Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 22.1.2024 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2776
по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ)
във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата Е.Б.Т. твърди,
че на 8.03.2016 год. в гр. София, на кръстовището бул.“Цветан Лазаров“ и бул.
„Кръстю Пастухов“, докато пресичала на пешеходна пътека била блъсната от лек
автомобил „Тойота“ с рег. № ********, управляван от В.Г.К.. Произшествието
настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който не съобразил предимството
на пресичащия пешеходец на разрешителен сигнал на светофарната уредба. От удара
ищцата получила телесни увреждания, изразяващи се контузия на гръдния кош и
корема, счупване на 3, 4 и 5 ребра в дясно по мишничната линия, счупване на 12
ребро в ляво, хематом, оток и разкъсно-контузна рана в лявата тилна област на
главата, контузия на шията, комоцио, кръвонасядания на дясната седалищна
област, дясното бедро, левия глезен, контузия на глезена, охлузвания на лявата
подбедрица, увреждане на лумбо-сакралните коренчета. В резултат от уврежданията
ищцата изпаднала в безпомощно състояние, била обездвижена, поради силните болки
от счупените ребра; не можела да се обгрижва сама и да извършва елементарни
движения, свързани с ежедневните й нужди; имала пристъпи на главоболие и
повръщане, болки в шийната и гръдната област, уморявала се бързо и била
непълноценна. Тя търпяла силни болки и страдания за период по-дълъг от 3
месеца, трудно преодолявала стреса от произшествието, страхувала се да излиза
навън и не можела да спи спокойно. Гражданската отговорност на виновния водач
била застрахована при ответното дружество за периода 29.10.2015 год. – 28.10.2016
год. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата 40 000, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП. Претендира законна лихва от датата
на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на ответника – 10.9.2016 год. и
направените по делото разноски
Ответникът З. „А.“ АД
оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение
по договор за застраховка Гражданска отговорност. Твърди, че липсва
противоправно поведение но водача на лекия автомобил. Оспорва механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие. Последното настъпило изцяло по
причина на ищцата, която предприела пресичане на платното за движение внезапно
и без да съобрази поведението си с останалите участници в движението и факта,
че ще създаде опасност за себе си и тях. Твърди, че настъпването на вредите и
лечебния процес били повлияни от общото здравословно състояние на ищцата, както
и от своевременността и вида на
предоставената медицинска помощ. Освен това част от уврежданията настъпили
по-късно и ответникът оспорва връзката им с претърпяното произшествие. Намира
за завишен размера на претендираното обезщетение с оглед действително
претърпените болки и страдания и принципът на справедливостта. Моли искът да
бъде отхвърлен или обезщетението значително намалено, като се отчете и приносът
на ищцата за настъпване на вредоносния резултат. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С присъда по НОХД
12961/2017 г. на СРС, 20 с-в, В.К. е призната за невиновна в това, че на
08.03.2016 г. около 8:50 часа в гр. София, по бул. „Кръстю Пастухов“ с посока
на движение от ул. „Димитър Списаревски“ към бул. „Проф. Цветан Лазаров“, в
района на кръстовището, образувано с бул. „Проф. Цветан Лазаров“, на пешеходна
пътека обозначена с пътна маркировка М 8.2. ППЗДвП и пътен светофар и
извършвайки маневра ляв завой в посока бул. „Копенхаген“, при управление на МПС
л.а. „Тойота“ с рег. № ********, нарушила правилата за движение: чл. 116, чл.
119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП и като пропуснала пресичащия по прилежащата пешеходна
пътека от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила Е.Б.Т. и по непредпазливост
е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 3 ребра на
гръдния кош отдясно (3, 4 и 5), реализирали медико-биологичния признак „трайно
затруднение на движението на снагата за период повече от 30 дни, като деянието
е извършено на пешеходна пътека и е
оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3 НК. Съдът е приел, че тъй
като извършеното деяние съставлява административно нарушение на чл. 116 и чл.
119 ал. 1 и ал. 4 и чл. 120 ал. 1 т. 2 ЗДвП, защото е реализирано ПТП с
пешеходеца Е.Т., от което последната е получила травматични увреждания –
закрито счупване на трето и пето десни ребра по средна мишнична линия, причинили
й и отнасящи се към критериите на медико-биологичния признак временно
разстройство за здравето неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, на
основание чл. 305 ал. 6 НК му е наложено административно наказание. Присъдата е
влязла в сила на 26.05.2023 г.
В мотивите към
присъдата са възприети изводите на 5-членна съдебномедицинска експертиза – че
не се установяват данни от образни изследвания за счупване на 4-то дясно ребро.
Данните са за счупване на 3-то и 5-то десни ребра.
На основание чл. 300 ГПК съдът намира за недоказано счупване на 4-то ребро вдясно и съмнение за
фрактура на 12-то ребро, в който смисъл са изводите на приетата в настоящото
производство Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х.М.,
неврохирург. В останалата част съдът кредитира експертизата, сочеща като
необходим период за възстановяване от 3 месеца, както и в частта, в която се
сочи, че няма данни за невъзстановени увреждания вследствие на процесното ПТП.
Дадено е заключение за благоприятна перспектива за в бъдеще. Отбелязано е, че
оплакванията за затруднена ориентация и координация са резултат от
дегенеративни промени на гръбначния стълб, неуточнени.
По същите съображения
съдът не кредитира и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в
частта, в която се коментира счупване на 4-то и 12-то ребро. Същата е изготвена
при отчитане на епикриза от УМБАЛ „Св. Анна“, както и епикризи и разпити от
досъдебно производство – неконкретизирани и в нарушение на правилата на ГПК за
непосредствено събиране на посочените доказателства. В епикризата не се посочва
счупване на 4-то ребро и в този смисъл приетата експертиза е необоснована.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Т.И.и И.Й.Д.. Свидетелят И.,
съпруг на ищцата, сочи, че след 5-дневния болничен престой се е нуждаела от
помощ в ежедневието, не могла да се обслужва сама. Хранела се в легнало
положение, ползвала яка на шията. Оплаквала се от главоболие. След две седмици
от изписването започнала да става с помощ. Към момента ищцата излиза навън
сама.
В приета по делото
Съдебна автотехническа експертиза вещото лице С.А. посочва, че въпросът дали
пешеходката е знаела, че лекият автомобил, движил се с около 30 км/ч, няма да
спре - е хипотетичен. Трудно пешеходката би могла да предвиди такава възможност
при зелен сигнал за нейна посока на движение и пешеходна пътека.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на л.а. „Тойота“ с рег. № ******** към 08.03.2016 г. В това
си качество е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за
които последният би отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази
отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и
отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото
доказателства и при съобразяване на постановената по НОХД 12961/2017 г. на СРС
присъда.
Установява се, че в
нарушение на правилото на 116, чл. 119, ал. 1 и ал. 4 и чл. 120, ал. 1т. 2 ЗДвП
– изискване водачът на МПС да е внимателен към и предпазлив към пешеходците, да
намали или спре, за да пропусне пресичащи на пешеходна пътека пешеходци,
водачът на л.а. „Тойота“ с рег. № ******** – В. К., е причинила виновно
процесното ПТП. Не
се събраха доказателства, опровергаващи презумпцията за виновност.
В резултат на
процесния инцидент пресичащата на пешеходна пътека Е.Б.Т. е претърпяла
травматични увреждания: закрито счупване на трето и пето десни ребра по средна
мишнична линия.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и
страдания от претърпяното
травматично увреждане.
По възражението за съпричиняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Съобразно задължителните указания по тълкуване на цитираната
разпоредба, дадени с Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС,
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина.
В конкретния
случай не се установява противоправно поведение от страна на пострадалата –
пътният инцидент е настъпил при пресичане на зелен сигнал на светофарна уредба
на пешеходна пътека.
По
претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени
медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в
периода на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от
закона лимити на отговорност на застрахователя.
Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки в първите 30 дни
след инцидента, както и по повод проведеното консервативно лечение, изискващо постелен режим
и ограничаване в движенията. След това болки е
търпяла в рамките на оздравителния период от около 3 месеца. През първия
месец до раздвижването й ищцата се е нуждаела от
помощ от трети лица. Същевременно съдът взема
предвид изводите на вещото лице, че остатъчните болки и оплакване от главоболи
и повръщане не могат да се свържат пряко с процесния инцидент, с неустановен
произход са и на фона на дегенеративни промени в организма.
Съдът
отчита и икономическата обстановка в страната към датата на процесното ПТП при
съобразяване на лимитите на застрахователно обезщетение.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че
претендираното от ищеца обезщетение от 15000 лв. е справедливо. Върху тази сума, на основание чл. 497 КЗ, лихва е дължима от считано от 10.09.2016
г. - денят, следващ законустановения 3-месечен срок
от предявяване на претенцията на 09.06.2016 г.
до тук
По отговорността за разноски:
С определение от 26.03.2018 г. ищцата е частично освободена от заплащане на държавна такса и разноски. При съобразяване
на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 300 лв. –
държавна такса.
На
основание чл. 38, т. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. О. адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 1850
лв. с ДДС (4620*0,4).
Ищецът
следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 513 (0,6%*855), в това число депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
Внесеният депозит за свидетел не е изплатен и подлежи на връщане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
по сметка на Софийски градски съд на държавна такса в размер на 100
лв., както и депозити за вещи лица в общ размер 220 лв. възнаграждения за вещи лица.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Е.Б.Т.,
ЕГН **********:
-
на основание чл. 432
(1) КЗ сумата от 15 000 лв.,
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 08.03.2016 г. по вина на
водача на л.а. “Тойота” с рег. № ********, чиято гражданска отговорност към
тази дата е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 10.09.2016 г. до окончателното изплащане на
претендираната сума като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 40000 лв.
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане
на делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адв. В.В.О. от САК сумата от 1850 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, ЕИК
******* да
заплати на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 320 лв. – държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Б.Т., ЕГН ********** да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, ЕИК *******,
сумата от 513 лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: