Р Е Ш Е Н И Е
№ 528
гр. Кюстендил,10.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание, проведено на пети юни хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА,след като разгледа, докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 564/2019 г. по описа
на КРС , за да се произнесе взе предвид:
Т.С.Т.-Д.,ЕГН ********** *** е предявила против ОУ “Проф.Марин Дринов“, ЕИК *********, адрес-гр.Кюстендил,бул.“България“№
35, иск да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № ЧР-5-2/22.01.2019
год.,год.,изд.от началника на Регионално управлeние на образованието-гр.Кюстендил, с която на осн.чл.193,ал.1,чл.194 и
195 от КТ на ищцата в качеството и на
директор на Основно училище „Проф.Марин
Дринов “- гр.Кюстендил
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В молбата се
развиват подробни съображения за незаконосъобразността на атакуваната заповед,
чиято отмяна се иска. Претендира се и присъждане на разноските по делото.
Особеният представител на ответното училище изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.
КРС, след като обсъди при усл.на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
Между страните няма спор, това се установява и от споразумение
№ ЧР-1-55/05.07.2018 год./л.10/, че от 06.07.2018 год. ищцата е
директор на ответното училище. В качеството на директор ищцата изготвила план за
контролната дейност /л.19-24/, заповед /л.25/ за определяне началото и краят на
училищните ваканции, график за
провеждане на контролни и класни работи за първи срок на учебната 2018-2019
год. Ищцата
осъществявяла проверки на уроците, за което изготвила и протоколи
/л.29-37/, в които
отразила констатациите от проверките, протокол за извършена текуща
проверка, съгласно
плана за КДД на 03.01.2019 год./л.77/, на същата дата за извършена проверка
на ЗУД-дневници на групи ЦДО /л.82/. по силата на допълнтелно
споразумение /л.95/, сключено
между ичилището,представлявано от ищцата
и св.С.Б.С., на последният били вменени отговорности, вкл. и да отговаря за безопасните
условия на труд в училището.Свидетелят изготвил правилник за осигуряване на
безопасни условия за възпитание,обучение и труд в училището /л.43-54/,утвърден
от директора, осъществил начален и текущи инструктажи на ученици от училището,
като видно от представените списъци за инструктаж,подписани от инструктирани
ученици от седмите класове в училището /л.55-70/ е това,че ищцата на дати,след
провеждане на инструктажите, осъществяла проверки за периодичността и обхвата
им.На 14.11.2018 год. в група ЦОУД на 7 б,в клас възникнал конжфрикт между
работещ в училището като поддръжка Р. В. и ученикът
Г. Т.,за което ищцата била уведомена,
същата на 15.11.2018 год. провела среща с родител на детето, на която уведомила
същият,че е запозната със случая и след изясняване на случаят ще наложи
дисциплинарни наказания, съгласно правомощията и,за срещата ищцата изготвила
собственоръчно изготвен протокол /л.378,уведомила с изричен доклад /л.13/ на
16.11.2018 год. Началника на РУО-Кюстендил и с писмо от същата дата /л.14/
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Кюстендил,за случилото се,а на
29.11.2018 год. със свои заповеди /л.15.16/,наложила дисциплинарни наказания
„предупреждение за уволнение“ на работникът Р. Г. В. и на учителката Полина Пламенова
Иванова,за това че са допуснали възникването на инцидента.Според показанията на
свидетелите А.А. и Н.К.,първата
заместник-директор на ответното училище,а втората главен
учител,преподавателката по математика А. К. Х.,работеща по срочен трудов договор
/л.93/ до завръщането на титуляра,имала завишени изисквания към знанията на
учениците по преподаваният от нея предмет,като постъпил и сигнал през месец
октомври на 2018 год.от родител за грубо отношение от страна на учителката
спрямо ученик.Срещата била удостоверена чрез изготвен протокол /л.71/,в който
се съдържа канстатацията,че родителят и учителката изложили позициите си по
проблема.Ищцата извършила проверки в учебните часове на учителката на датите 10.10.,12.11.,03.12.
