№ 13565
гр. София, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110117928 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Т. Н. Ч. против н с.......................“ ЕАД
искове:
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за установяване незаконност и отмяна на уволнение, извършено
със Заповед № РД -11-46/31.01.2022 Г.;
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„специалист вътрешен контрол“;
по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение, което съгласно
заявено в хода на производството изменение се претендира, в размер на 15 147 лв. за
оставане без работа за периода от 16.02.2022 г. до 16.08.2022 г.
Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ
(когато служителят не притежава необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа), което основание за уволнение се оспорва да е
осъществено от фактическа и правна страна, тъй като изначално, още към момента на
сключване на трудовия договор, ищецът не е отговарял конкретно на изискването за
Сертификат за вътрешен одитор в публичния сектор; за заеманата от ищеца длъжност
„специалист вътрешен контрол“ няма нормативно въведени изисквания за образование
и/или проф.квал-я, поради което и изискването за сертификат не съществува нормативно
задължение да се изисква такъв; изискването за посочения Сертификат е приложимо за
друга длъжност – „вътрешен одитор“; заповедта за уволнение е немотивирана; към датата на
прекратяване, ищецът е ползвал продължителен отпуск по болест; злоупотреба с право.
От страна на ответника се поддържа, че прекратяването на договора е законосъобразно
1
извършено. Заеманата от ищеца длъжност „специалист вътрешен контрол“ е в Звено
„Вътрешен одит“, а в Закона за вътрешния одит съществува изискване за посочения
сертификат. Подписаната от ищеца длъжностна характеристика е съдържала изискване
както за Сертификат, така и за необходимото образование и в този смисъл за ищеца би
следвало да се предполага, че в хода на сключване на трудовия си договор е бил запознат с
критериите за заемане на съответната длъжност, още повече, че я е разписал. Заявява
възражение за прихващане, което съгласно направеното в хода на производството
уточнение е за прихващане със сумата 4 729,23 лв., изплатена на ищеца като обезщетение по
чл. 220 КТ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните и видно от Трудов договор № РД 13-83/31.07.2017 г ищецът е
бил в трудово правоотношение с н с.......................” ЕАД, на длъжност „Специалист
Вътрешен контрол“ в н с.......................“ ЕАД Централно управление /ЦУ/.
Трудовото правоотношение с ищецът е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.6 от
Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 326 от КТ със Заповед № РД 11-44/31.11.2021 г. на
Изпълнителния директор на "Напоителни системи"ЕАД.
В мотивите на заповедта е посочено, че ищеца не притежава изискващо се образование за
заемане на длъжността, а именно висше - магистър: икомомика, финанси, счетоводство и
контрол, както и Сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“ съгласно нормативно
установено изискване в чл.19, ал.2, т.З и т.4 от Закона за вътрешния одит в публичния
сектор.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя, когато служителят не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа. Основанието за уволнение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато
през времетраенето на трудовото правоотношение работодателят въведе промени в
образователните изисквания за съответната работа, на които служителят не отговаря. Без
правно значение е дали новите изисквания са нормативно обосновани, тъй като КТ не
предвижда такова условие. Същественото е, че в тази хипотеза е налице повишаване на
изискванията за съответната длъжност, като липсата на необходимото образование или
квалификация следва да са обективирани след сключване на трудовия договор.
В случая не се установява след сключване на трудовия договор да са били повишени
изискванита за заеманата от ищеца длъжност. Отговорът съдържа признание, че посоченото
в заповедта образование, както и Сертификат са били необходими за заеманата от ищеца
длъжност още към момента на сключване на трудовия договор, и че ищецът не е отговарял
на тези изисквания изначално, към момента на сключване на договора – случай, в който
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не е осъществена, съответно уволнението на това
2
основание се явява незаконосъобразно.
Без правно значение са даводите на ответника, че заеманата от ищеца длъжност „специалист
вътрешен контрол“ е в Звено „Вътрешен одит“, съответно цитираните нормативни
изисквания за длъжността одитор. Законосъобразността на уволнението подлежи на
преценка с оглед заеманата от ищеца длъжност и установената за нея длъжностна
характеристика.
Незаконността на извършеното уволнение и това, че прекратеното трудово правоотношение
е било за неопределено време (след изтичане на първоначално уговорения срок на
изпитване), представляват основание за уважаване на предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ
- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Въз основа на извършена в съдебно заседание констатация от трудовата книжка на ищеца,
при която е установено, че след датата на уволнението липсва отбелязване за започване на
работа по следващ трудов договор, следва, че с оглед незаконосъобразното уволнение се
явява изцяло основателен предявеният от ищеца иск за обезщетение за оставане без работа
за 6-месечния период от 16.02.2022 г. до 16.08.2022 г. в размер на 14 517,60 лв., както се
установяв от неоспореното заключение на вещото лице.
С оглед основателността на паричния иск, подлежи на разглеждане заявеното от ответника
възражение за прихващане със сумата 4 729,23 лв., за която не се спори и се установява от
представения фиш, че е била изплатена на ищеца като обезщетение по чл. 220 КТ. След
намаляване на дължимото към ищеца обезщетение чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 14 517,60
лв. с подлежащото на връщане от ищеца към ответника обезщетение по чл. 220 КТ (което се
следва само при законосъобразно уволнение) в размер на 4 729,23 лв., следва, че ищецът
има право на обезщетение за оставане без работа в размер на 9 788,37 лв., като искът по чл.
225, ал. 1 КТ подлежи на отхвърляне за разликата до 15 147 лв.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следва присъждане на
851,70 лв. разноски за адвокатско възнаграждение (от претендирани 965,53 лв.)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника 20 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата 391,53
лв. – държавни такси, както и 193,90 лв. – част от изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице, или общо 585,43 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на Т. Н. Ч. с ЕГН **********, извършено със Заповед № РД -11-46/31.01.2022
г. на н с.......................“ ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Н. Ч. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност
„специалист вътрешен контрол“ при н с.......................“ ЕАД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, н с.......................“ ЕАД с
ЕИК ********* да заплати на Т. Н. Ч. с ЕГН ********** сумата 9 788,37 лв. като
обезщетение за оставане без работа в периода от 16.02.2022 г. до 16.08.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба (04.04.2022 г.) до окончателното
изплащане, както и сумата 851,70 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за разликата над 9 788,37
лв. до 14 517,60 лв. – като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на н
с.......................“ ЕАД към Т. Н. Ч. за изплатено на отпаднало основание обезщетение по чл.
220 КТ в размер на 4 729,23 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за разликата над
14 517,60 лв. до пълния предявен размер 15 147 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, н с.......................“ ЕАД с ЕИК ********* да
заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 391,53 лв. – държавни такси, както
и 193,90 лв. – част от изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за сумата 9 788,37 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4