№ 143
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
в присъствието на прокурора Марин Николов Пелтеков
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XХІ от НПК.
С Определение № 697 от 28.01.2022 г. постановено по ЧНД №
8183/2021 г., Районен съд – Пловдив, втори наказателен състав, на основание
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НПК е определил едно общо най-тежко наказание
спрямо осъдения Е.Р.Й. с ЕГН ********** Запрян Димитров Налбантов по
реда на чл.306, ал. 1, т.1 от НПК.
С акта си, първоинстанционният съд, на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК е групирал наложените на осъдения Е.Р.Й. - наказания по
НОХД 1332/2020 г. на РС Пазарджик, НОХД № 178/2020г. по описа на РС
Пещера, НОХД № 652/2020г. по описа на ПРС, ІІ н.с., като е определил едно
общо, най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание чл.24, ал.1 от НК, съдът е увеличил така определеното
на осъдения Е.Р.Й. общо най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода с ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Със същото определение, съдът на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от
ЗИНЗС е постановил определеното на осъдения Е.Р.Й. общо, най-тежко и
увеличено наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода да
1
бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от така определеното на осъдения
Е.Р.Й. общо, най–тежко и увеличено наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване
от свобода е приспаднал времето, през което е бил задържан по ЗМВР, НПК и
е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 08.06.2020 и
на 26.11.2020г.
Също така, на основание чл.25, ал.2 от НК от определеното на
осъдения Е.Р.Й. общо, най–тежко и увеличено наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода, съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода, наложени по делата влизащи в комулативната група,
считано от 26.11.2020г. до влизане на процесното определение в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК, съдът е присъединил към
определеното на осъдения Е.Р.Й. общо, най–тежко и увеличено наказание
ЧЕТИРИ години лишаване от свобода и наказанието ГЛОБА в размер на 500
/петстотин/ лева.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от
адв. Н.С., защитник на осъдения Е.Р.Й.. В жалбата се твърди, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, защото
първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.24 от
НК. Иска се отмяна на определението, както и да не се прилага разпоредбата
на чл.24 от НК.
В съдебно заседание защитникът на осъд. Й. адв. С. поддържа
депозираната жалба, като уточнява, че обжалват първоинстанционният акт
единствено в частта относно приложението на чл.24 от НК, с която е
увеличено така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение в тази му
част. Излагат се доводи, че определеното общо най тежко наказание в размер
на три години лишаване от свобода години са достатъчен срок, през който
целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати и без увеличаване на наказанието.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив моли
Определението на Окръжен съд - Пловдив да бъде оставено в сила, тъй като
счита, че същото е правилно и законосъобразно.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като обсъди доводите в депозираната
жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира следното:
Осъденият Е.Р.Й. е осъждан общо с тринадесет влезли в сила съдебни
акта, с които е бил признат за виновен за извършване на различни
престъпления от общ характер, за които са му налагани различни по вид и
2
размер наказания, като осъжданията, които имат отношение по настоящото
дело и са били групирани от първоинстанционния съд на основание чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са следните:
- Присъда №84/28.10.2020 г., постановена по НОХД 1332/2020 г. по
описа на Районен съд - Пазарджик, влязла в сила на 13.11.2020 г., с която Й. е
признат за виновен за извършено на 04.05.2020 г. в гр.Пазарджик
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А“ от НК,
за което му е наложено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2, буква „Б“
от ЗИНЗС е постановено да се търпи при първоначален строг режим.
- Присъда № 200008 от 06.11.2020 г., постановена по НОХД 178/2020
г. по описа на Районен съд - Пещера, потвърдена с Решение №
260023/11.02.2021 г., постановено по ВНОХД 557/2020 г., в сила от
11.02.2021 г., с която е признат за виновен за извършено на 08.06.2020 г.
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което му е наложено наказание
ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което на основание чл.57, т.2, б.“Б“ от
ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален строг режим, както и
наказание ГЛОБА в размер на 500 лева.
Със същата присъда е признат за виновен и осъден и за извършено на
08.06.2020 г. престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и т.2, пр.1 вр ал.1 от НК и
е осъден на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което наказание на
основание чл.57, т.2, б.Б от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при
първоначален строг режим.
С посочената присъда е осъден и за извършено на 11.05.2020 г.,
престъпление по чл.194 ал.1 от НК вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК и е
осъден на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на основание чл.57, т.2,
б.Б от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. На
основание чл.23, ал.1 от НК е наложено едно общо най-тежка наказание в
размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на основание чл.57, т.2,
б.“Б“ от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.23, ал.3 от НК към общото 3 най-тежко наказание три
години лишаване от свобода е присъединено и наказанието ГЛОБА в размер
на 500 лева. От общото най-тежко наказание е приспаднато времето, през
което е бил задържан по ЗМВР и НПК.
С протоколно определение № 260021/17.03.2021 г., постановено по
ЧНД 40/2021 г. по описа на РС - Пещера, влязло в сила на 02.04.2021г., са
групирани наказанията по НОХД 1332/2020 г. по описа на РС - Пазарджик и
по НОХД 178/2020 г. по описа на РС - Пещера, като е определено едно общо
най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.1 вр чл.23,
ал.3 от НК към общото най-тежко наказание е присъединено и наказанието
глоба в размер на 500 лева. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато
изтърпяната до момента част от наказанието, наложено по НОХД 1332/2020 г.
3
по описа на РС - Пазарджик, считано от 26.11.2020 г. до 17.03.2021 г.
- Присъда № 35/14.05.2021 г., постановена по НОХД 652/2021 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, потвърдена с решение № 170/29.11.2021 г.,
постановено по ВНОХД 1664/21 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив,
влязла в сила на 29.11.2021 г., с която Й. е признат за виновен за извършено
на 07.06.2020 г. престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. с ал.1 от НК и е осъден
на три години лишаване от свобода, коато на основание чл.57, ал.1, т.2 буква
„Б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на
наложеното наказание.
При така описаните факти, въззивният съд констатира, че не са
налице основания за изменение на Определението на първостепенния съд в
указаната по-долу част поради следните съображения:
Въз основа на изложеното, напълно законосъобразен и обоснован се
явява изводът на първоинстанционния съд относно наличието на законовите
предпоставки за групиране на наказанията, наложени на осъд. Е.Р.Й. по
горепосочените дела, престъпленията по които са извършени от него преди да
е налице влязъл в сила осъдителен съдебен акт за което и да е от тях. Ето
защо и в съответствие с изискванията на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК съвсем
правилно от първоинстанционният съд му е определено едно общо най-тежко
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от три години.
Така определеното общо най-тежко наказание в конкретния случай не
би способствало в насока превъзпитанието и поправянето на осъдения и в
този смисъл за постигане целите на наказанието, посочени в чл.36 НК, както
правилно е констатирал първостепенният съд. Действително в кумулативната
верига са включени наказанията, наложени на Й. с три отделни съдебни акта,
но същевременно за извършени пет отделни различни по вид престъпления,
като две от тях са кражби при условията на опасен рецидив. За тях
законодателят е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и то със
специален минимум от три години. В този смисъл безспорно същите са все
престъпни посегателства, характеризиращи се с висок интензитет на
обществената опасност. Не без значение се явява и обстоятелството, че
всичките пет престъпления са реализирани в рамките на период от около два
месеца, което, ведно с обремененото съдебно минало на осъд.Й., същият
видно от приложената по делото справка съдимост е осъждан с тринадесет
влезли в сила съдебни акта за извършени различни престъпления от общ
характер и са му налагани различни по вид наказания, обосновава извод за
трайно формирани престъпни навици у един зрял човек, за отстраняването на
които дори многократното му пребиваване преди това в пенитенциарно
заведение не е повлияло и не е подействало възпитателно. Следователно
същият е личност със завишена степен на обществена опасност, която
определеното общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не би
могло да превъзпита. Ето защо напълно законосъобразно се явява
становището на първостепенния съд, че най-тежкото наказание за
4
съвкупността следва да бъде увеличено на основани чл.24 НК с една година
лишаване от свобода или определеното общо най-тежко и увеличено
наказание, което Й. следва да изтърпи е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Предвид изложеното искането на защитата за отмяна на
определението в обжалваната част, както и да не се прилага разпоредбата на
чл.24 от НК се явява неоснователно. Преценката за приложението на
разпоредбата на чл.24 НК, следва да се основава единствено на база
характеристики и тежест на престъпните посегателства, включени в
съвкупността, обществената опасност на самото осъдено лице във връзка с
осъществяването им, както и доколко определеното общо най-тежко
наказание би способствало за постигане целите, визирани в нормата на чл.36
НК.
Така определеното и увеличено общо най-тежко наказание като
размер е съобразено със законовите изисквания увеличението да бъде най-
много с една втора и увеличеното наказание да не надминава сбора на
отделните наказания.
Правилно от определеното и увеличено общо най-тежко наказание е
приспаднато времето на задържане на осъдения и изтърпяното наказание
„лишаване от свобода” в посочените в първоинстанционното определение
времеви периоди, макар това да следва да бъде сторено само на основание
чл.25, ал.2 НК, а не на основание чл.59, ал.1 НК, както е отбелязано в час от
контролирания съдебен акт.
Изцяло в съответствие със законовите изисквания
първоинстанционният съд е постановил увеличеното общо най-тежко
наказание осъденият да изтърпи при първоначален строг режим на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС
Правилно на основание чл.23, ал.3 от НК, съдът е присъединил към
определеното на осъдения Е.Р.Й. общо, най–тежко и увеличено наказание
ЧЕТИРИ години лишаване от свобода и наказанието ГЛОБА в размер на 500
/петстотин/ лева.
Въззивната инстанция не констатира в хода на производството да са
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила,
даващи основание за отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, както и не установи
предпоставки за отмяна на същото, поради което като правилно и
законосъобразно то следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения и на основание чл.334, т.6 вр.
чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 697 от 28.01.2022 г., постановено
по ЧНД № 8183/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, втори
наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6