№ 2321
гр. София , 31.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501577 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба от „Юробанк България“
АД, чрез адв. И., против определение № 263 186/ 17.02.2021 г. по гр. д. № 303/
2019 г. по описа на СГС, ГО, 7 състав с което е оставена без уважение молба
с вх. № 288906/17.11.2020 г. подадена от частния жалбоподател с искане за
изменение/ поправяне на постановеното по делото решение № 260 777/
26.10.2020 г., в частта за разноските.
С жалбата се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде
отменено, като вместо него съдът да постанови друг акт, с който на основание
чл. 247, ал. 1 ГПК да бъде допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решението.
Съдът като обсъди поддържаните с частната жалба доводи и
материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
С подадената пред първоинстанционният съд молба, повереника на
„Юробанк България“ АД е посочил, че настоява за поправка на постановеното
решение, тъй като счита, че не включването към дължимите от насрещната
страна разноски, на такива за ДДС, представлява очевидна фактическа
грешка, Доколкото очевидната фактическа грешка е резултат от
несъответствие между формираната от съда воля и отразяването й в
диспозитива на решението, а поддържаните с молбата съображения, по
същество са относими към молба за изменение на решението в частта за
разноските, то това обстоятелство не дава право на съда да разгледа молбата
по чл. 248 ГПК, тъй като той е обвързан от волята на страната, така като е
1
формулирана в отправеното към него искане, а тя е искане по реда на чл. 247,
ал. 1 ГПК. В тази хипотеза, съдът се произнася с решение, а не с определение,
без значение, дали допуска поправка на решението или оставя молбата без
уважение.
Ето защо, атакуваното определение, постановено по реда на чл. 248
ГПК е недопустимо и следва да бъде обезсилено, защото с него
първоинстанционният съд се е произнесъл по основание, с искане за което,
не е бил сезиран, а делото върнато на съда, за произнасяне по молбата, като
такава с правно основание чл. 247, ал. 1 ГПК.
За пълнота, следва да бъде казано, че определението на съда подлежи на
обезсилване и поради неразбираема воля на съда, тъй като несъвместимо в
диспозитива на определението, отхвърленото искане е дефинирано
/цит.“изменение/поправка“/ едновременно като искане за изменение и като
искане за поправка на решението.
Водим от горното, САС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 263 186/ 17.02.2021 г. по гр. д. № 303/
2019 г. по описа на СГС, ГО, 7 състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционният съд, за продължаване на
съдопроизводствените действия, съобразно указанията по – горе.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: Членове: 1. 2.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3