, то и до 21.02.2020г., датата на исковата молба, отново е  изтекла.

Изтичане на давността в случая обаче не може да бъде съобразявано.

Междувременно с § 1, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Н.З.О.К. за 2020г. (доп. ДВ, бр. 84 от 29.09.2020г.) е предвидено при наличие на неусвоени средства по ал. 2 за здравноосигурителни плащания по ред 1.1.3.7, до 75 милиона лева от тях да могат да се използват за заплащане на отчетени от изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК за съответния период, незаплатени дейности в болничната медицинска помощ за 2015г. и 2016г.

Разпоредбата, която е във връзка в множеството случаи на незаплатена надлимитна дейност на болниците в страната, освен че утвърждава дължимостта на сумите за незаплатени дейности в болничната медицинска помощ при единствено условие те да са фактически извършени и отчетени, не прави разлика и не изисква да има основания за спиране или прекъсване теченето на погасителна давност относно вземанията, т.е. давност да не е изтекла, макар че видно от предвидения период на изпълнените  дейности – 2015г. и 2016г., съпоставено с датата на приемане на нормативния акт, тази давност би трябвало да е изтекла. По правилото на чл. 118 от ЗЗД, плащане и след изтичане на давността е  допустимо и с погасително действие. Съгласно представените в открито съдебно заседание доказателства, от самия ответник след август 2020г., във връзка с тези бъдещи разплащания, е започната проверка за съответствие на дейността на ответника като изпълнител на медицинска помощ – лечебно заведение за болнична помощ, с критериите за достъпност и качество, като отново е потвърдена  извършената от ищеца медицинска дейност, така както се възприема и по делото.   Или предявените по делото искове относно главницата не могат да бъдат отхвърлени единствено заради изтекла давност  - съдебното решение би противоречало на ЗБНЗОК за 2020г. и предвидените с него плащания.

Действително съгласно § 1, т. 4 от ПЗР на ЗНЗОК за 2020г., установяването от НЗОК на стойностите на незаплатени дейности в болничната медицинска помощ за 2015г. и 2016г. се извършва през проверки от контролните органи на НЗОК/РЗОК и се заплаща при условия и по ред, определени съвместно от надзорния съвет на НЗОК и от управителния съвет на БЛС, но по делото не се установява такива условия да са приети и те да изключват заплащане на възнаграждения за дейност на лечебни заведения през 2015г. и 2016г., за която единствено от НЗОК, при водено срещу касата съдебно дело, е направено възражение за изтекла погасителна давност.

Отделно, че от ответника не се установява такива възражения да са правени по отношение на всички ищци – лечебни заведения за болнична помощ, завели съдебни дела за заплащане на надлимитна дейност за 2015г. и 2016г.

Напротив, дори по делата, разгледани и решени от настоящия съдебен състав, поведението на НЗОК е било различно.

По т.д. № 2306 от 2019г., по което от „М.Б.ЗА А.Л.„Лозенец““ ЕАД е била претендирана останала неплатена сума за надлимитна дейност за месец март 2016г., при подадена искова молба от 05.11.2019г., възражение за изтичане на погасителна давност относно вземането изобщо не е правено, макар първоинстанционното решение да е обжалвано, а по т.д. № 370/2019г., при ищец МБАЛ „Доверие“ АД, също претендирал незаплатена надлимитна дейност, без да има основание за прилагане на погасителна давност, но при идентични оспорвания от ответника за  необходимост за изпълнение на конкретна административна процедура за увеличаване на лимитите при дейността на ищеца, съответно за извършването на плащане на стойности извън определените в Приложение № 2 към договора между страните, съдебното решение не е било обжалвано от НЗОК и е влязло в сила, с което дължимост на претендираните от болничното заведение суми е потвърдена.

Всичко това сочи за различно третиране от страна на ответника на различните лечебни  заведения, което е нарушение на принципа на чл. 5, т. 6 от ЗЗО, че  при задължителното здравно осигуряване има равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключването на договори с РЗОК, което не може да не бъде и за изпълнението на договорите от ответника, и е още един аргумент, че вземанията на ищеца по делото относно главниците не могат да бъдат отречени само поради изтекла давност,  а трябва да бъдат потвърдени.     

Или възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно претендираните по делото главници не може да бъде прието основателно.

Съответно приложим към задълженията на ответника е уговореният по договора срок за изпълнение - до 30-то число на месеца, следващ отчетния, при което е дължима и лихва за забава в законния размер по   чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.

Ищецът претендира лихва за периода от 31.07.2015г., датата след  падежа на последното претендирано вземане, до 20.02.2020г., включително, след което е била подадена исковата молба по делото, и съгласно възприетото от фактическа страна относно размера на изтеклата лихва в този период е дължима сумата от  83 798. 07лева.

Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в този размер следва да бъде уважен.

Дължима е и лихва от датата на исковата молба (21.11.2019г.) до окончателното плащане.

Неоснователно е възражението на ответника, че при процесните договорни отношения, което не се развиват в класическия престационен вид между частноправни субекти, чл. 86 от ЗЗД е неприложим. Същевременно по отношение на претенциите за лихва отделно възражение за погасителна давност от ответника  не е правено - изрично е посочено, че възражението за давност е относно главниците, при което и съдът не се произнася по такова възражение.

Към момента е налице противоречива съдебна практика по сходни с настоящото дело случаи относно претендираното заплащане на надлимитна дейност. Както се посочи, се касае за типови договори, сключвани от НЗОК с множество лечебни заведения (включително търговски дружества) в цялата страна за осъществяване на медицинска помощ на здравноосигурените лица след 2014г. Изложеното от съда (крайните изводи за основателност на исковете за дължимост на изпълнена надлимитна дейност) е споделено в част от съдебните решения, включително недопуснати до касационно обжалване (така например Определение № 555 от 04.12.2018г. по т.д. № 1853/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 310 от 11.06.2019г. по т.д. № 2465/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 331 от 25.06.2019г. по т.д. № 2828/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 543 от 28.06.2019г. по гр.д. № 1200/2019г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Определение  № 518 от 29.07.2019г. по т.д. № 2475/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение  № 657 от 19.11.2019г. по т.д. № 516/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение  № 667 от 21.11.2019г. по т.д. № 631/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение  № 686 от 04.12.2019г. по т.д. № 1167/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 290 от 18.02.2020г. по т.д. № 2243/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение  № 143 от 16.03.2020г. по т.д. № 2048/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

При уважаване на главните искове исковете по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени при условията на евентуалност, се оставят без разглеждане.

 

По разноските

 

Ищецът е поискал присъждане на разноските по делото. Установява направени разноски за държавна такса от  10 658. 60 лева  и 1 000 лева разноски за адвокат по представени преводни нареждания. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, тези разноски, общо 11 658. 60 лева, следва да бъдат присъдени изцяло.

Съгласно разрешението по т. 1 и т.11 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът съобразява доказателствата за разноските, така както те са посочени и представени до приключване на съдебното дирене, но не и в писмените защити, при което така се приемат и разноските за адвокат на ищеца, независимо, че претенцията на страната по списъка на разноските е за по-голяма сума - 6 859 лева.

При възприемане като дължима сума от разноските за адвокат от 1 000 лева съдът не се произнася по възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските, което касае претендираните по списъка по чл. 80 от ГПК на ищеца 6 859 лева.  

          Ответникът не е поискал присъждане на разноски и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК относно такива разноски.    

        

Воден от горното съдът

 

 

                                            Р Е Ш И :

 

 

 

ОСЪЖДА Н.З.О.К., с БУЛСТАТ ******** и адрес гр. София, ул.“********,  да заплати на „П.М.Б.ЗА А.Л.– София“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 182 667 лева (сто осемдесет и два хиляди шестстотин шестдесет и седем лева), незаплатена извършена и отчетена медицинска дейност за месец март, април, май и юни 2015г. по Договор № 22-2439/05.03.2015г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки,  със законната лихва за забава от 21.02.2020г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и 83 798. 07 лева (осемдесет и три хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и седем стотинки) изтекла лихва от 31.07.2015г. до 21.02.2020г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 11 658. 60  лева (единадесет хиляди шестстотин петдесет и осем лева и шестдесет стотинки)  разноски по делото, като ОСТАВЯ без разглеждане исковете по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени при условията на евентуалност. 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

 

 

                                                                  Съдия: