№ 8423
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110100953 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от ХКОЗ АД, *
************** ***, ул. ******** против БИ АД, ЕИК ***, иск с пр. осн. чл.
411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 385.30 лева
- регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, образувано по
образувана щета № ******, ведно със законна лихва от 08.01.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 5 152.18 лева - мораторна лихва върху
сумата от 34 533.11 лв., за периода от 14.05.2022 г. (датата на изтичане на
срока по чл. 412 от КЗ) до 13.09.2023 г. (датата на плащане сумата от 19 147.81
лв.), сумата от 2 351.52 лева - мораторна лихва върху претендираната
главница от 15 385.30 лева, считано от 14.09.2023 г. (денят следващ датата на
плащане на сумата от 19 147.81 лв.) до датата на завеждане на настоящата
искова молба - 08.01.2025г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско на МПС”
е заплатил на застрахования сума в размер на 17 656.50 евро, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени на МПС марка „л.а. ***, модел
*****, *** рег. **** щети, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на
04.08.2021 г., около 13:50 ч., в гр. ***, по ***, до **** (главен път ****, изхода
за гр. ***). Твърди се, че водачът на МПС марка ****, модел ***, рег. № *** е
нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като той не е контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС и не е съобразил своето поведение
с интензивността на движението и пътната обстановка, в резултат на това
блъснал спрелия пред него лек автомобил марка ***, модел *****, *** рег.
**** и реализирал ПТП с него. Изтъква се, че виновен за ПТП-то е водачът на
МПС ****, модел ***, рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата
на ПТП е застрахована при ответното дружество. Твърди се, че птп-то било
посетено от служители на реда, които съставили, Протокол за ПТП №
***/04.08.2021 г.
1
Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП и настъпилите по л.а. ***, модел
***** била налице валидно сключена застраховка “Каско на МПС” с ХКОЗ
АД, по силата на застрахователна полица № ****, с покритие към датата на
настъпване на процесното застрахователно събитие.
В резултат на настъпилото ПТП, при ищеца била образувана ликвидационна
преписка по щета № ******, в хода на която било констатирано, че
претърпените вреди на л.а. ***, модел *** възлизат на стойност 17 656.50
евро. Твърди се, че посочената сума била преведена по банковите сметки на
сервиза, който отстранил щетите по автомобила и осигурил кола под наем,
като на 13.10.2021 г., по сметка на компанията АСО била преведена сумата от
16 131.50 евро, на 20.10.2021 г., по сметка на СКЛ *** била преведена сумата
от 1 500.00 евро, на 20.10.2021 г. по сметка на застрахования била преведена
сумата от 25.00 евро.
Сочи се, че на 16.11.2021 г., 14.12.2021 г. и 10.01.2022 г. ищецът е
претендирал пред ответника доброволно репариране на изплатените суми в
общ размер на 17 656.50 евро.
Твърди се, че на 13.09.2023 г., ответникът заплатил, по банковата сметка на
АБ ЕООД, малко над половината от дължимото обезщетение - сума в размер
на 19 147.81 (деветнадесет хиляди сто четири- десет и седем лв. и осемдесет и
една ст.) лева. Поради гореизложеното ответното застрахователно дружество
не е изплатило на ищеца цялата претендирана сума като се моли ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца остатъка от задължението в размер на 15
385.30 лева (34 533.11 лв. - 19 147.81 лв.). Претендира се мораторна лихва в
размер на 5 152.18 лева върху сумата от 34 533.11 лв., за периода от 14.05.2022
г. (датата на изтичане на срока по чл. 412 от КЗ) до 13.09.2023 г. (датата на
плащане сумата от 19 147.81 лв.); мораторна лихва в размер на 2 351.52 лева
върху претендираната главница от 15 385.30 лева, считано от 14.09.2023 г.
(денят следващ датата на плащане на сумата от 19 147.81 лв.) до датата на
завеждане на настоящата искова молба. Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, с която оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, като твърди, че не се реализирал по описания в исковата
молба начин и не кореспондира с действителния, по който се е случило
събитието. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът на
л.а. ***, модел ***** бил спрял неправилно на пътното платно в нарушение на
императивните норми на ЗДвП и по този начин създал опасност за останалите
участници в движението. Оспорва и размера на вредите, както и причинната
връзка. В условията на евентуалност твърди, че за увреденото МПС ***,
модел ***** е налице тотална щета, поради което обезщетението следва да
бъде в по-нисък размер. Оспорва претенцията в размер на 1500 евро за
амортизация, компенсиране на понижена стойност. Оспорва претенцията в
размер на извършен разход, направен за предоставяне на кола под наем, докато
собственика е бил в невъзможност да използва своя автомобил. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
По делото е безспорно, че на 04.08.2021 г., около 13:50 ч., в гр. ***, по
***, до **** (главен път ****, изхода за гр. ***) МПС марка ****, модел ***,
рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като той не е
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и не е съобразил
своето поведение с интензивността на движението и пътната обстановка, в
резултат на това блъснал спрелия пред него лек автомобил марка ***, модел
*****, *** рег. ****. Не е спорно, че ищецът е заплатил по образуваната
ликвидационна преписка по щета № ****** сума в размер на 17 656.50 евро
/34 533.11 за репариране на причинените на л.а. ***", модел *****, *** рег.
****, вреди, включващи поправка на лекия автомобил, амортизация, кола под
наем и фиксирана ставка в размер на 25 евро.
Спорен по делото остава въпросът относно механизма на ПТП и какъв е
размера на причинените от ПТП-то имуществени вреди.
За установяване на механизма на процесното ПТП е назначена САТЕ,
както и по делото са приети писмени доказателства в тази връзка, а именно
Протокол за ПТП № ***/04.08.2021г., *** серия ****/04.08.2021г., НП
***/24.08.2021г.
От приложения по делото Протокол за ПТП № ***/04.08.2021г., се
установява, че поради движение с несъобразена скорост участник 1,
управляващ л.а. марка ****, модел ***, рег. № ***, блъска спрелия пред него
участник 2, управляващ л.а. марка ***, модел *****, *** рег. ****.
От приетото по делото *** серия ****/04.08.2021г. се установява, че на
водача на л.а. марка ****, модел ***, рег. № *** е съставен акт за установяване
на административно нарушение, за това, че в гр. ***, по *** мост, в посока
изхода на града, управлява с несъобразена скорост спрямо характера и
интензивността на движението, поради което не успява да спре и реализира
ПТП с материални щети спрямо спрелия пред него изчакващ движението л.а.
„***“ с чужда регистрация. На водача на л.а. марка ****, модел ***, рег. №
*** е съставено и НП ***/24.08.2021г. с което му е наложено административно
наказание в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, за това, че
неправилно е избрал скоростта на движение спрямо атмосферните условия,
видимост, интензитет на движение .
Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице С. С., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено. От същото се установява,
че на база извършения анализ, съпоставяйки представените по делото
писмени и гласни доказателства и отчитайки схемата в представения
3
двустранен констативен протокол за ПТП, посочва че:
Събитието е настъпило на 04.08.2021 г. в град *** на *** мост до
ел.стълб номер **** в посока изход. По данните в делото при настъпване на
ПТП МПС *** ***, рег.****, е бил в спряло състояние. Скоростта, с която се е
движел МПС **** е рег.№ ***, е в рамките на около 40 км/ч.
Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка, щетите, нанесени
на МПС *** ***, рег.****, се намират в причинно- следствена връзка с
механизма на настъпване на произшествието.
В заключението, вещото лице изтъква, че за водача на МПС *** ***,
рег.****, ударът не е бил предотвратим доколкото същият е бил в спряло
положение, а за водача на МПС **** е рег.№ ***, ударът би бил предотвратим
при условие, че своевременно е намалил скоростта си на движение и е спрял
преди да достигне спрелия пред него МПС "*** ***".
Установява се от заключението, че при настъпване на ПТП на
04.08.2021 г. МПС *** ***, рег.**** не е бил в паркирано състояние или
престой, а е спрял в изчакване на движението на ППС по *** мост.
Настоящият съдебен състав, счита че от събраните по делото писмени
доказателства Протокол за ПТП № ***/04.08.2021г., *** серия
****/04.08.2021г., НП ***/24.08.2021г. и от САТЕ се установява верността на
твърденията относно обстоятелствата, които са свързани с произшествието от
04.08.2021 г., а именно, че на процесната дата, водачът на МПС „**** е рег.№
***, поради несъобразена спрямо атмосферните условия, видимост,
интензитет на движение скорост не успява да спре и реализира ПТП с
материални щети спрямо спрелия пред него, изчакващ движението, л.а. „***
***“, рег.****.
С оглед изложеното, неоснователни са възраженията на ответника
относно недоказаността на механизма за настъпване на произшествието.
В експертизата се посочва, че правилно са били заложени направените
разходи по ремонт на МПС „*** ***“, рег.****, доколкото същият е в
гаранционния си период на експлоатация - една година, пет месеца и
петнадесет дни спрямо датата на първата си регистрация.
Вещото лице посочва, че към датата на ПТП размерът на щетите
нанесени на процесното МПС *** ***. рег.****, възлиза на 34533,11 лева, а
действителната стойност на автомобила изчислена на база пазарни цени към
датата на ПТП е 77670 лв. Вещото лице посочва, че при размер на вредите от
и над 58252,50 лв. би била налична тотална щета. В конкретния случай
размерът на вредите възлиза на 34533,11 лв., което е по малко от 70%, поради
което посочва, че не е налице тотална щета.
Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на МПС след увреждане е
налице тогава, когато стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70% от действителната му стойност към датата на събитието и
тоталната щета е доказана в процеса.
Относно конкретния размер на обезщетението, то съдът приема, че
същият следва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди
и размерът на обезщетението не може да надхвърля действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
4
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество- чл.
400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
Заключението на вещото лице не е било оспорено в процеса и съдът го
приема за обосновано и обективно. Съдът приема, че дължимото обезщетение
се съизмерява със сумата 34533,11 лв. представляваща по – малко от 50 % от
среднопазарната стойност на увредения автомобил – 77 670 лв., поради което
действително не е налице хипотезата на чл. 390, ал.2 КЗ и процесното
увреждане на процесния лек автомобил не би могло да се квалифицира като
тотална щета.
Предвид това, че отговорността на ответника на претендираното
основание не може да надвишава застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и
действителната стойност на вредата /чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие -
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
/чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/,
съдът счита, че размерът на обезщетението, което се следва на ищеца възлиза
в размер на 34533,11 лв.
С оглед обстоятелството, че ответникът е възстановил частично
изплатеното обезщетение на 13.09.2023г., в размер на 19147.81 лв. то за
разликата в размер на 15 385,30 лв., до която сума предявения иск по чл. 411,
ал. 1 КЗ, се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Колкото до възражението в отговора на искова молба касаещо
възражението за съпричиняване.
Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна практика,
обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г.
на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 2009
г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., за да е налице
съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да
улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го
обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение
5
между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно – транспортно
произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт,
също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е
налице принос на увредения към настъпване на увреждането, е необходимо
извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да
нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята
конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово
следствие. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. За определяне обаче степента на
съпричиняване освен изясняване на механизма на процесното пътно
произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна степен поведението на
всеки един от участниците в същото.
В настоящия случай, категорично се установи, че водачът на МПС ***,
модел ***** е не е бил в паркирано състояние или престой както твърди
ответника, а е спрял в изчакване на движението на ППС по *** мост, видно от
Протокол за ПТП № ***/04.08.2021г., *** серия ****/04.08.2021г., НП
***/24.08.2021г. и от САТЕ. Липсват доказателства по делото с действията си
водачът на л.а. ***, модел ***** да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. С оглед изложеното, настоящия съдебен състав счита,
че в случая се установява единствено изключителна вина за настъпилото ПТП
на водача на л.а. ****, модел ***, рег. № ***, изразявайки се в нарушение на
чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като последният не е съобразил своето поведение с
интензивността на движението и пътната обстановка, в резултат на което
реализирал ПТП със спрелия пред него л.а. марка ***, модел *****, *** рег.
****.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил
поканен от ищеца да плати. Ответното дружество било поканено за
възстановяване на платеното от ищеца обезщетение в срока по чл. 412, ал. 3
КЗ на 13.04.2022г., видно от приетите по делото писмени доказателства (л.71),
като в изискуемия 30 дневен срок ответникът не е изпълнил задължението си
да погаси претенцията на ищеца, поради което на 14.05.2022г. е изпаднал в
забава. С платежно от 13.09.2023г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от
19147,81 лв. (л.72).
За този период от 14.05.2022г. до 13.09.2023г., ответникът претендира
лихва за забава, върху главницата от 34 533.11 лв., която служебно изчислена
от съда възлиза в размер на 5152.18 лева, до който размер искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията на ищеца за мораторна лихва върху
остатъка от претендираната главница от 15 385.30 лева, считано от 14.09.2023
г. (денят следващ датата на плащане на сумата от 19 147.81 лв.) до датата на
завеждане на настоящата искова молба-08.01.2025г., съдът намира същата за
основателна. Служебно изчислена по реда на чл. 162 ГПК, размера на
6
мораторната лихва възлиза в размер на 2802,18 лв. поради което с оглед
принципа на служебното начало искът следва да се уважи до претендирания
от ищеца размер от 2351,52 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството са в размер на 4281,16 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за СТЕ и адв.
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА БИ АД, с ЕИК ***, с адрес в гр. *********, да плати на
ищеца ХКОЗ АД, * ************** ***, ул. ********, на осн. чл.411 КЗ,
сумата от 15 385.30 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, образувано по щета № ******, ведно със
законна лихва от 08.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и на осн. чл.
86, ал.1 ЗЗД, сумата от 5 152.18 лева, представляваща мораторна лихва върху
сумата от 34 533.11 лв., за периода от 14.05.2022 г. до 13.09.2023 г., както и
сумата от 2 351.52 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница от 15 385.30 лева, считано от 14.09.2023 г. до датата
на завеждане на исковата молба - 08.01.2025г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „БИ АД, с ЕИК ***, с
адрес в гр. *********, да плати на ищеца ХКОЗ АД, * ************** ***,
ул. ********, сумата в размер на 4281,16 лв., представляваща съдебни
разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7