РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Силистра, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. П.
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №
20213420100227 по описа за 2021 година
Ищецът „ЮБЦ” ООД твърди, че ответницата била обвързана в договорни отношения
с “БТК” ЕАД, възникнали на основание договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 14.09.2017 г., касаещ мобилен номер ........, както и допълнително споразумение от
същата дата, чрез което за мобилен номер ............е избран тарифен план Smart L с месечна
абонаментна такса от 23,99 лв. и е договорена интернет услуга VIVACOM Mobix 30 LTE с
месечна абонаментна такса от 21,80 лв. Ответницата не изпълнила задълженията си за
заплащане стойността на потребените от нея далекосъобщителни услуги за отчетния период
от 22.09.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер на 49,31 лв. и интернет услуга за периода от
22.10.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер на 48,27 лв.; кредиторът прехвърлил тези свои
вземания в полза на „С.Г. Г.“ ООД чрез договор за цесия от 16.10.2018 г., а това дружество
на свой ред прехвърлило същото вземане в полза на ищеца чрез договор за цесия от
01.10.2019 г. Моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи посочените две
суми (стойността на далекосъобщителни услуги за отчетния период от 22.09.2017 г. до
22.12.2017 г. в размер на 49,31 лв. и интернет услуга за периода от 22.10.2017 г. до
22.12.2017 г. в размер на 48,27 лв.), мораторна лихва върху тях за периода от 08.01.2018 г. до
13.10.2020 г. в размер на 27,36 лв., за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 1466 по описа на СРС за 2020 г. Претендира направените поделото
разноски.
Ответникът А. Е. М. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска
и моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен. Особеният представител счита, че от
представените от ищеца доказателства не ставало ясно, че ответницата е страна по договори
1
за предоставяне на далекосъобщителни и интернет услуги, във втория договор за цесия
липсвала индивидуализация на вземането, поради което тя била невалидна и нищожна, а
също така липсвало и съгласието на първия цедент за последващо прехвърляне на
вземанията. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал.
1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 17.11.2020 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 1900 от 23.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1466 по
описа за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на общата сума от 97,68 лв.,
представляваща далекосъобщителна услуга по договор с „БТК“ ЕАД, както и обезщетение
за забава върху горните суми за периода от 08.01.2018 г. до 13.10.2020 г. в размер на 27,36
лв. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на
длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото
исково производство.
По делото е представен сключен между ответницата и “БТК“ ЕАД договор за
далекосъобщителни услуги от 14.09.2017 г., по силата на който операторът се задължил да
доставя на абоната далекосъобщителни услуги по отношение на мобилен номер ......... при
условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса от 23,99 лв. с ДДС. С
допълнително споразумение от същата дата ответницата обединила доставяните от
оператора мобилни услуги – за далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер ................ и
за интернет услуга VIVACOM Mobix 60 LTE, като при условията на споразумението
абонаментът за далекосъобщителните услуги бил намален до сумата от 21,99 лв. с ДДС, а за
интернет услугата същият бил фиксиран на сумата от 21,80 лв. Срокът на действие на
споразумението бил определен на 24 месеца и следвало да изтече на 14.09.2019 г.
Към исковата молба е приложен договор за цесия, сключен на 16.10.2018 г. между
“БТК“ ЕАД в качеството на цедент и „С.Г. Г.“ ООД в качеството на цесионер, по силата на
който цедентът прехвърлил на своя съконтрахент вземанията си по договори, описани в
приложение 1 от договора; същевременно събраните по делото доказателства не
установяват кои са конкретните вземания, предмет на договора за цесия, тъй като в
представено по делото потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, явяващо се според този документ
и извлечение от Приложение № 1 към договора, те не са описани чрез посочване на фактите,
от които произтичат (т.е. чрез индивидуализиране на съответния договор за
далекосъобщителни услуги, интернет услуги, лизинг или друг вид договор) или чрез
счетоводните документи за тяхното начисляване, а единствено чрез посочването на
длъжника и размера на вземането (97,68 лв.). Горното по мнението на съда не дава
достатъчна информация относно предметния обхват на договора за цесия, тъй като едно
лице в качеството си на потребител би могло да е страна по повече на брой договорни
отношения с един и същ доставчик, а по делото няма данни колко в действителност са
2
правоотношенията между ответника и “БТК“ ЕАД, така че да няма съмнение от кой договор
произтича цедираното вземане. Ищецът се позовава на декларацията на цедента “БТК“ ЕАД
за липсата на други правоотношения със същия абонат, обективирана в т. 3.5 от договора за
цесия от 16.10.2018 г., но от нейния текст става ясно, че тази декларация касае не изобщо
липсата на други правоотношения с абоната, а на такива, „във връзка с които всеки един от
длъжниците може да откаже да изпълни на валидно правно основание своите задължения“.
Отделно от това ищецът е представил издадени от първоначалния кредитор 4 бр. месечни
сметки, чийто общ размер също не съответства на размера на цедираното вземане, нито пък
до тази сума се достига при сборуване стойността на далекосъобщителни услуги съгласно
месечните сметки за отчетния период от 22.09.2017 г. до 22.12.2017 г. и интернет услугата
за периода от 22.10.2017 г. до 22.12.2017 г., които са посочени в исковата молба като
периоди, за които са начислени неизплатените задължения на абоната. Едва в писмената си
защита, обосновавайки именно размера на вземанията, посочен в договорите за цесия,
ищецът намалява периода на претенцията си – от 22.09.2017 г. до 21.11.2017 г. за
телефонната услуга и от 22.10.2017 г. до 21.12.2017 г. за интернет услугата, без да става
ясно, защо счита, че абонаментната такса за телефонната услуга възлиза на сумата от 23,99
лв. с ДДС, вместо уговорената в допълнителното споразумение от 14.09.2017 г. намалена
такса от 21,99 лв. Всички тези доводи дават на съда основание да приеме, че представените
по делото доказателства не са достатъчни, за да установят дали Приложение № 1 към
договора за цесия от 16.10.2018 г. действително касае вземанията спрямо ответника по
процесното допълнително споразумение, което не позволява формирането на категоричен
извод, че последващият цесионер – ищец по делото, е материалноправно легитимиран да
търси изпълнение по това споразумение, въведено като основание на исковата претенция (в
този смисъл решение № 298 от 15.01.2019 г. на СГС по в.гр.д. № 11204/2018 г.). Следва да се
посочи, че индивидуализацията на прехвърленото вземане съгласно извлечение от
Приложение № 1 към втория договор за цесия (от 01.10.2019 г. между „С.Г. Г.“ ООД и
ищцовото дружество) е не по – ясна от тази по първия договор, при положение че като
основание на вземането са посочени „договори за мобилни услуги, лизингови договори и
начислени неустойки по тях, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г.“,
без да се посочва какви именно са договорите и с кого са сключени те. Поради
недоказаността на иска същият следва да се остави без уважение, ведно с искането на ищеца
за присъждане на направените по делото разноски. Воден от горното и на основание чл. 235
ГПК, Силистренски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани исковете, предявени от „ЮБЦ” ООД с ЕИК ............и
адрес на управление: гр. С., район Т., бул. „Б.“ № .., вх. ., ет. ., представлявано от Ю. Б. Ц.,
чрез които ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата А. Е. М. с ЕГН
********** от с. Г., общ. К., обл. С., ул. „Т.“ № .. му дължи стойността на
далекосъобщителни услуги по договор от 14.09.2017 г. и допълнително споразумение от
3
същата дата, сключени с „БТК“ ЕАД, за отчетния период от 22.09.2017 г. до 22.12.2017 г. в
размер на 49,31 лв. и интернет услуга по същото допълнително споразумение за периода от
22.10.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер на 48,27 лв. и мораторна лихва върху тези суми за
периода от 08.01.2018 г. до 13.10.2020 г. в размер на 27,36 лв., които вземания са
прехвърлени от първоначалния кредитор в полза на „С.Г. Г.“ ООД чрез приложение № 1 към
договор за цесия от 16.10.2018 г., което дружество на свой ред прехвърлило същите
вземания в полза на ищеца чрез приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. За
тези вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1466 по описа на
СРС за 2020 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЮБЦ” ООД с ЕИК .............. и адрес на управление: гр. С.,
район Т., бул. „Б.“ № .., вх. ., ет. ., представлявано от Ю. Б. Ц., за присъждане на деловодни
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1466 по описа на СРС за 2020 г. и по
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4