Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град София, 29.03.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І отделение, 1 състав, в публичното заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 5565
по описа за 2016 год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Л.В.П. излага в исковата си
молба, че на 17.05.2012 год. сключил с ответника и „С.“ БГ АД
Споразумение във връзка с отпуснат от него паричен заем на последното дружество
и отпуснати от ответника банкови кредити на същото дружество. Твърди, че в
преамбюла на това Споразумение страните са установили, че ответникът е отпуснал
два кредита на „С.“ БГ АД - № 185/22.10.2010 год. с редовна главница в размер
на 18 112 330.78 евро към датата на сключване на Споразумението и №
43/30.03.2011 г. с редовна главница в размер на 3 763 473,75 евро към датата на
сключване на Споразумението, както е че ищеца е инвестирал в „С. БГ“ АД сумата
от 1 300 000 евро, която представлява два отпуснати от него парични заеми на „С.
БГ“ АД преди сключване на Споразумението. Поддържа, че във връзка с
установеното в него полза вземане срещу „С. БГ“ АД по дадените заеми, още в
преамбюла на Споразумението е уговорено, че право да се удовлетвори за това
вземане с предимство пред определени вземания на ответника, като тази обща
клауза за поредност на удовлетворяване с действие между двамата кредитори и
длъжника - страните по Споразумението, е намерила проявление и в други
по-конкретни клаузи на Споразумението, а именно: в клаузата на т. 4 от
Споразумението изрично е записано, че за сумата от 1 300 000 евро се ищеца се удовлетворява
съразмерно с вземането на ответника по договор за кредит № 43/30.03.2011 г. и преди
вземането по договор за кредит № 185/22.10.2010 г., а с клаузата на т. 6 от
Споразумението ответникът изрично се е задължил да възстанови сумата от 1 300
000 евро:
- при неуведомяване от страна
на ответника за извършена от него продажба на „С. БГ“ АД като търговско
предприятие или на отделни активи от него, респ. на вземанията му към „С. БГ“
АД;
- пристъпване към принудително
изпълнение от ответника, без предварително да го уведоми е предложено
придобиване на вземанията му към „С. БГ“ АД. Твърди, че клаузата на т. 6 от
Споразумението е санкция за задълженията на ответника, които следват
недвусмислено от клаузата на т. 2, а именно: /1/ да предложи първо на него
търговското предприятие или друг актив на „С. БГ“ АД, върху който ответникът
насочва изпълнение - т. 2.1, и /2/ да предложи първо на него вземанията си
срешу „С. БГ“ АД, ако реши да ги продава - т. 2.2 от Споразумението.
Поддържа, че с вписване № 20130510133640 на Търговския регистър ответникът
е пристъпил към изпълнение по залога си на търговското предприятие на „С. БГ“
АД като обезпечение на договор за кредит № 185/22.10.2010 г. чрез продажба на
всички отделни активи. Съобщение с дата 23.05.2013 г. е изпратено до „С. БГ“
АД, но не и до него. При изпълнението върху отделни активи от търговското
предприятие на „С. БГ“ АД ответникът е продал единствения
притежаван от „С. БГ“ АД недвижим имот, представляващ УПИ V-1475 от кв. 5 по
плана на гр. София, местност „НПЗ Хладилника-Витоша“ с площ от 4 452 кв. м.
заедно със застроената в него сграда станция „Софит“ с електрозахранване НН и
водопроводно отклонение със застроена площ на сградата 92,68 кв. м. и разгъната
застроена площ 163,86 кв. м, за цена от 1 345 000 лева; моторни превозни
средства за цена от 198 900 лева и други
движими вещи за цена от 1 096 470,50 лева. твърди, че вследствие на извършеното
изпълнение ответникът е получил удовлетворяване като първи по ред заложен
кредитор от всички постъпили суми след приспадане на 17 257,32 лева за данъци
за имота в размер на сумата от 2 623 113,18 лева и е извършено частично
заличаване на залога по отношение на продадения недвижим имот и на вписването
му в имотния регистър - видно от заявленията за това и извлеченията от
съответния регистър. По този начин ответникът е започнал принудително
изпълнение срещу „С. БГ“ АД и продал всички активи на това дружество без да го
уведоми, като с това си поведения е осъществил и двете нарушения, които
съгласно клаузата на т. 6 от Споразумението пораждат задължение на ответника да
ми възстанови сумата от 1 300 000 евро.
На следващо място твърди, че с оглед осигуряване на средства за
продължаване на дейността на „С. БГ“ АД, заедно с ответника се задължили със
Споразумението ищецът да отпусне заем до 31.12.2012 г. на „С. БГ“ АД в размер
не по-малко от 2 500 000 евро, срещу което ответникът да редуцира кредитната си
експозиция по договор за кредит № 185/22.10.2010 г. до 10 000 000 евро
пропорционално на отпуснатите от него суми в заем. Общият размер на осигуреното
от него финансиране възлиза на 2 638 140,85 лева според фиксирания курс на
еврото към лева. твърди, че съгласно клаузата на т. 3 от Споразумението има
право за се удовлетвори за тази сума преди ответника от постъпленията от
извършените от него продажби по 303 за сумата от 2 623 113,18 лева и следователно е
трябвало да му изплати цялата тази сума, но плащане не било сторено. В тази
връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди
ответното дружество да му заплати сумата от 1 300 000 евро дължими по
силата на т. 6 от споразумението от 17.05.2012 г., както и сумата от 262 311.31
лева, частичен иск от 2 623 113.18 лева, дължими по силата на т. 3 от
споразумението от 17.05.2012 г., заедно със законната лихва върху всяка една от
тези суми от датата на предявяване на иска до пълното й изплащане. Претендират
се разноските по делото.
Ответникът „У.Б.“ АД, чрез процесуален представител оспорва изцяло исковата
претенция по основание и размер. Навежда доводи за недължимост на различни
правни основания, подробно мотивирани по депозирания отговор. Прави възражения
за изтекла погасителна давност и за прихващане. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, като му бъдат присъдени разноските по делото.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представено
е споразумение от 17.05.2012 год. сключено между „С. БГ“ АД, като
кредитополучател, „У.Б.“ АД като кредитор и Л.В.П. като инвеститор, по силата
на което се уреждат отношенията между ищеца и ответника във връзка с
финансирането на „С. БГ“ АД, изразило се в отпуснати до датата на сключване на
споразумението от ищеца на „С. БГ“ АД парични заеми и от ответника на „С. БГ“
АД банкови кредити. Преамбюлът на споразумението установява /изрично е
уговорено признание от страна на ищеца и ответника/ отпуснатото към този момент
финансиране от ищеца – 1 300 000 евро и от ответника – редовна главница от 18
112 330,78 евро – по договор за банков кредит № 185/22.10.2010 г. и редовна
главница от 3 763 473,75 евро – по договор за банков кредит № 43/30.03.2011 г.
Тъй като страните навеждат
доводи, които се основават на твърдени от тях факти, възникнали преди сключване
на процесното споразумение, и провеждат доказване във връзка с тях, то съдът
намира, че от значение за делото е и фактическата обстановка преди сключване на
процесното споразумение. По отношение на фактите, осъществили се преди
сключване на процесното споразумение, съдът приема за установено следното:
Описаният
в процесното споразумение договор за банков кредит № 185/22.10.2010 г. е
отпуснат, видно от преамбюла му, за финансиране от ответника на придобиване от
страна на „С. БГ“ АД на активи на “И.Т.” АД, продавани от ответника по реда на
ЗОЗ, както следва: до 7 200 000 евро - за придобиване на недвижим имот и активи
и заплащане на дължимото ДДС, до 10 000 000 евро - за придобиване на прехвърлени
вземания, и до 2 000 000 евро за други цели, подлежащи на одобряване от страна
на ответника като кредитодател.
Продажбата
от ответника на активи на “И.Т.” АД по реда на ЗОЗ представлява изпълнение от
негова страна по два договора за кредит, отпуснати на “И.Т.” АД кредит №
29/20.03.2008 г. – с главница от 16 500 000 евро, обезпечен със залог на
търговското предприятие на, вписан в търговския регистър, и кредит № 85/30.04.2009 г. – с главница от 500
000 евро, обезпечен със залог на ДМА, вписан в ЦРОЗ.
В резултат
от изпълнението по ЗОЗ ответникът е продал като заложен кредитор на „С. БГ“ АД
недвижим имот и активи, принадлежали на “И.Т.” АД, като му е прехвърлил и свои
вземания към същото дружество. Цената за придобиване на недвижимия имот и други
ДМА, както и вземания, е заплатена със средствата, отпуснати от ответника по
договор за банков кредит № 185/22.10.2010 г.
Преди
отпускането на договор за банков кредит № 185/22.10.2010 г. между ответника и
трето за делото лице „Финансово консултантска компания“ ЕООД, представлявано от
ищеца като управител и наречено в договора консултант, на 20.10.2010 г. е
сключено рамково споразумение, което има за предмет организирането от страна на
консултанта на учредяване на акционерно дружество, което да придобие
продаваните по реда на ЗОЗ от страна на ответника активи на “И.Т.” АД, както и
прехвърлени от ответника остатъчни вземания към “И.Т.” АД. В преамбюла на рамково
споразумение страните са установили, че консултантът е изготвил по възлагане от
ответника цялостен анализ на бизнес модела и финансовото състояние на “И.Т.”
АД, както и че това дружество не е в състояние да обслужва задълженията си към
ответника. Във връзка с предоставения от ответника на „С. БГ“ АД договор за
кредит № 185/22.10.2010 г. на 29.11.2010 г. ищецът от свое име и от името на
„Финансово консултантска компания“ ЕООД като управител е изпратил на ответника
писмо за подкрепа, в което одобрява така отпуснатия кредит като надлежно
изпълнение на рамковото споразумение.
По делото
се установява още и че на 25.11.2010 г. “И.Т.” АД е поискало откриване на
производство по несъстоятелност, като е посочило като начална дата на
неплатежоспособността 28.10.2010 г. Впоследствие по молба на ответника като
кредитор “И.Т.” АД е обявено в несъстоятелност на 30.01.2012 г. с още по-ранна
начална дата – 31.12.2009 г., и впоследствие след прилагане на чл. 632 ТЗ
производството по несъстоятелност е прекратено и длъжникът заличен на
13.09.2013 г.
По
отношение на фактите, осъществили се след сключване на процесното споразумение,
съдът приема за установено следното:
Съгласно т.1 от процесното
споразумение, с оглед осигуряване на продължаване на дейността на „С. БГ“ АД
ищецът да отпусне заем до 31.12.2012 г. на „С. БГ“ АД в размер не по-малко от 2
500 000 евро, срещу което ответникът да редуцира кредитната си експозиция по
договор за кредит № 185/22.10.2010 г. до 10 000 000 евро пропорционално на
отпуснатите в заем суми /ответникът твърди, че това е отлагателно условие по
отношение на действието на цялото процесно споразумение, което се оспорва от
ищеца/. В изпълнение на т. 1 ищецът е отпуснал на „С. БГ“ АД в заем по
съответни договор за паричен заем, следните суми: договор от 18.05.2012 г. -
559 460 евро, 23 400 евро, от 23.05.2012 г. - 30 000 евро, от 06.06.2012 г. -
40 000 евро и от 18.06.2012 г. - 55 000 евро, като сумите са преведени по
сметки на „С. БГ“ АД при ответника.
Освен това в заем на
„С. БГ“ АД са отпуснати и 511 000 евро от „М.Т.“ ЕООД по договор от
10.09.2012 г., и 100 000 евро от „Д.Е.Д.
Асетс“ ЕООД – по договор от 25.09.2012 г., като и двете суми са преведени по
сметки на „С. БГ“ АД при ответника. Противно на твърденията на ответника, че
тези две суми не представляват изпълнение на т. 1 по процесното споразумение от
страна на ищеца, съдът намира, че ответникът ги е приел като такова изпълнение,
защото с писмо, изходящо от служител на ответника, изрично е потвърдено с
посочване отделно на сумите, преведени от трети лица, че и тези преводи се
считат за извършени по процесното споразумение. Така че към 12.10.2012 г.
/датата на писмото, изходящо от ответника/ в изпълнение на т. 1 от процесното
споразумение ищецът е осигурил финансиране в размер на 1 348 860 евро. По
делото не се твърди и установяват последващи преводи на парични суми от страна
на ищеца или в изпълнение на негово задължение. По делото не се твърди и
установява ответникът да е извършил редукция на кредитната си експозиция по
договор за кредит № 185/22.10.2010 г.
В преамбюла на процесното
споразумение освен констатацията, че ищецът е финансирал „С. БГ“ АД със сумата
от 1 300 000 евро, се съдържа още и уговорка /по която страна е и „С. БГ“ АД,
подписал процесното споразумение/, че тази сума се дължи преди събиране на
вземанията на ответника със срок за връщане тридесет дни от писмена покана след
изрично писмено съгласие на ответника за погасяване на тези вземания на ищеца
към „С. БГ“ АД. Затова и в т. 4 от процесното споразумение изрично е
предвидено, че за тази сума от 1 300 000 евро ищецът се удовлетворява
съразмерно с вземането на ответника по договор за кредит № 43/30.03.2011 г. и
преди вземането по договор за кредит № 185/22.10.2010 г. А в т. 6 от процесното
споразумение ответникът изрично се е задължил да възстанови сумата от 1 300 000
евро при неуведомяване от негова страна за извършена от него продажба на „С.
БГ“ АД като търговско предприятие или на отделни активи от него, респ. на
вземанията му към „С. БГ“ АД, или
пристъпване към принудително изпълнение, без предварително да е
предложил на ищеца придобиване на вземанията му към „С. БГ“ АД.
Договор за кредит №
185/22.10.2010 г. е обезпечен със залог на търговското предприятие на „С. БГ“
АД, като на 10.05.2013 г. с вписване № 20130510133640 в Търговския регистър
ответникът е пристъпил към изпълнение по този залог чрез продажба на всички
отделни активи. По делото не се установява ищецът да е уведомен за
пристъпването към изпълнение.
При изпълнението върху отделни
активи от търговското предприятие на „С. БГ“ АД ответникът е продал недвижим
имот, представляващ УПИ V-1475 от кв. 5 по плана на гр. София, местност „НПЗ
Хладилника-Витоша“ с площ от 4 452 кв. м. заедно със застроената в него сграда
станция „Софит“, за цена от 1 345 000
лева, от която за удовлетворяване на ответника като кредитор са разпределени 1
327 742,28 лева – на 21.05.2013 г.; моторни превозни средства за цена от 198
900 лева – на 27.05.2013 г. и други движими вещи за цена от 1 096 470,50 лева –
на 27.05.2013 г., като от изпълнението по ЗОЗ за удовлетворяване на ответника
като кредитор са разпределени общо 2 623 112,78 лева.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема следното.
Тълкуването на процесното
споразумението в съответствие с чл. 20 ЗЗД води до извод, че то не е сключено
при отлагателно условие – нито по отношение на цялото споразумение, нито по
отношение на отделни уговорки от него. Модалитетът, в настоящия случай
отлагателното условие, следва да бъде изрично, ясно и недвусмислено уговорен,
така че да съществува пълна определеност както относно събитието, което е
въздигнато в условие, и както относно правните последици, които то обуславя –
дали обуславя действието на целия договор, т. е. на всички правни последици, а
ако се отнася само за част от правните последици – кои точно.
Процесното споразумение не е
структурирано по начин, присъщ на уговорки, установяващи отлагателни условия.
Липсва ясно обособена самостоятелна клауза или група от свързани клаузи, които
да съдържат условието и неговото действие. Текстът, който ответникът релевира
като уговорка за отлагателно условие, се намира в преамбюла и гласи:
“Кредиторът и Инвеститорът постигнаха следното съгласие, което влиза в сила
след изпълнение на посочените по-долу изисквания”, след което следват всички
клаузи на процесното споразумение. Буквалното тълкуване на условието би
означавало, че са уговорени само условия, но не и правни последици, така че
всички предвидени действия на страните в споразумението не съставляват
съдържанието на техни задължения, а само условия, с които обаче не са свързани
правни последици. Очевидно това не е възможно и уговорката за условие трябва да
бъде ограничена само до част от съдържанието на процесното споразумение.
Тълкуването на споразумението в
неговата цялост обаче не дава достатъчно опора да се обособи в отлагателно
условие само т. 1 от него или частта от тази уговорка, отнасяща се само до
влагането в дружеството от страна на ищеца на сума не по-малка от 2 500 000
евро, както твърди ответникът, или която и да е друга част от процесното
споразумение. Ако уговорката беше за условие, сумата щеше да е фиксирана – установяването
на минимален размер всъщност очертава размера на задължение, а не представлява
формулировка на отлагателно условие. Уговорката всъщност обуславя единствено
задължението на ответника за редукция на кредитната експозиция от достигането
на инвестирането от ищеца на сумата от 2 500 000 евро. Действието на останалите
уговорки, т. е. пораждането на съответните задължения, предвидени в тях, не е
обусловено от достигането на съответния размер на инвестицията на ищеца.
Това се потвърждава и
обстоятелството, страните са уговорили задължения, чието изпълнение изобщо не
може да бъде обусловено от условието. Такива са, задълженията, свързани с вече
вложените от ищеца в „С. БГ“ АД 1 300 000 евро. Така още в преамбюла и то преди
да всякакви уговорки, които могат да се интерпретират като условия, е
предвидено, че „С. БГ“ АД следва върне на ищеца тази сума преди събиране на
вземанията на ответника със срок за връщане тридесет дни от писмена покана след
изрично писмено съгласие на ответника за това. Редакцията на т. 1 от процесното
споразумение /подобно и т. 2/, която оставя впечатление за уговорки за условие,
всъщност предвижда взаимна обусловеност на насрещните задължения на страните по
процесното споразумение – изпълнението на едното задължение не е условие, за да
възникне другото, а е основание за съществуването му, както при всеки
двустранен договор.
От гореописаното следва, че
тълкуването на процесния договор не може да премахне неопределеността по
отношение и на двата елемента, характеризиращи отлагателното условие. Не е ясно
кое събитие или събития са въздигнати в условие или условия, т. е. кои точно
клаузи съдържат условието, и съответно, не е ясно и какво точно обуславя то –
действието на целия договор, т. е. на клаузите, които не уреждат условие, или
само на част от тези клаузи. При това положение всъщност липсва уговорка за
отлагателно условие и целият договор е проявил правното си действие при
сключването си. Следователно, за ответника се прилага т. 6 от процесния
договор. По делото се установяват предпоставките и по т. 6.2 от процесния
договор – пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, без уведомяване на ищеца, и по т.
6.1 от процесния договор – извършване на продажби на активи по ЗОЗ, също без
уведомяване на ищеца. Ответникът е предприел две действия, всяко едно от които
води до прилагане на т. 6 /започването на изпълнение съвсем не означава, че
непременно ще бъде извършена продажба/. Представените от ответника писма за
заявен интерес не установяват уведомяване, защото изхождат от трети лица, а не
от ищеца, и предхождат по време и пристъпването към изпълнение, и продажбите.
Така че за ищеца е възникнало вземане за предвиденото в т. 6 възстановяване на
сумата от 1 300 000 евро.
Настоящият състав намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. В случая
давностния срок е петгодишен доколкото т. 6 от процесното споразумение не
предвижда нито обезщетение, нито неустойка, а само възстановяване на определена
сума. Предпоставките за възстановяване са уговорени по начин, че създават
впечатление за нарушение и санкция за него, но всъщност целта на клаузата е да
бъде възстановена инвестираната преди сключване на договора сума, а не наложена
санкция за неизпълнение. Затова и без значение колко действия, попадащи в хипотезите
на т. 6, са извършени, дължи се възстановяване на сумата от 1 300 000 евро. Ако
беше уговорена неустойка, същата щеше да се дължи при всяко отделно нарушение,
а от редакцията на т. 6 е видно, че волята на страните не е такава. Освен това
дори да беше приложима, тригодишната давност също не е изтекла. За извършеното
действие по т. 6.2 – неуведомяване за пристъпването към изпълнение е започнала
да тече на 10.05.2013 г., а исковата молба е подадена на 09.05.2013 г. Противно
на твърдението на ответника, погасителната давност започва да тече не от
заявяване на пристъпването към изпълнение за вписване в търговския регистър, а
от самото вписване, защото именно с вписването в съответния регистър чл. 32, ал. 3 и 4 ЗОЗ свързва правните последици
на пристъпването към изпълнение. Освен това самите продажби, попадащи под т.
6.1 и явяващи се действия, които изключват окончателно възможността на ищеца да
придобие самите активи, са извършени след това – на 21.05. и 27.05.2013 г. Така
че погасителната давност е започнала да тече на 21.05.2013 г. – първата по
време на извършването й продажба и към 09.05.2013 г. – датата на предявяване на
иска, не е изтекла нито приложимата петгодишна, нито тригодишна погасителна
давност. Следователно, вземането на ищеца по т. 6 от процесния договор не е
погасено по давност и предявеният за него иск следва да бъде уважен изцяло.
На следващо място ответникът е
използвал сумите получени при изпълнението по ЗОЗ върху активите на „С. БГ“ АД,
а именно общо в размер на 2 623 112,78 лева, за удовлетворяване на вземанията
му по описаните по-горе договори за кредит. Тази сума е по-малка от отпуснатата
от ищеца сума от 1 348 860 евро, т. е. 2 638 140,85 лева, така както е призната
от ответника в писмото на негов служител /по изложените по-горе съображения в
тази сума влизат и заемите, предоставени от трети лица, за които ответникът е
признал в това писмо, че са инвестиция на ищеца/. Съгласно т. 3 от процесното
споразумение получената при така извършеното изпълнение сума следва да бъде
изплатена от ответника на ищеца – изрично е предвидено за хипотезата на т. 2.3
от процесния договор. Противно на твърдяното от ответника, тази клауза е
действителна, защото не урежда привилегия по смисъла на чл. 136 ЗЗД като
качество на вземането, даващо право на предпочтително удовлетворяване пред
останалите кредитори, а задължава едната страна по процесното споразумение,
когато реализира вземането си от определени активи, да удовлетвори другата
страна за нейно вземане срещу същия длъжник съобразно уговореното.
След като тълкуването на
преамбюла и т. 1 от процесното споразумение води до извод, че не е уговорено
отлагателно условие, а именно влагането от страна на ищеца на сума не по-малка
от 2 500 000 евро не обуславя действието нито на цялото процесно споразумение,
нито на отделни части от него, действието на т. 3 от процесното споразумение,
не е обусловено от достигане на финансирането от страна на ищеца на определен
размер. Размерът на дължимото финансиране е само критерий за съизмеримост на
взаимните задължения за влагане на средства от страна на ищеца и редуциране на
кредитната експозиция от страна на ответника. Аргумент за това е т. 6, в която
се говори и за сумите по т. 1, без оглед на размера им. Така и в самата клауза
на т. 3 – преференциалното удовлетворяване не е обусловено от размера на
предоставеното от ищеца финансиране. Следователно, задължението на ответника да
удовлетвори ищеца по т. 3 от процесното споразумение не е обусловено от
постигане от ищеца на определен размер на инвестираната сума.
Неоснователно е възражението на
ответника, че сумите от страна на ищеца следва да се превеждат по специална
блокирана сметка. Действително, т. 1 от процесното споразумение предвижда
превод по сметка при ответника, която да бъде блокирана, но с писмо, изходящо
от служител на ответника, изрично е потвърдено че към 12.10.2012 г. /датата на
писмото, изходящо от ответника/ в изпълнение на т. 1 от процесното споразумение
ищецът е осигурил финансиране в размер на 1 348 860 евро, без оглед на това в
каква сметка е постъпило то /от доказателствата по делото се установява, че
плащанията по т. 1 от процесното споразумение са постъпили по сметка при
ответника/. От събраните по делото доказателства се установява, че е така
отпуснатите заеми са постъпвали по сметки при ответника, без да е ясно точния
вид на тези сметки, но това няма значение след като впоследствие ответникът е
приел извършените преводи за изпълнение по т. 1 от процесното споразумение.
Не се установяват по делото
твърдените от ответника основания за нищожност на процесното споразумение, а
именно липса на основание и накърняване на добрите нрави. Т. 1 от процесното
споразумение съдържа насрещни и взаимни, в смисъл явяващи се едно на друго
основание за съществуването си, задължения. Така че е налице ясно уговорена
насрещност на задължения като взаимни основания, присъща на всеки двустранен
договор. Именно тази насрещност изключва и твърдението за безвъзмездност или
липса на еквивалентност като основание за накърняването на добрите нрави на
процесното споразумение.
По отношение на релевираната от
ответника грешка като основание за унищожаемост на процесното споразумение
липсва конкретно фактическо твърдение как се е формирал и в какво точно се е
изразил този порок на волята – необходимо е посочване на конкретни обстоятелства,
осъществили си в хода на сключване на споразумението, свързани с процеса на
взимане на решение у ответника за участие в този договор, както и конкретна
погрешна представа, мотивира сключването на процесното споразумение.
Съдът намира за неоснователни общо
направените възражения от ответника за неизпълнен договор и за развален
договор. Действително, процесното споразумение е двустранен договор, но
възражението за неизпълнен договор и правото на разваляне са потестативни
права, които следва да бъдат упражнени. По делото не се твърди и установява те
да са били упражнени преди започване на настоящото дело. С продажбата на
активите на „С. БГ“ АД по реда на ЗОЗ процесното споразумение е прекратило
действието си за в бъдеще, тъй като съществените задължения на страните по т. 1
от него са останали без предмет. При това положение не е възможно впоследствие
да бъде направено възражение за неизпълнен договор или договорът да бъде
развален.
Вземанията – предмет на двата
осъдителни иска, не предполагат за изпълнението си каквото и да било съдействие
от страна на ищеца като кредитор по процесното споразумение, така че забава на
кредитора по отношение на тях не може да се осъществи. Липсва конкретно
твърдение на ответника относно съдействието, което липсва, а само твърдение
общо за недаване от страна на ищеца на необходимото съдействие за осъществяване
на процесното споразумение. Това не е съдействие по смисъла на фигурата на
забава на кредитора, а твърдение за неизпълнение на задължения, каквото
неизпълнение не представлява забава на
кредитора. Следователно, за ответника е възникнало задължение по т. 3 от
процесното споразумение за получаване на сумата, която ответникът е получил при
изпълнение по ЗОЗ върху активи на „С. БГ“ АД.
Така че предявеният частичен иск е основателен и следва
да бъдат уважен в предявения размер доколкото установеният по делото общ размер
на вземането надхвърля предявения.
При това положение изложените и
от двете страни съображения относно имущественото състояние на „С. БГ“ АД и правоприемството
му по отношение на отделни активи на “И.Т.” АД нямат непосредствено значение за
изхода на спора и не се налага да бъдат обсъждани.
При този
изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на правно
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 113 195.62 лева, представляващи
заплатена държавна такси и възнаграждение за вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът:
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД с ЕИК ******** с адрес ***, пл. „******** да заплати на Л.В.П. с ЕГН ********** ***, на правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 1 300 000 /един
милион и триста хиляди/ евро дължими по т. 6 от споразумение от 17.05.2012 г.,
както и сумата от 262 311.31 /двеста
шестдесет и две хиляди триста и единадесет лева и тридесет и една стотинки/ лева,
частичен иск от 2 623 113.18 /два милиона шестстотин двадесет и три хиляди сто
и тринадесет лева и осемнадесет стотинки/ лева, дължими по т. 3 от споразумението
от 17.05.2012 год., заедно със
законната лихва върху тези суми, считано от 09.05.2016 год. до окончателното
изплащане, както и сумата от 113 195.62 /сто и тринадесет хиляди
сто деветдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: