Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Пазарджик,13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на ОСМИ ЮРИ през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 313 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС Пазарджик , постановено по
гр.д.№ 1315 по описа за 2019 година по предявеният
иск от „А1 Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр.С., район „И.”, ул.“К.“№1, против „К.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление – гр. С., ул. „Л.К.“№2В, общ. С., обл. Пазарджик,
представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й. е признато за установено по
отношение на ответника „К.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. С., ул. „Л.К.“№2В, общ. С., обл. Пазарджик, представлявано от
изпълнителния директор Е.С.Й., че дължи на „А1 Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр.С., район „И.”, ул.“К.“№1, сумата в размер на 32,01лв. /тридесет и два лева и
една стотинки/ - неплатени задължения по договор за използване на мобилни
услуги М4662299 от 31.08.2015 г.; както и сумата в размер на 92,77 лв. /деветдесет
и два лева и седемдесет и седем стотинки/ - неплатени задължения по договор за
използване на мобилни услуги М4669991 от 11.08.2015 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда /21.01.2019г./ до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед №218/28.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №257/2019г. по описа на
РС-Пазарджик.
Отхвърлен е предявения иск от „А1 Б.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.С., район „И.”, ул.“К.“№1, против „К.“ АД, ЕИК – *********,
със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „Л.К.“№2В, общ. С., обл.
Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., за признаване
на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 111,93 лв. /сто и единадесет лева и деветдесет и три
стотинки/ - неустойка за неизпълнение на задължения по договор М4662299 от
31.08.2015г., представляваща стандартните месечни такси за мобилните планове
без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти до изтичане на
посочения в договора срок; както и 1920,00лв. /хиляда деветстотин и двадесет
лева/ - неустойка за неизпълнение на задължения по договор М4669991 от
11.08.2015г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда /21.01.2019г./ до окончателното изплащане.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е
обжалвано в отхвърлителната част от „А1 Б.“ ЕАД.
Молят в тази част решението да бъде
отменено и исковете – уважени,като се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца следните суми: 111,93 лв. /сто и единадесет лева и деветдесет и три
стотинки/ - неустойка за неизпълнение на задължения по договор М4662299 от
31.08.2015г., представляваща стандартните месечни такси за мобилните планове
без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти до изтичане на посочения в
договора срок; както и 1920,00 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/ -
неустойка за неизпълнение на задължения по договор М4669991 от 11.08.2015г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда
/21.01.2019г./ до окончателното изплащане.
По отношение на
иска за дължимост на претендираната неустойка от 111.93 лв. по договор М4662299
от 31.08.2015г. съдът приел, че неустоечната клауза е нищожна и неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, поради което
е отхвърлил претенцията на доверителя ми.
Неправилно било прието, че неустоечните клаузи по договора са
неравноправни тъй като не били налице предпоставките на чл. 143, ал. 5 от
Закона за защита на потребителите и ,че ответникът имал качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП.
Посочената в съдебното решение Директива 93/13, на
която се е позовал съдът, не намирала приложение в настоящия случай. В чл. 2 от
Директивата е дадена дефиниция на понятието „потребител"- всяко физическо
лице,което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата
директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. Подобно определение било дадено и в Закона
за защита на потребителите -§13, т. 1 от ДП на ЗЗП В случая категорично длъжникът
нямал качеството на потребител нито по смисъла на Директива 93/13, нито по
смисъла на националния ни закон, защото не е физическо лице, а търговец, поради
което са неприложими посочените в мотивите на съдебния акт разпоредби и съдебни
решения.
От обхвата на закона изрично били изключени
търговците, както и договорите, които те сключват за своята търговска дейност.
Ето защо в случая ответникът не можел да се позовава на неравноправни клаузи и
Закона за защита на потребителите бил неприложим по отношение на него. Поради
това и отпадало задължението на съда да следи служебно за неравноправни клаузи
- чл. 7, ал. 3 ГПК, тъй като договорът няма качеството на потребителски договор
и ответникът не е потребител по смисъла на ЗЗП.
