Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.07.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
седми юни година 2022
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 4304 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, както и иск по чл.86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства Д.С.В.
ЕГН **********, чрез адв.М.М., САК – пълномощник е предявил срещу П.на Р.Б.,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 предл.1
от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 100 000 лв. представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата от общо 13 320.08 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 2850 лв.
платени разходи за правна помощ и сумата 10 470лв. пропуснати ползи, резултат
на незаконно обвинение, по което ищецът е признат за невиновен с в.с. Присъда от 13.06.2016г., по н.о.х.д. №
12526/2013г., по описа на СРС, НО, 2 състав, ведно със законна лихва върху
претендираните суми, считано от 24.01.2018г. - влизането в сила на Присъда от
13.06.2016г., по н.о.х.д. № 12526/2013г., по описа на СРС, НО, 2 с-в до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 21.09.2012г.
около 10,30ч. в гр.София, В.Д.Й.разхождал кучето си пред блок 348 в
ж.к.“Люлин“, когато кучето се изходило в пешеходната зона пред блока. Ищецът в
този момент се намирал в автомобил се паркиран пред входа. Твръди, че Й.от много време разхождал кучето
си в района, което постоянно мърсяло, а стопанинът му не почиствал след него.
След поредната случка, В. излязъл от колата и направил забележка на Й.с думите
„Кой ще чисти след кучето?“. Твърди се, че В.Д. Й., започнал да обижда ищеца,
вдигнал дланите си в юмруци и опирайки ги в Д.В., започнал да го избутва назад,
да замахва с ръце към главата и тялото му. Ищецът твърди, че се наложило да се
отбранява и при своите телодвижения извършени с ръце, нанесъл удар с юмрук на В.в
областта на лявото му ухо, след което успял да избута нападателя. Последният се
обадил на тел.112 по телефона си и подал сигнал, че е жертва на побой. По-късно
В.Д. Й.посетил болнично заведение,
където е диагностицирана перфорация на тъпанчето на ляво ухо.
Сочи се, че по повод сигнала подаден
от В.Д. Й.до полицейските органи било образувано ДП №ЗМ 2463/2012г. по описа на
09 РУ – СДВР, пр.пр.№ 34868 /2012г. по описа на СРП.
В исковата молба се твърди, че на
11.06.2013г. било изготвено Постановление за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение по ДП № ЗМ2463/2012г. по описа на 09 РУП-СДВР, пр.пр.
34868/2012г. по описа на СРП, с което е констатирано, че са събрани достатъчно
доказателства за виновността на Д.С.В. в извършване на престъпление по чл. 129,
ал. 2, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 1 НК. На основание чл. 219, ал. 1 и чл. 199 НПК ищеца
бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр.
1, алт. 2, вр. ал. 1 НК, като спрямо него била взета мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 100 лв. Във връзка с повдигнатото обвинение в 09 РУ-СДВР на ищеца била
изготвена полицейска регистрация № 8163/18.06.2013г.
Наведен е довод, че на 10.07.2013г. бил
изготвен Обвинителен акт по ДП № ЗМ2463/2012г., по описа на 09 РУП-СДВР, пр.пр.
34868/2012г. по описа на СРП, като срещу ищеца Д.С.
В. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2, пр.1, алт.
2, вр. ал. 1 от НК, по който било образувано НОХД № 12526/2013г. по описа на СРС, НО, 2 с-в. Твърди, че с Присъда от 13.06.2016г.,
постановена по н.о.х.д. № 12526/2013г., по описа на СРС, НО, 2 с-в, е признат
за невиновен в това, че на 21.09.2012г.
в гр. София, ж.к. „Люлин“, пред бл. 348, чрез нанасяне на удари с ръце в
областта на главата на В.Д.Й.причинил средна телесна повреда - голяма
перфорация, ангажираща долните квадранти на лява тъпанчева ципа с
кръвонаседнали, разкъсни и подгънати навътре към кухината ръбове, отслабен
слух, което е осъществило медикобиологичния признак „Трайно отслабване на слуха
с ляво ухо“ - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Сочи се, че
оправдателната присъда е потвърдена с Решение № 119/24.01.2018г., постановено
по внохд № 3866/2017г., по описа на СГС, НО, 1 въззивен с-в.
