РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Пловдив, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501769 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх.№ 5721/08.07.2021г. депозирана от
Г. Т. Т. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв. М.Ч.
против Решение № 261397/29.04.2021г, постановено по гр. д.№6415/20120г.
на РС Пловдив, 12 гр. състав. Решението се обжалва изцяло с оплакване за
незаконосъобразност поради необоснованост, противоречие с материалния
закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. От въззивния съд са иска да го отмени и
вместо това да уважи предявения отрицателен установителен иск.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД – гр.
****, ЕИК ***** изразява становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира за присъждане на
направените за въззивното производство разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, приема за
установено следното:
1
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 124, ал.
1 от ГПК, предявен от Г. Т. Т. с ЕГН-********** против
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК *****. От съда се
иска да признае за установено по отношение на ответното дружество, че
ищецът не му дължи сумата от 1 715.26 лв., представляваща едностранно
начислена при корекция на сметка за неизмерено количество електрическа
енергия за периода от 19.02.2020 г. до 19.05.2020г. за имот с ИТН *****,
представляващ апартамент в гр. *****, за която сума е издадена фактура №
**********/02.06.2020г.
С обжалваното решение РС е отхвърлил иска като неоснователен.
Приел е, че с процесната фактура ответното дружество е начислило спорното
задължение при наличие на основание за това, като е извършило едностранна
корекция на сметката на ищеца по реда и при спазване условията на чл. 56 ал.
1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.).
Настоящата инстанция не споделя този извод, по следните съображения:
Безспорно между страните е, че ищецът е краен клиент – потребител на
електрическа енергия за обект (с посочен по-горе ИТН), присъединен към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. Ответното
дружество е лицензирано да осъществява дейността по „разпределение на
електрическа енергия“ на обособена територия, в границите на която се
намира и обектът на потребление на ищеца. Снабдяването с електрическа
енергия за обектите на тази територия, в т. ч. и процесния, се извършва от
друг субект – „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
Безспорно също е, че ответното дружество е начислило процесната сума
като дължима – с посочената по-горе фактура, вследствие едностранна
корекция на сметка за неизмерено количество електрическа енергия,
извършена на основание и по реда на ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.).
Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху правния
въпрос дали е налице основание цената за доставено и неотчетено количество
електрическа енергия да се начислява посредством корекция на сметка като
дължима в полза на ответното дружество, лицензирано за извършване
разпределяне, а не снабдяване с електрическа енергия.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите
по производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа
енергия и търговията с електрическа енергия се уреждат от Закон за
енергетиката и приети въз основа на същия подзаконови нормативни актове –
Наредби и Правила.
Дейностите по разпределение на електрическа енергия и експлоатация
на електроразпределителните мрежи (извършвано от операторите –
собственици на мрежите), и по продажба на електрическа енергия
2
(извършвано от крайния снабдител, търговеца на електрическа енергия или
доставчика от последна инстанция) са услуги от обществен интерес (чл. 88,
ал. 2 и чл. 94а ал. 2 ЗЕ), осъществявани от лица, на които е издаден нарочен
лиценз за това. Преносът и продажбата на електрическа енергия се
осъществяват по силата на различни договори при публично известни общи
условия (чл. 98а ал. 1 ЗЕ и чл. 104а ЗЕ), по които страни са различни субекти,
и следва да се прави разграничение между цена за пренос и цена за продажба
(доставка) на електрическа енергия.
"Корекцията на сметка" не е самостоятелно основание за вземане, а
представлява начин за парично остойностяване на отделено количество
електрическа енергия, когато то е било доставено, но не е могло да бъде
измерено, в хипотезите, изрично посочени в р-л ІХ от ПИКЕЕ.
Според чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.),
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към
обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, определена от същият този оператор.
От друга страна, разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ ясно посочва в
полза на кои правни субекти е възможно да се извършва корекция на сметката
по правилата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ (наречени за краткост ПИКЕЕ). Това са
крайният снабдител (б. „а“) или клиентът (б. „б“).
Следователно налице е нормативно противоречие относно това кой
субект има право да извърши корекция в сметката на потребителя на
електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена
електрическа енергия. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ
бр. 25/30,04,2019 г.) предвижда, че това е операторът на
електроснабдителната мрежа, а чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ – крайният
снабдител.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие между правилник и
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган прилага акта
от по-висока степен. Поради това и като се приложи правилото на чл. 98а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ следва да се приеме, че ответникът не разполага с основание да
извърши процесната корекция на сметка, поради което спорната сума не му се
дължи. На това основание – липса на материално-правна легитимация на
ответника да претендира процесната сума – предявеният отрицателен
установителен иск следва да се приеме за основателен.
Като е достигнал до противоположен правен извод, РС е постановил
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо това –да
3
се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
спорното вземане.
На жалбоподателя следва да се присъдят сторените за производството
разноски,а именно: разноски пред първата инстанция в размер на 350лв –
адвокатски хонорар и 68.61лв държавна такса, и разноски пред въззивната
инстанция в размер на 350лв- адвокатски хонорар и 34.30лв –държавна такса
или общо сумата в размер на 802.91лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, Решение № 261397/29.04.2021г, постановено по гр. д.
№6415/20120г. на РС Пловдив, 12 гр. състав, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
Т. Т. с ЕГН-********** не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД – гр. ****, ЕИК ***** сумата от 1 715.26 лв./ хиляда седемстотин и
петнадесет лева, и двадесет и шест стотинки/, представляваща едностранно
начислена при корекция на сметка за неизмерено количество електрическа
енергия за периода от 19.02.2020 г. до 19.05.2020г. за имот с ИТН *****,
представляващ апартамент в гр. *****, за която сума е издадена фактура №
**********/02.06.2020г.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.***** да заплати на Г. Т. Т. с
ЕГН-********** от гр.***** сумата от 802.91 лв. (осемстотин и два лева, и
деветдесет и една стотинки), представляваща общо направени разноски за
производството пред РС и за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4