№ 148
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско
дело № 20222001000147 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от А. по в., представлявана от Д. М. –
изпълнителен директор, чрез юрисконсулт И.К., против Определение № 68/
19.05.2022 г., постановено по т.д. № 45/ 2022 г. по описа на Окръжен съд
Сливен, с което е оставена без уважение молбата на А. за изменение на
постановеното по делото Решение № 33 от 5.04.2022 г., в частта за
разноските.
В частната жалба се изразява недоволство от определението, като
се претендира, че е налице неправилно прилагане на материалния закон.
Поддържа се, че предвид охранителния характер на производството,
разноските следва да са за сметка на молителя. Настоява се за корективно
прилагане на разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и тълкуването й във
връзка с разпоредбата на чл.541 ГПК.
Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без
уважение искането на насрещната страна за присъждане на разноски.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Д.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен 8800,
ж.к „Д. Г.“, бл. 6, вх. Б, ет. 6, ап. 22, представлявано от И. Д. Д. – управител,
чрез адв. М.П., с адрес за връчване: гр. Сливен, бул. Х. Д.“ № 14, ет.2, в който
се навеждат доводи за недопустимост, респективно – за неоснователност на
същата.
1
Страната се аргументира с наличието на императивно правило
относно приложимия критерий за обжалваемост на определението по чл.248,
ал.1 ГПК, с оглед окончателността на съдебния акт, чието изменение се иска.
Обосновава се мнение за законосъобразност и правилност на обжалваното
определение, предвид наличието на специална норма, уреждаща
присъждането на разноски по реда на ГПК в регистърното производство.
Апелативен съд Бургас, след като се запозна с жалбата, отговора към
нея, обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема
за установено следното:
Направеното възражение за недопустимост на частната жалба е
неоснователно. Нормата на чл.248, ал.3, изречение второ ГПК не ограничава
правото на обжалване, а указва неговия процесуален ред. В настоящия случай
безспорно за А. по в. съществува правен интерес от обжалването. Частната
жалба отговаря на изискванията на чл.275 ГПК и следва да се счете за
допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, в съдебните
производства, образувани по обжалване откази на А. по в., на страните се
присъждат разноски, по реда на ГПК. Нормата е в отклонение от общия
принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест
на молителя – чл.541 ГПК, и явно свидетелства за подхода на законодателя да
я въведе като специална в съдебните производства, които се развиват с
участието на А. по в.. Препращането е към общите правила за присъждането
на разноските, уредени в чл.78 и сл. ГПК. Самото съществуване на тази
правна норма би било безпредметно, ако тя не въвежда нещо различно от
досегашната регулация на разноските в охранителните производства.
Предназначението й е да рационализира процеса по присъждане на разноски в
съдебните производства, продължение на регистърните такива,
предоставяйки възможност споровете относно разходите за защита срещу
незаконните действия на администрацията да се разрешат по облекчен ред и
икономичен начин, без нужда от производства по специалния ЗОДОВ.
Без основание се поддържа от частния жалбоподател необходимост
от корективно тълкуване на нормата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Недопустимо
е по пътя на тълкуване по същество да се откаже да се приложи действащо
2
законово правило, толкова повече, че подобно тълкуване в конкретния случай
изцяло отнема съдържанието на разпоредбата да уреди по първичен начин
обществените отношения в коментираната материя и обезсмисля въвеждането
й като част от законодателството. Следователно, подобно тълкуване влиза в
колизия и с презумпцията за законосъобразност на актовете на
демократичните институции, в частност на парламента.
Отговорността за разноски в гражданския процес предвижда
пропорционално присъждане на разноските на страните, съобразно
положителния за тях изход от производството. Съгласно нормата на чл.81
ГПК, съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва
разглеждането на делото в съответната инстанция.
Предвид изхода от производството пред Окръжен съд Сливен, А. по
в. следва да понесе отговорността за сторените разноски от дружеството -
жалбоподател и произнасянето на първостепенния съд в тази насока следва да
се подкрепи.
Съвпадането на изводите на настоящия съд с този от първа
инстанция обосновава потвърждаване на обжалваното определение.
Водим от гореизложеното, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 68/ 19.05.2022 г., постановено по
т.д. № 45/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3