РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1449
гр. София , 02.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДД
като разгледа докладваното от Д. Д Наказателно дело частен характер №
20211110209419 по описа за 2021 година
след запознаване с материалите по делото и с повдигнатото от М. Л. АР. срещу К. Г. П.
обвинение от частен характер, намирам, че са налице основанията по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 НПК за прекратяване на наказателното производство.
Цитираната разпоредба има диспозитивен характер и дава процесуална възможност на
съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в
обвинителния акт или тъжбата (които, съгласно ТР 2/2002 ОСНК, очертават фактическите рамки
на обвинението), не съставлява престъпление. Към посочената правна възможност следва да се
подхожда изключително внимателно – само и единствено в случаите, когато описаното деяние
(без да се вземат предвид приложените към тъжбата или обвинителния акт доказателства) не само
не може да бъде подведено под диспозицията на посочената от частния тъжител норма, но и под
която и да е друга, посочена в Особената част на Нказателния кодекс. В допълнение, за да бъде
избегнат отказ от правосъдие, към цитираната възможност следва да се прибягва, само и
единствено когато липсва всякакво съмнение относно несъставомерността на деянието, предмет на
производство, в резултат на което отнапред да е ясно, че дори да се докажат всички факти и
обстоятелства, твърдени в обвинителния акт или тъжбата, те не биха били годно основание за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Настоящият случай, според съдията-
докладчик, е именно такъв.
Тъжбата, по аргумент от ТР 2/2002 ОСНК, е процесуалният документ, очертаващ
фактическите рамки на обвинението, т. е. настоящата преценка подлежи на извършване, само въз
основа на съдържанието й.
С така направените принципни уточнения, мотивите на съдията-докладчик по пунктове I.1,
I.2, I.3, I.4, I.5, II.2, II.4, II.5 и II.6 са идентични. В инкриминираните абзаци се реферира към лица,
с имена Врътко и Маша Алъжверижкови, без да се споменава името на тъжителя. В този смисъл,
дори да се докаже неверността на отправените твърдение и/или оскърбителния характер на
инкриминираните квалификации, същите не биха могли да бъдат отнесени към личността на
частния тъжител.
1
Касателно пункт II.1, в същия не се съдържат данни за престъпление „клевета“. От една
страна, твърди се, че „Захарен комбинат“ АД – Пловдив е „свързан с подсъдимите Ар“ –
обстоятелство, което няма нито позорящ, нито престъпен характер. В допълнение, излага се
предположение за евентуални бъдещи постъпления във фиска, но без да се твърди – в резултат на
какви и чии действия и/или бездействия, т. е. за едно бъдещо, несигурно събитие, отличаващо се
със степен на конкретизация, в рамките на статистическата грешка.
По пункт II. 3 от тъжбата, следва да се отбележи, че дворът е неразделна част от
недвижимия имот и провеждането на меротприятия в него, в условията на домашен арест, не носи
признаците на укоримост (per argumentum a fortiori – и на противоправност). Колкото до
действията на политически лица, същите са индивидуализирани в надлежна степен, но без да се
отправят твърдения – да са резултат от подбудителството или друга форма на съпричастност на „В
Ар.“ (който, междувпрочем, дори не е тъжител в настоящото производство). В този смисъл и дори
да се докаже тезата на тъжителя, същата не може да залегне в основата на съдебен акт по същество
между страните в тъжбата.
По отношение на пункт II.7 от тъжбата, касае се не за поднесена информация и за
твърдения за факти пред обществеността, а за отправени въпроси, от страна на лице, упражняващо
журналистическа професия – искане за снабдяване с допълнителна информация, въз основа на
която да бъдат градени изводи, в една или друга насока. В този смисъл и макар да са принципно
годни да се отразят върху нечия репутация, тези въпроси могат да бъдат основание за гражданска
претенция, но не могат да попаднат в хипотезата на чл. 147 НК (респективно – на някой от
квалифицираните състави).
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство, образувано въз основа на тъжба, вх. на СРС
№ 20568/29.06/2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС по реда на глава XXI НПК в 15-дневен
срок, считано от уведомяването на частния тъжител М.А. (чрез адв. Е.Д. от САК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2