Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 20.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав,
в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Таня Митова и
в присъствието на прокурор Митко Д., като разгледа докладваното от съдия
Стоицев ВНОХД №2009/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски районен съд, НО,
3-ти с-в от 29.11.2016 г. по НОХД №18997/15 г. подсъдимият В.И.Ц. е признат за
виновен в това, че на 29.09.2014 г., около 14.45ч. в с. Герман, Столична община,
по ул. „Патриарх Герман”, до електрически стълб на №44, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „Форд”, модел „Ескорт” с ДК № ********след
употреба на наркотични вещества – карбокси-тетрахидроканабинолова киселина –
метаболит на марихуана – коноп, което е високорисково наркотично вещество,
съгласно Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл.3, ал.2 от
ЗКНВП, установено по надлежния ред със съдебно-химическа експертиза с
изх.№7581/08.10.2014г. на специализираната токсикохимична лаборатория към
ВМА-София, поради което и на основание чл.343б, ал.3 вр. чл.2, ал.2 вр. чл.54
от НК съдът го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три
години.
С така постановената присъда с оглед
изхода на делото направените по делото разноски са възложени в тежест на
подсъдимия.
Срещу присъдата в законоустановения срок
е постъпила въззивна жалба от адв. М.Б. – защитник на подсъдимия В.Ц., в която
се твърди, че при постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният
съд неправилно е приложил материалния закон и е допуснал множество процесуални
нарушения, поради което присъдата се явява незаконосъобразна, и като такава
следва да се отмени. По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба, в
което се посочва, че не са събрани категорични доказателства за това, че
подсъдимият Ц. е управлявал инкриминираното МПС, както се твърди в обвинението.
Във връзка с горното се моли да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимото
лице, които според защитата се явяват житейски логични, а не показанията на разпитаните
по делото полицейски служители, определени от защитата като противоречиви и
тенденциозни. На следващо място се застъпва тезата, че по делото не са налице
категорични доказателства, че подсъдимото лице е употребило високорискови
наркотични вещества непосредствено преди управлението на МПС, като в тази
връзка се цитира заключението на изготвената по делото съдебно-токсилогична
експертиза, в която е посочено, че в течение на 36 часа след приема може да се
отчете наличие на високорискови вещества в кръвта на човек, както и обясненията
на подсъдимия, в които последният посочва, че причината за установяване на
наркотично вещество в кръвта му, по време на изследването, е вземането на
хранителна добавка, съдържаща такава съставка. С жалбата и допълнението към нея
се иска обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с
която подсъдимият Ц. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
С въззивна жалба и допълнението към нея не
е направено искане за допускане на нови доказателства.
В разпоредително заседание на 04.08.2017
г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че
обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред
въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито
съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В хода на въззивното производство е
проведено съдебно следствие за събиране на допълнителни доказателства, в
рамките на което на основание чл. 283 от НПК по делото са приобщени 2 бр. разпореждания за частично прекратяване
на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК по
отношение на подс. Ц., справка за съдимост и бюлетини за съдимост на
подсъдимото лице, както и справка от НАП от 08.11.18 г. относно предприети
действия по принудително изпълнение срещу подс. Ц..
В хода на съдебните прения представителят
на СГП изразява становище, че въззивната жалба на защитника е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Б. моли
съда да уважи въззивната жалба на основанията, изложени в нея и в допълнението
към жалбата. Счита, че първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована,
и моли въззивния съд да я отмени, като постанови съдебен акт, с който да
оправдае подсъдимия. Алтернативно прави искане
спрямо подсъдимия да се приложи института на чл.78а от НК, предвид
данните по делото за настъпила реабилитация на подсъдимия по неговите предходни
осъждания.
При последната си дума към съда
подсъдимият моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
повери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна поради следните съображения:
По делото са събрани в необходимия обем
и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно
решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства са направени правилни фактически изводи. Настоящият
съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на фактическата
обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно
установена, на база на вярна и точна преценка на събрания доказателствения
материал.
С
оглед горното и след извършен собствен анализ на доказателствата, настоящият
съдебен състав прие за установена фактическа обстановка, която не се различава
от възприетата от решаващия съд:
Подсъдимият В.И.Ц. с ЕГН ********** е
българин, български гражданин, разведен, със средно образование, роден на *** ***,
реабилитиран по право.
На 29.09.2014 г. се провеждала
специализирана полицейска операция в с. Герман, вилна зона „Терасите” от
служители на СДВР по повод постъпили оперативни данни за държане и
разпространение на наркотици от страна на подсъдимия В.Ц.. За изпълнение на
тази задача на място били изпратени свидетелите С.С., Н.Н.и С. Д., оперативни
работници в 03 сектор „ПВОО“ - СДВР. Те се разположили в района на къщата, обитавана
от подсъдимия Ц.,***.
Полицаите направили разпределение на
постовете за наблюдение. Св. Д. бил разположен на отбивката от главния път на
селото към вилната зона, като разстоянието оттам до къщата на Ц. било около
километър. Св. Д. видял първоначално подсъдимият да се прибира с лек автомобил
„Форд Ескорт” рег. № ********, като съобщил на колегите си марката на автомобила
и регистрационния му номер, а след това се приближил навътре по уличката, която
водила до къщата на подсъдимия. Установил се в близост до новострояща се
сграда, охранявана от свидетелите П. и Г..
Теренът бил пресечен, с множество
изкачвания, слизания и завои, а мястото на къщата на Ц. било като на
разклонение от черния път, обслужващ вилната зона, поради това св. С. застанал
там, където пътят се разклонявал за дома на подсъдимия, за да има видимост
както за къщата му, така и по пътя надолу. Свидетелят се придвижвал пеша, тъй
като мястото не позволявало да се позиционира за наблюдението с автомобил,
поради това, че било твърде тясно. От мястото, на което бил разположен полицейският
служител, той забелязал, че автомобилът, за който съобщил колегата му Д., вече бил
спрян в двора на подс. Ц.. В ранния следобед, около 14:45 ч., св. С. възприел
как подсъдимият Ц. излязъл от дома си, качил се в процесния лек автомобил „Форд
Ескорт”, рег. № ********и управлявайки автомобила се насочил в посока към
новострояща се къща в с. Герман. Св. С. веднага съобщил на колегите си, че
наблюдаваното лице се насочило към тях, а когато автомобилът, управляван от
подсъдимия, го подминал, свидетелят тръгнал след него надолу по черната улица.
Малко по-надолу, в района на
новостроящата се къща, където улицата била значително по-широка, се намирал св.
Н., управляващ служебен автомобил без отличителни знаци. След като св. С. го
уведомил, че подсъдимото лице, управлявайки лек автомобил „Форд Ескорт”, рег. №
********се движи надолу (към свидетеля), той го видял и тръгнал след него.
Малко след това подсъдимият Ц. спрял с автомобила си пред новостроящата се
къща, от двора на която излязла св. П.. Тя заедно със съпруга си – св. Г. Г.,
били наети да охраняват строителния обект, като за целта обитавали фургон в
двора на строящата се къща. Подсъдимият попитал свидетелката, дали двамата със
съпруга ѝ не са ходили до къщата му, защото бил видял момче и момиче пред
нея. В това време, докато подсъдимият бил още вътре в автомобила, при затворени
врати на МПС и единствено с отворен прозорец, през който разговарял със св. П.,
отгоре и отдолу на улицата дошли автомобили, управлявани от свидетелите Д. и Н.,
които спрели от двете страни на автомобила на подсъдимия Ц.. Последен дошъл и
свидетелят С..
След като подсъдимият излязъл от
автомобила си „Форд Ескорт”, рег. № ********, за извършване на проверка,
изискана от полицейските служители, на тях им направило впечатление, че Ц. се държал
неадекватно, поради което извикали екип от ОПП-СДВР, който да тества подсъдимото
лице за употреба на алкохол и наркотици. След извършена проба с техническо
средство Drug Check 1200 STK бил отчетен положителен резултат за
тетрахидроканабинол /ТНС/ и на подс. Ц. бил съставен АУАН №825304/29.09.2014 г.,
като му бил връчен и талон за медицинско изследване №0439853.
В 17:40 ч. подсъдимият се явил в
лабораторията на ВМА, където бил изготвен протокол за медицинско изследване, в
който подсъдимият посочил, че е употребил марихуана (няколко дръпвания от
цигара) на 29.09.2014 г. около 12:00 ч.
Съгласно заключението на
съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза, при изследване на взетите от
подсъдимия проби кръв и урина, е установено присъствие на метаболит на
упойващото вещество тетрахидроканабинол - карбокси-Δ9-ТСН в кръвната проба
на подсъдимия, което доказва употреба на упойващо вещество, съдържащо
тетрахидроканабинол (ТСН) – марихуана, канабис и производни. Според вещите лица
употребата на ТСН-съдържащи продукти, може да предизвика различни по вид и
продължителност ефекти, в зависимост от количеството на активното вещество и
начина на приема. В общия случай на употреба на марихуана се наблюдават промени
в настроението, лека еуфория, промяна на себеоценката и усещанията за
пространство и време. Възможно е да се наблюдават и слаби халюцинации, като се
повлиява концентрацията и финната координация на движенията, поради което употребилите
такива вещества, не трябва да управляват МПС и да работят с машини. Съгласно
заключението веществото марихуана /канабис/ е класифицирано в Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
издадена на основание ЗКНВП.
Установената фактическа обстановка
въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения
материал, събран по делото, а именно гласните доказателствени средства - обясненията
на подсъдимия, дадени в съдебно заседание на 29.11.2016г., показанията на св. П.,
дадени в съдебно заседание на 22.03.2016г., показанията на свидетелите Г. и Д.,
дадени в съдебно заседание на 22.03.2016г. (в това число прочетените по реда на
чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК показания на Д. от досъдебната фаза на
процеса – л.32 от ДП), показанията на свидетелите С. и Н., дадени в съдебно
заседание на 31.05.2016; показанията на св. П., дадени в съдебно заседание на
06.07.2016г.; съдебно-химическа експертиза № 7581/08.10.2014г. на
специализираната токсикохимична лаборатория към ВМА – София; писмените
доказателства и доказателствени средства – протоколи за претърсване и изземване
от 29.09.2014г., протокол за медицинско изследване, талон за медицинско
изследване, АУАН №825304/29.09.2016г., справка за съдимост по отношение на
подсъдимото лице, характеристична справка, договор за продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите от 12.11.2013г., уведомително писмо от ГДИН с вх.
№ 87513/27.11.2015г., уведомително писмо от ОПП-СДВР с вх. № 89070/03.12.2015г.,
уведомително писмо от НАП с вх. № 13764/23.02.3016г.
Първоинстанционният съд прецизно и в
съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, защо дава вяра
на едни, а не кредитира други. Липсват основания, които да мотивират въззивният
съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите към обжалваната присъда подробно са обсъдени
всички събрани по делото доказателствени материали, като не е допуснато
превратното им тълкуване.
Въззивната инстанция споделя напълно
изводите на СРС относно доказателствената съвкупност, като приема, че времето,
мястото, механизмът на деянието, както и неговото авторство се установяват
категорично и непротиворечиво от показанията на разпитаните по делото свидетели,
от писмените доказателства и доказателствени средства и от заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-химическа експертиза.
От показанията на свидетелите С.С., Н.Н.и
С. Д. (заемащи длъжността оперативни работници в 03 сектор „ПВОО“-СДВР към
датата на деянието), дадени пред първоинстанционния съд, в това число прочетените
по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК показания на Д. от досъдебната
фаза на процеса – л.32 от ДП) се установяват времето и мястото на извършване на
деянието. В показанията си полицейските служители дават пряка и еднопосочна
доказателствена информация, че на инкриминираната дата и час са възприели
подсъдимото лице, когото предварително са наблюдавали във връзка с постъпила
информация, че държи и разпространява наркотични вещества, да излиза от дома
си, да се качва на инкриминирания автомобил и шофирайки го да се насочва към
селото, след което да спира пред двора на новострояща се сграда, пред която бил
пресрещнат и спрян за проверка. Както правилно е констатирала и контролираната
инстанция, от показанията на свидетелите се установява, че тримата са били
разположени на различно място по процесното трасе (от отбивката на главния път
на селото до къщата на Ц.), което обстоятелство независимо от особеностите на
терена (описан от тях като пресечен, с
много изкачвания и слизания, и завой) е предоставило възможност на всеки от тях
възприеме част от движението на подсъдимото лице с инкриминирания автомобил. В
подкрепа на горния извод следва да се разгледа и факта, че видно от изложеното
пред съда, служителите на СДВР са си предавали помежду си информация за
движението на подсъдимия Ц., в резултат на което тримата са се срещнали
непосредствено след преустановяване на движението на автомобила, управляван от
подсъдимия, пред новостроящата се къща, охранявана от
свидетелите П. и Г., пред която е била извършена и проверка на подсъдимото лице.
От изложеното пред съда от страна на
тримата полицейски служители се установява и факта, че по време на проверката
на свидетелите им направило впечатление, че подсъдимият се държал неадекватно,
което наложило последните да извикат екип от ОПП-СДВР, за да го тества за употреба
на алкохол и наркотици. В показанията си свидетелите дават непротиворечива
доказателствена информация и за резултата от извършената на подсъдимия проба с техническо средство Drug Check 1200 STK, при която е бил отчетен
положителен резултат за тетрахидроканабинол /ТНС/. На изложените от свидетелите
обстоятелства пред първия съд, въззивната инстанция изцяло се доверява, доколкото
последните се отличават с вътрешна подреденост, логичност, непротиворечивост и
обстоятелственост, като кореспондират и с останалия ангажиран по делото
доказателствен материал. Съдът установи синхрон между тази група свидетелски
показания относно времето, мястото и механизма на инкриминираното деяние, както
констатира и наличие на еднопосочност между разказа на свидетелите в частта, в
която последните са възпроизвели информация за извършените
процесуално-следствени действия в дома на подсъдимия и намерените в декоративен
кладенец и дървена колиба в двора на къщата пликчета с тревиста маса. При
извършена прецизна доказателствена оценка на обсъжданите гласни доказателствени
средства въззивният съд в действителност констатира известни разминавания в
разказите на свидетелите относно факта, дали последните са спрели автомобила на
подсъдимия (пресрещайки го) или последния е бил вече спрян пред процесната
новострояща се сграда. Горното обстоятелство обаче не внася съмнение в
обвинителната теза, доколкото в показанията си свидетелите дават непротиворечива
доказателствена информация относно движението на подсъдимото лице с процесния
автомобил – от тръгването му от къщата до обекта, охраняван от свидетелите П. и
Г.. От друга страна, констатираните несъответствия в показанията на разпитаните
полицейски служители са обясними с оглед естеството на работа на последните, като
в тази връзка свидетелят Д. сам изразява становище, по време на изслушването си
пред съда, че поддържа показанията си, дадени на досъдебното производство, като
отдава противоречията в показанията си на изминалото време и многобройността на
подобни случаи в работата му.
Въззивният съд намира за съществено при
проверка на достоверността на показанията на обсъдените по-горе свидетели, че съобщените
от тях сведения относно движението на подсъдимото лице с инкриминирания
автомобил на инкриминираната дата, намират косвено потвърждение в изложеното от
двамата независими свидетели – П. и Г.. В показанията си свидетелката П.,
независимо от факта, че не е възприела движението на процесния автомобил, дава
сведения, че е била извикана от неин колега по повод спряла кола пред обекта
(който последната охранявала заедно със съпруга си – св. Г.), човек от която
искал да говори с нея. Пред съда последната свидетелства и за проведен разговор
с шофьора на автомобила, разпознат от нея като подсъдимия Ц., който се намирал на
шофьорското място в спрял червен лек автомобил „Форд“, паркиран пред входа на охранявания
от нея строеж, както и за внезапната поява на полицейски служители, които спрели
с автомобилите си от двете страни на колата на подсъдимия, в която последният
все още се намирал. Така изложеното от свидетелката, освен че е в съответствие
с хронологията на събитията, изложена от страна на полицейските служители, се
подкрепя и от показанията на свидетеля Г., който по време на разпита си пред
съда освен че потвърждава факта, че на инкриминираната дата и време съпругата
му (свидетелката П.) е била извикана от техен колега, за да говори с човек,
намиращ се пред обекта, разпознат от него като подсъдимия Ц., посочва с
категоричност, че макар да не е чул шум от автомобил на инкриминираната дата,
по-рано през деня, когато заедно със свидетелката П. са ходили до магазина
(прибрали се около 11.00 ч.), пред къщата не е имало спрян автомобил. При
извършена самостоятелна доказателствена оценка на обсъжданите гласни
доказателствени средства, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният
съд обосновано е дал вяра и на показанията на двамата независими свидетели П. и
Г. (в посочена по-горе част), като счита, че последните отразяват достоверно
стеклите се обстоятелства на инкриминираната дата. Показанията на свидетелите в
останалата част, в която последните дават сведения за участието си като поемни
лица при извършените в дома на подсъдимия процесуално-следствени действия, въззивният съд намира, че не съдържат относима към
предмета на делото доказателствена информация, поради което резонно първият съд
не ги е използвал при формиране на изводите си.
С оглед направения анализ на
ангажираните по делото гласни доказателствени средства, противно на доводите на
защитата, обясненията на подсъдимия Ц., дадени пред първата инстанция,
отразяващи версията му, че не е управлявал процесния автомобил на
инкриминираната дата, а единствено е отишъл да си вземе документите и цигарите
от него, правилно са преценени като израз на правото му на защита, но резонно
не им е даден кредит на доверие. Въззивният съд дава вяра на обясненията на
подсъдимия Ц. единствено в частта, в която последните кореспондират с
показанията на св. П. (че е бил в автомобила и разговарял със свидетелката П.,
когато бил заграден от двете страни от полицейски служители), но ги
дискредитира, аналогично на предходния съдебен състав, в частите, в които
отрича да е управлявал процесния автомобил на инкриминираната дата, твърдейки, че
автомобилът е бил оставен на въпросното място много преди посочената в
обвинението дата, тъй като имал проблеми със запалването. Съгласно правилата за
доказателствената тежест, за да бъдат приети за достоверни обясненията на
обвиняемия/подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други
доказателства, а единствено да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства. В настоящия случай въззивният съд констатира, че обясненията на подсъдимото
лице, в частта, в която отрича да е управлявал процесния автомобил, се оборват
по категоричен начин от една страна от показанията на полицейските служители – С.С.,
Н.Н.и С. Д., които пряко са възприели движението на подсъдимия с процесния
автомобил – от тръгването му от къщата до обекта, охраняван от свидетелите П. и
Г., а от друга страна от изложеното пред съда от свидетеля Г., които с
категоричност оборва защитната версия на подсъдимото лице, посочвайки, че около
11.00 ч. на инкриминираната дата до охранявания от него обект не е имало спрян
автомобил. С оглед горното, въззивният съд прие, че обясненията на подсъдимия Ц.,
в посочената част, представляват защитна теза. Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия и в частта, в която последният посочва като причина пробата му за
наркотични и упойващи вещества да даде положителен резултат за
тетрахидроканабинол /ТНС/, употребената преди това хранителна добавка,
съдържаща коноп. От една страна, заявеното от подсъдимото лице обстоятелство не
намира подкрепа в ангажирания доказателствен материал, а от друга страна са
налични доказателства в точно обратния смисъл (видно от съдържанието на приложения
по делото протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго
упойващо вещество, в който подсъдимото лице е дало обяснение, че на
инкриминираната дата около 12.00 ч. е употребил марихуана – 2-3 дръпвания от цигара). В тази връзка прави
впечатление и обстоятелството, че самият подсъдим не е предоставил на съда
конкретна информация за въпросната хранителна добавка, което да даде възможност
да бъде изследвано нейното съдържание за наличие на подобен елемент.
Настоящият съдебен състав, също както
първия съд, кредитира и показанията на св. П., от които се установяват
обстоятелствата около собствеността на процесния автомобил, като изложените от
последния обстоятелства намират потвърждение в представените от свидетеля и
приложени по делото писмени доказателства.
Съдът, подобно на предходния, кредитира
като обосновано и обективно заключението на изслушаната по делото съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза, като настоящият съдебен състав не намира основание
да се съмнява в професионалната подготовка или добросъвестността на експертите,
които са я изготвили. От последната, противно на доводите на защитата, се
установява по безспорен начин, че в пробата от кръв на подсъдимия Ц. е
констатирано наличие на метаболит на наркотичното вещество тетрахидроканабинол
(съдържащо се в марихуана, канабис и др. производни) и вещите лица дават
категорично становище, че това доказва употребата на посоченото наркотично
вещество от подсъдимото лице. Експертното заключение е защитено по убедителен
начин по време на изслушването на експертите в съдебно заседание. Пред съда
вещото лице Атанасов пояснява, че при анализ на резултатите от изследването,
може да се заключи, че употребата на наркотичното веществото е станала от осем
до десет часа преди да бъде взета кръвната проба, което съответства на времевия
интервал на употреба, посочен от самото лице, както и че резултатът от
изследването е качествен – за установяване на употребата на упойващи вещества,
а не тяхната концентрация в организма. Експертът е посочил пред съда, че е
възможно при редовна употреба на веществото да се получи натрупване в
организма, при което въпросният период от приемането на наркотичното вещество
до вземането на кръвната проба да бъде разширен до 24 – 36 часа. Посоченото
обстоятелство обаче не внася съмнение в обвинителната теза, поради факта, че
заключението на вещите лица за вероятен прием на наркотичното вещество в
рамките на осем до десет часа преди вземането на кръвната проба кореспондира
напълно с писменото обяснение на подсъдимия в протокол за медицинско изследване
за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество, в който подсъдимият Ц. посочва,
че на инкриминираната дата около 12.00 ч. е употребил марихуана (2-3 дръпвания
от цигара). Макар цитираното писмено изявление, направено от подсъдимия в
протокола, разгледано само по себе си да има ниска доказателствена стойност -
касае се за извънсъдебно признание, което може да се третира като достоверно
само при положение, че кореспондира и се потвърждава от други събрани по делото
доказателства, като това изявление изолирано не може да обуслови постановяване
на осъдителна присъда, в конкретния случай писменото изявление на подсъдимия в
протокола и становището на вещите лица за вероятен прием на наркотичното
вещество от осем до десет часа преди вземането на кръвната проба напълно
кореспондират, поради което настоящият съдебен състав счита времевия интервал
за прием на наркотичното вещество за безспорно доказан.
При така описаните обстоятелства,
районният съд е направил правилни правни изводи за квалификацията на деянието,
за което подсъдимият Ц. следва да понесе наказателна отговорност. Анализът на
доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното единство, води до
безспорен и несъмнен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимото
лице е изпълнило с действията си състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3
от НК.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК
от обективна страна разкрива признаците на управление на МПС след употреба на
наркотични вещества.
От обективна страна безспорно се доказа,
че на 29.09.2014 г., около 14.45 ч. в с. Герман, Столична община, по ул.
„Патриарх Герман”, до електрически стълб на №44, подсъдимият Ц. е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Форд”, модел „Ескорт” с ДК № ********след
употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол (съдържащо се в
марихуана, канабис и др. производни), което е високорисково наркотично
вещество, съгласно Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание
чл.3, ал.2 от ЗКНВП, установено по надлежният ред със съдебно-химическа
експертиза изх.№7581/08.10.2014г. на специализираната токсикохимична
лаборатория към ВМА-София.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние т.е. знаел е, че е
употребил наркотични вещества, които водят до нарушаване на нормалните функции
на възприятията, но въпреки това е управлявал моторното превозно средство.
Предвид правната характеристика на инкриминираното деяние – такова на просто
извършване, не е необходимо умисълът на дееца да е обхващал предвиждането,
респективно искането или допускането на общественоопасни последици, а
достатъчно е било той да осъзнава, че с действията си изменя неблагоприятно
обективната действителност – застрашава с увреждане обществените отношения,
свързани с безопасното осъществяване на транспорта.
Относно вида и размера на наказанието, въззивният
съд намира следното:
По отношение на подсъдимия Ц. са налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
При определяне на вида и размера на санкцията, която
следва да се наложи на подсъдимия, е приложима, в съответствие с правилата на
чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК в редакцията,
която е действала към датата на инкриминираното деяние и която предвижда
наказание до две години лишаване от свобода /последващата редакция на тази
разпоредба предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода т.е.
се явява по-неблагоприятна за дееца, поради което не следва да се прилага/. При
това положение, от гледна точка на предвидената в закона санкция, извършеното
престъпление попада в приложното поле на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Предходните
осъждания на подсъдимия и предходното му освобождаване от наказателна отговорност
на основание на чл.78а от НК, не представляват пречка за повторното прилагане
на чл.78а от НК спрямо него, тъй като по отношение на тези осъждания е
настъпила реабилитация. Видно от справката за съдимост и бюлетините за съдимост
на подсъдимия, той е бил осъждан с присъда на СРС от 05.10.89г. по НОХД №631/89
г., по отношение на което осъждане е настъпила реабилитация по право на
основание чл.86, ал.1, т.2 от НК. Впоследствие е осъждан с присъда на Районен
съд – гр. Девин от 21.09.05г. по НОХД №177/05 г., като преди изтичане на срока
по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието по това
осъждане, подсъдимият е извършил друго умишлено престъпление от общ характер,
за което е предвидено наказание лишаване от свобода – по чл.235, ал.6 вр. ал.2
от НК, за което е осъден с определение на СРС от 16.11.07 г. по НОХД №8454/07
г. на наказание глоба в размер на 100 лв. Осъждането по НОХД №8454/07 г. се
явява пречка за абсолютна реабилитация по право на основание чл.88а, ал.1 от НК
по осъждането по НОХД №177/05 г., като реабилитацията по чл.88а, ал.1 от НК на
подсъдимия е обусловена, съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК, от
изтичането на сроковете за реабилитация по чл.88а от НК по всички осъждания на
подсъдимия, в т.ч. и по осъждането по НОХД №8454/07 г. Отделно от
горецитираните осъждания, подсъдимият е бил освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК с определение на СРС от 30.03.05 г. по
НОХД №2641/04 г., с което са му наложени две административни наказания глоба по
800 лв. При преценката на възможността за прилагане на чл.78а от НК по
настоящото дело, следва да се установи дали по отношение на наложените
наказания по НОХД №8454/07 г. на СРС и по НОХД №2641/04г. на СРС са изтекли
сроковете за реабилитация, като в тази насока въззивният съд се води от
указанията, дадени на съдилищата с Тълкувателно решение №2/28.02.18 г. на ОСНК
на ВКС. Видно от приложени по делото справки от НАП /л.52 от
първоинстанционното дело и л.53 от въззивното дело/, срещу подсъдимия е образувано
изпълнително дело №22050018493/05 г. за събиране на наложените глоби по НОХД
№2641/04 г., като към изпълнителното дело впоследствие е присъединен и
изпълнителния лист за наложената глоба по НОХД №8454/07 г. Видно от справката
от НАП от 06.11.18 г. последното
извършено действие по принудително изпълнение по цитираното изпълнително дело е
запор върху банковите сметки на подсъдимия на 23.11.07 г., като към датата на
изготвяне на справката няма постъпили плащания по задълженията. Съгласно т.1 от
ТР №2/28.02.18 г. реабилитация е допустима и при неизпълнено наказание, чиято
изпълнимост е погасена по давност. Съгласно т.4 от ТР реабилитация е допустима
при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е образувано
изпълнително производство, след последователното изтичане на давностния срок по
чл.82, ал.1, т.5 от НК и сроковете по чл.86 – 88а от НК. Съгласно т.7 от ТР
институтът на чл.78а от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече
е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е образувано
изпълнително производство, но вземането е погасено по давност, като в този
случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по
чл.86, ал.1, т.3 от НК. Горните принципни положения, съпоставени с фактите по
настоящото дело, водят до следния извод: Последното извършено действие по
принудително изпълнение спрямо подс. Ц. по изпълнително дело №22050018493/05 г.
е запор върху банковите сметки на подсъдимия на 23.11.07 г. С това действие,
съгласно чл.82, ал.3, изр.1 от НК се прекъсва давността за изпълнение на
наложените на подсъдимия три глоби, за които се води посоченото изпълнително
дело и от същата дата съгласно чл.82, ал.3, изр.2 от НК започва да тече нов
давностен срок за изпълнение на глобите. Този срок съгласно чл.82, ал.1, т.5 от НК е две години и е изтекъл на 23.11.09 г., тъй като до тази дата не са
предприемани нови изпълнителни действия спрямо подсъдимия. Съответно на 23.11.09
г. изпълнимостта на наложените наказания – три глоби – е погасена по давност и
от същата дата започва да тече срока по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК
за абсолютна реабилитация по право, който е две години и е изтекъл на 23.11.11
г. На тази дата по отношение на подсъдимия са настъпили последиците на чл.88а
от НК относно осъжданията по НОХД №2641/04 г. на СРС и по НОХД №8454/07г. на
СРС, като посочените осъждания и последиците от тях се заличават. Деянието, за
което се води настоящото наказателно производство, е извършено на 29.09.2014 г. и
тъй като към тази дата деецът се счита за неосъждан, налице са предпоставките
за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК с
налагане на административно наказание глоба.
При определяне на размера на
административното наказание глоба, въззивният съд не констатира смекчаващи или
отегчаващи отговорността обстоятелства /чистото съдебно минало на подсъдимия не
следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство, тъй като същото е съобразено
от законодателя и се явява предпоставка за прилагане на института на чл.78а от НК/. По тези съображения съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи
глоба в средния размер, предвиден в закона, а именно – 3000 лв., като съответно
обжалваната присъда на районния съд следва да бъде изменена в санкционната й
част в този смисъл.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
на Софийски районен съд, НО, 3 с-в от 29.11.16г. по НОХД №18997/15 г. в
санкционната й част, като ОСВОБОЖДАВА
на основание чл.78а, ал.1 от НК подс. В.И.Ц. от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и му налага административно наказание ГЛОБА в
размер на 3 000лв. /три хиляди лева/.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.