РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Нова Загора, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220100887 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.99 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г. от САК против Г.С.В. с ЕГН ********** и
адрес: ***** за установяване на вземане в размер на 86.78 лв., представляваща потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между Г.С.В. и „БТК“ ЕАД.
В исковата си молба ищецът, твърди че въз основа на подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Г.С.В. с
ЕГН ********** било образувано ч.гр.д.№ 924/2021 г., по описа на PC - Чирпан.
Ищецът заявява, че в законоустановения срок и на основание чл.415 във вр. с чл.422
от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на
ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Подчертава се, че за ищцовото дружество не представлявало интерес признаването за
установено по отношение на ответника, че дължи вземане мораторна лихва в размер на
21.16 лв., с оглед на което се отказва от посочената претенция за мораторна лихва за забава
по ч.гр.д.№ 924/2021 г. по описа на Районен съд - Чирпан.
Разяснява се, че вземането в размер на 86.78 лв. „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********
придобило на дата 10.03.2020 г., съгласно Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г.,
сключен със „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК ********* /законен правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД
с ЕИК *********/, което дружество от своя страна придобило вземането от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК ********* на дата 24.02.2020 г., съгласно
Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г. Мобилният оператор с
търговска марка „БТК” ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
1
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага.
В исковата молба се твърди, че „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* е встъпил в правата
си на кредитор, въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство бил ищец по установителния
иск. Ищецът-кредитор бил придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други.
Пояснява се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № 17174256001.
Визира се чл.29 от Общите условия на мобилния оператор, съгласно който „29.(изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.
Твърди се също, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД с ЕИК ********* и Г.С.В. с ЕГН ********** бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17174256001 от дата 27.12.2018 г., с който
била уговорена за ползване ТВ услуга при условията на тарифен план VIVACOM TV M с
месечна абонаментна такса 17.99 лева /с ДДС/ и срок на договора 24 месеца - до дата
27.12.2020 г.
На дата 08.01.2019 г. било сключено Допълнително споразумение с което е уговорена
за ползване ТВ услуга при условията на тарифен план VIVACOM TV 2L с месечна
абонаментна такса 24.99 лева /с ДДС/ и срокна споразумението 24 месеца - до дата
08.01.2021 г.
Последно на дата 30.01.2019 г. било сключено Допълнително споразумение с което е
удължен срокът на догоора с 24 месеца - до дата 30.01.2021 г.
Въз основа на сключен договор за предоставянето на електронни съобщителни
услуги с индивидуален клиентски номер 17174256001 между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК *********, били издадени фактури №
********** от 08.04.2019 г., ********** от 08.05.2019 г., ********** от 08.06.2019 г., за
периода от 08.03.2019 г. до 07.06.2019 г.., от които:
- фактура № **********/08.04.2019 г. с начислена за отчетен период 08.03.2019 -
07.05.2019 г. за сума в размер на 28.92 лв. /с ДДС/, от които:
- за месечен абонамент VIVACOM TV 2L и приложимите към nего отстъпки - 20.82 лева
- HBO пакет - 6.58 лева
- 50% отстъпкa HBO пакет - /-3.29 лева/
- ДДС ставка 20% - 4.82 лева
2
- Баланс от предходни периоди - /-0.01 лв./
Дължимата сума била платима в срок 25.04.2019 г. Към фактурата било приложено
извлечение.
- фактура № **********/08.05.2019 г. с начислена за отчетен период 08.05.2019 -
07.06.2019 г. за сума в размер на 28.93 лв. /с ДДС/, от които:
- за месечен абонамент VIVACOM TV 2L и приложимите към nего отстъпки - 20.82 лева
- HBO пакет - 6.58 лева
- 50% отстъпкa HBO пакет - /-3.29 лева/
- ДДС ставка 20% - 4.82 лева
Дължимата сума била платима в срок 25.05.2019 г. Към фактурата било приложено
извлечение.
- фактура № **********/08.06.2019 г. с начислена за отчетен период 08.06.2019 -
07.07.2019 г. за сума в размер на 28.93 лв. /с ДДС/, от които:
- за месечен абонамент VIVACOM TV 2L и приложимите към nего отстъпки - 20.82 лева
- HBO пакет - 6.58 лева
- 50% отстъпкa HBO пакет - /-3.29 лева/
- ДДС ставка 20% - 4.82 лева
Дължимата сума била платима в срок 25.06.2019 г. Към фактурата било приложено
извлечение.
В исковата молба се твърди, че абонатът бил потребил и не заплатил услуги,
фактурирани за три последователни отчетни месеца 04/2019, 05/2019 и 06/2019 г. на
стойност 86.78 лв. и към всяка от фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана
справка от потреблението на абоната.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.43, т.1. Абонатът
има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/
да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да
било задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, БТК имала право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по
клиентски номер № 17174256001 крайна фактура № ********** от 08.07.2019 г.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 21.06.2019 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика на
мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена била мораторна лихва за
3
забава и бил посочен периодът й /иск по чл.86 от ЗЗД/ и действителният активно
легитимиран в процеса бил кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория
договор/заявител по чл.410 от ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не била основание за плащане, но
длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга,
респ. получил предоставената лизингова вещ, които не заплатил в указания срок, респ.
същият бил в неизпълнение на договора си.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се съгласил и приел Общите
Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл.45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на
дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия.
Според чл.43.1. „43.Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги; “. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да било
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
В исковата молба се твърди, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е
извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Излага се още, че съгласно чл.25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1.
еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за
месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през
предходния месец (или периоди).”.
Съгласно чл.35 Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,
изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или
в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок.“.
Сочи се още, че съгласно чл.28 от Общите условия „За месеца на първоначално
свързване към Мрежата, както и за месеца на закриване на телефонния пост, абонатът
дължи заплащане на месечен абонамент пропорционално на дните, в които телефонният
4
пост е бил активен. Абонатът ползва включените в абонаментния план минути
пропорционално на заплатената част от месечния абонамент.“
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно
и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни
от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която
не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.“.
В исковата молба се твърди, че в конкретният случай ответницата Г.С.В. с ЕГН
********** била подписала договор за далекосъобщителна услуга, потребявала избраните
услуги, но не изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение изпаднала в забава. Издадена й била фактура и не я била заплатила
в срок. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД,
за което ответницата следвало да понесе отговорността си.
В исковата си молба от правна страна изразява следното становище:
И двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и били
породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между
цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях.
Отделно от това и двата договора за цесия били рамкови договори, с оглед на това, че
предвиждали клаузи относно бъдещи сделки. В българското законодателство рамковият
договор имал за свое нормативно основание чл.9, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, който допускал сключването на неуредени в закона видове договори.
Функцията на рамковия договор била да бъдат предвидени клаузи, които могат да бъдат
използвани за определен набор от бъдещи сделки - да ангажира страните с договорените в
него условия на тези сделки по начин, че никоя от страните да не може сама да предотврати
инкорпорирането на тези условия в съдържанието на последваща сделка, щом такава бъде
сключена. Рамковият договор задължавал страните с договорените в него условия всеки път,
когато те решат да сключат последващ договор от определен вид. С рамковия договор
страните имали за цел да направят договорените в него условия на бъдещите сделки
неоттегляеми още преди сключването на тези сделки и преди влизането в сила на тези
условия. С рамковия договор страните постигали съгласие относно съдържанието или част
от съдържанието на бъдещите договори. Те си оставяли свобода на преценката относно това
дали и кога точно да сключат конкретни договори. Практиката показвала, че най-често, в
рамковия договор не се уговарят всички условия на бъдещите сделки, а някои от тях се
оставяли за доуточняване при всеки конкретен случай.
В исковата молба се излага още, че В изпълнение на т.1.1.1. от договор за цесия от
дата 16.10.2018 г., вземането спрямо длъжника Г.С.В. с ЕГН **********, е прехвърлено на
дата 24.02.2020 г. от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* на
„С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК: ********* /законен правоприемник на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК
*********/, съгласно Уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г.
С Анекс към Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., на дата 10.03.2020 г. „С.Г.Груп“
ЕАД, с ЕИК: ********* прехвърлило придобитото от „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ********* вземане, спрямо същия длъжник, на „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК
*********.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два
5
договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за
цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на са конкретизирани. Не случайно
страните били избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД,
била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника,
с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. ”
В представеното по делото Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от дата
16.10.2018 г. от БТК ЕАД, също било описано, че неразделна част от него е Приложение 1 в
електронна форма във вида, уговорен в т.1.7. от Договора за цесия от дата 16.10.2018 г.,
съдържащо пълната информация за вземанията, предмет на прехвърлянето.
В чл.5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът бил декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД,
а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на посоченото, с настоящата искова молба представя и моли, да се приеме
извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на Анекс от дата
10.03.2020 г. към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., сключен със „С.Г.Груп“ ЕАД, с
ЕИК: ********* /законен правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********/, което
дружество от своя страна е придобило вземането от „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ********* на дата 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т. 1.1.1 от
договор за цесия от дата 16.10.2018 г., „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК ********* е единствен титуляр и
разпоредител на вземането спрямо длъжника Г.С.В. с ЕГН **********.
Приложение № 1 представлявало списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания
на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото
вземане било индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл.2, ал.2, т.3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се
6
задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането било включено в предмета на
договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябвало да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии се посочва следното:
„ЮБЦ“ ЕООД било встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, придобило права върху
цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, договорни неустойки, ако има
такива и други.
Прехвърлянето на вземане било договор, с който кредиторът на едно вземане го
прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не бил страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминавало от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засягала интересите
освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налагало
извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл.99, ал.3 и
ал.4 от ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента - чл.99,
ал.3 от ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението имало
значение с оглед на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на
цедента и на цесионера. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информирал, че
вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто прехвърлил вземането си. Това означавало,
че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка. Законът не бил
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следвало да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба. Отделно от това следвало да се посочи, че въпросът кога длъжника е
уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразявало върху валидността и
действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не се твърдяло
този договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то следвало да се
приеме, че процесният договор за цесия е валиден и е произвел действие, че посочените в
съответните приложения към договора за цесия вземания били валидно прехвърлени в
патримониума на ЮБЦ ЕООД още на датата посочена в договора за цесия като дата на
влизане в сила на прехвърлянето.
Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение, ако след
прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради незнание, на
предишния си кредитор, а в случая той не бил извършвал други плащания, които да не били
съобразени от ищеца по делото. Длъжникът можел да възрази за липса на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече бил изпълнил на стария
кредитор преди момента на уведомлението. Въпреки това към исковата молба било
7
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп“
ЕАД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
На следващо място ищецът отбелязва, че била налице константна практика на ВКС
относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Според нея
уведомяването за извършената цесия можело да се прави от новия кредитор, който обаче
следвало да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване можело да стане и с
връчването на исковата молба за отговор, към която ИМ било приложено уведомлението по
чл.99 от ЗЗД. В конкретния случай било приложено към исковата молба уведомлението по
чл.99, ал.3 от ЗЗД, съгласно уговореното от страните в Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/. Постановени били множество съдебни актове, в мотивите
на които била възприета описаната теза.
В конкретния случай, длъжникът-ответник Г.С.В. с ЕГН ********** не била
изпълнила задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, към
кредитора, както и към момента на подаването на иска, което обуславяло правния интерес
на кредитора - ищеца в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК.
В случай, че ответницата не била подала отговор на исковата молба и не се яви в
първото по делото заседание, ищецът моли съда да постанови неприсъствено решение по
смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да признае за установено вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и
да присъди на ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски
хонорар и заплатена държавна такса.
С оглед на изложеното в исковата молба и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от
ГПК, ищецът моли съда, да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата Г.С.В. с ЕГН **********, че към нея съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, в размер на 86.78 лв., представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължими по повод на валидно действал договор с
клиентски номер 17174256001, сключен между ответницата и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което били издадени фактури №
********** от 08.04.2019 г., ********** от 08.05.2019 г., ********** от 08.06.2019 г., за
периода от 08.03.2019 г. до 07.06.2019 г.
Моли съда да бъде осъден ответника, да заплати направените от ищеца разноски,
както в заповедното производство, така и в настоящото.
Ищецът прави доказателствено искане съда да приложи образувано по реда на чл.410
от ГПК ч.гр.д.№ 924/2021 г. по описа на Районен съд - Чирпан, срещу длъжника-ответник,
като вземе предвид представените по делото договор и фактури - доказателство по делото и
с оглед установяване спазването на срока по чл.415 от ГПК и представения в същото лист за
начислени мораторни лихви за забава.
Прави следното особено искане:
Моли, посочените по-долу суми да бъдат приети като списък по чл.80 от ГПК за
исковото дело:
- Държавна такса в размер на 25.00 лв.
- Адв.възнаграждение в размер на 180.00 лв.
Моли, посочените по-долу суми да бъдат приети като списък по чл.80 от ГПК за
заповедното дело:
- Държавна такса в размер на 25.00 лв.
8
- Адв.възнаграждение в размер на 180.00 лв.
С исковата си молба ищецът представя писмени доказателства по опис.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата не е представила писмен
отговор на исковата молба и не е изразила становище.
На последното по делото открито съдебно заседание по делото страните, редовно
призовани – не се явяват.
По делото е депозирана молба от адв.В.Г. от САК, в качеството й на пълномощник на
„Угренова Естейт“ ЕООД с ЕИК ********* с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД -
ищец, с която заявява че не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа
изцяло изложеното в исковата молба срещу ответницата Г.С.В. с ЕГН **********. В случай
че ответникът не се яви в първото по делото заседание, моли съда да постанови по смисъла
на чл.238 и чл.239 от ГПК неприсъствено решение, с което да признае за установено
вземането по заповед за изпълнение. В случай, че е направено признание на исковите
претенции, прави искане по смисъла на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при
признание на иска. По проекта за доклад заявява, че с изтичането на срока за депозиране на
отговор на исковата молба за ответника се преклудират сроковете за редица процесуални
действия: ответникът не е представил отговор на исковата молба в предоставения му
съгласно чл.131 от ГПК едномесечен срок, като счита че от този пропуск на ответника се
следват последиците посочени в чл.133 от ГПК, като за същия била преклудирана
възможността да оспори представените с исковата молба писмени доказателства. Моли съда
да приеме по делото като неоспорени такива, представените от ищцовото дружество с
исковата молба писмени доказателства.
Ответникът не изразява становище по иска,не се явява в с.з.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
като писмени доказателства: договор за правна защита и съдействие, пълномощно, договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., пълномощно, договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., уведомление за цесия, извлечение от приложение № 1 към
анекс от дата 01.10.2019 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., договори за мобилни
услуги, заверени копия на фактури, платежно нареждане, общи условия на договор между
„БТК“ АД и абонатите на услуги, както и ч.гр.д.№ 924/2021 г. по описа на РС - Чирпан.
Видно от приетите доказателства по делото, а именно от Договор №
11717425627122018-45826208 от дата 27.12.2018 г., ответницата в настоящото производство
Г.С.В. с ЕГН ********** е била абонат с клиентски № 17174256001 на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с търговското наименование Виваком, относно
далекосъобщителна услуга VIVACOM TV М, с месечна абонаментна такса в размер на 17.99
лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, с допълнително споразумение към този договор на
08.01.2019 г. е подновила договора си за нов срок от 24 месеца, считано от датата на
подписване на същото, относно далекосъобщителна услуга VIVACOM TV 2L, с месечна
абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с ДДС, а с допълнително споразумение към този
договор на 30.01.2019 г. е подновила договора си за нов срок от 24 месеца, считано от датата
на подписване на същото, относно далекосъобщителна услуга VIVACOM TV 2L, с месечна
абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с ДДС и допълнителен пакет HBO с месечна
абонаментна такса в размер на 7.90 лв. с ДДС.
9
Представени са по делото и Общите условия на договора между мобилния оператор и
абонатите на услугите му, с който Г.С.В. се е съгласила, подписвайки процесния договор и
допълнителни споразумения към него.
Съгласно разпоредбите на посочените Общи условия и по-точно чл.29 - периодът за
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата.
Чл.43, т.1 задължава абоната да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги, а при неспазването му операторът имал право да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя, да ограничи предоставянето на услуги и да откаже
сключване на нов договор с него.
В чл.35 е разяснено също, че неполучаването на сметките за дължими суми, не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.
Видно от приложените фактури по делото ответницата Г.С.В. е подписала договор за
далекосъобщителна услуга, същата й е предоставена от мобилния оператор, докато ответницата не е изпълнила
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, за което й били издавани фактури, незаплатени от
нея в срок, като с това си поведение е изпаднала в забава.
Ищцовото дружество е предявило претенцията си на основание договор за цесия, встъпвайки в правата
на кредитора. Цедентът се намира в договорни отношения с ответника, във връзка с горепосочения договор за
предоставяне на услуги от 04.03.2019 г. В тази връзка те са посочени в приложените по делото копия на фактури
за съответните периоди.
Видно от приложените доказателства ищецът е предприел действия за събиране на дължимата сума,
описана по-горе, подавайки заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, като исканата заповед е издадена в заповедното производство.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1и
чл.99 от ЗЗД.
Съдът прие представените с исковата молба доказателства.
От постъпилата по делото молба-становище от адв.В.Г. от САК, в качеството й на
адвокатски пълномощник на „Угренова Естейт“ ЕООД с ЕИК ********* с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД - ищец по гр.д.№ 887/2022 г. по описа на РС - Нова Загора се
установява, че по силата на Уведомление към Договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД
е прехвърлител, а „С.Г.Груп“ ООД е собственик на вземането спрямо ответника Г.С.В.,
което впоследствие е включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между
„С.Г.Груп“ ООД и „Угренова Естейт“ ЕООД с ЕИК *********, посредством Анекс от
10.03.2020 г.
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени
суми в размер на 86.78 лв., представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода от 08.03.2019 г. до 07.06.2019 г., дължими по повод на валидно действал
договор с клиентски номер 17174256001, сключен между Г.С.В. с ЕГН ********** и
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени на 16.10.2018 г. с Договор за цесия № ********** на „С.Г.Груп“ ООД, а
10
последното дружество ги е прехвърлило на ищеца в настоящото производство „ЮБЦ“
ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
С молба-становище се моли съда да постанови решение с което да признае за
установено по отношение на ответника Г.С.В., че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца „Угренова Естейт“ ЕООД в размер на 86.78 лв., представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и
„БТК“ ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК. Претендира и ответника да заплати на ищеца направените разноски по
делото, както и да присъди в полза на „Угренова Естейт“ ЕООД 180.00 лева -
адв.възнаграждение. Моли съда да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 924/2021 г. по описа на РС - Чирпан.
Съдът намира иска за процесуално допустим - предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че сключил с третото лице-цедент
договор за цесия, встъпвайки в правата му на кредитор. Третото лице - мобилен оператор сключил през 2019 г.
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с ответника, които последния не му заплатил в срок.
Впоследстие вземанията към ответника са цедирани отново. Това принудило ищецът да подаде заявление по
чл.410 от ГПК, а в образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение № 398 от 29.11.2021
г., поради което и съгласно дадените му указания, ищецът в едномесечен срок е завел дело за установяване на
вземането си.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са сключени договори между ответника и
третото лице за предоставяне на мобилни услуги, както и договори за цесия и анекс към втория от тях във връзка
със спорното вземане.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, че страните са се намирали в договорни
отношения и че ответницата Г.С.В. дължи определената сума и размера на задължението,
както и доказването на изпълнението на договора.
В тежест на ответника бе да докаже дали е налице частично или пълно изпълнение на
договорните задължения по договора за кредит, сключен с дружеството кредитор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но с нарочно
депозирана по делото молба, чрез процесуалния си представител – адв.В.Г. от САК изразява
становище да се извършат съдопроизводствените действия в тяхно отсъствие, като заявява
че поддържат исковата молба и прави искане ако са налице предпоставките на чл.238, ал.1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, съдът да постанови неприсъствено
решение.
Ответницата Г.С.В. - редовно призована, не е депозирала отговор на исковата молба,
не е изразила становище и не се е явила в открито съдебно заседание.
Съдът като взе предвид представените по делото писмени доказателства и предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира,
че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата
молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направил искане за
11
разглеждането му в негово отсъствие, като същият е уведомен лично неколкократно за
последиците от неспазване на тези срокове за отговор и за неявяване в съдебно заседание.
Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 от ГПК на страните са указани
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в
съдебно заседание.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, съдът може да направи обоснован извод, че предявеният иск се
явява вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен в неговата цялост.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 205.00 лв. общо, от
които 25.00 лв. държавна такса, 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост
от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 315/2011 г., I
Т.О., ТК/. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи
на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер общо на 205.00 лева,
от които 25.00 лева държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц. ПРОТИВ Г.С.В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес: ****, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 924/2021 г. по описа на Районен съд – Чирпан, В РАЗМЕР на
86.78 лв. /осемдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща
потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.03.2019 г. до
07.06.2019 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер
17174256001, сключен между Г.С.В. с ЕГН ********** и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД.
ОСЪЖДА Г.С.В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ****, ДА
ЗАПЛАТИ на „Угренова Естейт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от
Ю.Б.Ц., направените по делото разноски в размер на 205.00 лв. /двеста и пет лева/.
12
ОСЪЖДА Г.С.В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ****, ДА
ЗАПЛАТИ на „Угренова Естейт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от
Ю.Б.Ц., направените разноски по ч.гр.д.№ 924/2021 г. по описа на Районен съд – Чирпан, в
размер на 205.00 лв. /двеста и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
13