№ 490
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20223100500462 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.П., чрез процесуален
представител, срещу решение № 262882/29.11.2021 г., постановено по гр.д. №
20811/2019 г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, в частта, с която въззивникът
е осъден да заплати суми, произтичащи от договори за заем, сключени с
„ВСК Пристанище Варна“ /в ликвидация/, гр .Варна.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението в обжалваната част, като
постановено при неправилно приложен материален закон следствие и
превратно тълкуване на доказателствата по делото. Счита, че съдът не е отчел
спецификите в работата на ВСК и начина на предоставяне на заемни средства,
постановил е решение без да са представени необходимите счетоводни
документи от страна на ищеца, без да отчете факта, че всички заеми са
погасени, факти, които намират отражение в протокола на УС на ВСК,
доколкото именно с решение на управляващия орган става отпускането на
средства. Освен това не е отчетено, че отпускането на всеки следващ заем
става след погасяване на предходните, поради което и няма как да са
доказани аргументите на ищеца. Поддържа и възраженията за изтекла
погасителна давност за голяма част от вземанията, факт, който според него е
игнориран от първоинстанционния съд.
Становището на въззиваемия, в депозирания по жалбата отговор, е за
нейната неоснователност. Настоява, че присъдените суми със съдебния акт са
дължими, не са погасени по давност, тъй като са станали изискуеми при
получаване на поканата за доброволно плащане през 2019 година, а правилото
1
на чл. 76 от ЗЗД е приложено в съответствие с буквата на закона. Моли за
потвърждаване на решението на ВРС.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се от
процесуален представител адв. Е.Е., който поддържа въззивната жалба и моли
решението на ВРС, в обжалваната част, да бъде отменено. Претендира
разноски.
В съдебно заседание въззиваемият се представлява от процесуален
представител адв. М.П.. Поддържа отговора на въззивната жалба и моли
решението, в обжалваната му част, да бъде потвърдено. Не претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за
разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Пред ВРС са предявени искове от „ВСК Пристанище Варна" /в
ликвидация/, гр. Варна против Д. Д. П. с правно основание чл. 79, във вр. с чл.
240 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми по договори
за заем, както следва: 1. сумата от 3 500 лв., представляваща частичен иск от
вземане в общ размер от 7 000 лв. – невърната заемна сума по договор за заем
на стойност 7 000 лв., получена на 26.04.2007 г.; 2. сумата от 150 лв.,
представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 300 лв. - невърната
заемна сума по договор за заем на стойност 300 лв., получен на 28.07.2007 г.;
3. сумата от 3 750 лв., представляваща частичен иск от вземане в общ размер
от 7 500 лв. - невърната заемна сума по договор за заем на стойност 7 500 лв.,
получен на 22.03.2013 г.; 4. сумата от 1 950 лв., представляваща частичен иск
от вземане в общ размер от 3 900 лв. - невърната заемна сума по договор за
заем на стойност 7 500 лв., получен на 22.03.2013 г. 5. сумата от 1 250 лв.,
представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 2 500 лв. -
невърната заемна сума по договор за заем на стойност 2 500 лв., получен на
03.07.2015 г.; 6. сумата от 700 лв., представляваща частичен иск от вземане в
общ размер 1 400 лв. - невърната заемна сума по договор за заем на стойност
1 400 лв., получен на 25.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на исковата молба – 18.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
В исковата молбата се твърди, че „ВСК Пристанище Варна" /ВСК/ е
юридическо лице - взаимоспомагателна каса, създадена на принципа на
доброволно членуване на физически лица, бивши и настоящи работници и
служители на „Пристанище Варна"ЕАД, учредена по реда и на основание
Указ за взаимоспомагателните каси и фондове № 406 (публикуван в
"Държавен вестник", бр. 197 от 16.08. 1950 г.). С решение на ОС на „ВСК
Пристанище Варна" от 31.08.2018 г. „ВСК Пристанище Варна" е обявена в
ликвидация. Ищецът сочи, че в периода 2007 г. - 2016 г. ответникът е
изтеглил заеми от ВСК Пристанище Варна, част от които са погасени, а друга
не, като ищецът сочи, че по отношение на някои от заемите е бил уговорен
срок, а за други не. Твърди се още, че ВСК е изпратила покана до ответника
за заплащане на задълженията му - с писмена покана от 03.09.2019 г.,
2
получена на 05.09.2019 г., с която същият е уведомен, че поради обявяване на
касата в ликвидация следва в 14-дневен срок от получаване на поканата, да
заплати сумата от 22608 лв., непогасени задължения по договори за заем.
Твърди се, че въпреки изпратената покана, ответникът не е извършил
плащания за погасяване на задълженията си по процесните договори.
В отговора на исковата молба ответникът възразява срещу дължимостта
на претендираните суми. Не оспорва, че е теглил заеми от ищеца, докато е
бил работник/служител на Пристанище Варна, но отрича да са налице
задължения. Твърди, че е погасил напълно и изцяло всички дългосрочни и
краткосрочни заеми за процесния период. В условията на евентуалност прави
възражение за погасяване на задълженията по давност. Оспорва
представените по делото доказателства – справки, доколкото не отговарят на
Закона за счетоводството и възразява да бъдат приобщени към делото.
Твърди, че всеки заем във ВСК се получавал от членовете му на основание
молба до ВСК, която или се заверявала от Председателя на ВСК за
краткосрочните кредите, или се разглеждала на заседание на управляващите
ВСК и се отпускала само и единствено след погасяване на целия преден заем
и при наличие на необходим дялов капитал, съгл. чл. 10 от Правилника на
ВСК Практиката на погасяване на старите заеми се осъществявала освен това
и с прихващане на остатъка от стария заем и новата лихва от новия заем или
от приспадане на дължимата сума на стария заем от дяловия капитал на член-
кооператора. Всичко това следва да е било осчетоводено съгласно Закона за
счетоводството.
Решението на ВРС е валидно, а в обжалваната му част същото е
допустимо. Относно законосъобразността на решението, съдът е обвързан
от доводите, развити в жалбата.
Решението се обжалва единствено в осъдителната му част.
Безспорно е, че страните са сключилите процесните договори за заем,
по които ищецът е предоставил заемните суми на ответника. Спорен е
въпросът относно дължимостта на сумите, доколкото ответникът
противопоставя правопогасяващи възражения, а именно, че е заплатил
задълженията си по договорите, а в условия на евентуалност, че същите са
погасени поради изтекла давност.
За уважаването на исковата претенция следва да се установи, че
заемодателят е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума,
съответно, че заемополучателят не е изпълнил задължението си да я върне в
срока и при условията на сключения между страните договор.
По отношение дължимостта на претендираните суми:
1.По отношение на договора за заем от 22.03.2013 г., по който
ответникът е осъден да заплати сумата от 1 932 лв., представляваща част от
вземане по частичен иск за сумата от 3 750 лв. от вземане в общ размер от 7
500 лв., настоящият състав намира следното:
Договорът за заем от 22.03.2013 г. за сумата от 7 500 лева, е сключен по
твърдения на ищеца за срок от 10 месеца с падеж на задължението 22.01.2014
г. Видно от представената и приета от съда ССЕ /л. 161 по делото, т. 12/,
3
което заключение се кредитира от въззивната инстанция като обективно и
компетентно дадено, вещото лице установява, че сумата по този заем е изцяло
непогасена, съответно дължимият остатък по договора е в размер на 7 500
лева /видно и от таблицата по т. 10 от ССЕ, л. 161 по делото/. Ответникът, в
чиято тежест е доказване на извършено плащане за погасяване на
задължението не ангажира годни доказателства.
Относно възражението за погасяване на това вземане по давност.
По твърдения на ищеца както бе посочено договорът е срочен.
Отсъстват каквито и да е писмени доказателства или счетоводни записвания,
които да удостоверяват този, подлежащ на доказване от ищеца, факт.
Следователно съдът счита, че от гледна точка на разпоредбите на ЗЗД
относно давността, следва да се счете, че договорът е безсрочен, респективно
изискуемостта на вземането настъпва от момента на предоставяне на заемната
сума, а именно на 22.03.2013 г.
Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че
задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от
волята на страните или закона – съгласно чл. 69 ал. 1 ЗЗД, ако задължението е
без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Когато няма
определен ден за изпълнение на задължението, щом то е изпълняемо,
кредиторът може да покани длъжника да изпълни и ако последният виновно
не го стори, изпада в забава след поканата или изтичане на срока, определен
за изпълнение (така и мотивите на тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по
тълк. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед разпоредбата на чл. 114 ал.1
от ЗЗД давността за почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, т.е. тук от отпускане на средствата. Няма данни за уговорка между
страните вземането да е изискуемо след покана, но и в тази хипотеза според
чл. 114 ал.2 на ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
възникнало. Следователно реализацията на правата си ищецът – кредитор по
този договор за заем е следвало да упражни в срок до 22.03.2018 година,
респективно претенцията е погасена по давност.
2. По отношение на иска за заплащане на сумата от 1 950 лв. ,
представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 3 900 лв. -
невърната заемна сума по договор за заем на стойност 7 500 лв., получен на
22.03.2013г., съдът намира, същият за неоснователен. Видно от заключението
по ССЕ не е налице друг сключен между страните договор от 22.03.2013 г.
Ищцовата страна не провежда доказване на този факт и с други, извън
експертното заключение, доказателства. Всъщност ССЕ сочи, че между
страните е сключен договор за сумата от 7 500 лева с дата 15.06.2010 г. /т.10
от ССЕ, л. 161 по делото/, но такава претенция не е заявена от ищеца по
делото с уточняващата молба, в която видно в раздел III ищецът е посочил
две претенции по договори за заем от 22.03.2013 г. и докладът на делото, не е
оспорен в първо по делото заседание, от страните.
3. По отношение на иска за заплащане на сумата от 1 250 лв.,
представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 2 500 лв. -
невърната заемна сума по договор за заем на стойност 2 500 лв., получен на
03.07.2015г. /на 17.07.2015г. съгласно ССЕ/, съдът намира следното: според
заключението на вещото лице - т. 18 от ССЕ, /л. 164 по делото/ по отношение
4
на този заем липсват счетоводни документи и данни за вписвания в
счетоводната програма на ищцовото дружество. Въпреки това се установява,
че сумата от 2 500 лева е преведена от ищеца по банкова сметка на ответника
на датата 17.07.2015 г., с основание на превода „изплащане на заем“. Видно от
т. 12 на заключението по назначената ССЕ /л. 164 по делото/ сумата от 2 500
лева, предоставена по заем от 17.07.2015 г. е изцяло непогасена. Ищецът не
успя да докаже, че договорът е срочен, с падеж на задължението - 03.05.2016
г., от която датата задължението би се считало за изискуемо. С оглед
изложените по-горе съображения относно момента на настъпване на
изискуемостта и началото на давностния срок по чл. 114 ал.1 от ЗЗД, съдът
приема, че по този договор същата е настъпила с предаване на заемната сума
/17.07.2015 г./, поради което претенцията се явява основателна, доколкото
искът е предявен на 18.12.2019 г. преди изтичане на петгодишния давностен
срок.
4. По отношение на иска за заплащане на сумата от 700 лв.,
представляваща частичен иск от вземане в общ размер 1 400 лв. - невърната
заемна сума по договор за заем на стойност 1 400 лв., получен на 25.04.2016 г.
Съгласно т. 18 от заключението по назначената ССЕ /л. 164 по делото/ по
отношение на този заем липсват счетоводни документи и данни за вписвания
в счетоводната програма на ищцовото дружество. Вещото лице установява, че
сумата от 1 400 лева е преведена от ищеца по банкова сметка на ответника на
датата 25.04.2016 г. с основание на превода „изплащане на заем“. Според
заключението - т. 12 от ССЕ сумата по този заем е изцяло непогасена.
Доколкото в уточняваща молба, ищецът излага, че договорът е без уговорен
срок на изпълнение, то съгласно чл. 69 от ЗЗД и чл. 114 ал.1 от ЗЗД, началото
на давностния срок тече от предаване на заемната сума на 25.04.2016 г.
Предвид изложеното претенцията се явява основателна, доколкото е заявена
преди изтичане на петгодишния давностен срок, а възражението на ответника
за изтекла погасителна давност, следва да бъде оставено без уважение.
Доколкото част от претенциите се явяват основателни, то следва да
бъде уважена и претенцията за заплащане на законна лихва върху уважените
суми, считано от датата на исковата молба – 18.12.2019 г. до окончателното
изплащане на вземанията, на основание чл. 86 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца се следват разноски за
първата инстанция в размер на 306.32 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. На
ответника се следват разноски за първата инстанция в размер на 719.87 лева,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В настоящото производство разноски се претендират само от
въззивника, като искането е своевременно заявено. Въззиваемата страна е
отправила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззивника, което настоящият състав намира за основателно. Предвид
отсъствието на фактическа и правна сложност на делото пред въззивния съд,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно минимума,
предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При обжалван материален интерес 5832 лева
минималният по чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 621.60
5
лева, а върху уважената по жалбата част – 413.80 лева.
Решението на ВРС в частта за разноските ще бъде отменено и
присъдено общо възнаграждение в полза на ответника в размер на 827.35
лева, след съдебна компенсация.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262882/29.11.2021 г., постановено по гр.д. №
20811/2019 г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, в частта, с която Д. Д. П.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на „ВСК Пристанище Варна" /в
ликвидация/, Булстат *********, сумата от 1 932 лв. /хиляда деветстотин
тридесет и два лева/, представляваща част от вземане по частичен иск за
сумата от 3 750 лв. от вземане в общ размер от 7500 лв. - невърната заемна
сума по договор за заем със стойност 7 500 лв., получен на 22.03.2013 г., както
и сумата от 1 950 лв. /хиляда деветстотин и петдесет лева/ , представляваща
частичен иск от вземане в общ размер от 3 900 лв. - невърната заемна сума по
договор за заем със стойност 7500 лв., получен на 22.03.2013 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба –
18.12.2019г. до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл.
240 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 262882/29.11.2021 г., постановено по гр.д. №
20811/2019 г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав в частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262882/29.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 20811/2019 г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „ВСК Пристанище Варна" /в ликвидация/, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. Славейков № 1,
представлявана от Даниел Георгиев Йорданов - председател на
Ликвидационната комисия, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. П., ЕГН **********,
адрес ******, сумата от 827.35 /осемстотин двадесет и седем и 0.35/ лева,
представляваща разноски по делото за първа и за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78 ал.3 от ГПК и след съдебна компенсация.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6