О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1541 Година, 2018
Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
втори август ….…..……………….............…..… Година две хиляди и осемнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
…………………………………..
Съдебни заседатели: ………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова …………………………….........
гражданско
дело № ….… 486....…. по описа за ………. 2018…………. година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на Р.А.Г., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** чрез процесуалния и пълномощник против И.А.Р., ЕГН **********,***
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35286.68 лева, от която
сумата от 5286.68 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди и 30000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили на 28.07.2016 година в резултат на причинено от ответника
непозволено увреждане, при което на същата е била нанесена средна телесна
повреда, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, считано
от датата на увреждането - 28.07.2016 година до тяхното окончателно плащане, а
също и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че на 28.07.2016
година, около 20 часа в село Лозенец, община Царево, докато ищцата била с
лицето, с което живеела на съпружески начала, пред хотел „Феникс“, била ударена
и съборена на земята от велосипедист, за който впоследствие се установило, че бил
ответника. В резултат на удара на нея й била причинена средна телесна повреда с
окончателна диагноза „Счупване на бедрената шийка“. Уврежданията й наложили
оперативно лечение с имплантиране на протеза, медикаментозна терапия и
съответно рехабилитация.
След инцидента тя била
транспортирана с линейка до „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД - Бургас, където й направили
необходимите изследвания и рентгенови снимки. От тях се констатирало наличието
на фрактурата. След проведените изследвания тя била транспортирана с линейка от
град Бургас до „МБАЛ Тракия“ ЕООД - Стара Загора и приета там по спешност.
На 29.07.2016 година й била
направена операция за смяна на тазобедрената става и определена окончателната
диагноза. В ортопедичното отделение на болницата останала до 05.08.2016 година,
а от тази дата до 12.08.2016 година била насочена за болнична рехабилитация в
същата болница; след приключване на болничните и рехабилитационните процедури
на 12.08.2016 година била изписана.
Тъй като здравословното
й състояние не било възстановено напълно, след проведените прегледи и
функционални изследвания и била изготвена индивидуална рехабилитационна
програма, която тя продължавала да изпълнява в домашни условия и в
специализирани санаториуми. Към настоящия момент моториката на крака й не била
възстановена на 100%; изпитвала болки и постоянен дискомфорт.
По нейна жалба и с оглед
характера на увреждането, съставляващо средна телесна повреда, било образувано
наказателно производство. С решение № 137 от 13.07.2017 година на Районен съд-Царево,
постановено по административно наказателно дело № 428/2017 година по описа на
същия съд ответникът бил признат за виновен за това, че по непредпазливост й
причинил твърдяната от нея средна телесна повреда, като на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание - глоба в размер на 1000 лева. След проведено от ответника въззивно
обжалване посоченото решение на районния съд било потвърдено с решение № 208 от
30.10.2017 година, постановено по въззивно наказателно административен характер
дело № 881/2017 година по описа на Бургаския окръжен съд. Въззивният съд
потвърдил констатациите на първоинстанционния съд. Постановения от последния съдебен
акт бил окончателен и влязъл в сила от датата на постановяването му.
Всичко така изложено
обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на настоящите осъдителни
искове за обезщетяване на претърпените от нея вреди.
В резултат на нанесените
й увреждания тя понесла материални вреди, изразяващи се в направени от нея
разходи за лечение в общ размер на сумата от 5286.68 лева, посочени подробно и
изчерпателно от нея в табличен вид в обстоятелствената част на исковата и молба
и пояснени отново с последваща нейна писмена молба, съдържаща уточнения в тази
насока. Освен имуществени вреди, тя претърпяла и неимуществени такива. Изтъква
се във връзка с последните, че в резултат на причиненото й счупване изпитала
остри и продължителни болки. Самата операция също и била причинила дискомфорт -
не можела да се обслужвам сама, което било допълнителен стрес за нея.
Следоперативното лечение също било придружено с продължителни болки, от каквито
страдала и в процеса на рехабилитация. Към всичко това следвало да се добави и
обстоятелство, че в резултат на нанесените й увреждания била нарушена и
моториката на движенията й. Тя не можела да се придвижва без помощни средства /патерици/,
а до 30.11.2016 година и без придружител.
Извън чисто
физиологичната болка и неудобства тя изживяла и психическа травма от стреса и
дискомфорта, предизвикана от това, че за задоволяване на елементарните си
битови и физиологични потребности зависела от други хора; от това, че била в тежест
на други хора, а както и от това, че предвид изкуствената й става занапред не
можела пълноценно да натоварва крайника си и щяла да бъде ограничена в
двигателната си активност до края на живота си.
Ищцата изпитвала страх
от преминаващи велосипеди - имала усещането, че всеки преминаващ край нея
велосипедист ще я блъсне и тя ще претърпи същия инцидент. В такъв момент се
изпотявала обилно, получавала сърцебиене и имала усещането, че не може да си
поеме въздух и да диша нормално. Въпреки отминалото от инцидента до сега време,
все още изпитвала тревожност, главоболие, постоянна умора, болки в гърба и
мускулите. Безпокойството, което я обхващало преди сън, не й давало възможност
да има спокоен сън и това се изразявало в събуждане през части през нощта, дори
при най-малкия шум, лек и неспокоен сън, поради което на следващия ден се
чувствала изтощена и уморена.
Във връзка със всички
оплаквания, които се появили й се наложило да се консултира с психиатър, който
й поставил диагноза „Разстройство в адаптацията. /Протрахирана смесена
тревожност депресивна реакция/“. Препоръчал й да посещава психолог, но тъй като
това не влизало в пакета услуги към здравната каса, не й било възможно да
проведе съответните събеседвания. Цената на услугата се оказала невъзможна за
нея. Започнала да спазва определени правила за хранене и за рехабилитация,
което наложило да проведе балнео-курортно лечение. Наложило се изцяло да смени
начина си на живот. Ищцата счита, че справедливото обезщетение, което й се
дължи за причинените й болки, страдания, стрес, дискомфорт и психическа травма,
следва да се определи на сума в размер на 30000 лева, която тя заявява като
предмет на настоящата си претенция.
Ответникът по делото, на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока
по чл.131 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Сочи се в него на
първо място, че същите са допустими, но частично неоснователни; част от тях са
оспорени и по основание, и по размер.
Изтъкнатия факт на
настъпилото на 28.07.2016 година с участието на страните, на улица в село
Лозенец, пред хотел „Феникс” събитие не е оспорен, както не се оспорва и последващото
провелото се спрямо него наказателно производство, приключило по реда на чл. 78а
от НК, с освобождаването му от наказателна отговорност, с двата постановени
съдебни акта - решението на Царевския районен съд и потвърдителното решение на
Бургаския окръжен съд. Именно в последното била установена и фактическата
обстановка на настъпване на деликта като събитие.
Оспорено е основанието и
размера на твърдените имуществени вреди на ищцата, както и размера на
неимуществените вреди; спрямо всички претендирани вреди е заявено възражение за
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Тъй като съпричиняването
като поведение на пострадалата ищца, допринесло обективно в причинно-следствена
връзка за настъпване на вредоносния резултат не било предмет на наказателното
преследване и съдебните актове, постановени в това производство, то в
съответствие с практиката на ВКС по чл. 300 от ГПК така направеното от него възражение
било допустимо и относимо защитно възражение.
Деликтът бил настъпил в
урбанизирана територия, на улично асфалтирано платно. В този смисъл, мястото на
деликта носело белезите на път по смисъла на § 6 т. 1 от ДР на ЗДП и на пътно
платно по смисъла на § 6 т. 7 от ДР на ЗДП. Пострадалата ищца, предвид
местонахождението и на пътното платно, покривала белезите на участник в
движението по смисъла на § 6 т. 28 от ДР на ЗДП. В тази светлина били и
мотивите на решението на Бургаския окръжен съд. Като участник в движението,
намиращ се на пътното платно, макар и непресичащ, а само стоящ на място, ищцата
покривала белезите и на пешеходец по чл. 107 от ЗДП. В това и качество спрямо
нея били относими задълженията на пешеходеца като участник в движението,
включително и правилата на чл. 107 и чл. 108 от ЗДП. Същата била длъжна да се
намира на тротоар или банкета - чл. 108, ал. 1 от ЗДП. При движение и встъпване
на пътното платно тя трябвало да бъде възможно най-плътно в лявата страна - чл.
108, ал. 2, т. 1 от ЗДП. Същата била обвързана и от задължението по чл. 113,
ал. 1, т. 2 от ЗДП, по силата на което и било забранено да удължава ненужно
престоя на пътното платно /в случая тя говорела със съпруга си за сенника на
паркирания автомобил/, както и да не спира, т.е. да не стои на едно място на
пътното платно. Пешеходецът можел да бъде на пътното платно само и единствено,
за да пресича, но не и да си стои и говори.
Това нейно поведение било
неправомерно и нарушавало горепосочените задължения на пешеходеца като участник
в движението. По принцип пешеходецът можел да бъде на пътното платно само, за
да пресече, а не да стои на него и да
разговоря. В този смисъл принципно ищцата не трябвало да се намира на
това място, на пътното платно - на приблизително два метра навътре, почти по
средата на същото и ответникът, макар и да бил длъжен да предвиди и такава
възможност, все пак не очаквал на пътното платно да стои ищцата. Още повече, че
налице бил и обективен момент в настъпването на сблъсъка им - наличие на спрели
леки автомобили от дясната страна на уличното платно, което пречело на
ответника да се движи плътно вдясно, а също почти по средата на същото. Това и
наличието на спрели автомобили водело и до намаляване на видимостта на водачите
на ППС, които излизали от десния завой - произшествието било веднага след
кръстовище.
Ответникът счита, че
установеното от наказателния съд местонахождение на ищцата на пътното платно,
като противоправно поведение, носело белезите на съпричиняване на самия деликт и
настъпилите от него вреди. Възражението за съпричиняване било по отношение на
всички вреди, които се претендират.
Относно търсените имуществени
вреди е изложено следното становище, а именно:
Оспорена е претендираната
вреда - платен разход за превоз на специализиран автомобил - линейка до лечебно
заведение в град Бургас и после до град Стара Загора. Деликтът бил настъпил в
село Лозенец. Най-близкият спешен център била в болницата в град Царево, а не в
град Бургас. Ответникът също бил подал сигнал до телефон 112 за ПТП. Предложил
веднага, още на мястото на произшествието, помощ и транспорт, но ищцата
отказала. Тя престояла на пътното платно по своя преценка. Не било ясно защо
поискала платен превоз до лечебното заведение в град Бургас, при възможност да
бъде спешно приета и лекувана в град Царево. Самата травма била от такова
естество, че допускала и превоз до лечебно заведение, без да се ползва
специализиран автомобил. Ищцата могла да постъпи за постоянно лечение в
болницата в град Бургас, където била първоначално приета. Изборът за лечение в
болница в град Стара Загора не бил по медицински причини и показания, а чисто
неин личен избор. Следователно, разходът по фактурата за превоз от 580 лева не бил
необходим и присъщ и не се намирал в пряка причинно-следствена връзка.
Оспорени са също така претендираните
разходи за стойност на имплант, медикаменти и избор на лекар, направени в град Стара
Загора. Ищцата била предпочела да се лекува в града по местоживеене.
Действително, в епикризата и се сочело счупване на бедрена шийка. Същевременно,
обаче не било установено оперативното поставяне на имплант - протеза да е
единствената възможност за лечение, както и описаното и диагностицирано
счупване на бедрената шийка да е провокирано само от сблъсъка с велосипеда на ответника,
а не предпоставено и от предходно заварено състояние на ищцата. Въведено е и възражение
в тази насока и смисъл, тъй като имало данни за подобно съждение - записът в медицинско
направление изрично сочел, че имплантираната механична протеза била „поради
възраст”. Последното нямало никаква връзка с настъпилото ПТП и не било
причинено като вреда от ответника, а било в резултат на естествено износване
поради възраст. Затова ответникът счита, че направените разходи не са в пряка
причинно следствена връзка. Такъв несвойствен разход, направен само по избор и
желание на ищцата бил и избора на лекуващ екип.
Оспорени са и разходите за
рехабилитация. В епикризата при изписване на ищцата от лечебното заведение в град
Стара Загора изрично било отразено, че рехабилитационната програма е изпълнена.
Пак там болничната рехабилитация била посочена не като абсолютно задължителна,
а само като препоръчителна. Предписана била домашна рехабилитация, докато
ищцата провела санаториална такава. Последната по горните доводи не била абсолютно
задължителна и необходима, поради което и не можели да се вменят в отговорност на
ответника разходи по избор и желание на ищцата.
За всички разходи, които
се претендират, ответникът оспорва и наличието на нормативно задължение за плащането
и покриването им от ищцата. В тази насока изтъква, че същата била
здравноосигурено лице и всички претендирани разходи се покривали по клинична
пътека от НЗОК.
Размерът на
неимуществените вреди е оспорен като нереално завишен и не отговарящ на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Освен това, следвало при определяне
на размера им да се съобрази и твърдяното съпричиняване.
При определяне на
действителните неимуществени вреди и справедливото им обезщетение следвало да
се съобрази, че престоят в болнично заведение бил една седмица, а обездвижването
за срок от около 30 дни. Временната загуба на неработоспобност била най-късно до
04.09.2017 година. Сочи се, че липсва връзка от вида на изискуемата от правната
норма между твърдения психичен дискомфорт - „разстройство в адаптацията” и деликта.
При съобразяване на така
изложеното, съдът намира, че предявените искови претенции са допустими и не
съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, по който е
образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Правното основание на предявените и поддържани искови претенции е чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира, че следва
да приеме представените с исковата молба от ищцовата страна писмени
доказателства, които са допустими и относими към правния спор. Основателно
съдът намира и искането на ищцата да бъде изискано и приложено нахд № 428/2017
година по описа на Царевския районен съд, поради което и като такова същото
следва да бъде уважено. Също основателно е и другото направено с исковата молба
искане да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за
установяване посочените от ищцата фактически обстоятелства. Също основателно
съдът счита и искането и да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза,
вещото лице по която да даде отговор на въпросите, формулирани от нея в
исковата и молба. С отговора на исковата молба от ответника са направени няколко
доказателствени искания и по-специално на вещото лице по поисканата от ищцата
съдебно-медицинска експертиза да бъдат поставени допълнителни въпроси, които са
формулирани от него на това място; да бъде допусната и назначена
съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която даде отговор на
поставените от него въпроси, съобразно тяхната формулировка в отговора му; да
бъдат допуснати при режим на довеждане двама свидетели за доказване
възражението за съпричиняване, свързано с мястото на което се е намирала
ищцата, както и твърденията му, че е предложил
незабавно помощ-превоз и преглед при лекар; да бъде задължена ищцата на
основание чл. 176 от ГПК да даде лични обяснения била ли е здравноосигурена към
29.07.2016 година и до края на годината, както и къде е работила и на каква
длъжност към този период, евентуално да му бъде издадено съдебно удостоверение,
по силата на което да установи от НОИ здравния и статус към този момент. По
всички тези искания съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно
заседание след изслушване на ищцата, на която в тази насока и с цел пълноценно
упражняване на предоставените и процесуални права следва да бъде предоставена
възможност за това.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. С оглед заявените в процеса от страните по него
становища и в съответствие с чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК на същите следва да
бъде посочено, че фактът на проведено спрямо ответника наказателно
производство, приключило по реда на чл. 78а от НК с освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание -
глоба е безспорен и не се нуждае от доказване. При така дадената от съда правна
квалификация, ищцовата страна е длъжна да установи настъпилите за нея от извършеното
от ответника деяние, съставляващо престъпление вреди, съобразно тяхното
описание в исковата молба, причинна връзка между деянието и вредите, както и
размера на последните. Ищцата следва да установи и настъпването на
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, психически дискомфорт, като
всички изложени по-горе от съда и подлежащи на доказване факти следва да бъдат
установени от нея при условията на пълно и главно доказване от нейна страна.
Ответникът по делото
следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата
молба, включително соченото съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от
страна на ищцата, както и всички останали възражения, свързани с оспорения
размер на предявените и поддържани от нея претенции за заплащане на имуществени
и неимуществени вреди.
Ето защо и по горните
съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от Р.А.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** чрез процесуалния и представител
против И.А.Р., ЕГН **********,*** искови претенции за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 35286.68 лева, от която сумата от 5286.68 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди и 30000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на
28.07.2016 година в резултат на причинено от ответника непозволено увреждане,
при което на същата е била нанесена средна телесна повреда, ведно със законната
лихва върху претендираните размери главница, считано от датата на увреждането -
28.07.2016 година до тяхното окончателно плащане, а също и направените
съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи нахд
№ 428/2017 година по описа на Царевския районен съд.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от ищцата с исковата и молба въпроси след внасяне на предварителен
депозит от 150 лева по сметка на Бургаския окръжен съд от ищцовата страна в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за това.
ОБЯВЯВА, че по
назначаването на конкретно вещо лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза ще се произнесе след изслушване становището на ищцата по направеното
от ответната страна искане на същото да бъдат поставени и допълнителни задачи,
съобразно тяхната формулировка в отговора на искова молба.
ДОПУСКА до разпит при
режим двама свидетели на ищцовата страна за установяване на посочените от нея в
исковата и молба фактически обстоятелства.
ОБЯВЯВА, че по
направените от ответника с отговора на исковата молба доказателствени искания и по-специално на
вещото лице по поисканата от ищцата съдебно-медицинска експертиза да бъдат
поставени допълнителни въпроси, които са формулирани от него на това място; да
бъде допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по
която даде отговор на поставените от него въпроси, съобразно тяхната
формулировка в отговора му; да бъдат допуснати при режим на довеждане двама
свидетели за доказване възражението за съпричиняване, свързано с мястото на
което се е намирала ищцата, както и твърденията му, че е предложил незабавно помощ-превоз и преглед при лекар;
да бъде задължена ищцата на основание чл. 176 от ГПК да даде лични обяснения
била ли е здравноосигурена към 29.07.2016 година и до края на годината, както и
къде е работила и на каква длъжност към този период, евентуално да му бъде
издадено съдебно удостоверение, по силата на което да установи от НОИ здравния
и статус към този момент ще се произнесе в рамките на откритото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2018 година - 15.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните в настоящото производство.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото, а препис от постъпилия от
ответника по делото писмен отговор да се изпрати на ищцата на посочения от нея
съдебен адрес.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: