РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Бургас, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500122 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
– С., ЕИК * против Решение №238 от 15.12.2021г. на ОС – Сливен,
постановено по гр.д.№220/2021г. по описа на СлОС, с което жалбоподателя е
осъден да заплати на М.К. сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Решението се оспорва като неправилно и
необосновано. Според страната изложените от нея доводи не са взети под
внимание. Според установената съдебна практика и приетото в ТР№1 по
тълк.д.на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат
обезщетение освен изчерпателно посочените в Постановление №4/61г. и
Постановление №5/69г. е по изключение и всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, кото е справедливо да бъдат обезщетени.
Следователно – налице са две изискуеми предпоставки – между потърпевшия
и починалия да има създадена дълбока трайна емоционална връзка, особена
близост и на следващо място – вследствие смъртта на лицето претендиращия
обезщетение да е претърпял и да търпи страдания и неимуществени вреди
които надхвърлят по интензитет и времетраене присъщи за съответната
връзка. Страната се позовава на практика на ВКС относно случаи при които
се създава такава особено близка връзка – когато братя и сестри израстват
сами, поради продължително отсъствие на родителите по различни причини,
или поради смъртта и на двамата родители. В процесния случай от
1
изложените показания на разпитаните в с.з. на 07.12.2021г. свидетели не се
установява такава особена близост между ищцата и сестра и вследствие на
определени причини. Няма някаква причина поради която между тях да е
създадена особена връзка на привързаност. В тази насока са обективните
данни, установени по делото – че двете сестри са живели през последните 10г.
в различни градове. Това, че ищцата е пътувала до населеното място, където
живеела сестра и, когато разбрала че има проблем не е индиция, че
отношенията им са изключителни. Според въззивника – застраховател
отношенията между двете сестри са били типични и характерни за
обществото ни, поради което иска следва да бъде отхвърлен изцяло. При
условията на евентуалност страната сочи, че ако съдът счете че са налице
основания за присъждане на обезщетение, то размерът не може да бъде по-
голям от 5 000 лв. Прави се и възражение за прекомерност на обезщетението
– несъобразено с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Обезщетението
следва да бъде определено съобразно конкретните обстоятелства – степен и
интензитет на претърпените страдания от загубата на близкия човек,
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства. На
следващо място- прави се и възражение за съпричиняване на резултата от
страна на пострадалата. От доказателствата по делото– приетото заключение
по САТЕ се установява, че П. К. е допринесла за вредоносния резултат с
поведението си - нарушаване правилата за движение като е вървяла по
пътното платно в нарушение на чл.108 от ЗДвП извън населеното място, в
неосветен участък и почти в средата на двете ленти, с тъмни дрехи. По този
начин тя е допринесла в голяма степен за настъпване на произшествието.
Прави се и възражение за независимо съизвършителство и съвина между
водача на автомобила и пешеходката П.К.. В тази насока се претендира иска
изцяло да бъде отхвърлен, съответно – при условията на евентуалност- да се
намали размера на обезщетението. Моли се за отмяна на обжалваното
решение изцяло като в полза на жалбоподателя - застраховател се присъдят
разноските, направени и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната
жалба от страна на М. К. К. – ищца в първоинстанционното производство.
Жалбата се оспорва като неоснователна, а решението се поддържа като
валидно и допустимо. Съдът е приел претенцията за основателна, определил е
справедливо обезщетение в размер на 20 000 лв. и като е уважено възражение
за съпричиняване е присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв. в полза на
ищцата М.К.. По фактическата обстановка не се спори – налице е влязла в
сила присъда, с която е установена противоправността на деянието и вината
на водача на автомобила С. В. С. – нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинена смъртта на П. К.. Автомобилът, с който е
причинено произшествието се установява че има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника – застраховател.
Установява се, че починалата е сестра на ищцата. От показанията на
свидетелите се установява, че двете са били в особено близки отношения.
2
Винаги през годините ищцата М.К. е полагала постоянни грижи за по-малката
си сестра, починалата е разчитала преди всичко на сестра си М.. Внезапната
загуба в резултат на произшествието е причинила вреди на ищцата – морални
болки и страдания с висок интензитет. Тя станала затворена, тревожна,
престанала да общува с близки и приятели. Страната излага становището си,
че фактическия състав на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ е осъществен и са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по „ГО“.
Основната вина в случая е на водача и при съобразяване на скоростта
произшествието не би настъпило: - наличието на пешеходец на пътното
платно е предвидимо препятствие , което би могло да се избегне при
движение със съобразена скорост. Според конкретните обстоятелства в
процесния случай дължимото обезщетение следва да бъде в размер на 70 000
лв. Страната моли съда да потвърди решението в обжалваната от
застрахователя част, с която са и присъдени неимуществени вреди в размер
на 10 000 лв. в резултат настъпилата смърт на сестра и П. К. на осн. чл.226
ал.1 от КЗ /отм./Постъпила е въззивна жалба и от М. К. К. от с.К., обл.С.
против Решение №238/15.12.2021г. постановено по гр.д.220/21г. на СлОС в
частта, с която е отхвърлен предявения от М.К. иск над уважения размер от
10 000 лв. до предявения от 70 000 лв. Оспорват се като неправилни изводите
на първоинстанционния съд относно размера на дължимото обезщетение и
приноса на пострадалото лице. От събраните по делото гласни доказателства
– показанията на свидетелите В. С. и Б. Г. безспорно се установява близката
емоционална връзка и привързаност между двете сестри. Сочи се, че
внезапната загуба е довела до причиняване на морални болки и страдания с
висок интензитет, довела е ищцата до силен стрес и шок, безпокойство и
дискомфорт. Поведението и се е променило, все още скърби за починалата си
сестра, сочи че изпитва силна болка и негативните емоции едва ли ще
отшумят. Поради това страната изразява становището си, че са налице
основанията по чл.226 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпените вреди.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на
вредоносния резултат на 50% от страна на пострадалата. Като основна
причина за произшествието се сочи поведението на водача на МПС, който е
управлявал автомобила с несъобразена скорост. Въз основа на конкретните
специфични особености на случая – възрастта на ищцата, обстоятелствата
при които е настъпила загубата на сестра и, негативното отражение на тази
загуба върху психиката и се обосновава извода, че обезщетението следва да
бъде в претендирания размер от 70 000 лв. Поради това се моли съда да
отмени решението в обжалваната част – с която съдът е отхвърлил иска над
уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. и
вместо това да се постанови решение, с което ответника „Булстрад Виена
иншурънс груп“ да бъде осъден да заплати на ищцата М.К. претендираното
обезщетение над уважения размер от 10 000 лв. до пълния претендиран
размер от 70 000 лв. ведно с лихвата върху главницата считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на задължението.
3
Постъпил е отговор на въззивната жалба на М.К. от страна на ответника
ЗЕАД „ Булстрад Виена иншурънс груп“ АД – С., с която въззивната и жалба
се оспорва като неоснователна. Поддържа се решението в обжалваната
отхвърлителна част като правилно и обосновано. Излага се становището, че
по делото не са събрани доказателства установяващи наличието на особено
близка връзка между ищцата и починалата и сестра в съответствие с
изискванията на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. В процесния случай не се
установяват житейски обстоятелства и ситуации, които да са станали
причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Само роднинската
връзка не е достатъчна. Моли се да се има предвид изложеното във
въззивната жалба на страната против уважителната част на решението.
Същото се отнася и по повод въззивната жалба на ищцата против
отхвърлителната част на решението. Страната мои да се потвърди решението
в отхвърлителната му част, която се обжалва от ищцата К.. Претендира се
присъждане на разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното:
По исковата молба на М.К. против „Булстрад Виена иншурънс груп“ е
било образувано производството по гр.д.№220/2021 по описа на Ос – Сливен.
На основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с §22 от ПЗР на КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД се претендира осъждането на ответника да и
заплати сумата от 70 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди - преживени болки и страдания вследствие смъртта на сестра и П. К.,
причинена при ПТП на 16.05.2016г. на пътя Бургас – Созопол с участието на
МПС с валидно сключена застраховка „ГО“. Твърди се, че ищцата е имала
особено силна връзка с починалата си сестра,която е била по-малка и за която
се е грижила години наред. Смъртта на сестра и П. и причинила силен шок,
стрес, депресия, безсъние и безпокойство. Това обуславя и предявената
претенция против застрахователя. Ответникът е възразил по основателността
на иска. Възразява по правото на ищцата да получи обезщетение, прави се
възражение за съпричиняване на осн. Чл.51 ал.2 от ЗЗД на резултата от самата
пострадала с оглед установеното при ПТП, оспорва претенцията като
прекомерно завишена съобразно принципа на чл.52 от ЗЗД. Съдът е
установил фактическата обстановка. На осн. чл.300 от ГПК гражданският
съд е обвързан от установеното и прието с присъдата по НОХД №426/18г. на
ОС – Бургас, по която е прието че водачът на автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с рег.№ Х 5974 ВТ е виновен в нарушение на правилата за
движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
П. К.. На основание чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК му е
наложено съответното наказание. От извършените експертизи се установява,
4
че съобразно пътните условия, тъмна част на денонощието, движение на
фарове на къси светлини, водачът е следвало да се движи със скорост от 44
км/ч, за да може да спре в зоната на видимост. При такава скорост е могъл да
спре и да бъде предотвратено произшествието.Установено е наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното
МПС, с което е извършено произшествието. Съдът е приел, че в
производството по делото следва да бъдат доказани претърпените вреди,
настъпването им в причинна връзка от деликта и наличието на особено
близката, трайна и дълбока връзка между двете сестри. В тази връзка са
кредитирани показанията на двама свидетели – С. и Г.. И двете потвърждават,
че връзката между двете сестри била много близка, чували се почти през ден
по телефона. Съдът е разгледал детайлно предпоставките, изискуеми за
присъждане на обезщетение за претърпени вреди в процесния случай, тъй
като ищцата е сестра на загиналата при ПТП. Като е изходил от възрастта на
загиналата, близката емоционална връзка, преживените болки и страдания
съдът е определи за справедлив размер от 20 000 лв. за обезщетяване на
вредите. За основателно е възприето възражението за съпричиняване-
пострадалата се е движила като пешеходец по главен път в тъмната част на
денонощието без да съобрази обстоятелствата за собствената си безопасност
и предвид преминаващите превозни средства. Налице е според съда принос на
пострадалия в причиняване на вредоносния резултат – поведението на
пострадалата в случая представлява такъв принос – то е противоправно /в
нарушение на чл.55 ал.1 от ЗДвП който забранява движението на пешеходци
по скоростен път, чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП – преди да навлязат на платното за
движение пешеходците са длъжни да се съобразяват с приближаващите
пътни превозни средства; чл.114 от ЗДВП – забраняваща на пешеходците да
навлизат внезапно на платното за движение и да го пресичат при движение
при ограничена видимост/ и е довело до настъпване на вредоносния
резултат. С оглед на тези констатации първоинстанционният съд е приел, че
приносът на пострадалата за настъпване на ПТП следва да бъде определен на
50% и при тези параметри следва да се присъди обезщетение в размер на 10
000 лв. Претенцията над този размер до предявения пълен от 70 000 лв. като
неоснователен съдът отхвърля. Уважено е възражение за погасяване по
давност на претенцията за лихви като дължими са присъдени лихви считано
от 14.05.2018г. до датата на предявяване на иска – 14.05.2021г., както и от
завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението и.
Съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенцията са присъдени и
разноски по делото.
Жалбите са допустими, депозирани от надлежни страни в
производството пред първоинстанционния съд в законоустановения срок от
лица с правен интерес.
По основателността на жалбите съдът съобрази следното:
По фактическата обстановка по причиняване на процесното ПТП, от
което е настъпила смъртта на сестрата на ищцата – въззивник не се спори.
5
Релевантните обстоятелства са установени с присъда по НОХД №426/2018г.
и на осн. чл.300 от ГПК са възприети от първоинстанционния съд. Правилно
е посочено в решението, че в производството на доказване подлежат само
вида и размера на претърпените вреди, нестъпването им в причинна връзка
от деликт и наличието на особено близката, трайна и дълбока връзка между
двете сестри. Анализирани са показанията на двете разпитани по делото
свидетелки – С. и Г.. Съдът е констатирал, че между ищцата и починалата и
сестра е имало изключително близки отношения, те са израснали заедно,
живели са в общо домакинство, между тях е имало изградена трайна и силна
емоционална връзка, надхвърляща обичайно присъщата за подобна родствена
връзка. Обсъдено е емоционалното състояние на ищцата след смъртта на
сестра и. Настоящият съдебен състав намира за адекватен приетия размер на
обезщетение от 20 000 лв. – от претендирания общо 70 000 лв. Отчетен е
момента на деликта – месец май 2016г., икономическото състояние и
финансовия и социален стандарт в страната, обществените критерии за
справедливост към този момент, възрастта на пострадалата и ищцата. С оглед
установените по делото фактически обстоятелства настоящата инстанция
намира, че размерът на обезщетението е справедливо определен. От една
страна се установяват близки отношения между двете сестри, безспорно е и
понасянето на душевни страдания от страна на ищцата, вследствие смъртта
на по-малката си сестра. От друга страна – всяка от двете сестри си има свой
самостоятелен живот, те са на възраст, при която в живота им има и други
близки контакти, обективно двете сестри са живеели от десет години в
различни населени места, реалната комуникация вече не е била толкова
близка както отпреди това /свид.Г. сочи, че обичайната комуникация била по
телефона – почти през ден/. При наличните данни правилно
първоинстанционният съд е приел, че претенцията от 70 000 лв. е завишена.
Правилно е определено и съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на самата пострадала: налице е обективен принос, изразяващ се в
противоправно поведение, което съдът е изследвал изключително подробно: -
анализирано е обективното поведение на пострадалата в качеството на
пешеходец – движението и по пътното платно в тъмната част на
денонощието. Посочени са конкретните нарушения по ЗДвП, които обективно
са осъществени от страна на пострадалата пешеходка, вследствие на което се
е стигнало и до злополуката. Приетото съпричиняване в размер на 50% е
адекватно на установеното обективно поведение от страна на пострадалата.
При това положение съдът е осъдил застрахователя да заплати на ищцата
сумата от 10 000 лв. – редуцираното с 50% определено обезщетение от 20 000
лв. и над този размер претенцията до предявения от 70 000 е отхвърлена.
Първоинстанционният съд изключително подробно е анализирал както
фактическата обстановка, така и изискванията за присъждане на обезщетение
в аналогични случаи като задълбочено са обсъдени релевантните факти и
обстоятелства в процесния случай. Поради това въззивната жалба на ищцата
М.К. против отхвърлителната част на решението съдът намира за
6
неоснователна и недоказана. Неоснователна и недоказана е и въззивната
жалба на застрахователя против частта на решението, с която е уважена
претенцията на ищцата М.К. за сумата от 10 000 лв. – обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди вследствие преживените болки и
страдания от смъртта на сестра и П. К. при ПТП. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви в обжалваното решение на основание чл.272
от ГПК се възприемат изцяло от настоящата инстанция и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед неоснователността на въззивните жалби разноски на страните не
следва да бъдат присъждани.
На основание гореизложеното и чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №238 от 15.12.2021г. постановено по
гр.д.№220 по описа на ОС-Сливен за 2021г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7