и 10.12.,за което изготвила протоколи /л.72-76/,в които отразила резултатите от
проверките,а със своя Заповед № 464/19.12.2018 год./л79/наредила на учителката
извършването на конкретни действия,свързани с провеждането и организацията на
учебният процес.Ищцата извършила и проверка по изпълнението на заповедта,на
03.01.2019 год.провела разговор с учителката,за което изготвила протокол
/л.85/,който последната отказала да подпише,след което на 08.01.2019 год.
отразила резултата от изпълнението на горната заповед в констативен протокол №
АК-7/08.01.2019 год./л.80/,на същата дата със своя заповед /л.83/ изискала от
учителката писмени обяснения за допуснати нарушения на учебният процес и на
същата дата с изрична своя заповед /л.87/ прекратила трудовото правоотношение с
учителят.На 22.01.2019 год.Началника на РУО-Кюстендил издал атакуваната заповед
/л.11-128,от съдържанието на която е видно,че АО е счел,че са извършени осем на
брой дисциплинарни нарушения,за които е наложил дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.не се представят като доказателство по делото
посочените в Заповедта заповеди за проверки в училището и констативни протоколи
за резултатите от тях.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва
от посочените доказателства.
Съобразявайки установеното, съдът
счете че исковата претенция е основателна,поради което атакуваната заповед ще
се отмени като незаконосъобразна.Мотивите на съда са следните:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока
по чл.358,ал.1 ,т.2 КТ-атакуваната заповед е връчена на ищцата на 28.01.2019
год., а исковата молба е депозирана в съда на 20.03.2019год.
Заповедта е издадена от материално компетентен
орган-началника на РУО-Кюстендил,която компетентност на
законово равнище се извлича от съдържанието на разпоредбите на чл. 252, ал. 1, чл. 253, ал. 2 във връзка с чл. 254, ал. 2 от ЗПУО и
чл.192,ал.1 и 2 КТ.
Правото на дисциплинарно наказване
принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт. При констатиране на
нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи
вида на дисциплинарното наказание. Сроковете за налагане на наказанията са два
- двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му. Съотношението
между двата срока е следното - ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на
нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл
1-годишният срок от извършването, то той поглъща 2-месечния срок от откриване
на нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на
дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна
и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на
тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете
за налагане на наказанията са започнали да текат.В казуса за издадетелят на
заповедта срокът за издаването й е започнал да тече на 17.12.2018 год.,когато
назначената за нуждите на проверката комисия, след извършването й в указаните
срокове писмено го е уведомило с
изготвянето на доклад за констатирани нарушения,като от горната дата до тази на
издаване на атакуваната двумесечният срок по чл.194,ал.1 КТ не е бил
изтекъл,поради което възражението на ищцата в обратна насока е неоснователно.
Виновното неизпълнение на
трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина за което законът
предвижда налагане на дисциплинарно наказание.Дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага,като законът задължава работодателя преди налагане на
наказанието да изиска обяснения от нарушителя, а при определяне на
наказанието да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които
е извършено както и поведението на работника и служителя.Наказващият орган е наложил
дисципинарно наказание от вида на посочените в чл.188 КТ в писмена форма,но
няма доказателства за това преди
налагането на наказанието да е изискал от ищцата писмени обяснения,поради което
само за това нарушение заповедта подлежи на отмяна като
незаконосъобразна.въпреки това,съдът излага мотиви и по същество.
В заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание са описани осем на брой нарушения,квалифицирани от АО като нарушения
на трудовата дисциплина. За всички от
тях съдът приема, че императивната разпоредба на чл. 195 от КТ не е била спазена. Съгласно
посочената правна норма дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз
основа на който се налага. Да се опише нарушението означава да се изложат
съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, да се
посочат конкретните факти – точно и ясно, и датата на извършване на съответните
действия или бездействия. Фактите следва да се изложат в пълнота, нарушението –
да бъде описано конкретно. Законовото изискване има за цел гарантиране правото
на защита на работника или служителя. От процесната заповед е видно, че тя не
съдържа описание на нарушенията в пълнота. За адресата й не е възможно да стане
ясно какво се твърди, че е извършил и кога.Според работодателя, нарушенията са
били извършени, чрез различни действия или бездействия, описани в заповедта,но
без необходимата конкретика,посочване на естеството им и на момента на
извършването им, като период от време, а според естеството – и като конретна
дата. За част от нарушенията не е посочено и откъде произтичат задълженията,
които не са били изпълнени.
Дейността на ищеца като директор на учебно заведение-ответното училище се
регламентира от изисквания на законови и подзаконови нормативни актове,като
конкретно по силата на чл.258,ал.1 ЗПУО организира и контролира цялостната
дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния
образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти.
Първата точка от атакуваната заповед се отнася за нарушения които не са
конкретно посочени.В цитираната се сочат норми на чл.7 от Закон за закрила на
детето,от длъжностна характеристика на ищцата,Етичен кодекс и заповед на
министърът на МОН.Освен,че не съдържа конкретика за какво точно действие ищцата
не е подала в срок необходимият сигнал,не се представя като доказателство и
цитираната заповед на министъра на МОН. Посочената норма на чл.7,ал.1 и 2 от ЗЗД вменява задължение за всяко лице, на което стане
известно, че дете се нуждае от закрила, незабавно да уведоми незебавно дирекция
"Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или
Министерството на вътрешните работи,като такова задължение е предписано и за
всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него
професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.Нарушенията
на посочените разпоредби са свързани със санкцонни последици-налагането на
административни наказания, които не изключват дисциплинарните,но както бе
отбелязано за да носи последната отговорност тя следва да е вменена като такава
на ищцата по закон,или длъжностна харакертиристика, респ. като неизпълнение на
заповед на по-горестоящ в административната иерархия АО.Съществуват
доказателства по делото, че по време на учебен процес работещ в училището е
употребил физическа и вербална агресия спрямо ученик,за което ищцата е била
уведомена на датата,следваща проявата,тъй като доказателства в обратна насока
няма.На 15.11.2018 год. ищцата,за да изясни случая е провела среща с родителят
на детето, изискала е обяснения за станалото,при което на следващият ден е
изпратила официалните уведомления до Началнко на РУО и на Директора на
Д“СП“-Кюстендил.Според настоящият докладчик изискването за незабавност в случая
е спазено,тъй като ищцата като директор първо е проверила досоверността на
сигнала,след което на следващият ден след проверката е уведомила съответните
органи.Няма доказателства за това по кое време на работният ден на 15.11.2018
год.е приключила проверката,от което да се прави извод дали в действтелност още
на същата дата ищцата е имала възможността да депозира съответните
уведомявания.В кратце, съдът намира за недоказано,че неизпълнението на
посочените е част от трудовите задължения на ищцата,че последната е извършила
виновно същото,което съобразено и с посоченото нарушение на КТ обуславя изводът
на съда,че атакуваната заповед по т.1 е незаконосъобразна.
В точка втора от заповедта се твърди бездействе от страна на
ищцата-неупражняване на контрол по отношение водене на дневника на ЦОУД VII б/ VII в клас,както и за
всички законоустановени вписвания в дневника за коренспонденция,вкл. за
проведена на 15.11.20178 год. среща с родител на ученикът Г. Т..Няма конкретика за това
нарушение относно това в какво точно се изразява бездействето на ищцата като
директор.Твърди се,че с неконкретно описаното бездействие ищцата е нарушила
чл.19,ал.2,т.14 от ч Наредба № 12 от 01.09.2016 г.
за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти. Точка 14
от цитираната наредба вменява в задължение на директора на училището да контролира и
отговаря за правилното попълване и съхраняване на документите. В т.15-17 от приложение № 2 към чл. 7, т.2 от
Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на
предучилищното и училищното образование,се предписва изискване за водене на
дневници,както и съдържанието им,т.е информацията която следва да се отрази в
тях.Дневниците,на осн.чл.41,ал.5 от посочената наредба се водят от
учителите./ал.5.Документите на групата/паралелката се
водят от учителите, преподаващи в групата/ паралелката, и се заверяват с подпис
на директора и с печат на институцията./Конкретика за пропуска на директорката
в контекста на горната норма не се излагат,но дори и да се приеме,че
твърдението по заповедта е в същност,че учителката не е отразила в съответният
дневник проведената среща между директора на училището и родителят,след което
този пропуск не е проконтролиран от ищцата като директор,конкретно
доказателство,като например ксерокопие от страница от дневника по делото не се
представя и съдът приема това нарушение за недоказано.както бе отбелязано
по-горе протокол от проведната среща на 15.11.2018 год. между ищцата и родител
на посоченото дете е изготвен, същият няма входящ или изходящ индекс,но същият
няма характера на входяща коренспонденция,за да намери отражение в дневника за
входяща коренспонденция по смисъла на т.5 от приложение № 2 към чл. 7, т.2 от
Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на
предучилищното и училищното образование,за да се приеме,че пропуска да се
впходира представлява нарушение.
Никаква
конкретика не се съдържа и в т.3 от атакуваната заповед,защото не е посочено
дори и какви законови разпоредби ищцата е нарушила с действие,или
бездействие,какво трябва да съдържат изготвяните длъжностни характеристики от
ищцата и конкретно в какво се състои противоречието със норми от Закон за
закрила на детето, поради което цитираната точка не установява конкретно
дисциплинарно нарушение и е незаконосъобразна.
Следващата
точка четвърта визира отново нарушение по Наредба № 12/2016 год.,конкретно т.18
на същата /18. отговаря за осигуряването на
здравословна, безопасна и благоприятна среда за обучение, възпитание и труд/
,като словесно е посочено неупражняването на контрол по Правилника за
осигуряване на безопасни условия за възпитание,обучение и труд в училището,като
бездействието е препятствало осъществяването на принципа на закрила,заложен в
т.13-превантивни мерки за сигурност и закрила на детето.Доказателствата по
делото установиха,че ищцата като директор е назначила конкретно лице,което да
отговаря за безопасните условия за възпитание,обучение и труд в училището,
утвърдила е правилника за безопасност, лицето е осъществявало инструктаж за
безопасност на учениците,които е проверляван от директора, а конкретно
нарушение на чл.13 от цитираният правилник не се установява.Ако наказващият
орган е имал в предвид,станалият инцидент с ученика Г. Т. на 14.11.2018 год.,за което съдът
може само да предполага, никаква вина и пропуск на ищцата във връзка с този
инцидент не се установи.Едва ли директора на училището,въпреки изготвеният
инцидент,би могъл физически да присъства в часовете на всяка паралелка, за да
контролира поведението както на учениците,така и на учителите и помощният
персонал.Извода на състава на съда е,че нарушение по т.4 не е доказано и заповедта
в тази и част също е незаконосъобразна.
Изложеното
по-горе за липсата на конкретика за нарушенията се съдържа и в точки 5 и 6,като
в томка пета въобще липсва и описание на нарушени норми от законови и
подзаконови нормативни актове.Дейността на учителката Х. е била предмет на засилен
контрол,включващ и отправяне от ищцата на задължителни указания по провеждането
на учебно-възпитателният процес и поради неизпълнение на същите като краен
резултат трудовото правоотношение с този учител е било прекратено. Ищцата като директор е носела и отговорността по т. 1 и 2
от наредба № 12/2016 год.,съгласно които текстове „т.1. планира, организира,
контролира и отговаря за дейностите, свързани с обучение, възпитание и
социализация в институцията;2. отговаря за спазването и прилагането на
държавните образователни стандарти;“,но конкретика за пропуските липсва,т.е в
какво се състои упражняването на контрола,какъкв е пропуска на учителя и каква
е причинно-следствената връзка между неупражненият контрол и допуснати от
страна на учителят дисциплинарни нарушения.
Точка 7 от заповедта словесно сочи на нарушение на чл.15 от наредба за
изменение на Наредба № 15/2015 год.за общообразователната подготовка с цел
привеждане на учебният материал в ритъм.Съгласно цитираната Наредба с нея се
определя държавният образователен стандарт за общообразователната
подготовка, както и:1. структурата на
учебните програми по общообразователните учебни предмети;2. структурата на
годишното тематично разпределение;3. изискванията към интегративните и новите
допълнителни общообразователни учебни предмети в иновативните училища.
Пълният текст на нормата на чл.15 от наредбата гласи,че " Годишното тематично разпределение подлежи на изменение, допълнение и
преструктуриране при възникнали обстоятелства от обективен характер и промените
се осъществяват, като учителят описва в графата по чл. 12, ал. 1, т.
4 срещу съответната урочна единица промените и ги предоставя на
директора, а в случаите, когато преподаващ учител е директорът – на началника
на регионалното управление на образованието“. Годишното тематично
разпределение представлява дидактически план за работа на учителя за
практическото постигане на заложените в съответната учебна програма цели на
обучението за постигане на очакваните резултати и за придобиване на
общообразователната подготовка в съответствие с предвиденото в учебния план (
легалната дефиниция на понятието съгласно чл. 10 от Наредба
№ 5/30.11.2015 г. за общообразователната подготовка /обн. ДВ,
бр.95/08.12.2015 г., в сила от 08.12.2015 г./). Това годишно разпределение се
разработва от преподаващия учител (чл. 13 от Наредба № 5) и се утвърждава от
директора на училището преди началото на учебната година (чл. 14 от Наредба №
5). То подлежи на изменение, допълнение и преструктуриране при възникнали
обстоятелства от обективен характер и промените се осъществяват при условията и
по реда на чл. 13 и 14, т.е. разработват се от преподаващия учител и се
утвърждават от директора на училището. На основание чл. 16 от същата
Наредба № 5 годишното тематично разпределение подлежи на контрол от
страна на директора на училището, така че компетентността на законния
представител на работодателя в случая (да установи несъответствието, да го
квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина и да наложи съответната
легална санкция) не може да бъде оспорена.В какво конкретно се състои нарушението на посочената
разпоредба от страна на ищцата конкретика отново липсва,неясно е с какво
учебният материал не е бил в ритъм,за да се налага активна намеса на ищцата
като директор,при което пасивното и поведение да представлява дисциплинарно
нарушение,поради което и в посочената точка заповедта е незаконосъобразна.
В последната
осма точка се сочат за нарушени точки 1
и 2 от ал.2 на чл.19 от многократно цитираната наредба № 12/2016 год.,като
бездействието се състои в неупражнен контрол по спазването на графика за
провеждането на контролни и класни работи от страна на учителката К. за първият
срок на учебната 2018/2019 год.За пореден път конкретика за това,какво е
предписвал графика,какъвто е изготвен от ищцата като директор,какви контролни и
класни работи учителката не е провела в предвидените срокове липсва,както и
доказателства за това,поради което съдът приема за недоказано нарушение и по
тази точка.
По изложените
съображения, искът се явява основателен и следва да бъде уважен.На основание чл. 359 от КТ ищцата не дължи заплащане на
държавна такса. Разноски за вещи лица не са сторени. Предвид уважаването на
иска и липсата на доказателства за конкретно сторени разноски от ищцата такива
няма да и се присъждат.ответното училище ще бъде осъдено да заплати по сметките
на КРС държавна такса в размер на 50.00-петдесет лева.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № ЧР-5-2/22.01.2019 год.,изд.от началника на Регионално управлeние на
образованието-гр.Кюстендил,с която на осн.чл.193,ал.1,чл.194 и 195 от КТ на Т.С.Т.-Д. , ЕГН ********** *** , в
качеството и на Директор на ОУ “Проф.Марин Дринов“, ЕИК ********* ,
адрес-гр.Кюстендил ,бул.“България“№ 35, на осн.чл.193,ал.1,чл.194 и 195 от КТ е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
ОСЪЖДА ОУ “Проф.Марин Дринов“, ЕИК *********
, адрес-гр.Кюстендил ,бул.“България“ № 35,ДА ЗАПЛАТИ по сметките на КРС
държавна такса от 50.00-петдесет лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: