О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….08.2018 год.,
гр. Варна
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч.
гр. дело № 1543 по описа на съда за 2018 год., докладвано от съдията К.
Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И.И.Т., подадена чрез процесуален представител (служебен
адвокат) адв. И.К. ***, назначена по реда на Глава
десета от ГПК, срещу Определение № 6091/30.05.2018
год., постановено по гр. дело № 5222/2017 год. по описа на РС-Варна.
В частната жалба са наведени
оплаквания, че атакуванато определението е неправилно
и незаконосъобразно. Твърди се, че с определение № 4178/12.04.2018 год. по
същото гр. дело, производството е било прекратено поради извършен от ищеца И. Т.
отказ от иска по отношение на ответницата П. Петкова само за част от владяното
от нея без основание помещение, т. е., отказът от иска е частичен и касае само владяните от П. П. 9-10 кв. м. реални части от процесното помещение, като за останалите 3, 59 – 4, 59 кв.
м. реални части, отказ не е заявяван и Пекрова
запазва процесуалното си качество на ответник по ревандикационния
иск и по обективно съединения с него иск по чл. 59 ЗЗД. Поради това и към
момента на постановяването на оспорваното с настоящата частна жалба определение
№ 6091/30.05.2018 год., постановено по гр. дело № 5222/2017 год. по описа на
РС-Варна, не е налице приключване на съдопроизводствените
действия в пълен обем против ответницата П. Петкова. По тези съображения
частният жалбоподател счита, че определението за осъждането му да заплати на П.
Петкова сторените по делото разноски на осн. чл. 78,
ал. 4 ГПК е неправилно и незаконосъобразно.
Отделно от това жалбоподателят е бил
освободен от заплащането на такси и разноски в производството по гр. дело №
5222/2017 год., поради което и счита, че не дължи разноски. Твърди се също, че от
ответницата не е представен валиден договор за правна помощ и съдействие, който
да е издаден от АК-Варна, т. е., договорът не е в изискуемата форма, а представената разписка не съдържа основни
реквизити, поради което и доказателствата за извършени от П. П. разноски са
недействителни.
Отправено е искане за отмяна на определението
№ 6091/30.05.2018 год., постановено по гр. дело № 5222/2017 год. по описа на
РС-Варна.
В писмен отговор насрещната страна П.
Петкова, чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита, че е
недопустима, евентуално – неоснователна. Излага съображения.
Частната жалба е подадена в срок,
срещу подлежащ на обжалване акт – арг. от чл. 248,
ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
Производството по гр. дело №
5222/2017 год. по описа на Рс-Варна е образувано по предявени от И.И.Т. *** срещу П.Х. *** обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на
ответницата да предаде на ищеца владението върху избено помещение № 2,
представляващо прилежаща част към жилище – апартамент, съставляващ обект с
идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК на гр. Варна, с площ на избеното
помещение от 13, 59 кв. м. и за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 21 560 лева, с която се е обогатила за сметка на ищеца в
резултат на ползването без основание на описаното избено помещение в периода
17.11.2010 год. – 19.04.2017 год. След две проведени открити съдебни заседания
и внесени уточнения от ищеца, че избеното помещение се ползва и от друго лице и
въз основа на молба от ищеца от 05.04.2018 год. за замяна на ответницата П.
Петкова с нов ответник и отказ от исковете против Петкова, с определение №
4178/12.04.2018 год. по гр. дело № 5222/2017 год. съдът е прекратил
производството по отношение на ответницата П. Петкова поради отказ от исковете
против нея, конституирал е нов ответник – Илко Иванов Т. *** – на мястото на
досегашния и е разпоредил извършване на следващите се процесуални действия по
отношение на новоконституирания ответник, съобразно
чл. 228, ал. 3 ГПК.
Определението, с което производството
по делото спрямо ответницата П. Петкова е прекратено, е връчено на ищеца чрез
процесуалния му представител (чл. 39, ал. 1 ГПК) на дата 17.04.2018 год., а на
ответницата П. Петкова – на дата 25.04.2018 год. Определението не е обжалвано и
е влязло в сила на 04.05.2018 год.
В срока за обжалване на определението,
от ответницата е подадена молба за допълването му в частта за разноските с
искане за присъждане на сторените от нея разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Към молбата е представен
документ, именуван „Разписка“, носещ подписите на ответницата и на процесуалния
й представител (упълномощения с пълномощно на л. 50 от делото на РС-Варна адв. В.П. ***), според който за защита и водене на гр. дело
№ 5222/2017 год. на РС – Варна е определено възнаграждение в размер на 450
лева, което е внесено (заплатено) в брой.
С обжалваното определение съдът е
допълнил влязлото в сила определение № 4178/12.04.2018 год. по гр. дело №
5222/2017 год. в частта за разноските, като е осъдил ищеца И.Т. да заплати на
ответницата П. Петкова, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски по водене на
делото в размер на 450 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
При тези данни настоящият състав
счита, че жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът
има право на разноски и при прекратяване на делото.
Доводите в жалбата, че с
определението № 4178/12.04.2018 год. по същото гр. дело, производството е било
прекратено само частично по отношение на ответницата П.П.,
т. е., само за част от спорното право, са несъстоятелни. Видно от диспозитива на това определение производството по делото
спрямо П. Петкова е прекратено изцяло. Изразената от съда воля е ясна. Ако
ищецът не е бил съгласен с това определение е имал процесуалната възможност да
го обжалва по реда на Глава Двадесет и първа ГПК. Както се посочи, горното не е
сторено и определението е влязло в сила.
Доводите, че след като бил освободен
от заплащане на такси и разноски за производството, ищецът не дължи разноски на
насрещната страна в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, също са неоснователни.
Освобождаването на страна по
гражданско дело от заплащане на такси и разноски по производството на делата на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК се отнася само за държавните такси и за разноските
за попълването на делото с доказателства (напр. за възнаграждение за вещи лица,
за издаване на съдебни удостоверение и др. подобни), които освободената от
заплащането им страна би била длъжна да внесе (чл. 71, 72 и 76 ГПК), а не се
отнася за разноските, които насрещната страна е направила, поискала е присъждането
им и изхода от делото за освободената от заплащането на такси и разноски страна
е неблагоприятен – чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, както в хипотезите на чл. 78, ал.
4 ГПК.
Доводите, че липсвали надлежни
доказателства за извършени от ответницата П. Петкова разноски за адвокатско
възнаграждение също са неоснователни.
Представеният на л. 147 от делото на
РС-Варна документ, именуван разписка по същността си е договор между страната и
адвоката за процесуално представителство (респ. за правна услуга или правна
помощ), подписан е от двете страни, съдържа уговорки относно договореното
възнаграждение, съдържа и указание, че договорената сума е заплатена, внесена в
брой от страната. Горното е достатъчно за да удостовери, че уговореното
адвокатско възнаграждение е заплатено от ответницата. В този смисъл са и
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т. 1
от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС на РБ.
В обобщение жалбата е неоснователна,
обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
6091/30.05.2018 год., постановено по гр. дело № 5222/2017 год. по описа на
РС-Варна.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове:1.
2.