Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2020г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на четвърти март 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 326/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е след отмяна на Решение № 2262/22.11.2018г. по адм.д. № 383/2018г. на Адм.съд
- Варна, с Решение № 1227/27.01.2020г. по адм.д. № 3688/2018г. на ВАС и връщане
за ново разглеждане на жалба на Я.И.В, с ЕТ „Я-Я.В.“, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр.Варна, ж.к.“Чайка“ бл.30, вх.А, ет.3, ап.7, срещу
Ревизионен акт № Р-03000317000813-091-001/09.10.2017г., в частта потвърдена с
Решение № 449/21.12.2017г., в която на търговеца са определени данъчни
задължения по ЗДДС за данъчен период м.януари 2016г. над 11 176.51 лв.
главница, ведно с дължимата лихва. В тази част делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно дадените указания.
В първоначалната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност
на РА в частта за процесния период, поради неправилно приложение на материалния
закон, по конкретно – разпоредбите на ЗДДС относно начисляване на ДДС при брак
на стоки. Моли се отмяна на РА. В настоящото производство жалбоподателят не се
явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП” - Варна, чрез процесуален представител
– гл.ю.к. А.П, в депозирана по делото писмена молба, оспорва жалбата. По
подробно изложени съображения твърди законосъобразно определен с РА задължения
по ЗДДС за разликата над 11 176.51
лв. главница до
пълния размер от 11 610.12 лв. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, инкорпориран в молбата.
След като разгледа оплакванията изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, дадените указания в
отменителното решение на ВАС и
в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оспореният РА, потвърден с
решението на Директора на „ОДОП“-Варна на жалбоподателя Я.И.В, с ЕТ „Я-Я.В.“ са определени задължения, както следва:
1.по ЗДДФЛ за данъчен период 2014г.
размер на 191.45 лв., ведно с лихви за забава – 47.53 лв.; и 2.по ЗДДС
за д.п. м.01.2016г. в размер на 11 610.33 лв. и лихви – 1 945.33 лв. С Решение № 2262/22.11.2018г. по адм.д. №
383/2018г. на Адм.съд – Варна жалбата е била отхвърлена като неоснователна по отношение на задълженията
по ЗДДФЛ и по ЗДДС до размера от 11 176 лв. В тази част решението не е
било оспорено и е влязло в сила. Със решението съдът е отменил РА, в частта в
която на РЛ са определени
данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м.януари 2016г. над 11 176.51
лв. до
11 610.12 лв., ведно с
дължимата лихва.
Същото е било оспорено пред касационната инстанция и с Решение № 1227/27.01.2020г. по адм.д. № 3688/2018г. на
ВАС отменено в тази
част, която именно е предмет и на настоящото производство.
При постановяване на настоящото
решение и при съобразяване дадените от ВАС указания, съдът съобрази следното:
В
хода на ревизията, след анализ на записванията по счетоводните книги е
установено, че към 01.01.2016г. по счетоводни данни ЕТ „Я - Я.В.“ има
налични стоки на стойност 58 540.13 лв., а към
31.01.2016г. наличностите от стоки са в размер 58 050.61 лв. /л.52
от данъчната преписка/. След анализ на записите по
оборотите /дебитни и кредитни/ на счетоводна сметка 304 „Стоки“ е установено,
че през данъчен период м.01/2016г. търговецът е закупил стоки /основно
цигари/ и е изписал стоки в резултат на осчетоводен
брак, поради което наличностите на стоки по счетоводни данни са 58 050.61 лв.
В хода на ревизионното производство жалбоподателят е
представил протокол за брак /л.48/, от който е видно, че на
31.01.2016 г., комисия, назначена от представляващия предприятието, е огледала
наличните стоки и съгласно изготвен опис е установила стоките, подлежащи на
брак. Съгласно описа /л.47/, стойността
на бракуваните стоки е 2 657.58 лв. Записванията по
главната книга за 2016г. /л.52/ сочат, че тази стойност на
бракуваните стоки е посочена по кредита на счетоводна сметка 304 „Стоки“ и
същите са отписани от активите на предприятието.
От
документите, приложени към административната преписка, се установява, че е
извършена проверка на търговския обект на предприятието на жалбоподателя, като
за резултатите от проверката е съставен Протокол № 0185736/12.01.2016г. /л.51/. При
проверката е установено, че в обекта не се осъществява дейност. Същият не
работи,
няма разположена стока по стелажите и витрините.
Предвид
така установените факти и след преценка на данните, налични в информационните
масиви на НАП /за дерегистрация на притежавания от предприятието ЕКАФП на
04.02.2016г. и за подавани от жалбоподателя нулеви СД за данъчни
периоди м.01-м.12.2016г./ е прието, че стоките
в размер на 58 050.61 лв., записани като дебитен остатък към
31.01.2016г. по счетоводна сметка 304 „Стоки“, фактически не са налични и че са
установени липси на стоки. Предвид това, на основание чл.79, ал.3 от ЗДДС е
извършена корекция на данъка, чрез начисляване на допълнително ДДС в размер на
11 610.12 лв. върху стойността на установената липса
– 58 050.61 лв.
В хода на предходното
производство е допусната СТЕ, от заключението на която, неоспорено от страните
и кредитирано от съда, се установява, че за стоките, записани
като налични към 01.01.2016г. в размер на 58 540.13 лв. е
ползван данъчен кредит, но такъв не е ползван за заприходените през м.01.2016г.
стоки в размер на 2 239.86 лв., от които има
и върнати
такива в размер на 71.80 лв.
След
изслушване на вещото лице, процесуалният представител на ответника е навел
допълнителни аргументи, че през м.01.2016г., с протокола за брак от
31.01.2016г. жалбоподателят е бракувал стоки на стойност 2 657.58 лв., при
придобиването на които същият е ползвал данъчен кредит.
Поради това и на основание чл.79 ал.3 от ЗДДС търговецът е следвало да извърши
корекция на ползвания данъчен кредит и да начисли ДДС в размер на 531.52 лв.
през д.п. м.01.2016г., което същият не е сторил
Предвид гореустановената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Доколкото настоящото производство
е повторно такова и е върнато в определена част и с конкретни указания, след
касационна проверка, настоящият състав намира, че не следва да излага отново
мотиви относно допустимостта на жалбата, валидността на оспорения РА, неговата
процесуална законосъобразност и съответствието му с материалния закон, в частта
в която жалбата е била отхвърлена, доколкото първите три въпроса са били вече
предмет на касационна проверка, а последният такъв е решен със сила на
присъдено нещо.
Предмет на настоящото
производство, както беше посочено и по-горе е материалната законосъобразност на
РА в частта за задължения по ЗДДС за д.п. м.01.2016г. за над 11 176.51 лв. до определените с акта такива
от общо 11 610.12 лв., или за сумата от 433.61 лв. главница и лихви 72.66
лв. Съобразявайки фактите и доказателствата по делото, съдът намира жалбата за
неоснователна и в тази част, по следните съображения:
По делото е
безспорно установено, в т.ч. и от заключението на в.л., че жалбоподателя, в
качеството си на ЕТ по счетоводни данни към 31.01.2016г. има налични
стоки на стойност 58 050.61 лв. При извършена на
12.01.2016г. проверка от органите по приходите е установено, че стопанисвания
от търговеца обектът не работи, няма разположена стока по стелажите и витрините и същия
не осъществява дейност. В изпълнение на връчено ИПДПО жалбоподателят не
представил доказателства за местонахождението на стоките, нито такива относно
синтетично и аналитично отчитане на материалните активи, вкл. за осчетоводени
липси и брак, поради което недоказани са останали твърденията му, че
стоките се съхраняват на друго място. Такова доказване не е проведено и в хода
на съдебното производство. Ето защо правилно с РА е прието, че стоките липсват
и на основание чл.79 ал.3 от ЗДДС ревизираното лице е следвало да извърши
корекция на ползвания от него данъчен кредит, като начисли ДДС върху стойността
на тези липсващи стоки, за които е ползвал ДК, както изисква цитираната
разпоредба. От заключението на в.л. се установява, че стоките, записани като
налични към 01.01.2016г. в размер на 58 540.13 лв. е
ползван данъчен кредит, но такъв не е ползван за заприходените през м.01.2016г.
стоки в размер на 2 239.86 лв., от които върнати стоки в размер на 71.80 лв. Тези
стоки обаче са включени в стойността на наличните към 31.01.2016г. по счетоводни
данни стоки в размер на 58 050.61 лв., върху която
стойност с РА е начислен дължимия ДДС за м.01.2016 г., а именно – 11
610,12 лв. В аспекта на горното, следва да се направи извод, че остатъкът от
стоките, налични по счетоводни данни, но липсващи при търговеца към
31.01.2016г., за които същият е ползвал данъчен кредит, е в размер на
55 882.55 лв. /58 050.61-2 168.06/,
следователно дължимият ДДС е в размер на 11 176.51 лв.
Въпреки това, настоящият състав намира, че дължимият от
РЛ ДДС е в пълния размер определен с оспорения РА, като споделя наведеното от
ответника в хода на предходното съдебно производство възражение, поради
следното: По делото е безспорно установено, че през същия
данъчен период /м.01.2016г./ с протокол за брак от 31.01.2016г.
жалбоподателят е бракувал стоки на стойност 2 657.58 лв.,
при придобиването на които същият е ползвал данъчен кредит,
съгласно заключението на в.л. Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.3
от ЗДДС /редакция 2016г./, когато регистрирано лице, което изцяло или частично
е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от
него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на
стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице
право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на
приспаднатия данъчен кредит. На основание чл.79 ал.4 от ЗДДС, тази корекция се
извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства,
чрез съставяне на протокол за извършената корекция на ползвания данъчен кредит.
Предвид тази
законодателна уредба, търговецът е следвало за този данъчен период да начисли
ДДС върху тази сума в размер на 531.52 лв., което същия не е сторил, което се
установява от констатациите в РД /стр.10 и 11/, съгласно които за д.п. м.01.2016г.
ЕТ „Я-Я.В.“ е подал СД вх.№ **********/12.02.2016г. с декларирани резултати ДДС
за внасяне – 0.00 лв. и ДДС за
възстановяване – 0.00 лв. Жалбоподателят не е изразил становище по
тези обстоятелства. Единствено в отговора на касационната жалба, по която е
образувано адм.д. № 3688/2018г. на ВАС, е посочил, че ДДС се дължи само върху
сумата от 11 176.51 лв., без обаче да изложи конкретни съображения във
връзка с твърденията на ответника за дължимостта на разликата до определения с
РА размер на главницата 11 610.12 лв. Становище не е изразено и
доказателства не са представени от жалбоподателя и в настоящото производство,
въпреки изрично дадените от съда указания с Определение № 288/05.02.2020г.
От горното следова, че за
бракуваните от търговеца стоки на стойност
2 657.58 лв. през м.01.2016г. следва да бъде
определен дължим ДДС на основание чл.79 ал.3 от ЗДДС.
В този случай не се касае за нови установявания, нито се нарушава правото на
защита на жалбоподателя. Това е така, тъй като от една страна се касае за
прилагането на един материален закон, за същия данъчен период и при безспорни
фактически установявания. Освен това, вярно е, че конкретно това основание не е
коментирано от ревизиращия екип, но настоящият съд е длъжен да вземе предвид
всички установени в производството по съдебното оспорване на РА обстоятелства,
като нормата на чл.160 ал.1 вр. алл.4 от ДОПК въвежда задължение за
постановяване на решение по съществото на спора, без да е регламентирана
възможност за връщане на данъчните органи за извършване на нова ревизия. Поради
това актът може да бъде потвърден и въз основа на установени в хода на
съдебното производство факти, които не са били коменитрани в мотивите му. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от
14.07.2004г. по тълк.дело № ТР - 7/2004г. на ОСС на ВАС, в т.4 на което изрично
е прието, че „данъчноревизионният
акт като акт на данъчната администрация се издава при условията на обвързана
компетентност, което означава, че дължимостта на възникналото по силата на
закона данъчно задължение или признаването на претендирания данъчен кредит не
зависи от преценката на данъчния орган. В съответствие с уредения в чл.10 от
ДПК (отм.), сега чл.5 от ДОПК, принцип за служебно начало съдът може да събира
доказателства за разкриване на обективната истина, респ. няма пречка съдът да
потвърди акта на друго фактическо и/или правно основание, като с това не се
засягат интересите на данъчния субект и не се нарушава забраната за влошаване
на положението му, съгласно чл.130 ал.5 от ДПК (отм.), сега чл.160 ал.5 от ДОПК“. В този смисъл е и съдебното практика – Решение №
15755/20.12.2017г. по адм.д. № 9090/2016г. на ВАС, І отд.; Реение №
7788/2088/20.06.2017г. по адм.д. № 10460/2016г. на ВАС, І отд. и др.
Предвид горното и при спазване на този принцип, РА следва
да бъде потвърден до 11 610.12 лв., въпреки, че общото задължение
преминава тази стойност. Жалбата
и в тази част се
явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и
предвид разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК, искането на ответната страна за
присъждане на ю.к. възнаграждение се явява основателно. Жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „ОДОП”-Варна съдебно деловодин разноски в общ размер от 1 504.05 лв., от
които: юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции /три
разглеждания на делото/ до момента в размер на 1 500 лв. /3 х 500
лв./, определен съобразно нормите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /при материален интерес 506,27
лв./ и държавна такса за разглеждане на касационната
жалба в размер на 4.05 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.И.В, с ЕТ „Я-Я.В.“, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ж.к.“Чайка“ бл.30, вх.А, ет.3,
ап.7, срещу Ревизионен акт № Р-03000317000813-091-001/09.10.2017г., в частта
потвърдена с Решение № 449/21.12.2017г., в която на търговеца са определени
данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м.януари 2016г. – ДДС в размер на 433.61 лв. /разликата над 11 176.51 лв. до 11 610.12 лв./ и лихва в размер на 72.66 лв.
ОСЪЖДА Я.И.В, с ЕТ „Я-Я.В.“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр.Варна, ж.к.“Чайка“ бл.30, вх.А, ет.3, ап.7,
да заплати в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1 504.05 лв. /хиляда петстонин и четири лв. и 5 ст./.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: