№ 10590
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110171466 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК , вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът ФИРМА дължи на ищеца Д. Г. К. сума в размер на 235лева ,
представляваща законна лихва за периода 07.05.19г.- 28.03.21г. върху главница в размер на
1250лева , за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410,ГПК по ч. гр.д. 44199/21г.
Ищецът твърди , че с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.
№ 24918/19г. на 85 с-в на СРС , ФИРМА е осъдена да му заплати сумата от 1250лева.
Посочената сума била заплатена на 28.03.21г. , като ответникът в настоящото производство,
поради забава в заплащането й , дължал и 235лева лихва за забава за периода 07.05.19г.-
28.03.21г. , която се претендира по настоящото производство.
Ответникът оспорва да дължи мораторна лихва за забава върху платената от него
главница по производството по ч. гр.д. 24918/19г. на СРС , 85 с-в. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК всички факти,
включени във фактическия състав на вземането за главница в размер на 1250лева , както и
че същата е заплатена въз основа на образуваното производство по ч. гр.д. № 24918/19г. на
СРС , 85 с-в. , на дата 28.03.21г. от ответника, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото .
1
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и
изпадане на ответника в забава – настъпване на падежа.
Доколкото ответникът с влязла в сила заповед за изпълнение от 15.05.19г. , издадена
по ч.гр.д. 24918/19г. на СРС , 85с-в, и издаден въз основа на нея изпълнителен лист е
осъден да заплати на ищцата в настоящото производство сума от 1250лева, ведно със
законна лихва от 07.05.2019г. до изплащане на вземането , и доколкото няма спор между
страните, че задължението за главница е погасено от ответника на дата 28.03.21г. , то
същият дължи и лихва за забава , считано от датата 07.05.19г. до погасяването.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода на
забавата. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК размерът на обезщетението за забава възлиза на
претендирания. Доколкото от ответника не се представят доказателства за заплащане на
задължението за законна лихва за забава върху главницата, то следва че исковата претенция
се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
своевременно поисканите разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат в
размер на общо 325лева по заповедното производство , и общо 325лева – за исковото
производство. Съдът определя минимален размер на адвокатското възнаграждение на
ищеца, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност и предвид
релевирано от ответника възражение за прекомерност. Ответникът няма право на разноски
предвид изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че
ФИРМА, ЕИК ****** дължи на Д. Г. К. с ЕГН ********** сумата от 235лева , представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода 07.05.2019г.-
28.03.2021г. , върху сумата в размер на 1250лева , представляваща дължима от ответника
главница, за която е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника по
ч.гр.д. №24918/2019г. на СРС, 85състав, като за дължимата в настоящото производство сума
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 44199/21г. по описа на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ФИРМА, ЕИК ****** да заплати на Д. Г. К. с ЕГН
********** разноски за производството в размер на 50лева – за заплатена държавна такса общо за
настоящото и заповедното производство по ч.гр.д. №44199/21г. на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 и 5 ГПК ФИРМА, ЕИК ****** да заплати на адвокат
М.Л.Л. от САК разноски за адвокатско възнаграждение , за осъществено безплатно процесуално
представителство по ч. гр.д. № 44199/21г. на СРС, 69с-в в размер на 300лева, на осн. чл. 38, ал.1,
2
т.2,ЗА.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 и 5 ГПК ФИРМА, ЕИК ****** да заплати на адвокат В. Ф. С.
от САК разноски за адвокатско възнаграждение , за осъществено безплатно процесуално
представителство по настоящото дело на ищеца по производството , в размер на 300лева, на осн.
чл. 38, ал.1, т.2,ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3