Р Е Ш Е Н И Е №194
14.07.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора Нейка Тенева
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №147 по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №149
от 11.04.2021г., постановено по анд
№176/22г., РС Стара Загора потвърдил наказателно
постановление /НП/ № 21-1228-004104 от 16.12.21г., издадено от
Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което на А.Г.М. ***,
ЕГН **********, за нарушение и на осн. чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 100
лева и осъдил А.Г.М. да заплати в полза на ОДМВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който го обжалва в срок чрез процесуален
представител, като го счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
поради което следвало да се отмени, като не негово място се постанови друго
решение, с което да се отмени жаленото наказателно постановление /НП/.
Касаторът
сочи, че въззивният съд не взел предвид изложените от въззивника доводи, когато
приел, че следвало да отхвърли жалбата. Заключенията и мотивите му обаче почивали
единствено на показанията на актосъставителя и
служителите при Община Стара Загора, които възприели фактическата обстановка
при последващ преглед на видеозаписите от камерите на кръстовището на бул.
Руски и бул. Славянки. Тази техника обаче била предназначена за оценка
натовареността на автомобилния трафик, а не за установяване на административни
нарушения. Т.е. свидетелските показания били производни доказателства и те
почивали на данни, възприети от несертифицирани уреди
за видеонаблюдение. Това довело до погрешна преценка на фактите по делото и
последвала необоснованост на жаленото решение.
На следващо място се сочи, че касаторът не бил съгласен с повдигнатото му административно
– наказателно обвинение, като не отричал факта, че на посочените дата, място и
време като водач на МПС преминал през кръстовището на булевардите „Руски“ и
„Славянски“, в района на станционната градина, но това станало при зелен сигнал
на светофарната уредба. Касаторът пресякъл линията на
светофара и навлязъл в кръстовището именно на зелена светлина, а това
изчерпвало всички въпроси, касаещи нарушаване разпоредбата на чл.6 от ЗДвП.
Дори и хипотетично светлинният сигнал да се бил променил, докато МПС било все
още в кръстовището, водачът бил длъжен па най-бързия начин да напусне пределите му, съгласно ЗДвП, който забранявал
спирането, паркирането и движението на заден ход в кръстовище.
На следващо място се мотивира
довода, че дори и касаторът хипотетично да бил
преминал на зелен сигнал при обстановка, която да го принуждавала да спре или
да възпрепятства напречното движение, то тогава същият следвало да бъде
санкциониран за нарушение по чл.50а от ЗДвП, а не за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
В заключението касаторът
сочи, че АНП било образувано със съставен АУАН по повод писмо на Община Стара
Загора, с което органите на „Пътна полиция“ били сезирани за извършено
нарушение и бил изпратен диск със записите на видеокамерите, разположени в
района на въпросното кръстовище. Тази система за видеонаблюдение не била
предназначена за установяване на административни нарушения и не била преминала
техническа верификация от компетентните органи. Следователно, данните от нея не
можели да бъдат годни доказателства. Записът илюстрирал единствено процеса на
преминаване на лекия автомобил през кръстовището и сигнализационния
режим на светофарната уредба, но не ставало ясно как била установена личността
на нарушителя. Макар да не било спорно, че МПС било собствено на А.М., то това
не изчерпвало възможностите същият да бил управляван от друго лице. Този факт
бил неглижиран при събирането и проверката на доказателствата. Ето защо касаторът не следвало да носи административна наказателна
отговорност в конкретния случай и поради това се претендира постановяване на
решение, с което да се отмени въззивното такова, ведно с отмяна на процесното
НП. Претендират се разноските пред двете
съдебни инстанции.
Касаторът,
редовно призован, се представлява от пълномощника си адв. С., който поддържа
жалбата на доверителя си. В хода по същество сочи, че мотивите на въззивното
решение почивали на произволни доказателствени средства, които възпроизвеждали
видеозапис върху запаметяващо устройство, което не било преминало необходимия
технически преглед и нямало никакви данни за процеса за забавяне на образа.
Счита се, че на базата на такива доказателства не можело да почива едно
решение, с което да се ангажирала административно-наказателната отговорност на касатора.
Ответникът по касация, редовно призован,
не се представлява. По делото се прилага възражение по касационната жалба. В
нея се навеждат доводи за правилността на въззивното решение и за
несъстоятелност на касационните доводи, поради което се иска нейното отхвърляне
като неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на уговореното от касатора адвокатско възнаграждение и се претендира
присъждане възнаграждение за юрисконсулт.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата са явява неоснователна.
За да потвърди процесното НП,
въззивният съд приел, че на настоящият касатор бил
съставен АУАН от 30.11.2021г., за това ,че на
26.10.2021г. около 08,05 часа в град Стара Загора, по булевард „Славянски“ в
посока запад-изток управлявал собствения си лек автомобил от посочената марка и
регистрационен номер, като на кръстовището с бул. „Руски“ навлязъл и преминал
през кръстовището на неразрешен червен сигнал на светофарната уредба, работеща
в нормален режим. Тези факти били правно квалифицирани като нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП, като на осн. чл.183, ал.58, т.1 от ЗДвП била наложена
административна санкция „глоба“ в размер на 100 лева.
От съвкупната преценка на доказателствения
материал, събран чрез писмените и гласни доказателствени средства, Съдът
възприел за безспорно доказани описаните по-горе факти. РС посочил, че
жалбоподателят, като водач на МПС, извършил маневрата навлизане и преминаване
през кръстовище, урегулирано със светофарна уредба при неразрешен сигнал на
същата. Пред съда не било спорно, че именно наказаното лице управлявало на тази
дата час и място собственото си МПС.
Въззивният съд посочил, че в разглеждания
случай въз основа на изготвен видеозапис на камера на Община Стара Загора, св. в.
сигнализирал органите на МВР, като актоставителят Н.
изгледал видеозаписа и констатирал по несъмнен начин административното
нарушение, поради което издал и АУАН за него. РС приел, че релевантните факти
се установявали по несъмнен начин от показанията на свидетелите, които били
непротиворечиви, последователни и добросъвестно дадени, като отразяващи
обективната действителност, поради което извел извод за безспорна доказаност на
конкретното административно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а и за противното
не били събрани доказателства. Съдът още посочил, че при повеждане на АНП не
били допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление
било съставено от компетентен орган, подробно било описаното мястото на
извършване на нарушението и фактите по установяването му, правилно била
определена административно-наказателната отговорност за него, т.е. били
изпълнени изискванията на чл.57 от ЗАНН. Правилно била определена по вид и
размер и санкцията. Това налагало потвърждаване на НП. Ведно с този извод,
Съдът приел, че в тежест на жалбоподателя се следвали поисканите разноски за
юрисконсулт и присъдил такива в размер на 100 лева.
Касационната инстанция намира проверяваното
решение за валидно, допустимо и правилно. По отношение на него не е налице
визираното касационно основание по см. на чл.348, от НПК, а именно неправилно
приложение на закона. Следва да се посочи, че по см. на НПК, необосноваността
не е самостоятелно основание за отмяна на съдебен акт.
Както пред РС, така и пред тази инстанция
спорният момент е относно доказаността на факта, че наказаното лице навлиза и
преминава през урегулираното чрез светофарна уредба кръстовище в град Стара
Загора. Преди всичко следва да се посочи, че фактът, че именно наказаното лице
е деецът на претендираното административно нарушение, правилно е възприет като
безспорен от въззивния съд, защото изрично в този смисъл е налице изявление от
това лице още в неговата жалба пред РС, нещо повече, пред тази инстанция и
подадената до нея касационна жалба отново се съдържа изявление, че именно касаторът е управлявал на 26.10.2021г. в 08,05ч. на
посоченото в НП място личния си автомобил.
И пред двете съдебни инстанции наказаното лице
оспорва фактът, че е навлязъл и преминал през кръстовището на червена светлина
на светофара, като претендира, че е преминал на зелена. Въззивният съд е извел
фактическия извод за доказаност на описания в НП факт на навлизане и
преминаване през кръстовището на управлявания от касатора
автомобил на червена светлина на светофарната уредба, като се е позовал изрично
на приетите от него без оспорване писмени и гласни доказателства, и най-вече на
данните от последните, събрани чрез разпита на актосъставителя
и двамата свидетели по акта.
Видно от протокола от с.з.
на 22.03.2022г., когато са разпитани актосъставителят
и въпросните свидетели по акта, и от обективираните в протокола от с.з. техни показания, се удостоверява по несъмнен начин, че
актосъставителят /служител на МВР, сектор ПП/ при
извършения от него преглед на изготвен и предоставен от Община Стара Загора
видеозапис на налично на кръстовището на бул. „Руски“ с бул. „Славянски“ видеозаписващо устройство, установил, че лек автомобил
марка Ауди, собствен на наказания „навлиза и преминава на червен сигнал“ и за
това нарушение съставил акта против нарушителя. В същият смисъл и още
по-детайлни са показанията на св. в., който също е непосредствен свидетел на
данните от изготвения видеозапис от намиращите се на процесното място
видеокамери на Община Стара Загора. Чрез показанията на този свидетел отново
без противоречиво и еднопосочно се удостоверява пред РС, че лек автомобил Ауди
е преминал на червен светофар в посока запад-изток на кръстовището на бул.“Славянски“ с бул. „Руски“. Нещо повече, от показанията
на този свидетел се удостоверява, че същият установил, че колата, управлявана
от наказания, била втора в поредицата от три коли, всички преминали на червен
сигнал на светофарната уредба. Все в същия смисъл са и данните от прието от РС
без оспорване писмено доказателство, а именно сведение от д. в., Началник звено
„Градска мобилност“ /свидетелят по акта/. Именно и само въз основа на тези
доказателства, въззивният съд извежда своите фактически изводи относно
релевантните обстоятелства, а те еднопосочно удостоверяват, че касаторът като участник в движението /водач на МПС/ е
извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на посочените в НП дата, време и място.
Съгласно
този законов текст, участниците в движението:
т. 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. При безспорна установеност, че участник в
движението, какъвто се е явявал касаторът в конкретния
случай и, че същият не е съобразил своето поведение с подадения му светлинен
сигнал от светофарна уредба, тъй като е навлязъл и преминал през урегулираното
с нея кръстовище на забранен светлинен сигнал, несъмнено е налице извършено от
обективна страна нарушение на тази норма, като спор относно субективната страна
на деянието не се повдига. За това нарушение се следва налагане на
административно наказателна санкция по чл. 183, ал.5, т.1 о ЗДвП в размер на
100 лева. Именно на това основание, вид и размер е и наложената на касатора санкция.
Горното изцяло сочи, че крайният правен
извод на РС за законосъобразност на процесното НП на началник група при ОДМВР
Стара Загора, сектор „ПП“ е изведен при правилно приложение закона и по
отношение на него не е налице претендираното касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, поради което следва въззивното решение да се остави в законна
сила.
При този извод, основателна е претенцията
на ответника по касация за присъждане в негова полза на възнаграждение за
юрисконсулт, което Съдът намира, че следва да определи в размер на минимално
предвидения такъв в чл.27е от НЗПП от 80 лева, като се съобрази липсата на
правна и фактическа сложност на спора и проявената минимална процесуална активност на пълномощника на
страната.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №149 от 11.04.2021г.,
постановено по анд №176/22г.,
по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА А.Г.М. с адрес ***,
ЕГН ********** *** разноски пред
тази инстанция, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.