Р Е Ш Е Н И Е №322
28.01.2020г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на четвърти
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16052 по
описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск правна
квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищец С.И.М. с ЕГН ********** с адрес: *** иска да се
признае за установено по отношение на ответниците В.Б.С. с ЕГН ********** с
адрес: ***, Д.П.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** и Алберия ЕООД с ЕИК *********
с *** Д.Д.и седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Петър Стоев № 26,
ет.7, ап.19, че последните не притежават 2/21 ид.части от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор № **с площ от 4 925 кв.м.,
находящ се в местност „**“, **, с номер по предходен план ** по действащата КК
и КР за с. Дедово.
Ищцата твърди, че наследодателят й А.М.М., е починал през ***
като негови законни наследници към открИ.е на наследството му са съпругата му П.
М. и трите му деца -
синовете му И. и К. М. и дъщеря му Й. СЛ..
Посочено е че законните им квоти,
определени в съответствие с разпоредбите на чл.38 и чл.21, ал.3 от отменения Закон
за наследството от 1898г., са 1/7 идеална част за дъщерята (половин дял) и по 2/7 идеални части за
останалите наследници.
С Решение № *** от ***. на Поземлена комисия с. П., област ***, на
наследниците на А.М.М. е възстановено правото на собственост върху залесена нива с площ 4,925 дка, осма категория,
намираща се в местност ** и съставляваща имот № ** по картата на землището на ****
По действащата кадастрална карта
реституираният имот представлява поземлен имот с идентификатор ***
Ищцата твърди, че към момента на постановяване на
решението преките наследници са починали поради което и наследяването се
извършва по колена както следва: по 8/21
ид.части
(2/7 + 1/3
от 2/7) за наследниците на
двамата синове И. и . М. и по 5/21 (1/7 + 1/3 от 2/7) за наследниците на
дъщерята Й. СЛ. - двете й деца Р. С. и В.С..
Ищцата твърди, че с нотариален
акт *** Р.С. и В.С. даряват на ответното дружество Алберия ЕООД
общо
1/24 идеална
част от гореописания имот, а впоследствие с нотариален акт № **** те му продават още 7/24 идеални части от същия имот. Така
общо те прехвърлят на ответното дружество 1/3 идеална част от имота.
Според ищцата обаче по наследство
Р. С. и В.С. притежават
общо
5/21 идеални
части или те общо са прехвърлили 2/21 ид.части над притежаваните от тях ид.части от имота /1/3
– 5/21/.
Посочено е още, че след
извършването на дарението от 1/24 ид.част Р. и В. С. остават собственици на 33/168 ид.части като разликата между
действително притежаваните и впоследствие продадените ид.части е 2/21 ид.части
(7/24 – 33/168) при което и ответник „Алберия“
ООД не е придобил тези 2/21 ид.части защото праводателите му не са били
собственици.
Ето и защо се иска да се отрече, че ответниците В.С. и
Д.Г. / като наследник на Р. С. починал на ***./ не са прехвърлили 2/21 ид.части
от процесния имот, тъй като не са ги притежавали, а ответник „Алберия“ ЕООД не
е придобил тези ид.части..
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответниик В.Б.С. чрез адв. Н.В. оспорва предявения
иск. Заявява се възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като В.С.
заедно с покойни си брат Р. С. приживе е дарил и продал всички притежавани от
тях ид.части в полза на дружеството „Алберия“ ООД. Заявява, че притежаваните от
тях права са 8/24 ид.части, тъй като приложим е не Закона за наследството от
1890г. който определя различни по големина наследствени части за низходящите
наследници от женски пол, а приложими са правилата за наследяване уредени в чл.
9а, 90а и чл.91а ЗН. Ето защо се иска отхвърлянето на предявения иск. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Д.П.Г. /дъщеря на покойния Р. С./ чрез особен
представител назначен по реда на чл. 47 ГПК – адв. Д.Г. също оспорва предявения
иск. Заявява, че нейния наследодател Р. С. се е разпоредил приживе с
притежаваните от него ид.части от правото на собственост върху процесния имот и
не притежава пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения иск.
Освен това искът е недопустим с оглед на обстоятелството, че не се оспорват
притежаваните от ищцата 16/63 ид.части от правото на собственост.
Ответник „Алберия“ ЕООД с *** Д.Д.не оспорват, че
ищцата е собственик 16/63 ид.части от процесния имот и че праводателите им
ответник В.С. и Р. С. не са притежавали 2/21 ид.части от имота поради което и
не са могли да им го прехвърлят. Заявяват, че признават
предявения
иск по смисъла на чл. 237 ГПК, но поддържат, че не са станали повод за
завеждането на делото, тъй като извънсъдебно са признали правата на ищцата и са
търсили начини за уреждане прекратяването на съсобствеността. Оспорват да им се
възлага в тяхната тежест сторените от ищцата разноски. Ангажират доказателства.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Наследодателят на ищцата А.М.М. е починал *** при
действието на Законъ за наследството (отм.) утвърден с указ от 17.12.1889
г., под № 484, обн., ДВ, бр. 20 от 25.01.1890 г., доп., бр. 29 от
7.02.1896 като съгласно чл. 21, ал.3
от чл.38 при което наследствените права на наследниците се уреждат именно от
този закон до колкото към момента на неговото действие наследството е открито.
Наследниците на М. са били И. М. син, К. М. - син, Й. СЛ. – дъщеря и съпруга П.
М..
С решение № 60080/20.03.1995г. собствеността на
процесния поземлен имот се възстановява в полза на наследниците на А.М. при
квотите които наследниците му са имали към момента на открИ.е на наследството.
Следователно, тези квоти се пренасят и върху
наследниците на наследниците на А.М., при което към момента на постановяване на
решението преките наследници са починали / видно от удостоверението за
наследници/, поради което и наследяването се извършва по колена както следва:
по
8/21 ид.части (2/7 + 1/3 от 2/7) за наследниците на
двамата синове И. и . М. и по 5/21 (1/7 + 1/3 от 2/7) за наследниците на
дъщерята Й. СЛ. - двете й деца Р. С. и В.С.
С нотариален акт **** Р. С. /починал/ и В.С. / деца на Й. СЛ./ даряват на
ответното дружество Алберия ЕООД общо 1/24 идеална част от гореописания
имот, а впоследствие с нотариален акт *** те му продават още 7/24 идеални части от същия
имот. Така общо те прехвърлят на ответното дружество 1/3 идеална част от имота.
Р. С. и В.С. притежава 5/21
ид.части по наследяване от своята майка Й. СЛ. и фактически прехвърлят 2/21
ид.части над притежаваните от тях ид.части от имота (1/3 – 5/21 = 2/21).
Ищцата С.М., видно от приложеното
удостоверение за наследници, е наследник на И. М.. Същият освен ищцата оставя
като свои наследници преживялата го съпруга К. М. и дъщеря си П. М., като всяка
една от тях, в това число и ищцата, получава по 8/63 ид.части. На *** г. К. М. прави нотариално завещание, копие от което е
приложено като доказателство по делото, по силата на което завещание, цялото
имущество на К. М. преминава в патримониума на ищцата С.М., собственоетта на
която. прибавяйки към наследените по закон от баща си 8/63-ти и завещаните от
майка си 8/63-ти, възлиза на 16/63 ти.
До
колкото обаче с изрична молба от 24.10.2018г. ищцата конкретизира, че няма
правен интерес от самостоятелно установяване принадлежността на тези ид.части
със сила на пресъдено нещо и предвид че не предявява изричен иск за тях съдът
ги отбелязва в мотивите си за пълнота и с оглед проверка твърденията й за принадлежността
на спорните 2/21 ид.части които са прехвърлени от ответника С. и наследодателя
на ответник Д.Г. – нейния баща Р. С..
Ето и
защо разликата от 2/21 ид.части между действително притежаваните от
праводателите на Алберия ЕООД в размер на 5/21 ид.части и записаното като
продаваемо 1/3 ид.част в нотариалните актове не се придобива от дружеството.
Алберия ЕООД е придобила 5/21 ид.части чрез дарение и покупко-продажба.
Не се
споделят доводите на първите двама ответници за недопустимост на предявения иск
спрямо тях, тъй като съгласно тълкувателно решение №4/2014 от 14.03.2016
год на ОСГК на
ВКС и съгласно т.3Б. налице е правен интерес от
предявяване на иск за собственостсрещу лице, което се е разпоредило със спорния
имот преди завеждането на исковата молба. В случая с 2/21 ид.части
са се разпоредили съвместно ответник В.С. и починалия Р. С., който е заместен
по право в настоящето производство от наследника си Д.Г..
Не се споделят и
възраженията на отв. С. за приложимост на 9а, 90а и чл.91а от действащия Закон
за наследството, тъй като фактическите състави на тези хипотезите на тези норми
не касаят предмета на настоящето производство.
Предвид на гореизложеното
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
По въпроса за разноските
съдът намира следното.
На
основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от
него разноски като тези разноски следва да се понесат от ответник В.С. и
ответник Д.Г., тъй като и двамата ответници оспорват предявения иск, респ.
считат, че е недопустим и с поведението си което поддържат и след предявяването
на иска считат, че са собственици на 2/21 ид.части, респ. че са ги прехвърлили
на ответник Алберия ЕООД. В тази връзка не се обследва обстоятелството дали
тези ответници са станали повод за завеждане на делото, тъй като по изрично
тълкувание на ВКС щом прехвърлителите са признати за собственици чрез
нотариалното удостоверяване по прехвърлителната сделка, то за претендиращия има
правен интерес от привличането им като ответници или другояче казано правния
интерес за оспорващия сделката настъпва винаги когато несобственика бъде
признат за собственик от Нотариус при оформянето на нотариален акт за
прехвърлителна сделка с предмет недвижим имот..
Разноски
не следва да се присъждат в тежест на третия ответник Алберия ЕООД, тъй като
дружеството е признало изцяло претенцията на ищцата и видно от констативен
протокол от 03.10.2018г., се установява, че между съсобствениците на имота А.К.
М., ищцата С.М. и дружеството е проведена среща по въпроса за
покупко-продажбата на ид.части на съсобствениците, при което изрично е
посочено, че С.М. притежава 16/63 ид.части, т.е ясно и недвусмислено Алберия
ЕООД е приела с изявлението на законния си представител ***я Д., че ищцата е
собственик на тези 16/63 ид.части от процесния имот в които се включват и процесните
2/21 ид.части и респ. дружеството не оспорва извънсъдебно квотата в
съсобствеността на ищцата. Нещо повече, Алберия ЕООД е поканило
съсобствениците, за да бъдат изкупени ид.части на останалите съсобственици като
се е съобразило с квотите им съобразно Закона за наследството от 1896г. /отм./.
Протоколът
има характер на извънсъдебно признание собствеността на ищцата, както и
обстоятелството, че за да бъде ищцата собственик на 16/63 ид.части, дружеството
няма как да притежава процесните 2/21 ид.части. Това признание е годно да
прекъсне владението, което дружеството осъществява и да го трансформира в
обикновено държане, до колкото няма как ако дружеството се възприемаше за
собственик на тези 2/21 ид.части да отправя предложение за изкупуването им. Т.е
ясно, недвусмислено и безспорно е че ответник Алберия ЕООД още към 03.10.2018г.
не е оспорвал собствеността на ищцата, нито пък се е възприемал за собственик
на процесните 2/21 ид.части поради което и не е законно и справедливо тази
страна да понася разноски в настоящето производство.
Предвид на гореизложеното сумата от
660 лева следва да се понесе от първите двама ответника.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, че В.Б.С.
с ЕГН ********** с адрес: ***, Д.П.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** и Алберия
ЕООД с ЕИК ********* с *** Д.Д.и седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. Петър Стоев № 26, ет.7, ап.19 че последните НЕ ПРИТЕЖАВАТ 2/21 ид.части от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № **с площ от
4 925 кв.м., находящ се в местност „**“, **, с номер по предходен план **
по действащата КК и КР за с. Дедово;
ОСЪЖДА
В.Б.С. с ЕГН ********** с адрес: ***, Д.П.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ общо в полза на С.И.М. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 660
лева разноски за настоящата инстанция;
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.