По отношение на неустойката съдът пренебрегнал факта,
че неустойката по договора е компесаторна по своя характер. Тъй като
неустойката е компесаторна, съгласно чл. 79 от ЗЗД кредиторът може да иска или
изпълнение заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за
неизпълнение. Т.е. не може да се търси едновременно и изпълнение, и обезщетение
за неизпълнение. Поради тази причина и поради неизпълнение на договора
заявителят е спрял да начислява месечни абонаментни такси до края на срока на
договора- прекратил е действието му на основание т. т. 54.12. от Общи условия
за взаимоотношенията между „А1 Б." ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 Б." ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми
от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена, и е начислил
договорената неустойка за оставащия срок за използваните мобилни услуги. В
случай, че ищецът вместо обезщетение за неизпълнение (договорената неустойка) поиска
изпълнение съгласно чл. 79 от ЗЗД, то претендираната сума е същата. Ето защо
неустоечната клауза нито противоречи на добрите нрави, нито създава
неравноправие между правата и задълженията на страните по договора, нито води
до неоснователно обогатяване. Кредиторът е избрал едната от двете свои
възможности при неизпълнение съгласно чл. 79 от ЗЗД и добросъвестно е упражнил
правата си по сключения договор за предоставяне на мобилни услуги.
По отношение за неустойката от 1920 лв. претендирана
по договор М4669991 от 11.08.2015г., съдът нарушил съществени
съдопроизводствени правила, необсъждайки събраните по делото доказателства в
тяхната цялост и взаимовръзка и е стигнал до неправилни и необосновани изводи в
нарушение на материалния закон.
Клаузите за неустойка се съдържали в отделните приложения, с които
се активират мобилните услуги и/или пакети от услуги. Необосновани и неотносими
били мотивите на съда, че неустойки при пренос на мобилни номера се дължали
единствено за така наречените „златни" номера, а услугите, ползвани от
абоната нямали това качество. Никъде в ОУ не бил дефиниран термина
„златни" номера. В ОУ в раздел VIII. А. Отговорности т. 51.г и 51.д. са
описани вредите, за които абонатът отговаря.
В нарушение на съдопроизводствените правила съдът
изобщо не обсъдил приетите и неоспорени от страните заключения по допуснатите счетоводна
и техническа експертиза.
Съдът пренебрегнал обстоятелството, че освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката има и санкционна такава.
Съгласно т. 51.Г. от ОУ Абонатът/потребителят отговаря за причинените вреди на
А1, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията
по Общите условия и сключения договор и за пропуснатите ползи по реда на Закона
за задълженията и договорите.
По- голяма част от претендираните по тази партида
неустойки били определени във фиксиран размер от 200 лв., а не като сбор от
стандартните месечни такси до изтичане на срока на ползване. Ето защо неоснователно
и в нарушение на материалния закон съдът приел, че се касае за неравноправна
клауза по смисъла ЗЗП.
Тъй като неустойката е компесаторна по своя характер и
представлява парично задължение на длъжника, то нямало пречка върху нея да се
претендира и законна лихва за забава. В този смисъл била трайната съдебна
практика, както и практиката на ВКС създадена по чл. 290 от ГПК- Решение № 73
от 29.06.2011 г. по търг. д. № 683/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 139 от
15.10.2015 г. по т. д. № 4491 / 2013 г.на ВКС, I ТО.
Претендират
разноски.
В срок е постъпил
писмен отговор от „К. „ АД.
Ответникът намира жалбата за неоснователна.
Защитава тезата ,че има качеството „потребител“ въ
връзка с приложението на ЗЗП.Легалната дефиниция, дадена в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, гласи, че „потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Това определение, обаче,било за целите на ЗЗП и не
изчерпвало кръга на лицата, които могат да бъдат потребители.
Освен в Закона за защита на потребителите, понятието
„потребител" е разгледано и в Закона за електронните съобщения, съгласно
който „потребител" е юридическо или физическо лице, което ползва или
заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга, т.е. -
потребители могат да бъдат както физически, така и юридически лица. ЗЗП
дефинира общото понятие „потребител", докато Законът за електронните
съобщения е специален закон и със специална правна норма дефинира кой е
конкретният потребител на електронна съобщителна услуга. Съдът правилно
приложил специалния закон.
Потребителското право било гарантирано и от чл.19, ал.
2 от Конституцията на Република Б., съгласно която законът създава и гарантира
на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска
дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция
и защитава потребителя.
Съдът правилно счел, че договор М4662299 от
31.08.2015г., сключен между страните по настоящия съдебен спор, не е предсрочно
прекратен от „К." АД, а по инициатива на оператора- ищец, поради което
последният има право да претендира само лихва за забава върху неизпълнение на
парично задължение. Независимо от характера на неустойката и фактът, че
страните по договор М4662299 от 31.08.2015г. са търговци, клаузата на
т.5.3.1.от Приложение № 1 към договора е неравноправна, тъй като
ищецът-въззивник сам е прекратил договора с ответника-въззиваема страна.
Съдът постановил обжалваното решение след като всички писмените
доказателства, както и приетите по делото експертизи - икономическа и
техническа. Правилно приел, че неустойката от 1920 лв. по договор М4669991 от
11.08.2015г. се претендира от ищеца-въззивник на основание неравноправни клаузи
и надхвърля обезпечителната и обезщетителната функция на същата, като цели
обогатяване, а не обезщетяване на доставчика на услугата. Ищецът-въззивник сам
е прекратил договор М4669991 от 11.08.2015г., поради което претенцията за
неустойка в размер на 1920 лв. е неоснователна .
Молят решението да бъде потвърдено ,като им се
присъдят разноски.
Съдът,като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
Производството е по чл.422 от ГПК.
Предявени са искове от „А1 Б.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.С., район „И.”, ул.“К.“№1, против „К.“ АД, ЕИК – *********,
със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „Л.К.“№2В, общ. С., обл.
Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й..
В исковата молба на „А1 Б.“ АД се твърди, че ищецът е
заявил правата си по реда на чл. 410 от ГПК, като е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу "К." АД. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 257/2019г. по описа на Районен съд-
гр. Пазарджик и издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 32,01 лв. -
неплатени задължения по договор за използване на мобилни услуги М4662299 от 31.08.2015г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане; 111,93 лв. - неустойка за неизпълнение на задължения
по договор М4662299 от 31.08.2015 г. представляваща стандартните месечни такси
за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти
до изтичане на посочения в договора срок, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане; 92,77 лв. -
неплатени задължения по договор за използване на мобилни услуги М4669991 от
11.08.2015 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението, до окончателното изплащане; 1920,00 лв. - неустойка за
неизпълнение на задължения по договор М4669991 от 11.08.2015г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане; разноски за заповедното производство- 43.13 лв.
държавна такса и 300 лв.,- адвокатско възнаграждение.
Длъжникът подал възражение по реда на чл.414 от ГПК ,
което обосновава правния интерес от предявяване на исковете за установяване на
вземанията.
Дружеството „К." АД сключило с "А1 Б."
ЕАД (предишно наименование "Мобилтел" ЕАД) договор М4662299 от
31.08.2015г. за използване на мобилни услуги. През годините абонатът използват
мобилни услуги по различни тарифни планове и за множество мобилни номера. За
периода С. 2015 г. до март 2018г. са ползвани далекосъобщителни услуги (мобилен
телефон, бизнес телефон, мобилен интернет, бизнес интернет) за следните номера:
**********; **********; 00104077; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; *********; *********;
*********; *********.
По сключения договор имало неизвършени плащания.
След извършено плащане с наличен депозит останала частично за плащане сума в размер на 32,01лв.
по фактура ********* от 26.02.2018г. с падеж 27.04.2018г. на обща стойност
304,79лв., от която са прихванати с депозита 131,28 лв. и е издадено е кредитно
известие за 141,50лв.Тази претенция не е предмет на въззивното производство ,очертан
от въззивната жалба.
Поради неизпълнение на задълженията по договора, той
бил прекратен считано от 10.03.2018г. на основание т.54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 Б." ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 Б." ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната потребителя е продължила повече от 124 дена.
При
прекратяване на договора по вина на потребителя се дължала неустойка за
неизпълнение за мобилните услуги, чийто срок на договора не е изтекъл, а именно
за номер **********. Неустойката се определяла съгласно т. 5.3.1. от Приложение
№ 1 от 07.11.2016г. като сбор от стандартните месечни такси за мобилните
планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от
датата на прекратяване на договора- 10.03.2018г. до изтичане на посочения в
договора срок- 07.11.2018г. - 7 месечни такси по 15,99 лв.- общо 111,93 лв. За
това задължение била издадена фактура/сметка ********* от 10.03.2018г.
„К." АД е
сключило с "А1 Б." ЕАД (предишно наименование "Мобилтел"
ЕАД) и друг договор М4669991 от
11.08.2015г. За периода С. 2015г. до май 2018г. са били използвани следните
мобилни номера по договора: **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********.
През август 2017 г. ответното дружество направило
пренос на мобилни номера **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
********** към друга мобилна мрежа .Имало неиздължени суми за мобилни
услуги,които също не са предмет на въззивното производство.
Сочи се, че поради неспазване срока на договора за
мобилни номера, за които е извършен пренос (т.4в.9 и т.4в.10 от Общите условия)
към друга мобилна мрежа на друго предприятие, предоставящо обществена телефонна
услуга преди да са изтекли предвидените в Приложенията за тези номера срокове,
мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 1920 лв. по сметки/фактури,
подробно описани в исковата молба.
Молят да бъде прието за установено, че "К." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: област Пазарджик, община С.,
град С., п.к. 4490, ул. „Л.К." № 2В, представлявано от изпълнителния
директор Е.С.Й., дължи на „А1 Б." ЕАД, ЕИК *********. със седалище и адрес
на управление: гр. С., 1309, район И., ул. „К." № 1, представлявано от А.В.Д.-
Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор, сумата от 2156.71
лв., представляваща 32,01 лв. - неплатени задължения по договор за използване
на мобилни услуги М4662299 от 31.08.2015 г, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане; 111,93 лв. -
неустойка за неизпълнение на задължения по договор М4662299 от 31.08.2015 г.
представляваща стандартните месечни такси за мобилните планове без отстъпки
дължими от абоната за съответните SIM карти до изтичане на посочения в договора
срок, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението,
до окончателното изплащане; 92,77 лв. - неплатени задължения по договор за
използване на мобилни услуги М4669991 от 11.08.2015 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане; 1920,00лв. - неустойка за неизпълнение на задължения по договор
М4669991 от 11.08.2015 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд е присъдил претендираните суми
,като неплатени задължения по двата договора за използване на мобилни услуги и
в тази част решението е влязло в сила.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Оспорват исковете изцяло.
Не оспорват,че на 31.07.2017г. „К." АД е сключило
с „Т. Б." ЕАД (Т.) договор за използване на мобилни услуги по различни
тарифни планове за работниците и служителите на абоната - ответник, както и за
далекосъобщителни услуги /бизнес и мобилен интернет/.
На 09.08.2017 г. ответникът отправил заявление до Т.
за пренос на номерата на всички мобилни телефони, използвани до този момент от
„К." АД.
Счита,че подаденото заявление има ролята на уведомление, че всички договори
за мобилни услуги с А1 се прекратяват. Заедно с тях от същата дата и на същото
основание се прекратяват и всички приложения или анекси към основния договор.
Оспорват твърдението на ищеца, че между него и
ответника е бил сключен договор М4662299 от 31.08.2015г., и че ответникът не е
изпълнил задълженията си по този договор и това е било причина същият да бъде
прекратен, считано от 10.03.2018г. Договор с такъв индекс и дата не е сключван,
но дори и да е бил сключен, то с подписването на договор за мобилни услуги
между ответника и „Т. Б." ЕАД действието му е било прекратено.
Оспорва се и твърдението
на ищеца, че между него и ответника е бил сключен договор М4662291 от
11.08.2015 г.за използване на мобилни услуги. Договор с такъв индекс и дата не бил
сключван, но дори и да е бил сключен, то с подписването на договор за мобилни
услуги между ответника и „Т. Б." ЕАД действието му е било прекратено.
Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът дължи
неустойките, претендирани с исковата молба,като считат,че не е налице
неизпълнение даващо основание да възникне задължението за заплащане на
неустойка. Отделно от това, клаузите от Общите условия на А1 - т.4в.9 и
т.4в.10, а също и т. 5.3.1 от Приложение № 1 от 07.11.2016 г., въз основа на
които е изчислена претендираната от ищеца неустойка били нищожни, тъй като не
съответстват на основния принцип за добросъвестност и справедливост в
търговските правоотношения и като накърняващи добрите нрави, съгласно чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
В решението на РС Пазарджик е прието,че че между
ответното дружество „К." АД и ищецът "А1 Б." ЕАД (предишно
наименование "Мобилтел" ЕАД) е бил сключен договор М4662299 от 31.08.2015г. за
използване на мобилни услуги. Видно от доказателствата по делото, на ответника
са били предоставени за ползване мобилни
услуги по различни тарифни планове и за множество мобилни номера, като за
периода С. 2015 г. до март 2018г. са ползвани далекосъобщителни услуги (мобилен
телефон, бизнес телефон, мобилен интернет, бизнес интернет) за следните номера:
**********; **********; 00104077; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; *********; *********;
*********; *********.
По договора са издадени фактури, подробно описани, които ответното
дружество не е заплатило към март 2018 г.
Съгласно постигнатите между страните договорености,
абонатът е имал наличен депозит по договора в размер на 1060.79 лв., с който
мобилният оператор е прихванал вземанията си по посочените фактури. Претенциите
на ищцовото дружество са свързани с останалата по договора частично за плащане
сума в размер на 32,01лв. по фактура ********* от 26.02.2018г. с падеж
27.04.2018г. на обща стойност 304,79лв., от която са прихванати с депозита
131,28 лв. и е било издадено кредитно
известие за 141,50лв.
Съдът е приел
още,че този договор е прекратен едностранно от доставчика на услуги, поради
неизвършено плащане от страна на абоната на основания т.54.12. от Общи условия
за взаимоотношенията между „А1 Б." ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 Б." ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE,тъй като забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е
продължила повече от 124 дни.
Присъдил е претендирана сума като плащане на услуги и
в тази част решението е влязло в сила ,поради което и съдът не обсъжда подробно
договора и доводите ,във връзка със съществуването му.
Поради прекратяването на договора преди изтичане на
срока по вина на получателя на услуги се претендира заплащането на неустойка за
неизпълнение за мобилните услуги, чийто срок на договора не е изтекъл, а именно
за абонатен номер **********. Размерът
на претендираната от ищеца неустойката е определена съгласно т. 5.3.1. от
Приложение № 1 от 07.11.2016 г. като сбор от стандартните месечни такси за
мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти,
считано от датата на прекратяване на договора- 10.03.2018г. до изтичане на
посочения в договора срок- 07.11.2018г. - 7 месечни такси по 15,99 лв.- общо
111,93 лв.
За да отхвърли тази претенция ,съдът се е позовал на
неравноправност на тази клауза ,обсъждайки Директива 93/13/ЕИО,транспонирана в националното
ни законодателство – чл.143 и следващите от ЗЗП.
Въззивната инстанция намира ,че тези доводи на
първоинстанционния съд са неотносими към спора.Безспорно е приложното поле на
ЗЗП – понятието потребител е изрично дефинирано в него и този закон е приложим
към „потребител“ физическо лице.Безспорно ,съгласно §1 т.49 от ДР на ЗЕС "Потребител" е юридическо или физическо лице, което
ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга“.Специфичната
защита , предвидена в ЗЗП обаче не
намира приложение по отношение на него.Следователно ,приложното поле на ЗЗП е
ясно очертано и не се касае до отношение на общ към специален закон.ЗЗП е
неприложим в конкретната хипотеза.
Съдът е приел още,че „К." АД е сключило с
"А1 Б." ЕАД (предишно наименование "Мобилтел" ЕАД) и
договор М4669991 от 11.08.2015г. за използване на мобилни услуги, по силата на
който ответникът е използвал мобилни услуги по различни тарифни планове и за
множество мобилни номера. За периода С. 2015 г. до май 2018г. са били
използвани следните мобилни номера по договора: **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********.
През август 2017 г.
/с подадено заявление на „К.“ АД, ЕИК – ********* от 09.08.2017г. /ответното дружество е направило
пренос на мобилни номера **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********;
********** към друга мобилна мрежа.
С влязло в сила решение са присъдени на ищеца неиздължените суми по издадените фактури.
Поради
неизпълнение на този договор се претендира като неустойка сумата от 1920,00лв. Ищецът обосновава
претенцията си с наличие на неизпълнение ,изразяващо се в искане за извършване на пренос (т.4в.9 и т.4в.10 от Общите условия)
към друга мобилна мрежа на друго предприятие, предоставящо обществена телефонна
услуга, преди да са изтекли предвидените в Приложенията за тези номера срокове
и съответно извършен такъв пренос. За да приеме тази претенция за неоснователна
, съдът е изложил съображения,че неустойка се дължи само за пренос на
определена категория номера. За пренос на останалите номера според съдът
неустойка не се дължи.Този извод не почива на първо място на доказателствата по
делото и е извън доводите на
страните.Въззивната инстанция счита ,че чрез упражняване на правото за пренос
на номера ,потребителят на такъв вид услуги всъщност предприема действия по
едностранно прекратяване на договора преди изтичане на срока му.
В този договор
са предвидени задължения за неустойка при предсрочно прекратяване ,като за един
от номерата неустойката се формира като по предходния договор ,а за другите е
фиксирана в размер на 200 лева.Като се има предвид месечната абонаментна такса
за тези номера,то този размер неустойка се доближава до дължимите такси за
целия период на договора.
И по отношение
на тази претенция ,съдът не споделя доводите на съда ,за да отхвърли иска
,основаващи се на ЗПЗП.
Въззивната
инстанция обаче счита,че като краен резултат решението е правилно ,но по други
съображения.
Неустойката е акцесорно съглашение, с
предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира
определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани.
Основателността на предявените, при
условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове се обуславя
от предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати
определена парична сума (валидна уговорка за неустойка) при предсрочно
прекратяване на договора, както и размера на това задължение.
В т. 5.3.1 от Приложение № 1 към договор
е уговорено в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това
приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или
вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в
рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати
договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими
от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок за ползване.
Съгласно Тълкувателно решение № 7/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за
продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще,
уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно,
вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от
сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще
може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в
бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката,
ако такава неустойка реално е била уговорена.
Вярно е ,че неустойката освен обезпечителна
и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора.
За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не
трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл.
26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства
възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички случаи,
когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД
са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата
правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Следва
да се отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с предмет
вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за
спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на
вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на
неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й –
в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т.
О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за
изследване валидността на уговорена клауза за компенсаторна неустойка,
преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че уговорената и в двата
договора неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер,
формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава
принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения.
В
решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е
разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има
задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването
(развалянето) до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите
от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което
обезпечава. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на сумата на
всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, оставащи до
изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението,
обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй
като съвпада с обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размера
на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената
на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно
право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т. е.
същата е и неравноправна и на това основание пак нищожна.
С прекратяване на договора от
потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг
потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като ползването на
същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин.
По изложените съображения , съдът намира
,че претенциите за неустойка по договорите следва да бъдат отхвърлени.
Като краен резултат,макар и по различни
съображения , първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Ответникът е представляван от юрисконсулт
и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки нормата на чл.78 ал.8 от ГПК , във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ и
отчитайки ,че е проведено едно съдебно заседание ,в което юрисконсулта не се е
явил лично ,съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки
окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС Пазарджик
, постановено по гр.д.№ 1315 по описа за 2019 година ,в частта с която е отхвърлен предявеният иск от „А1 Б.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.С., район „И.”, ул.“К.“№1, против „К.“ АД, ЕИК – *********,
със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „Л.К.“№2В, общ. С., обл.
Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й. за признаване
на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 111,93 лв. /сто и единадесет лева и деветдесет и три
стотинки/ - неустойка за неизпълнение на задължения по договор М4662299 от
31.08.2015г., представляваща стандартните месечни такси за мобилните планове
без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти до изтичане на
посочения в договора срок; както и 1920,00лв. /хиляда деветстотин и двадесет
лева/ - неустойка за неизпълнение на задължения по договор М4669991 от
11.08.2015г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда /21.01.2019г./ до окончателното изплащане.
Осъжда „А1 Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр.С., район „И.”, ул.“К.“№1,да заплати на „К.“ АД, ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „Л.К.“№2В, общ. С.,
обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й. 100 лева
разноски пред въззивната инстанция , представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.