Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 19
юни 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 04.06.2020 г. в състав:
Районен съдия: И.
И.
при
участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 5162 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството представлява спорна съдебна администрация на
гражданскоправни отношения и се движи по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на З.С.И. с ЕГН ********** ***
и П.С.И. с ЕГН ********** *** срещу О.Л.И. с ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че двете ищци са съсобственици при
равни права, по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 67, т. IV, рег. № 5410, дело № 326 от 2002 г. на нотариус В.В. с
рег. № *** в Нотариалната камара, на 1/2 идеална част от недвижим имот с
идентификатор 12259.1018.153 по кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със
заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с адрес гр. Враца, ул. „Мито Бояджиев“ № 3, с
площ от 351 кв.м., в който са построени: двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 12259.1018.153.1 със застроена площ 96 кв.м., едноетажна сграда с
идентификатор 12259.1018.153.2 със застроена площ 27 кв.м. и с предназначение
хангар, депо, гараж и едноетажна сграда с идентификатор 12259.1018.153.3 със
застроена площ 30 кв.м. и с предназначение хангар, депо, гараж, ведно с целия втори
етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, два броя зимнични
помещения вляво на коридора, мазе срещу тях с тоалетна, три броя тавански
помещения и тоалетна в южната част на тавана, 1/2 идеална част от общите части на сградата и
масивен гараж с идентификатор 12259.1018.153.2, а ответникът е изключителен
собственик на 1/2 идеална част от същия имот, ведно с целия първи етаж от
двуетажната жилищна сграда, 1/2 идеална
част от общите части на сградата и масивен гараж с идентификатор 12259.1018.153.3.
Поддържа се, че между страните липсва съгласие за служене с общата вещ.
Искането на ищцата към съда е да разпредели между страните ползването на горепосочения техен съсобствен
поземлен имот, като не се вземат предвид построените в имота самостоятелни
обекти.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът О.Л.И. е подал писмен
отговор, с който не оспорва, че е собственик на първия етаж от двуетажната
жилищна сграда, 1/2 идеална част от поземления имот и гаража с идентификатор
12259.1018.153.3, както и че липсва общо съгласие на страните за служене с
общата вещ.
Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Не се спори между страните и се установява от представените
нотариален акт за покупко-продажба № 67, т. IV,
рег. № 5410, дело № 326/2020 г. на нотариус В.В. с рег. №** в Нотариалната
камара и скица на имота, че ищците, от една страна, и ответника, от друга
страна, са съсобственици при равни права на имот с идентификатор 12259.1018.153
по кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със заповед № РД-18-43 от
16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, с адрес гр. Враца, ул. „Мито Бояджиев“ № 3, с площ от 351 кв.м., в
който са построени: двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12259.1018.153.1
със застроена площ 96 кв.м., едноетажна сграда с идентификатор 12259.1018.153.2
със застроена площ 27 кв.м. и с предназначение хангар, депо, гараж и едноетажна
сграда с идентификатор 12259.1018.153.3 със застроена площ 30 кв.м. и с
предназначение хангар, депо, гараж.
В горепосочения нотариалния акт, в скицата на имота и в
данъчната оценка на л. 20 от делото е отразено, че двете ищци са изключителни
собственици на целия втори етаж от построената в имота двуетажна жилищна
сграда, два броя зимнични помещения вляво на коридора, мазе срещу тях с
тоалетна, три броя тавански помещения и тоалетна в южната част на тавана,
1/2 идеална част от общите части на
сградата и масивен гараж с идентификатор 12259.1018.153.2, а ответникът е
изключителен собственик на първия етаж от построената в имота жилищна сграда и
едноетажна сграда с идентификатор 12259.1018.153.3 със застроена площ 30 кв.м.
и с предназначение хангар, депо, гараж.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която е предложило два варианта за разпределение на
незастроената част от поземления имот, като първият вариант-приложение № 1 се
предпочита както от ищците, така и от ответника.
От правна страна.
Съдът намира за допустим предявения иск с правно основание
чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот, тъй
като в случая е налице т. нар. „хоризонтална етажна собственост“, при която дворното
място е застроено със сгради, представляващи индивидуална собственост на някоя
от страните по делото и е своеобразна принадлежност на сградите, включително
съсобствената двуетажна жилищна сграда, а правата на страните в съсобственото
дворно място са равни.
Разпределянето на ползването е дейност на съда, с която той
администрира отношенията на съсобствениците по определяне на начин на
използване на съсобствения имот, когато те не могат доброволно да постигнат
споразумение за това. Решението на съда представлява акт на съдебна
администрация на гражданскоправни отношения, който замества съгласието на
страните по делото. При разпределянето на ползването по чл. 32, ал. 2 от ЗС
съдът следва да прецени налице ли е съсобственост, възможно ли е да се формира
решение на мнозинството за ползване на имота, както и да съобрази правата на
съсобствениците в съсобствеността. В случая съдът замества решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от собствеността, за
разпределение на ползването на имота.
На първо място следва да се вземе предвид обстоятелството,
че ползването на дворното място следва да се осъществява от страните така, че
да не си пречат един на друг при упражняване на правата си или тези пречки да
бъдат възможно най-малки. Разпределението на ползването на дворното място няма
за своя пряка, непосредствена и единствена цел осигуряването на самостоятелно
ползване на определени части от имота от всяка от страните. Целта на това
производство е както да се осигури възможност на съсобствениците да ползват
самото дворно място съобразно правата си, така и да им се осигури възможност за
достъп до собствените им сгради, построени в имота. Съдът е длъжен да
администрира отношенията между съсобствениците, като се съобрази с правата им
върху общата вещ и действителното фактическо състояние, в което се намира вещта.
При обсъждане на всеки от вариантите, предложени със
заключението на съдебно-техническата експертиза съдът съобрази следното:
Вариантът по приложение № 1 от експертизата предвижда дял I да ползва единно пространството пред и около гараж с
идентификатор 12259.1018.153.2 с обща площ 31,44 кв.м., а дял II да ползва пространството пред гараж с идентификатор
12259.1018.153.3 и друго пространство, с обща площ 31,41 кв.м., като е налице
прекъсване между пространствата на дял II,
но е налице достъп до тях откъм общите части.
Вариантът по приложение № 2 от експертизата предвижда дял I да ползва единно пространството отстрани на гараж с
идентификатор 12259.1018.153.2 с обща площ 15,30 кв.м., а дял II да ползва също единно пространство, но отдалечено от гараж с
идентификатор 12259.1018.153.3, с обща площ 15,30 кв.м.
И двете страни предпочитат първия вариант на експертизата.
Съдът намира, че разпределението на ползването следва да
стане по начина, предложен във варианта по приложение № 1 от експертизата. Този
вариант на разпределение съответства на притежаваните от страните идеални части
от дворното място, като в най-голяма степен е съобразен с реално ползваните от
страните сгради-индивидуална собственост в дворното място (двата гаража),
разпределя по-голяма част от дворното място в дял на някоя от страните и е
предпочитан от двете страни по делото.
На ищците следва да бъде предоставен дял I с площ 31,44 кв.м., заключена между цифрите 2-3-6-7-8-9-2,
а на ответника следва да бъде предоставен дял II с
площ 31,41 кв.м., както следва: ограничена от цифрите 3-4-5-6-3 и цифрите 1-2-9-10-1.
За общо ползване остава площта, която не е застроена със сгради и не е
предоставена на ползване на никоя от страните.
По разноските:
С определение № 389 от 08.10.2010 г. по ч. гр. дело № 293/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е прието, че в производство
по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а заплатените от страните възнаграждения
за адвокат следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на
производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, представляващо спорна
съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат
съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта.
Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното
производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение
така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. В този смисъл е и решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. дело № 444/2012 г. на Върховния касационен съд, II
г.о.
С оглед гореизложеното, разноските за адвокатско
възнаграждение не следва да бъдат присъждани на страните. Останалите разноски,
направени от ищците в производството в размер на 450,00 лв. (за държавна такса
и вещо лице) следва да се разпределят между страните поравно, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата 225,00 лв.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ползването на поземлен имот с идентификатор 12259.1018.153 по
кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със заповед № РД-18-43 от 16.09.2005
г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
с адрес гр. *********** с площ от ***** кв.м.,
в който са построени: двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12259.1018.153.1
със застроена площ 96 кв.м., едноетажна сграда с идентификатор 12259.1018.153.2
със застроена площ 27 кв.м. и с предназначение хангар, депо, гараж и едноетажна
сграда с идентификатор 12259.1018.153.3 със застроена площ 30 кв.м. и с
предназначение хангар, депо, гараж, по следния начин: на З.С.И.
с ЕГН ********** *** и П.С.И. с ЕГН ********** *** ОПРЕДЕЛЯ за ползване дял I съгласно приложение № 1 от
заключението на съдебно-техническата експертиза с вх. № 6906/27.05.2020 г. на
Врачански районен съд с площ 31,44 кв.м., заключена между цифрите 2-3-6-7-8-9-2; на О.Л.И. с ЕГН ********** *** ОПРЕДЕЛЯ за
ползване дял II съгласно приложение № 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза
с вх. № 6906/27.05.2020 г. на Врачански районен съд с площ 31,41 кв.м., както следва: ограничена от цифрите 3-4-5-6-3 и ограничена от цифрите 1-2-9-10-1; за общо
ползване ОПРЕДЕЛЯ площта от имота, която не е застроена със сгради и не е предоставена на
ползване на никоя от страните съгласно приложение № 1 от заключението на
съдебно-техническата експертиза с вх. № 6906/27.05.2020 г. на Врачански районен
съд.
Скица-проект, представляваща приложение № 1 от
заключението на съдебно-техническата експертиза с вх. № 6906/27.05.2020 г. на
Врачански районен съд, подписана от съдията, да се счита за неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА О.Л.И.
с ЕГН ********** *** да заплати на З.С.И. с
ЕГН ********** *** и П.С.И. с ЕГН ********** *** сумата 225,00
лева – разноски по гр. дело № 5162/2019 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: