Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-139 19.11.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На
двадесет и втори октомври година 2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1377 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 3894/13.08.2019г. на БРС от „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян
Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, чрез юрисконсулт Радина Илиева против
решение № 70/23.07.19г. по гр.д.№ 9/19г. по описа на ЦРС, в частта, с
която е отхвърлен искът на дружеството против Ф.С.П., с ЕГН: ********** от гр.Ц.,
ул.“Г.“ №**, за установяване на вземането на търговеца за подробно описаните в
диспозитива на атакуваното решение суми, за които въззивникът се е снабдил със
заповед № 62 от 08.03.2018г. по ч.гр.д.№ 102/2018г. на ЦРС за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Твърди се основателност на иска и в
отхвърлената част. Въвежда оплакване за неправилно приложение на установената
съдебна практика. Моли атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната част и
постановено ново, с което искът бъде уважен изцяло. Въвежда подробни аргументи.
Няма доказателствени искания.
Въззиваемата Ф.С., уведомена чрез
назначения й от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, оспорва
въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Моли да бъде потвърдено решението на ЦРС в обжалваната част. Излага подробни
аргументи.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид
приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ЦРС е образувано по
искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Ф.С.П.. Ищецът е твърдял, че е сключил договор за потребителски
кредит с П.. След усвояване на сумата, кредитополучателката не е погасила нито
една вноска и изобщо не е започнала изпълнение
на задълженията си. Кредитодателят опитал да я уведоми на посочения от нея
адрес за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, така, както е
предвидено по договора, но изпратеното уведомление не е реално връчено. Срокът
на договора е изтекъл, но плащане не е извършено. Ето защо ищецът е депозирал
заявление по реда на чл.410 ГПК за сумата от 1055.25лв. главница, както и
законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението – 07.03.2018г.
до окончателното й изплащане и разноски по заповедното производство в размер на
25лв. за платена д.т. и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заявлението е уважено. Издадена е заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за парично вземане за горните суми. При връчването й от съда е
установено, че от повече от 1 година лицето е напуснало адреса, посочен по
заповедта, а съответно и по договора за потребителски кредит. Така връчването е
извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на
кредитора е дадено указание да установи вземането си по исков ред. Ето защо по
реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК е предявен настоящият иск, с който кредиторът
желае да установи вземането си от П. за упоменатата сума. Въззивникът твърди,
че е дължима. Ангажирани са доказателства.
В хода на производството пред ЦРС
въззивникът е направил уточнение на иска – стр.52, като е конкретизирал, че от
сумата от 1055.25лв. дължимата главница по договора за потребителски кредит е в
размер на 500лв., договорното възнаграждение – 89.59лв. и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги – 465.66лв.
Искът е оспорен от ответницата чрез
назначения й от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В
депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор е заявил, че исковата
претенция е неоснователна. Излага аргументи. Твърди се липса на уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита.
Позовава се на нищожност на клаузата за възнаградителна лихва – като прекомерна
и в противоречие с добрите нрави, нищожност на договора и споразумението за
допълнителни услуги на основание чл.146 ЗЗП и чл.21, ал.1 ЗПК. Не ангажира
доказателства.
По основателността на заведения иск и на
въззивната жалба съдът прие следното:
Видно от изложението на исковата молба и
отговора срещу нея, страните не оспорват сключването на приложения на стр.6 и
сл. по делото договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **********
от 07.02.2017г., с който „Профи Кредит България“ ЕООД е предало в собственост
на Ф.С.П. сумата от 500лв. – кредит, а кредитополучателката се е задължила да я
върне в срока и при условията на сключения договор.
Не се спори от страните, че П. е получила
главницата по договора в размер на 500лв., преведена по банковата й сметка с
приложеното на стр.24 преводно нареждане за кредитен превод, като впоследствие
изцяло е преустановил изпълнението на договора и не е погасила нито една от
дължимите вноски. В резултат от просрочването на една месечна вноска с повече
от 30 календарни дни, кредитодателят е приел, че е настъпило автоматично
прекратяване на договора и обявяване на предсрочна изискуемост, без да е
необходимо да бъдат изпращани уведомления до длъжника – чл.12.3 от ОУ на Профи
Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит – стр.12 и сл.
По делото липсва съобщаване на предсрочната
изискуемост -приложеното до П. уведомление на стр.43 не е връчено и няма данни
да е било изпращано на адреса на лицето. При приложение на т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК може да се
направи извод за липса на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит.
Въпреки това, съдът съобрази, че договорът за кредит е сключен на 07.02.2017г.
и е за срок от 9 месеца. Това означава, че към настоящия момент всички дължими
и договорени вноски по него са падежирали. Затова, след като се съобрази с тълкуването
на закона, извършено с Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019г. на ВКС по т. д.
№ 8/2017г., ОСГТК, съдът приема, че може да бъде направен категоричен извод за
дължимост на сумата на главницата.
Досежно претендираната възнаградителна
лихва, посочена от въззивника като договорно възнаграждение и въведеното с
отговора срещу исковата молба възражение от въззиваемата за нищожност, поради
нейната прекомерност, съдът приема следното:
Договорът между страните е сключен при
следните условия: сума по кредита в размер на 500 лева, срок на кредита - 9
месеца, размер на вноската по кредита: 65.51 лева, падеж на вноската: 20-то
число от месеца, ГПР 49.91%, ГЛП 41.17 %, лихвен процент на ден: 0.11%, общо
задължение по кредита 589.59 лева, както и допълнителен пакет услуги на
стойност 465.66лв., по който размерът на вноската е 51.74лв. или общо
задължение по кредита – 1055.25лв., с общ размер на вноската – 117.25лв.
Твърди се в отговора срещу исковата
молба нищожност на договорната лихва, като се цитира и практика на различни
състави на ВКС – решения и определения, произнесени по въпроса какъв е пределът
на договорната лихва, за да се приеме, че не накърнява правилата на морала и
добрите нрави и в кои случаи надвишаването на този размер води до извод за
нищожност.
По този повод съдът прие следното:
болшинството от цитираните в отговора срещу исковата молба актове на ВКС сочат
като горен праг на договорната лихва трикратния размер на законната лихва. Над
този размер се възприема, че е налице накърняване на добрите нрави,
следователно – нищожност на клаузата за размера на договореното под формата на
лихва възнаграждение на кредитора.
Цитираните решения и определения на ВКС,
обаче, са постановени по казуси, различни от настоящия. В случая следва да се
отчете, че се обсъжда договорна клауза на договор за кредит, предлаган от
търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на конкретното
правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за
потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България“.
Цитираният законов текст е насочен към
избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е
меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси,
комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за
кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент
на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се
налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките
на допустимата граница. Затова възражението за нищожност на договорената
възнаградителна лихва се явява неоснователно. В този смисъл е правното
разрешение, възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в.
т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр.
д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. №
202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. №
306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. №
62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. №
702/2019 г.
Що се отнася до споразумението за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги, по което се претендира
възнаграждение в размер на 465.66лв.: описаните по него услуги не са
предоставени и не са ползвани от П.. Самото споразумение предвижда, че клиентът
има право, но не е длъжен да поиска фактическото предоставяне на услугите.
Въпреки това той дължи заплащане на пакета. По този начин, според настоящия
състав, се постига именно онова скрито увеличаване на възнаграждението на
търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е забранено от разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК и би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на
ЗПК за максималния размер на дължимата от заемателите лихва.
Налага се заключение, че сумата на допълнителния
пакет услуги на стойност 465.66лв. е недължима и искът в тази част не е
основателен.
В обобщение на всичко изложено по-горе, съдът
приема, че общо въззиваемата дължи
сумата на главницата – 500.00лв., 89.59лв. договорна лихва за периода 07.02.2017г.
– 20.11.2017г., както и законната лихва върху главницата за периода от 07.03.2018г.
до окончателното изплащане на задължението; разноски по заповедното
производство в размер на 25лв. д.т., която такса е в минимален размер, затова
съдът не я намалява и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по реда на чл.78, ал.8 ГПК.
С обжалваното решение е отхвърлен искът
за уговореното договорно възнаграждение в размер на 89.59лв., която сума се
дължи на въззивника, съобразно изложените по-горе мотиви.
Така за заповедното и исковото
производство въззивникът е направил разноски общо в размер на 1025лв. за двете
инстанции, като юрисконсултското възнаграждение е определено от съда по реда на
чл.78, ал.8 ГПК в размер на по 100лв. за всяка инстанция. От общата сума на
разноските в полза на въззивника, съобразно уважената част от иска, му се
следват 572.70лв.
С решението си ЦРС е присъдил на „Профи
Кредит България“ ЕООД сумата от 450лв. за направените пред първата инстанция и
в заповедното производство разноски, затова с настоящия акт съдът ще присъди
остатъка от дължимите разноски, а именно – 122.70лв.
С оглед всичко изложено по-горе, следва постановяване
на решение в този смисъл.
Водим от всичко описано и направените
правни изводи, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 70/23.07.19г. по
гр.д.№ 9/19г. по описа на ЦРС, в частта, с която е отхвърлен искът на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян
Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева
поотделно против Ф.С.П.,
с ЕГН: ********** от гр.Ц., ул.“Г.“ №**,
за установяване на вземането на търговеца от Ф.С.П.,
с ЕГН: ********** от гр.Ц., ул.“Г.“ №**, по договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт № ********** от 07.02.2017г., сключен между нея от една страна и от друга „Профи Кредит България“ ЕООД,
за сумата от 89.59лв. - договорна лихва за периода 07.02.2017г. – 20.11.2017г.
включително, за която сума „Профи Кредит
България“ ЕООД се е снабдил със заповед № 62 от 08.03.2018г. по ч.гр.д.№
102/2018г. на ЦРС за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК,
както и в частта, с която е отказано присъждане на съответните разноски
по производството и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.С.П., с ЕГН: ********** от гр.Ц., ул.“Г.“ №**, дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр.София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов,
Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева поотделно, по договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 07.02.2017г., сключен между нея от една страна и от друга „Профи
Кредит България“ ЕООД, за сумата от 89.59лв. - договорна лихва за
периода 07.02.2017г. – 20.11.2017г. включително, за която сума „Профи Кредит България“ ЕООД се е снабдил със
заповед № 62 от 08.03.2018г. по ч.гр.д.№ 102/2018г. на ЦРС за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА
Ф.С.П., с ЕГН: ********** от гр.Ц.,
ул.“Г.“ №**, да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр.София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей
Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева поотделно, остатъка от направените разноски в заповедното и за двете
инстанции на исковото производство, съобразно уважените части от исковете в размер от 122.70лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/23.07.19г. по
гр.д.№ 9/19г. по описа на ЦРС в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: