Номер 98428.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20203100502170 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба вх. № 41786/29.06.2020г. на ВРС, подадена от
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД,
чрез адв. Тони Стоянова от ВАК, срещу Решение № 2323/12.06.2020 г. по гр. дело №
12489/2019г. по описа на ВРС, 11 състав, в частта, в която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, е осъдено да заплати на Н. Ж. И. ЕГН, **********, от гр. Варна, ж.к.
"Младост", бл.150, вх.7, ап.5 сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за болки и страдания, вследствие на ПТП на 21.05.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон. ВРС неправилно е приел, че размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 5000 лева, която сума не
съответства на характера и вида на претърпените от ищцата увреждания. Въззивникът
твърди, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 1000 лева, която сума е
заплатил на ищцата. Изложени са доводи, че не са установени данни за травматични
промени и фрактури, не е поставян гипс и не е извършена оперативна намеса. Недоказани са
останали и твърденията, че в резултат на ПТП ищцата търпи емоционален дискомфорт.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от адв. Тони Стоянова от ВАК, която моли жалбата да бъде уважена, ведно с
присъждането на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна не
се представлява. Постъпило е становище преди съдебно заседание от пълномощника на
Наталия Илиева - адв. Ц.И., която моли решението на ВРС да бъде потвърдено в
обжалваната част и за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното
производство на основание чл.38 от ЗА.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Н. Ж. И.
срещу Застрахователно акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД за заплащане на
сумата от 11100 лева (след допуснато увеличение на иска), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2016
г. до окончателното изплащане на задължението. Ищцата твърди, че на 21.05.2016 г.
водачът на автобус с марка "Мерцедес 0405" с pег. № ***** нарушил правилата за движение
по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно: в около 12:40 часа, движейки се в
гр. Варна по бул. "Осми приморски полк" той допуснал излизане вдясно от пътното платно
спрямо посоката си на движение и се ударил в метален стълб от електроконтактната мрежа,
с което по непредпазливост причинил телесни увреди на шест пострадали лица, както и леки
телесни повреди на няколко лица, между които е и ищцата Н. Ж. И. . На 10.05.2018 г. в
съдебно заседание по НОХД № 1723/2018 г. с Протоколно определение № 254/10.05.2018 г.
на XXXVIII състав на Варненски районен съд, подсъдимият Александър Андреев (водач на
автобуса) е признал вината си за ПТП-то и е постигнато споразумение, с което за
подсъдимия е определено наказание. Излага се, че след инцидента ищцата е била
хоспитализирана в МБАЛ "Св. Анна-Варна" АД, като е изписана с препоръка за 10-дневен
постелен режим. Причинени са телесни повреди: контузия на гръден кош; кръвонасядания в
областта на дясна предмишница; кръвонасядания в областта на предната повърхност на
лявата подбедрица; кръвонасядания в областта на дясното коляно; подкожен кръвоизлив в
областта на дясното коляно; контузия на дясната колянна става. Вследствие на инцидента от
травматичните увреди и от преживения стрес, ищцата е търпяла и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които не са отшумели. Не са
отминали и спомените за преживяната катастрофа с остатъчното безпокойство, ужас, стрес и
шок. Застрахователят не виновния водач и предложил обезщетение в размер на 1000 лева,
което не я удовлетворява, поради което предявява иска си пред съда.
Ответното дружество изразява становище за неоснователност на иска по размер – за
2
горницата над сумата от 1 000 лева. Признава иска за сумата от 1000 лева. Твърди, че
размерът на признатата част от иска е съобразен с критериите за справедливост и със
съдебната практика за подобни казуси. Счита се, че определеното от застрахователя
обезщетение отговаря на претърпените неимуществени вреди и е съобразено с интензитета
на претърпените болки и страдания. Ищцата не навежда обосновани твърдения за
действително причинени й вреди, които да подлежат на обезщетяване от ответника над
определеното обезщетение от 1000 лева до претендираните 10100 лева. Понесените от
ищцата при ПТП от 21.05.2016г. травми не предполагат наличието на трайни последици за
здравето й, както и изтърпяването на продължителни болки и страдания.
С обжалваното решение ВРС е присъдил застрахователно обезщетение в полза на
ищцата в размер на 4000 лева, ведно със законна лихва върху главницата за периода от
21.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за
горницата над 4000 лева до 5000 лева, като погасен чрез плащане от ответника след
завеждане на исковата молба в съда и за разликата над 5000 лева до пълния предявен размер
от 11100 лева, като неоснователен, както и за присъждане на законна лихва за периода от
05.08.2016 г. до 20.02.2019 г. включително, като неоснователен. Присъдена е законната
лихва върху 1000 лева от 21.02.2019г. до датата на плащането.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съобразно която разпоредба
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. С договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
3
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. При кумулативната даденост на тези
предпоставки в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение на увредения. Съгласно процесуалното правило на чл.154, ал.1
от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът - въззиваема страна в
настоящото производство, следва да докаже при условията на пълно главно доказване
елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си
претенция. Ответникът - сега въззивник, от своя страна, носи тежестта за доказване на
противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания случай, пред въззивния съд не е налице спор относно дължимостта
на застрахователно обезщетение, а относно неговия размер. Не се спори между страните, че
след завеждане на иска застрахователят доброволно е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1000 лева.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на
основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
Видно от епикриза ИЗ №9047/2016г. на Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ
Св. Анна – Варна е, че ищцата е постъпила в болницата на 21.05.2016г. и е изписана на
26.05.2016г. с препоръка за постелен режим 10 дни след изписването. Съгласно
заключението на вещото лице по СМЕ, в резултат на ПТП ищцата е получила контузия на
гръден кош, кръвонасядания в областта на дясна предмишница, предната повърхност на
лявата подбедрица, дясното коляно, подкожен кръвоизлив в областта на дясното коляно,
контузия на дясната колянна става с разкъсване на задния рог на вътрешния мениск и
разкъсване 2 степен на вътрешната странична връзка на дясната колянна става. Вещото лице
дава заключение, че комбинираната травма в областта на дясното коляно е обусловила
затруднения в движението на десния долен крайник за период надхвърлящ един месец.
Видно от показанията на свид. Илиев е, че в резултат на ПТП ищцата търпи емоционален
дискомфорт, има проблеми при возене с автобус.
С оглед характера на причинените на ищцата увреждания и невъзможността да се
отделят претърпените болки и страдания от различните травми, съдът намира, че следва
обезщетението за неимуществени вреди да се определи в общ размер, който да обхваща и
отчита вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са били причинени
физически увреждания – травми, довели до болки и страдания, както емоционален
4
дискомфорт. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 5000 лева.
Като е определил размера на дължимото обезщетение на 5000 лева и е присъдил на
ищцата 4000 лева, съобразявайки извършеното след завеждане на исковата молба плащане
на 1000 лева, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. В полза на адв. Ц.И. се
дължи адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определено към датата на постановяване на решението на 510 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2323/12.06.2020 г. по гр. дело № 12489/2019г. по
описа на ВРС, 11 състав, в обжалваната част, в която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, е осъдено да заплати на Н. Ж. И. ЕГН, **********, от гр. Варна, ж.к.
"Младост", бл.150, вх.7, ап.5 сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за болки и страдания, вследствие на ПТП на 21.05.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на адвокат
Ц.И.И. от САК адвокатско възнаграждение е размер на 510 лева (петстотин и десет лева), на
основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5