№ 460
гр. П., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Т.И. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Д.Б. Иванова
като разгледа докладваното от Т.И. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20211720104218 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.
232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ***. срещу ***
с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 393.34 лева, от която 330.00 лева, представляваща неплатена главница
по разрешително № 8/2019 г. за периода от 01.09.2019 г. до 31.10.2019 г. включително,
сумата от 63.34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от
датата на забава на всяка вноска до 06.08.2021 г., както и законната лихва върху главницата
считано от предявяването на иска - 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е
взел становище по иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. Левтерова, която поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът „*** в съдебно заседание се представляват от управителя И.В.Н., който
не взема становище по иска.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
1
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание с правно основание
чл.79, ал.1, вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са допустими, поради което и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
Разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД предвижда, че наемателят е длъжен да плаща
наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
За да бъде уважен искът, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва
да установи възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника, породено от
сключен договор за наем; предаването на вещта, предмет на договора, в състояние, годно за
ползване; уговорената наемна цена; изискуемост на вземането – изтичане на срока за
плащане на задължението, уговорен в договора за наем.
Няма спор, а и видно от приетото разрешително за предоставяне под наем на терен за
лятна градинска площ № 8/2019 г., ищецът е предоставил под наем на ответника общински
имот – терен (ЛГП) от 55 кв.м., находящ се в гр. П., ***, пред кафе – *** – ***, за срок от 7
месеца, считано от 01.04.2019 г., а ответникът в качеството му на наемател, се е задължил да
заплаща ежемесечна такса – наемна цена в размер на 165.00 лева за ползването на лятната
градинска площ, която да стопанисва с грижата на добър стопанин. Съгласно
разрешителното ответникът е следвало да заплаща месечната наемна цена авансово, до края
на предходния месец.
Не се спори, че ответникът през процесния период 01.09.2019 г. до 31.10.2019 г. е
ползвал лятната градинска площ, която е под разрешителен режим, и попада под правилата
на чл.232 от ЗЗД. Разрешителното е с уговорени между страните срокове за ползването на
наетата градинска площ, като същевременно вмененява задължение да се плати наемна цена
за нейното ползване. Доколкото ответникът не оспорва наличие на валидно облигационно
правоотношение, то и следва извода, че е налице такова, и по между им е сключен договор
за наем, който по своята същност е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален
договор, при който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за
временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
С оглед изложеното, следва извода, че е налице твърдяното облигационно
правоотношение, реално ползване от страна на ответното дружество на наетата вещ и
неплащане на уговорената в договора наемна цена. Предвид на това, съдът намира, че
исковете с правно основание чл.232, ал.2, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД са основателни по
основание.
Относно размера на иска, от приетото разрешително се установява, че страните са
уговорили месечна наемна цена от 165.00 лева, която за процесния период от 01.09.2019 г.
до 31.10.2019 г., е на стойност от 330.00 лева. Ответникът не твърди да е извършвал
плащане на процесната сума, а и по делото не се събраха доказателства, от които да може да
се установи, че тази сума е платена от ***, авансово до края на предходния месец, поради
2
което и тази сума се явява дължима, а претенцията за нейното заплащане основателна,
поради което и искът в тази му част, като основателен и доказан, следва да бъде уважен.
Относно предявеният иск за лихва:
Така установеното вземане е безспорно изискуемо, доколкото в договора за наем
страните са уговорили момент за плащане на всяка една наемна вноска – авансово до края на
предходния месец, и същите не са били платени от наемателя в срок.
При уговорен падеж, наемателят изпада в забава от момента на неплащане и не е
необходимо да бъде поканен за това. В този смисъл, се явява основателна претенцията за
заплащане на законна лихва представляваща обезщетение за забава върху главницата,
считано от датата на забава на всяка вноска до 06.08.2021 г. в размер на 63.34 лева.
Върху неплатената наемна цена се дължи и заплащане на законна лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 06.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на разноски, за което е представил и списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
В хода на делото, ищецът е бил представляван от юрисконсулт. На основание чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната
помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния материален интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което следва да бъде възложено
върху ответника с оглед изхода на делото. Върху ответника следва да бъде възложена и
заплатената от ищеца държавна такса в размер на 50.00 лева.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на
***., с ЕИК ***, с адрес: гр. П., пл. *** сумата от 393.34 лева, от които: сумата в размер на
330.00 лева, представляваща главница за неплатена наемна цена по разрешително за
предоставяне под наем на терен за лятна градинска площ № 8/2019 г. за периода от
01.09.2019 г. до 31.10.2019 г. включително, сумата от 63.34 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.09.2019 г. до 06.08.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 06.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на
***., с ЕИК ***, с адрес: гр. П., пл. *** сумата от 150.00 лева, представляваща разноски по
делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4