Сочи се, че със Заповед №
3286з-1687/25.04.2018г., издадена от МВР, ГД „Национална полиция" е снето
от всички информационни фондове на МВР полицейска регистрация № 8163/18.06.2013г.,
извършена в 09 РУ СДВР на Д.С.В., включително и карта за полицейска
регистрация, снимки, ДФ 15-97794/28-67475. Ищецът излага, че за негово съжаление на 28.02.2018г. работодателят му „Летище София“
ЕАД издал Заповед № 34/28.02.2018г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ прекратил трудовия му договор. Като мотиви работодателят изтъкнал, че за
изпълнение на основните функции и задължения, произтичащи от длъжностните
характеристики, работниците и служителите на „Летище София“ ЕАД следва да
отговарят на определени изисквания за сигурност, установени в Национална
програма за сигурност в гражданското въздухоплаване /НПСГВ/, като съгласно т.
1.2.1 НПСГВ лицата, включително членовете на екипажа, трябва да са преминали
успешно цялостна проверка преди да им бъде издадена карта за самоличност на
член на екипажа или пропуск, разрешаващи
им да влизат непридружени в зоните с ограничен достъп. При издаването на
пропуск се извършвала цялостна проверка на лицето от ДАНС, а ако пропускът дава
достъп и до граничната зона, същият следва да се съгласува и от органите на ГД
„Гранична полиция"" /РД „ГП“-Аерогари/. В хода на проверката било установено, че ищецът не отговаря на условията
и критериите за издаване на постоянен пропуск, тъй като срещу него има висящо
наказателно производство. По този начин Д.В. няма право на достъп до зоните с ограничен достъп, критичните зони и
до граничната зона, което не му позволява да изпълнява основните функции и
задължения, произтичащи от длъжността му. Ищецът сочи, че оспорил уволнението
си и поискал същото да бъде призанато за незаконно, но с решение по гр.д.№51131/2018г. на СРС исковете му били
отхвърлени.
Ищецът поддържа, че в периода от
образуваното досъдебно производство до окончателния съдебен акт, с който бил
оправдан, а именно от 21.09.2012г. до 24.01.2018г. търпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания. Наложило се да изтърпи страдания и отрицателни емоции.
Чувствал се объркан, неспокоен, изнервен, трудно заспивал. Бил стресиран и
силно безпокоен. Колегите му и ръководители му променили отношението си, след
като разбрали, че срещу него има повдигнато обвинение. Чувствал се изолиран и
притеснен, т.к. е баща на три деца, дългогодишен служител на Министерство на
отбраната и НСО. Повдигнатото обвинение
се отразило и на живота извън работа. Ищецът твърди, че от години е запален
ловец, притежава множество огнестрелни оръжия, като след полицейската
регистрация и повдигнато му обвинение
бил принуден да ги предаде на контролните органи. Бил принуден да преустанови
ходенето на лов, въпреки че бил заплатил годишна такса от 1 500лв. колегите му от ловната дружинка също променили
отношението си към него.
Наказателното
производство се отразило негативно и в отношенията му с близките, със съпругата
му били пред развод, поради неговата изнервност от създалата се ситуация.
Поради това, че бил уволнен от работа, не можел да полага грижи за семейството
си, изпитвали финансови трудности. Затворил се в себе си, станал раздразнителен
и нервен.
Ищецът твърди, че във връзка с
наказателния процес срещу него, както и във връзка с оспорването на уволнителна
заповед № 34/28.02.2018г., се наложило да използва услугите на адвокат, за
което заплатил сума в общ размер на 2 850.00 лева, от които сумата 350лв. за защита по образувано ДП №ЗМ
2463/2012г. по описа на 09 РУ – СДВР, сумата 1100лв. за защита по гр.д.№51131/2018г.
на СРС и 1100лв. за защита по гр.д.№4024/ 2020г. на СГС, като било осъден да
заплати и сумата 300лв. на „Летище София“ЕАД. Ищецът поддържа още, че за
периода от 26.06.2018г. до 08.03.2019г. претърпял имуществени вреди -
пропуснати ползи, в размер на 10 470.08 лева. представляващи неполучени от него
работни заплати за процесния период от време, поради освобождаването му от
работа във връзка с наказателното производство.
В срока по чл.131 ГПК П.на Р.Б., в
качеството на процесуален субституент на държавата е депозирала отговор, в
който оспорва по основание и размер предявените искове. Навежда възражение
досежно обстоятелството, че обвинението не е било единствен увреждащ фактор в
исковия период. Поддържа, че за част от
вредите без съмнение е допринесъл конфликта на ищеца със съседа му, по чиято
жалба е възбудено наказателното производство, както и обективният факт, че
ищецът е причинил следна телесна повреда другиму. Ответната Прокуратура на РБ
сочи, че за извършената полицейска регистрация на ищеца, която е извършена от трето лице, не следва да се
ангажира отговорността на Прокуратура на Р.Б.. Навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция за неимуществени вреди. Сочи се, че
наказателното производство е протекло и приключило в разумен срок, отчитайки факта,
че делото е разгледано на две съдебни инстанции. Твърди се, че досъдебното
производство е приключено за по-малко от месец след повдигане на обвинението, а
процесът в цялост е отнел малко над 4 години и 7 месеца. Като на съдебна фаза делто
е преминало пред две съдебни инстанции. Заявява още, че по отношение на ищеца е
била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 100 лв., която
не е довела до ограничаване правата на ищеца. Сочи се, че липсват данни
държавното обвинение да е разпространявали официална информация за ищеца и
воденото наказателно производство, така че е необосновано диренето на репарации
за засегнат авторитет. Сочи се, че няма доказателства казусът да е станал
достояние на широк кръг лица по причина на обвинението, поради което е
неоснователна и претенцията за обезвреда, произтичаща от ограничаване на социалните
и личните му контакти. Оспорено е като недоказано твърдението за сторени
разходи за адвокатска защита в наказателното производство, тъй като не е
представен документ за реално извършено плащане от 350 лв. В представения
договор за правна защита не е отразено извършено плащане на догорената сума.
В открито с.з. ищецът чрез пълномощника
си адв. М. поддържа предявените искове. Представя списък на разноските по чл.
80 ГПК.
В открито с.з. П.на Р България, чрез
прокурор – Н. Заговора от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.
По
делото като контролираща страна е осигурено участие на СГП.
Софийски градски съд, ГО, I – 7 с-в, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че с
постановление от 11.06.2013г. по ДП № ЗМ 2463/2012г. по описа на 09 РУП
– СДВР, пр.пр. 34868/12г. по описа на
СРП, Д.С.В. е привлечен като обвиняем, за това, че на 21.09.2012г. в гр. София,
ж.к. „Люлин“, през бл. 348, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата
на В.Д.Й.причинил средна телесна повреда – голяма перфорация, ангажираща
долните квадранти на лява тъпанчева ципа с кръвонаседнали, разкъсани и
подгънати навътре към кухината ръбове, отслабен слух, което е осъществило
медикобиологичния признак трайно отслабване на слуха с лявото ухо –
престъпление по чл. 129, ал.2, пр.1, алт. 2- ра, вр. ал.1 от НК./л.18
от делото/
С постановелението за привличане на
обвиняем от 11.06.2012г. спрямо Д.В. е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 100 лв.
От приложеното
н.о.х.д. № 12526/2013г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав се установява, че на 12.07.2013г.
е внесен обвинителен акт по обвинението на Д.С.В. за престъпление чл. 129,
ал.2, пр.1, алт. 2- ра, вр. ал.1 от НК.
С Присъда от 13.06.2016г.,
постановена по н.о.х.д. № 12526/2013г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав, Д.С.В.
е признат за невиновен, за това, че на
21.09.2012г., в гр.София, ж.к."Люлин", пред бл.348, чрез нанасяне на
удари с ръце в областта на главата на В.Д.Й.причинил средна телесна повреда -
голяма перфорация, ангажираща долните квадранти на лява тъпанчева ципа с
кръвонаседнали, разкъсани и подгънати навътре към кухината ръбове, отслабен
слух, което е осъществило медикобиологичния признак „трайно отслабване на слуха
с лявото ухо" - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като е оправдан по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал. 1 от НК.
С решение № 119
от 24.01.2018г., постановено по в.н.о.х.д. № 3866/2017г. по описа на СГС, НО, I-ви въззивен състав е потвърдена присъда от 13.06.2016г.,
постановена по н.о.х.д. № 12526/2013г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав.
Оправдателната присъда е влязла в сила на 24.01.2018г.
Не е спорно, че към момента на повдигане на
обвинението ищецът В. *** ЕАД, като „шофьор, автобус“. /трудов
договор на л.15/
С писмо от 13.12.2017г. изпълнителния директор
на „Летище София“ ЕАД поискал да бъде
издаден постоянен пропуск на Д.С.В. на длъжност „шофьор, автобус“./л.146 от
делото/
С писмо на РД
„Гранична полиция“ Аерогари до директора на ГД „ГВА“ от 13.02.2018г. е
върнато несъгласувано заявление на издаване на постоянен пропуск на Д.С.В.,
поради това, че срещу лицето има повдигнато обвинение по чл.129, ал.1 НК със
статус на производството активен./л.147
от делото/
Видно от Заповед № 34/28.02.2018г. трудовия
договор на ищеца Д.С.В. на длъжност „шофьор, автобус“ в отдел „Автотранспорт“ е
прекратен от изпълнителния директор на „Летище София“ ЕАД на основание чл.328,
ал.1, т.12 от КТ – при обективна невъзможоност за изпълнение на трудовия
договор./л.61-62 от делото/
Като мотиви в
заповедта е изложено, че за изпълнение на основните функции и задължения,
произтичащи от длъжностните характеристики, работниците и служителите на
„Летище София“ ЕАД следва да отговарят на определени изисквания за сигурност,
установени в Национална програма за сигурност в гражданското въздухоплаване
/НПСГВ/, като съгласно т. 1.2.1 НПСГВ лицата, включително членовете на екипажа,
трябва да са преминали успешно цялостна проверка преди да им бъде издадена карта
за самоличност на член на екипажа или пропуск, разрешаващи им да влизат
непридружени в зоните с ограничен достъп. При издаване на пропуск се извършва
цялостна проверка на лицето от ДАНС, а ако пропускът дава достъп и до
граничната зона, същият следва да се съгласува и от органите на ГД „Гранична
полиция“ /РД „ГП“-Аерогари/. С доклад с вх. № 100-24738/13.12.2017г.,
директорът на Дирекция „Сигурност“ е предложил във връзка със служебните
задължения на Д.В. да бъде издаден постоянен пропуск. Документите са изпратени
на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ /ГД „ГВА“/. С Писмо с peг. №
60-06-166/19.02.2018г. ГД „ГВА“ съгласно т. 2.8 от Приложение 1-А на НПСГВ е
уведомила „Летище София“ ЕАД, че лицето Д.В. не отговаря на условията и
критериите за издаване на постоянен пропуск, като срещу него има висящо
наказателно производство за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 1, алт. 2, вр.
ал. 1 НК. По този начин Д.В. няма право на достъп до зоните с ограничен достъп,
критичните зони и до граничната зона, което не му позволява да изпълнява
основните функции и задължения, произтичащи от длъжността му. Така
работодателят е приел, че налице обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор, тъй като служителят не притежава пропуск, който да му позволява
да влиза в зоните с ограничен достъп.
Ищецът оспорил
уволнителната заповед, като по предявените от него срещу „Летище София“ ЕАД
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ било образувано гр.д.
№ 51131/2018г. по описа на СРС, ГО, 59-ти състав. С решение № 237450/08.10.2019г. постановено по
гр.д. № 51131/2018г. по описа на СРС, ГО, 59-ти с-в, са отхвърлени предявените
от Д.В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ./препис
на л.72-л.76/
С решение от 11.08.2020г., постановено по в.гр.д.№ 4024/2020г. по описа на СГС,
ГО, II, Б с-в, е потвърдено първоинстанционното решение./л.83-л.89/
Приета е
неоспорена Заповед № 3286з-1687 от 25.04.2018г. издадена от МВР, ГД „Национална
полиция“, от която се установява, че е разпоредено да се снеме от всички
информационни фондове на МВР полицейска регистрация № 8163/18.06.2013г.,
извършена в 09 РУ СДВР на Д.С.В., включително и карта за полицейска
регистрация, снимки, ДФ 15-97794/28-67475./л.60
от делото/
По делото е
приет договор за правна защита и съдействие, съгласно който страните – Д.В. и
адв.Д.уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева по ДП №
ЗМ2463/2012г. по описа на 09 РУП. /л.30 от делото/
По делото са
представени два договора за правна защита и съдействие, от които се установява,
че за процесуално представителство и защита по трудовия спор с „Летище София“
ЕАД, ищецът В. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 1 100
лева за двете инстанции – СРС и СГС./л.67 и л.81/.
В
хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля И.Х.Д.ангажиран от ищеца за установяване на неимуществените вреди.
Свид. И.Д.сочи в показанията си, че познава Д. от 1991г., както в професионално
отношение, така и покрай общото им хобито– лова. Знае за случилото се през 2012
г. с Д.В.. Работили заедно. По това време се е родило и третото дете на Д.. Той имал конфликт със съсед, който
разхождал кучето си, което се изхождало в пясъчника, където играе детето му.
След няколко забележки имало физическа разправа, при която Д.В. бил привлечен
като обвиняем и му е повдигнато обвинение. Свидетелят Д.сочи, че в този период
той бил един от директорите на „Летище София“ ЕАД, а Д.В. се е пенсионирал от
„НСО“ и предвид квалификацията и качествата, които притежавал, го взели на работа
в „Летище София“. Той обслужвал самолетите като шофьор на автобус. Според
свидетеля Д.ищецът е много дисциплиниран и отговорен човек. Отговарял на всички
условия за работа. Свидетелят описва, че работата в охраняемата зона на „Летище
София“ изисква специален пропуск за получаването, за който се иска проучване от
„ДАНС“, както и доста формални документи. Във връзка с делото, което се водело
срещу Д., той не получил продължение на допуска му до „строго охраняваната
зона“ на летището, с което се наложило или да го уволнят, или да му търсят
място, където този пропуск, не е необходим. Свидетелят сочи, че като директор,
отговарящ за техническата дейност на летището, намерил временно решение и го извел
от летателното поле на летището, като ищецът започнал да работи като служител, на
място, което не е охраняема зона. Това го променило много, тъй като заплатата
му намаляла, както и поради причината, че в тази дейност те изпращали хора с ниска
квалификация, което допринесло до подигравки от страна на колегите му, че това
е вид наказание. Преместването на тази дейност го депресирало.
Свидетелката
Л.Л.В./съпруга на ищеца/ сочи в показанията си, че съпругът ѝ е военен,
стегнат човек, мъж на честта, а е бил обвинен в нещо, което не е направил. Било
му е направено полицейско досие, което го приравнявало с престъпниците. Това
много накърнило неговата чест и достойнство. Станал много нервен,
раздразнителен и с ниско самочувствие. Не можел да спи, по цяла нощ обикалял
вкъщи. Задъхвал се от нерви и притеснение. Това се засилвало изключително много
при съдебните заседания. Били му отнети пушките. Сочи, че съпругът и е
потомствен ловец – баща му, дядо му, както и синът му са ловци. За период от 6
години е бил лишен от любимото си хоби. Също така бил уволнен от работа, поради
това, че не отговарял на изискванията за влизане в „Летище София“, защото нямал
пропуск. Отказано му било подновяване на пропуска, тъй като срещу него се
водело съдебно следствие. И до ден днешен се срамувал да каже на децата си, че
е бил подсъдим, както и че му е направено полицейско досие. В същото време бил
финансово притеснен.
Съдът
кредитира показанията на свид.Д.и свидетелката Л.В., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията им са лични,
вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
От
заключението на приетата и оспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице В.С., се
установява, че ако Д.В. бе продължил работа при „Летище София“ ЕАД за периода
от 26.06.2018г. до 07.03.2019г. вкл. би получил БТВ в размер на 10 023.91
лева.
Установеното от фактическа страна
сочи на следните правни изводи:
Отговорността на държавата по
чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от
незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица,
при или по повод изпълнение на техни задължения. Съгласно чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, П.и съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.
По допустимостта на иска по чл.2, ал.1 т.3
от ЗОДОВ:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с
неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е П.на Р.Б.. С оглед наличието на
правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация
предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се явява
допустим.
По основателността:
Относно иска за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание
чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ:
Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ,
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на следствието, П.и съда
вследствие незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира
чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка
между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал
гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът
за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от
чиито незаконни актове са последвали вредите.
В
настоящия случай ищецът В. е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 129, ал.2, пр.1, алт. 2-ра, вр. ал.1 от НК, като
наказателното производство като с Присъда от 13.06.2016г., постановена по НОХД
№ 12526/2013г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав, ищецът е признат за невиновен
и оправдан по повдигнатите обвинения. Предвид на изложеното съдът намира, че е
налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по
повдигнатото обвинение, съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на
събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и
подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2,
ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ. Съгласно утвърдената практика на ВКС, съдът приема,
че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на
упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които
е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение./вж.
Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4754/2015 г., IV г. о., ГК/
При определяне
на размера на дължимото обезщетение, съдът следва да вземе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на ищеца,
с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, му
се е отразило негативно, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д.
№ 295/2010 г., ІV г.о., ГК./ . От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по
което е оправдан с влязла в сила присъда. Наказателното производство във
всичките му фази е продължило от привличането на ищеца като обвиняем на
11.06.2013 г. до 24.01.2018г., когато с решение № 119 от 24.01.2018г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 3866/2017г. по описа на СГС, НО, I-ви възз. състав
е потвърдена оправдателната присъда постановена на 13.06.2016г. Взета е мярка за неотклонение "парична
гаранция" във връзка с повдигнатото обвинение в размер на 100 лева.
Доказването
на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение,
съгласно правилото на чл.154 от ГПК е изцяло в тежест на ищеца, сезирал
гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на ЗОДОВ.
В настоящия случай ищецът е бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление на 11.06.2013., като
производството срещу него продължило до 24.01.2018г.
/С постановяване на решение № 119 от 24.01.2018г., по в.н.о.х.д. № 3866/2017г.
по описа на СГС, НО, I-ви въззивен състав/
Предвид изложеното решаващият състав
приема, че е доказана хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението,
произтичаща от оправдаването на ищеца по повдигнатото обвинение чл. 129, ал.2,
вр. ал.1 от НК, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от
държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства
обосновава несъмнен извод, че ищецът В. е претърпял неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на
обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид възрастта на
ищеца – 50 г. /към момента на привличането му като обвиняем/, тежестта на
повдигнатото обвинение – за нанесена средна телесна повреда, продължителността
на наказателното преследване – 4 години, 6 месеца и 24 дни, вида на наложената
мярка за неотклонение – „парична гаранция”, данните за личността на подсъдимия /бивш
служител на МО, неосъждан/ с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на психиката му, на
контактите и социалния му живот, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. От кредитираните свидетелски показания на свидетелите Д.и В.се установява, че
повдигането на обвинение е причинило на ищеца притеснения, неудобства и
трудности в семейството, в ежедневието и в работата. Съдът съобрази още и
възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинение в досъдебното
производство, в която възраст човек е трудоспособен и активен, родител на три
деца, чийто социален живот е бил смутен от повдигнатото обвинение. Решаващият
състав взепредвид и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение
за такъв тип престъпление несъмнено води до накърняване честта и доброто име на
личността. В същото време не е установено по наказателното производство спрямо
ищеца да са извършвани много на брой и/или интензивни процесуално– следствени
действия. Взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение – „парична гаранция“ в
размер на 100лв., също не е довела до ограничаване правата на ищеца, предвид
занижената и степен на тежест, спрямо останалите мерки за процесуална принуда.
Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че в случая, образуваното наказателно производство се е
отразило негативно на ищеца и в професионален план, на авторитета и служебната
му репутация. В решение № 267/26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на ВКС, ІV
ГО, се изтъква, че при определени професии (полицаи, военни, магистрати,
митнически служители и пр.), очакванията и изискванията на обществото към тях
за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени и неоснователното
обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно негативно
отражение върху неимуществената им сфера. Преценявайки горните обстоятелства
обстоятелства, както и тежестта на повдигнатото обвинение и установените от
свидетелските показания негативни преживявания на ищеца вследствие воденото
наказателно производство, настоящият
състав намира, че следва да се определи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, което адекватно репарира претърпените
неимуществени вреди.
Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение /така Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4754/2015
г., IV г. о., ГК, Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К.,
ІІІ Г. О. на ВКС/ Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е
съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
С оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че сумата от 8000 лв. е адекватен размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение, като сумата е определена глобално съобразно
задължителните указания по т.11 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, който
отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост, а за разликата над
този размер до пълния предявен размер
от 100 000 лв. искът
за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По
акцесорния иск с пр. основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда - с случая 24.01.2018г.,
от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е
прието и в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС.
Основателно е възражението на ответника,
че част от лихвите за забава са погасени по давност. Съгласно разпоредбата на
чл. 111б. "в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая искът е
предявен на 01.04.2021г. след повече от три години от началната дата на
възникване на вземането за лихви, 24.01.2018г. от която датата е влязла в сила
оправдателната присадъ. Ето защо, акцесорното вземане за лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се счита погасено за периода от
24.01.2018 г. до 01.04.2018 г., т. е. за периода, предхождащ 3-годишния период
преди завеждането на исковата молба.
По
претенцията за имуществените вреди:
В задължителните за съда указания по
т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г по т. д № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС е прието, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. В решение № 54/13.06.2017 г. по
гр. д № 2755/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че пропуснатата полза също
подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на
пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът
не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото
обстоятелства (решение № 73/2017 г по гр. д № гр.д. № 3728/2016 г. на ВКС, ІІІ
ГО), да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на
имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от
незаконните действия на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Това означава осъществяването
на прихода да е реално и сигурно (решение № 156/29.11.2010 г. по т.д. №
142/2010 г.), като свързано с конкретните обстоятелства. Пропуснатата полза е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и
при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й,
пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Тъй
като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на общо логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Съгласно разясненията в ТР №
3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, установяването на пропуснатата полза при
договор се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Когато пропусната
полза се основава на очаквано получаване на възнаграждение по изпълнен договор,
от значение са причините за неизпълнението и дали същото е било осуетено от
незаконните действия и актове на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Сигурност при
установяването на пропусната полза ще има ако от обстоятелствата преди тази
намеса не следва извод за друга пречка пред изпълнението, предвид поведението
на страните по договора, волята им, нормалното развитие на договорните
отношения и добросъвестността.
В конкретния случай, ищецът
претендира имуществени вреди – разходи за заплатени адвокатски възнаграждения
от 2850 лв., от които:
-
350.00 лева по Договор за правна помощ и съдействие от 18.06.2013г. във
връзка с ДП № ЗМ2463/2012г. по описа на 09 РУП-СДВР;
- 1 100.00 лева по Договор за правна
защита и съдействие от 25.07.2018г. във връзка с образуваното гр.д. № 51131
/2018г., по описа на СРС. 59 с-в, съгласно;
- 1 100.00 лева по договор за правна
помощ и съдействие от 30.11.2019г в.гр.д. № 4024/2020г., на СГС, ГО, 11 Б с-в;
- 300.00 лева разноски на „Летище София" ЕАД от
юрисконсулт на дружеството пред двете съдебни инстанции, както и сумата от
Ищецът претендира също и имуществени
вреди в размер на 10 470.08 лева, представляваща пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от „Летище
София“ ЕАД в периода от 26.06.2018г. до 08.03.2019г.
Съдът намира претенциите за обезщетение на имуществени
вреди от двете категории за неоснователни.
По отношение на претендирата сума на 350
лева по Договор за правна помощ и съдействие от 18.06.2013г. във връзка с ДП №
ЗМ2463/2012г. по описа на 09 РУП-СДВР, същата е
договорена във връзка със защита в досъдебното производство образувано по
обвинението повдигнато срещу ищеца. Не се установява обаче сумата да е реално
платена, доколкато в представения по делото договор за правна помощ липсва
отбелязване за „платена сума“, поради което претенцията в тази част е
недоказана.
Неоснователна е и претенцията за
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение от по 1100 лв. за
процесуално представителство на ищеца пред СРС и СГС по трудов спор повдигнато
от него срещу работодателя му „Летище София“ ЕАД. /гр.д. №
51131 /2018г., по описа на СРС и в.гр.д. № 4024/2020г., на СГС, ГО, II
Б с-в/ Липсва причинна връзка между водения от ищеца трудов спор и повдигнатото
срещу него обвинение. На следващо място
сторените в исковия процес разноски се присъждат по правилата на чл.78 от ГПК и
е недопостимо претендирането им в друг процес.
По изложените съображение е неоснователна
е и претенцията за присъждане на сума в размер на 300.00 лв., вменени в тежест
на В. на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски осъщественото процесуалено
представителство на „Летище София" ЕАД по гр.д. № 51131 /2018г., по описа
на СРС и в.гр.д. № 4024/2020г., на СГС, ГО, II Б с-в
По отношение на претендираните
имуществени вреди – пропуснати ползи от 10 470.08 лева, представляваща
пропуснати ползи от неполучени трудови
възнаграждения от „Летище София“ ЕАД в периода от 26.06.2018г. до 08.03.2019г.,
съдът намира претенцията за неоснователна. Не се установи причинна връзка между
повдинато срещу ищеца обвинение и прекратяване на неговото ТПО. Както бе посочено по –горе наказателното
производство срещу ищеца е приключило на 24.01.2018г. с постановяване на
решение № 119 от 24.01.2018г., по в.н.о.х.д. № 3866/2017г. по описа на СГС, НО,
I-ви въззивен състав, като
оправдателната присъда по НОХД №12526/2013г. на СРС е влязла в сила на
24.01.2018г. Трудовият договора на ищеца
В. е прекратен със Заповед №34 от 28.02.2018г., повече от месец след
приключване на наказателното производство.
Действително от приетите писмени доказателства се установи, че на ищеца В.
не е бил подновен допуск за достъп до зоните с ограничен достъп, критичните
зони и до граничната зона на летището. Причината за това обаче не е в наказателното
производство /приключило към 24.01.2018г./,
а в закъснялото заличаване на полицейската регистрация на ищеца – едва
със Заповед №1687 от 25.04.2018г. на Директора на ГД „Национална полиция“ на
МВР, към което заличавене П.на Р.Б. няма отношение./л.60 от делото/ Подръжката
на информационните фондове на МВР, създавнето на полицейска регистрация,
снемането на полицейска регистрация е изключително правомощие на трето за
настоящия спор лице, а именно – МВР, съгласно Наредбата за реда за извършване и
снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС №191 от 24.10.2014г.
С оглед изложеното искът за обезщетние
на имуществени вреди, следва бъде отхвърлен в пълния предявен размер от 13
320.08 лева. Неоснователна е и акцесорната претенция за законна лихва върху
сумата 13 320.08 лева.
По разноските:
Ищецът
претендира направените по делото разноски, за заплатена държавна такса в размер
на 10 лева, както и 300 лева – депозит съдебно-счетоводна експертиза. На осн.
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 23,36 лева.
На основание чл.
38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца - адвокат М.М. - САК сумата в размер на 300 лв.,
съразмерно на уважените искове.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА
П.на Р.Б., с адрес гр.София,
бул.“******да заплати на Д.С.В.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 2,
ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ, сумата в размер на 8 000 /осем хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно обвинение в престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 1 НК, за което ищецът е бил оправдан с Присъда, постановена на 13.06.2016 г. по н.о.х.д.
№ 12526/2013г. на СРС, НО, 2-ри с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния претендиран размер
от 100 000 лв., като неоснователен, както и претенцията за заплащане на законна
лихва за периода от 24.01.2018 г. до 01.04.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.В., ЕГН **********, срещу
П.на Р.Б. иск с правно основание
чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ,
за
заплащане на сумата от общо 13 320.08
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които
2850 лв. платени разходи за адвокатски услуги по договори за правна помощ от
18.06.2013г., 25.07.2018г. и 30.11.2019г., както за и сумата 10 470лв.
пропуснати ползи от неполучени запалати в периода 26.06.2018г. - 08.03.2019г.,
резултат на незаконно обвинение, по което ищецът е признат за невиновен с
в.с. Присъда от 13.06.2016г., по
н.о.х.д. № 12526/2013г., по описа на СРС, НО, 2 състав, ведно със законна лихва
върху претендираните суми, считано от 24.01.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати
на Д.С.В., ЕГН **********,***, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сума в
размер на 23,36 лв., разноски
пред СГС.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на адвокат М.М. - САК на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сума в размер на 300 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: