Р Е Ш Е Н И Е
№ 286/9.5.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в
открито съдебно заседание на 06.04.2023г. в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА
ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия
Златева адм.дело №887 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по жалба на М.И.П., ЕГН**********
*** против заповед №ЧР-СП-626 от 11.08.2022 г. на Председателя на управителния
съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" /УС на АПИ/, с която на
основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от ЗДСл.
е прекратено служебното й правоотношение като Началник на сектор
„Правно-административно обслужване“ в отдел „Администрация и финанси“ в
Национално тол управление.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправилна,
незаконосъобразна и издадена при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Заповедта била издадена при липса на
компетентност, не съдържала задължителни реквизити - не била мотивирана, не били посочени изрично
фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение
на служебните задължения като основание за прекратяване на служебното
правоотношение на жалбоподателя. Моли да бъде отменена оспорената заповед. Претендира разноски.
Ответникът Председателя на управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата, тъй като оспорената заповед била
правилна и законосъобразна. Претендира разноски, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че надвишава установения
минимум.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Служебното правоотношение между жалбоподателя
и Агенция "Пътна инфраструктура" е възникнало след проведен
конкурс за длъжността "главен юрисконсулт" в сектор
„Правно-административно обслужване“ в отдел „Администрация и финанси“ в
Национално тол управление. Със заповед №ЧР-НТУ-76 от 28.02.2019г. на основание чл. 9 и чл. 10д, ал.12 от ЗДСл и протокол № 93-01-107 от 08.01.2019г.
на конкурсната комисия М.П. е назначена на посочената длъжност.
Със заповед №ЧР-НТУ-332/30.09.2019г. е преназначена на длъжност началник сектор „Правно - административно обслужване“, отдел „Администрация и финанси“, обща администрация, Национално ТОЛ управление, специализирани звена в Агенция „Пътна инфраструктура“, с ранг V старши;
Със заповед №ЧР-НТУ-347/11.11.2019г. е преназначена на длъжност главен юрисконсулт в сектор „Правно - административно обслужване“, отдел „Администрация и финанси“ в Национално ТОЛ упрваление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с ранг V старши;
Със заповед №ЧР-НТУ-353/18.11.2019г. е преназначена на длъжност началник на сектор,
с длъжностно ниво 7, с наименование на длъжностното ниво - Ръководно ниво 7А
съгласно КДА, код по НПКД: 12136029, с ранг V старши в отдел Сектор „Правно -
административно обслужване“, отдел „Администрация и финанси“, Национално ТОЛ
управление при Агенция „Пътна инфраструктура.
За периода 05.03.2019г. – 31.12.2022г. на
жалбоподателя са направени четири атестации, на които е получила оценка
„Изключително изпълнение“ на вменените й служебни задължения, като изрично е
отбелязвано следното: „Оценяваният е изпълнил задълженията си значително
над изискванията за обем,
качество и срокове. Не среща затруднения при осъществяване
на комуникация с колегите си. Има висок принос за изпълнение на целите в звеното“.
Със заповед №ЧР-СП-626 от 11.08.2022г. на Председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" /УС на АПИ/ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на М.И.П. като Началник на сектор „Правно-административно обслужване“ в отдел „Администрация и финанси“ в Национално тол управление. Като причини за издаване на заповедта са посочени както следва: Налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103. ат. 1. т. 3 от Закона за държавния служител, изразяващи се в липса на качества, свързани с преките задължения за изпълнение функциите на длъжността началник на сектор „Правно- административно обслужване“ в отдел „Администрация и финансии" в Национално тол управление. На служителя липсва инициативност, комуникативноет, ефективност и резултатност при изпълнение на служебните й задължения, свързани със заеманата от кея длъжност. Чрез действията си/бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи, свързани с правно-нормативно обслужване, участие във формирането разработването и координираното и провеждането на правната дейност в НТУ в съответствие с компетенциите на отдела. Неглижира съществените събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Национално тол управление и Агенция „Пътна инфраструктура.“
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в установения за това преклузивен 14-дневен срок от активно
легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт и пред
местно компетентния административен съд.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК задължава съда служебно да осъществи цялостен контрол върху
законосъобразността на индивидуалния административен акт, какъвто безспорно в
случая се явява процесната заповед №ЧР-СП-626 от 11.08.2022г. Същата е издадена
от компетентен орган по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл. - Председателят на УС на АПИ, който е органът по
назначаването за жалбоподателя, поради което не е налице основание за
обявяването й за нищожна, като издадена от некомпетентен орган. Направеното в
тази връзка възражение се явява неоснователно предвид ангажираните в съдебното
производство писмени доказателства за компетентността на инж.И.И. да прекратява
служебното правоотношение на жалбоподателя. С трудов договор №РД-02-16-775 от
11.08.2022г. на същия е възложено да изпълнява длъжността Председател на
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" считано от
11.08.2022г., от която дата е и оспорената заповед.
Актът е обективиран в предвидената от закона
писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл - съдържа правното основание за прекратяване на
служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобия от П. ранг на
държавна служба. Посочени са в съответствие с изискванията на изр. Второ фактическите
обстоятелства, които според органа обуславят обективната невъзможност за
изпълнение на служебните задължения от лицето, чието служебно правоотношение е
прекратено. В този смисъл не са допуснати от органа нарушения на административно-производствените
правила, които да са толкова съществени, щото да се явяват самостоятелно
основание за отмяната на заповедта.
Обжалваната заповед, обаче, е издадена при
съществено нарушение на материалния закон. Служебното правоотношение на
жалбоподателя е прекратено на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл., която норма предвижда органът по назначаването да
има право да прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е
налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения, извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 от същия закон – както е в
настоящия казус.
Посочено е като конкретно фактическо
основание за издаване на заповедта наличието на обективна невъзможност държавният служител да
изпълнява служебните си задължения, тъй като "на служителя липсват
инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му
задължения. Чрез действията си/бездействията си служителя възпрепятства
качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира
съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на
Агенцията. ".
Законосъобразното прекратяването на
служебното правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. е свързано с наличието на материалноправните
предпоставки за издаване на процесната заповед – обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява задълженията си за конкретната длъжност /извън
случаите по здравословни причини/, която невъзможност да е възникнала по време
на това му правоотношение и причините да са непреодолими и за двете страни по
него. В ЗДСл няма дефиниция на понятието "обективна невъзможност", но
в практиката си ВАС възприема, че за да е налице обективна невъзможност по
смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия:
да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност
служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и
причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в
правоотношението.
Изложените
в заповедта фактически обстоятелства не покриват признаците на фактическия
състав на обективна невъзможност по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл., а изложените мотиви обосновават неизпълнение на
задължения по длъжностна характеристика. Липсата на качества, липсата на
инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните
задължения и др. посочени в заповедта, не са факти и обстоятелства, стоящи
извън волята на служителя и обосноваващи обективна, безвиновна невъзможност за
изпълнение на задълженията. В този смисъл не биха могли да са основание за
прекратяване на служебното правоотношение по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. /напр. решение № 3516 от 4.04.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 11146/2022 г., V о и др./
В заповедта са
посочени само бланкетни твърдения за
липса на инициативност, комуникативност, ефективност и др. при изпълнение на
служебните задължения, като липсват каквито и да са конкретни факти и
обстоятелства, от които да се направи извод за наличие на необходимите
обективни предпоставки за приложение на посоченото основание са прекратяване на
служебното правоотношение. Органът по назначаването не е посочил като мотиви в
обжалваната заповед, че е налице обективна промяна, независеща от субективната
воля на страните и необходима за качествено изпълнение на служебните задължения,
не е ангажирал никакви доказателства по делото в тази насока. Нещо повече,
процесната заповед е издадена от Председателя на управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура" в първия му работен ден като такъв, без да е
имал каквито и да са впечатления от начина на изпълнение на служебните
задължения от страна на жалбоподателя – по делото липсват доказателства в
противния смисъл.
В изложените в
заповедта „причини за прекратяване на служебното правоотношение“, които би
следвало да са изискуемите от Закона фактически основания, не е посочено
конкретно кои задължения държавният
служител не може да изпълнява. Същевременно очевидно е от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят изцяло отговаря на въведените с длъжностната
характеристика изисквания за изпълнение на длъжността, заради което е и
назначен след проведен конкурс, а последвалите четири процедури по оценяване
изпълнението на вменените задължения същото е характеризирано като
„изключително“. Няма данни по делото да са въведени нови изисквания за
длъжността, които да не се покриват от жалбоподателя.
По какъв точно начин органът по назначението е установил наличието на обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., последвала назначаването на П. на длъжност „Началник на сектор „Правно-административно обслужване“ в отдел „Администрация и финанси“ в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" , за да издаде оспорената заповед, не се установи в настоящия процес. Фактическите основания са онези релевантни юридически факти, които пораждат упражненото с административния акт правомощие на съответния орган и предпоставят предмета на проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях съдът контролира правилно ли е приложен материалният закон от страна на административния орган, което в случая не може да бъде сторено по изложени по-горе съображения. Съгласно т. 2 от ТР 4/2004 г. на ВАС неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на акта. Съдебната практика приема, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ акта документ, към който той препраща и който се намира в административната преписка, но в случая такъв документ също липсва. Неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя.
Поради
това оспорената заповед като незаконосъобразна – издадена при липса на
материалноправните предпоставки по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл - следва да бъде
отменена.
В
тежест на административния орган следва да се възложат сторените от
жалбоподателя разноски в размер на 760лв, от които 750лв адвокатско
възнаграждение и 10 лв – платена държавна такса. Направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид че е съобразено с
изискванията на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07-2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените
съображения Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед №ЧР-СП-626 от 11.08.2022 г. на Председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на М.И.П., ЕГН********** сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 760лв.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/