МОТИВИ ПО НОХД № 132 / 2017
г. НА ТРС
Подсъдимият
Р.О.Ч. *** е предаден на съд с обвинение
за това , че на 21.04.2016 година в гр. Т.
, от магазин на „С. С. - П. “ ООД, гр. В. П. , находящ
се на Кооперативния пазар, при условията на опасен рецидив отнел от владението на С.Ш.А. ***, без нейно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои ,движими вещи –дамска чанта
на стойност 15.00 лв. и и намиращите се в нея: блистер
лекарство „Ренаприл“ на стойност 4.00 лв.;блистер лекарство „Конкор“ на
стойност 3.50; слушалки за мобилен телефон на стойност 8.40 лева; дамско портмоне
на стойност 2.50 лв., както и сумата от 1000 лева или на обща стойност 1033.40
лева-престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с
чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 29, ал. 1 б. „а” от НК.
РП- Т. счита обвинението за безспорно доказано. На подс. Ч. да бъде наложено наказание в размер на около три
години, което да бъде изтърпяно ефективно при „Строг“ режим. На подс. Ч. да бъде възложено заплащане на разноските по
делото.
Подсъдимият Ч. ,в съдебно заседание , признава вината си за извършената кражба във
връзка с повдигнатото обвинение, но заявява , че освен него в кражбата се
участвали и свидетелите Н.С. и Крил Р. и изразява несъгласието си той да понесе
цялата вина.Моли за справедлива присъда.
Съдът,след като изслуша обясненията на подсъдимия ,
показанията на разпитаните по делото свидетели, прочетените със съгласието на страните показания на св. А.
–пострадала от деянието, след преценка на събраните и приети по делото писмени доказателства-експертните заключения по
изготвените съдебно-оценъчна и съдебно техническа експертизи, протокола за
следствен експеримент, изгледания в присъствието на страните диск -ВД по делото,
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.О.Ч., български гражданин,живущ *** е осъждан
многократно, като от всичките му осъждания, значение за квалификацията на деянието по настоящото производство има следното осъждане: с влязло в сила на 01.06.2011г. определение
за одобряване на споразумение по НОХД № 317/2011г. на Районен съд – гр.
Асеновград, за извършено от него през периода 13.01.2011г. – 11.02.2011г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 , вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, като на подсъдимия било наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 9 месеца, при „строг” режим на изтърпяване и
същото било изтърпяно на 14.11.2012г.
Горепосоченото осъждане обуславя
факта, че при осъществяването на престъпното
деяние по настоящото наказателно
производство на 21.04.2016г., подс. Ч. е действал при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. ”а” от НК. Повод за тази квалификация е горецитираното осъждане, тъй като извършителят
е бил ефективно
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година и от изтърпяването
на посоченото наказание „Лишаване
от свобода”, към момента на извършване
на деянието по настоящото наказателно производство, не е изтекъл
5-годишният срок, визиран в чл. 30, ал. 1 от НК.
След преценка
на прият по делото доказателствен
материал, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 21.04.2016г., около обяд,
подс.Р.О.Ч., и свидетелите К.Я.Р.
/с прякор ”Ходжата”/ и Н.О.С.
/”Ниат”/ пристигнали в гр. Т.
. Те се придвижвали с лек автомобил
марка ”Опел Астра”, управляван
от св. С.. Били тръгнали сутринта
от гр. Пловдив, като пътуването
било по инициатива на подсъдимия. Той бил
казал на останалите, че има
някякъв ангажимент и бил помолил св. С. да шофира, тъй като той не умеел. Св. Р., който бил съсед на обвиняемия, решил също да отиде с тях и да се разходи.
През цялото
време на
пътуването обв. Ч.
определял посоката на движение. Той казал и, че трябва да спрат в гр. Т. , като посочил на св. С., който не познавал града, къде да паркира - на паркинг в близост до
Кооперативния пазар в града.
След като
св. С. паркирал там, тримата, , отишли до пазара.
Те тръгнали да разглеждат сергиите, като в един момент се разделили.
Св. С. си купил домати и се върнал
до автомобила, за да изчака останалите. Тъй като минали
няколко минути и тях все още ги
нямало, той се върнал на пазара. Видял подс.
Ч. и св. Р. близо до сергия,
където се продавал мед в буркани.
Подс. Ч. препоръчал на св. С.
да купи от този мед за майка си, тъй като
помагал при кашлица, а тя била болна от туберкулоза. Докато св. С. разговарял с жената, която продавала на сергията с
меда, подсъдимият се огледал
наоколо, след което отворил
вратата на единия от павилионите – този, който се намирал до сергията и представлявал магазин
на „С. С. - П. “ООД – гр. В. П. , и влязъл в него.
Като продавач – консултант
в този магазин работела св.
С.Ш.А.. Точно по това време,
обаче, тя била излязла от него, за да си купи нещо
за обяд, като оставила врата отключена. Св. С. забелязал,
че подсъдимия влиза в павилиона, като предположил, че ще пазарува нещо
оттам. В магазина подс. Ч. видял бяла дамска чанта,
оставена на една полица, взел я и я скрил под якето си. Дамската чанта била на св. А., като в нея тя
била прибрала следните свои вещи: блистер лекарство „Ренаприл“, блистер лекарство „Конкор“,
слушалки за мобилен телефон, дамско
портмоне и сумата от 1000 лева. След извършване на кражбата подсъдимият излязъл, огледал се и придържайки чантата, скрита под якето си, с бърз ход тръгнал към паркинга, където бил паркиран автомобила.
Междувременно свидетелите
С. и Р. вече били там и го чакали.
Когато пристигнал при тях, подс. Ч. им казал бързо да се качват в автомобила. На св. С. ***, въпреки,
че тя била забранена за
движение в тази посока.
След това
те напуснали гр. Т. и отпътували в посока гр. Велико Търново. По пътя – след гр. Омуртаг и малко преди с. Кьосевци, подсъдимият казал на
св. С. да се отклони вдясно от пътя
и да спре и той спрял автомобила.
Подс. Ч. извадил открадната дамска чанта и проверил съдържанието й. После взел намиращите се в нея 1000 лева и ги прибрал, а чантата изхвърлил в храсти отстрани до пътното платно.
От заключението на изготвената по делото
съдебно – оценъчна експертиза се установява, че към момента на извършване на
деянието пазарната стойност на всяка от отнетите от обв.
Ч. вещи /освен сумата от 1000 лева/, била следната: дамска чанта - 15.00 лева, блистер
лекарство „Ренаприл“ - 4.00 лева, блистер
лекарство „Конкор“ – 3.50 лева, слушалки за мобилен
телефон – 8.40 лева, дамско портмоне – 2.50 лева, като общата пазарна стойност
на тези вещи била 33.40 лева.
Впоследствие - в хода на разследването,
общата стойност на отнетите вещи – 1033.40 лева, е била възстановена на
пострадалата.
По описания начин, с действията
си подсъдимия Р.О.Ч. осъществил
от обективна и субективна
страна състава на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“
от НК, като на 21.04.2016г., в гр. Т. , от магазин на „С. С. - П. “ООД
– гр. В. П. , находящ се на Кооперативен пазар, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – дамска чанта на
стойност 15.00 лева и
намиращите се в нея: блистер лекарство „Ренаприл“ на стойност 4.00 лева, блистер
лекарство „Конкор“ на стойност 3.50 лева, слушалки за
мобилен телефон на стойност 8.40 лева, дамско портмоне на стойност 2.50 лева,
както и сумата от 1000 лева - всичко на обща стойност 1033.40 лева, собственост
и от владението на С.Ш.А. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
На досъдебното
производство обвиняемият не се признава
за виновен.
Така приетата
за установена и изложена
п-горе фактическа обстанвока
се доказа понепративоречив
и категоричен начин частично от обясненията на подс. Ч., от показанията на свидетелите А., С. , Р. , Х. , М., писмените
доказателства и доказателствени
средства – протокол за следствен експеримент с фотоалбум , заключение на съдебно – оценъчна експертиза, заключение на съдебно
– техническа експертиза
, протокол за доброволно
предаване, вещественото доказателство – диск марка ”SONY DVD - R” /л. 7/.
В ДП , след привличането му в качеството на подсъдим, Ч.
не дава обяснения. При предявяване на материалите по ДП, той дава обяснения,
като не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Заявява, че на процесната дата действително е пътувал до гр.Т. с кола, управлявана от св.Н. С., заедно със
св. Р. и св. М.. В тези обяснения, подс. Ч. заявява,
че кражбата е била извършена от св. М., който си бил признал пред него за това
обстоятелство, поради което е направено искане М.М.
да бъде призован и разпитан за това. Искането е уважено , като М.М. е разпитан в качеството на свидетел, като след
приключване на разследването, качеството му не е променено.
В съдебно заседание
подс. Ч. дава обяснения.Той не отрича, че на процесната дата е идвал в Т. , но променя отново версията
си, както по отношение на лицата, с които е пътувал до Т. , така и по отношение
на това, че е извършил кражбата, но не сам , а с помощта на св. Н.С. и К.Р. . Подс. Ч. обяснява в съдебно заседание, че тръгнали от гр.
Пловдив с още трима човека-св. Н.С., св. К. Р. и лице, наречено Мето/ което не
е било споменавана до този момент от него и не е разпитвано ,като свидетел/
което управлявало автомобила. Идвайки в гр. Т. , спрели колата до Кооперативния
пазар. Той тръгнал към джамията да търси свой познат-А., който му дължал пари/
но не му се бил обадил предварително и нямали договорка с него/, шофьора останал
в колата а другите двама-С. и Р. отишли до пазара.След като не намерил А., подс. Ч. се отправил към пазара, където се видял със св. С.
и Р. пред един павилион. Тогава св. С. му казал, че вътре видял чанта и той да
влезел и да я вземе, тъй като той бил висок и щели да го видят. Св. С. му
казал, че ще отвлече вниманието на жената, която продавала мед в близост до
вратата на магазина, а другият свидетел- К.Р.
хванал собственичката, „иска, иска, нищо
неплаща, за да не ме вижда“. Подс. Ч. признава, че
влязъл в магазина и взел чантата, след което всички тръгнали обратно към
Пловдив. В колата той отворил чантата, видял парите ,взел ги и ги сложил в
джоба си, а и за да не разбере шофьора/
не е ясно какво по-точно, след като е извали и взел парите/ подал чантата на
св. С., който бил на задната седалка. По –късно спрели и св. Н.С. изхвърлил лично чантата. Спирайки
на една бензиностанция тримата си разделили парите. Малко по-късно в
обясненията си подсъдимият отново променя версията си, като заявява, че не той
е взел парите от чантата, а св. Н.С. , той заявява : „ Този човек, който беше
шофьор Мето само видя чантата отпред. А, като открих пред него чантата, една
дамска с цип, видях парите, Н. беше седнал зад него, изкара парите, сложи ги в
джоба и в едни храсти хвърли чантата“. Подсъдимият заявява, че всички лъжат,
като искат той да понесе вината за всичко „Аз да бъде обвинен, че те нищо не
знаят, нищо не са вземали“. Подс. Ч. обяснява в
съдебно заседание че със св. С. събрали всичките пари, като св. К.Р. казал ,че по-късно ще върне неговата част.
Тримата - той ,, Н. и К. върнали парите, като адвоката казал, че ще оправи
работата.
Обясненията на подс. Ч., относно авторството на деянието и че то е осъществено
лично от него, но и с участието на други лица, се опровергават от всички приети по делото
доказателства- от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, от
проведената очна ставка, от кадрите от записа, приет, като ВД по делото ,
поради което и съдът не ги кредитира и ги приема, като защитна версия.
В показанията
си в съдебно заседание , св. К.Р. подкрепя казаното от него в ДП, по отношение
на обстоятелството, че от Пловдив са пътували трима човека-той, подс. Ч. и св. Н.С., като последния е карал колата. В
съдебно заседание потвърждава казаното от Дп, че от пазара в Т. Р.Ч. донесъл една бяла чанта, която той видял
едва в колата. Свидетелят заявява, че Н.С. е карал колата, като подс. Ч. извадил чантата , отворил я и взел намерените
вътре пари. По-късно Ч. изхвърлил чантата.
В тази част показанията на св. К.Р. не се различават
от казаното от него в ДП, поради което и съдът ги приема.
При констатиране на противоречия в показанията от съдебно
заседание и тези от ДП, по реда на НПК са прочените
последните. Противоречията са по отношения твърдения в с.з. на св. Р. относно това,
че причина за пътуване до Т. било това,
че Н.С. има някакъв познат в Т. , в
това, че св. Н.С. заблуждавал една жена
която продавала мед, за да може Ч. да открадне парите, както и че тези пари, които подсъдимия извадил от
дамската чанта в колата и разделил със
св. С., като той не получил нищо от тях. .След прочитане на показанията му от
ДП, св. К.Р. потвърждава,че казаното от него в тях е истина, именно, че са
тръгнали за Т. по инициатива на подс. Ч., който обяснил, че трябвало да вземе някакво
момиче, с което след това ще пътува до Германия., като през цялото време
обяснявал на св. С. за къде да кара. Идвайки в Т. , спрели колата до пазара, като подс. Ч.
тръгнал да се срещне с момичето, а той отишъл до пазара за покупки. Завява, че Р.
и Н. също са отишли на пазара, но от друга посока., а той ги чакал в колата.
Малко след това се върнал Н., а след него подс. Ч..
Последния много бързал и казал на Н. да тръгва незабавно, като дори му посочил
улица, която била забранена на коли. По пътя видял, как Расим вади нещо изпод
якето си и това било бяла дамска чанта, като вадел разни неща от нея и ги прибирал
в джобовете си. След това казал на Н. да спре, като Р. слязъл от колата и
изхвърлил бялата чанта Св.К.Р. попитал Ч., какво има в тази чанта, но той му казал ,че не го интересува и да не пита много.. В разпита
си , свидетелят заявява, че нито на него, нито на св. Н.С., подс.
Ч. е давал пари.Тази именно част от показанията, при противоречие с казано в
съдебно заседание, след прочитането им, св. Р. заявява, че казаното в тях е
истината.
При така изложеното ,съдът кредитира показанията на
св. К.Р. по отношение на причината за пътуване до Гр. Т. , това че са били
трима- той, подс. Ч. и св. С., че са отишли до пазара,
че се разделили и след връщането си в колата по пътя подс.
Ч. извадил изпод якето си бялата дамска чанта, която отворил и изваденото от
него, в частност пари, поставил в
джобовете си и която по-късно сам изхвърлил, като запазил парите за себе си и
не дал нищо от тях на него и св. С.. Изложеното по-горе от свидетелят Р. е в пълно
потвърждение на приетата за установена и изложена по-горе фактическа
обстановка.
Показанията на св. Н.С. в съдебно заседание са последвателни и непротиворечиви, както сами по себе си,
така и с казано от него в ДП. Той заявява, че подс.
Чакъл го е помоли да управлява колата на сина му, защото имал някаква работа.,
като за това му платил предварително. Тръгнали к колата, която управлявал той,
като с него пътували подс. Ч. и св. К.Р., който
свидетел знаел с прякор „Ходжата“ Пристигайки в Т. , подс.
Ч. му казал къде да спре и това било до някаква джамия, като в близост се
намирал пазар. Св.С. отишъл до пазара да купи нещо за ядене. Там той видял
жена, която продава мед и спрял ,за да купи . Разговаряйки с продавачката видял
подс. Ч., който влязъл в едно павилионче, вратата на
което се падала вдясно от него, като помислил, че ще купува нещо от там. След
минути подс. Ч. излязъл, но С. не видял да носи нещо
в себе си, след което тръгнал извън пазара.Видели се до колата и подс. Ч. му казал да тръгва бързо. По пътя спрели, като подс. Ч. бил извадил от якето си,преди това бяла дамска чанта, която
изхвърлили със св. Р., но не може да даде повече подробности, тъй като били с
гръб към него. В колата тръгвайки, св. С. попитал Ч. какво е това, което са
хвърлили, а той отговорил, че е боклук. Свидетелят С. заявява, че когато подс. Ч. е влязъл в павилиончето, не е видял в близост да
се е намирал св. К.Р..
Съдът приема и изцяло кредитира показанията на
свидетеля, които са непротиворечиви с казаното от него в ДП и са в пълна
подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка.
При проведената очна ставка с подс.
Ч., св. С. е повече от категоричен, че от Пловдив до Т. са пътували тримата -той, Ч. и Р., че не е
получавал никакви пари от Ч. освен тези, които му платил предварителни при
тръгването от Пловдив, че не познава човек на име М. и той не е пътувал с тях.
Казаното от него се потвърждава и от показанията на св. К.Р..
От показанията на св. М.М.
се установява, че той не е пътувал на процесната дата
до гр. Т. с подс.
Ч., К.Р. и Н.С.. Както в ДП, така и в съдебно заседание свидетелят М. заявява,
че той не е извършил кражбата на дамската чанта от павилиончето на пазара в Т. ,
като това са единствените непротиворечиви данни, които той дава и които се
потвърждават от показанията на св. К.Р., Н.С. и обясненията на Ч. в променената му версия в съдебно заседание,
поради което и съдът ги кредитира.
В останалата част, съдът не кредитира показанията на
св. М., поради непоследователно и противоречие в казаното от него в съдебно
заседание и на разпита в ДП/ четени в
с.з и приобщени по реда на чл. 281, ал.
5 от НПК /.
От показанията на св. Х. се установява, че по времето
на извършване на кражбата е работел , като управител на „Общински пазари“. След като се установило, че е открадната
дамска чанта от магазин на кооперативния пазар, той предал на служителите на
полицията запис от камерите за видеонаблюдение. Св. Х.
заявява, че кражбата е осъществена през вратата на павилиона от лице, което
ясно се вижда от записа/ подс. Ч./, като в страни на павилиона пред щанд за мед се
вижда друго лице в спортен екип.
Показанията на св. Х. се базират на предадените от него записи за видеонаблюдение, като пресъздава, това, което е видял при
прегледа им с органите на реда.
В съдебно заседание в присъствие на страните записът –
ВД по делото/, който пресъздава св. Х., бе гледан в присъствие на страните и
приет, като част от доказателствения материал.
Както казаното от св. Х., така и кадрите от приобщения
, като даказателствено средство запис, са в подрепа на приетата за установена и изложена по-горе
фактическа обстановка, относно авторството на деянието- влизането на подс. Р.Ч. през вратата на павилиончето, от където е
открадната дамската чанта на св. С.А..
От показанията на св. С.А., пострадала от деянието,
приобщени към доказателствения материал по делото ,четени
в с.з. със съгласие на защитата на подс. Ч. се
установява, че на порцесната дата, тя е напуснала за
малко магазина, без да заключи врата. След връщането си видяла, че дамската и
чанта я няма, и след като проверила
навсякъде в магазина алармирала за кражбата. Св. А. пояснява, какво е имало в
чантата и , като това и вещите ,предмет на кражбата.
При
така установената и доказана по безспорен начин фактическа обстановка, съдът
намира на , подс. Р.О.Ч. ***, от магазни
„С. С.- П. “ ООД , находящ се на кооперативния пазар
в гр. Т. , пир уславията на опесан
рецидив, отнел чужди движими вещи от С.А., без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои на общат стойност
1.33.40 лв, с което от обективна страна е осъществил
състава на чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194, ал.
1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „а“ от НК.
Деянието
осъществено от подс. Ч. е извършено умишлено под формата на пряк умисъл, като това се установява от събраните по делото
гласни доказателства- показанията на разпитаните свидетели, като подс. Ч. сам признава, че е извършил кражбата. Безспорно е
, че той е осъзнавал обществено опасния характер на деянието , неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
На основание гореизложеното, съдът призна подсъдимия Р.О.Ч.
за виновен по повдигнатото обвинение, като му наложи наказание от “Две
години лишаване от свобода” ,при режим
на изтърпяване „Строг“.. При определяне вида и размера на наказанието, съдът
прецени всички обстоятелства обуславящи степента на отговорност на подсъдимия –
пълна липса на съдействие за разкриване на обективната истина и шиканиране на процеса ,от ДП, и до приключване на съдебното
следствие, изграждане на различни версии, неподкрепящи се от останалите приети
по делото доказателства, липсата на проявено съжаление и разкаяние за
стореното, като всячески се стреми да прехвърли част от вината на други лица,
многобройните осъждания, извън тези, влизащи при определяне квалификацията на
деянието-проявена престъпна упоритост, като отегчаващи отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства- признание за
извършване на кражбата по повдигнатото обвинение и възстановяване на стойността
на предмета на деянието, доколкото могат да се приемат за достоверни данните,
че той е инициатор на това.
Подсъдимият Р.Ч. бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР,
направените в хода на ДП разноски в размер на 112.87 лева/сто и дванадесет лева
и осемдесети седем стотинки/.
Подс. Ч. бе осъден да заплати по сметка на РСТ сумата от
40.00/ четиридесет/ лева, разноски в съдебната фаза на процеса.
ВД по делото – 1 бр. диск, марка „Сони“,
съдът постанови да бъде отнето в полза на държавата и унищожено.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: