Решение по дело №26/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 127
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Радка Димова Чолакова
Дело: 20235001000026
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Пловдив, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20235001000026 по описа за 2023 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба срещу постановеното решение №202 от 29.07.2022 г. по
търг.дело №1376/2021 г. по описа на Окръжен съд С.З. в осъдителната му част
за присъдета сума над 20 000 лв. до 50 000 лв.
С постановеното решение е осъдена З.К. Л.И. АД да заплати на Д. Н. Н.
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от непозволено увреждане, вследствие на ПТП, настъпило
на 06.12.2020 г. покрай автомивка в района на автогарата в гр.Р. при
управление на лекия му автомобил Ш., рег.№ ** **** **, при движение от
центъра на града към кв.Г., предизвикано от управлявания от Н. Р. И. лек
автомобил Б., рег.№ ** **** **, който управлявайки автомобила със скорост
56,9 км/ч изпуснал контрол над автомобила и навлязъл в насрещната лента за
движение, като причинил ПТП, ведно със законната лихва върху
обезщетението от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане.
1
Жалбоподателят – застрахователната компания, чрез пълномощника
юрисконсулт А. Г., е останал недоволен от постановеното решение в
осъдителната му част за присъдената сума над 20 000 лв., като моли да бъде
отменено и да се отхвърлят исковата претенция в тази част. Претендира
разноски.
Изложил е подробни съображения за неправилност, в които изразява
несъгласието си с изводите на първоинстанцинния съд относно размера на
определеното обезщетение, който счита, че е завишен,тъй като не са взети
предвид в действителното им значение установеното за телесните травми на
ищеца, начина на тяхното настъпване и доказаното за претърпените
неимуществени вреди. Не е съгласен и с началният момента, от който е
присъдена законната лихва за забава, като счита , че следва да се приложи
разпоредбата на чл.497 от КЗ при нейното определяне.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Д. Н. Н., чрез
пълномощника му адвокат Е. Ж., в който същата се оспорва. Моли да се
потвърди решението в обжалваната му част и се претендира адвотатско
възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ответното
застрахователно дружество на 24.08.2022 г., а въззивната жалба е подадена по
пощата на 05.09.2022 г. съгласно положения пощенски печат, което е в
двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в
срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт. Отнася се до размера на присъдено застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди и начален момент, от който се дължи законната
лихва за забава върху присъденото обезщетение.
Видно от данните по делото, ищецът претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди
За пътния инцидент е съставен констативен протокол, а впоследствие
образувано НОХД №218/2021 по описа на Районен съд Р., приключило с
влязло в сила на12.08.2021 г. определение, с което е одобрено споразумение
между страните, съгласно което подсъдимият Н. Р. И. е признат за виновен,
2
че е нарушил правилата за движение по пътищата, като при управление на
лекия си автомобил се е движил с превишена скорост от 56,9 км/ч, изпуснал е
от контрол автомобила си, навлязъл е в насрещната лента за движение и е
ударил косо насрещно движещия се автомобил, управляван от Д. Н. Н..
Описва механизма на ПТП, като посочва, че в негов резултат е получил
травматични увреждания – многофрагментно отворено счупване на лявата
патела/капачката на лявото коляно/, напречна разкъсно контурна рана –
дистално от лявата патела, травматичен оток, довели до трайно затруднение
на движението на долния ляв крайник и разстройство на здравето, временно
опасни за живота. В резултат на уржежданията бил приет в болнично
заведение, където била извършена оперативна интервенция под интубационна
анестезия - открито наместване на счупването. След изписването му от
болница на 14.12.2021 г. му било препоръчано да не натоварва оперирания
крайник, като ходи с две помощни средства, да проведе терапия с
антикоагуланти и антибиотици, както и рехабилитация. Бил обездвижен.
Синът му и негови близки приятели били постоянно наоколо и му помагали в
ежедневните нужди около два месеца. Три месеца не излизал от къщи, поради
силен болков синдром. Постепенно започнал да излиза на двора, а после и на
по-дълги разаходки. Поради усложнена пандемична обстановка – ковид
пандемия не мотъл да посещава рехабилитация и физиотерапия. Раздвижвал
се с упражнения, които продължават и понастоящем. Възстановяването
ставало постепенно и бавно, съпроводено със силни болки и оток в левия
крайник, като в началото на м.април започнал да се придвижва сам. Болките
не са отшумели, като му предстои втора оперативна интервенция за
отстраняване на поставената имобилизация. Все още има ограничени
движения. Причинените увреждания дали отражение и на психиката му. Бил
с безспокойство, имал усещане за непълноценност,, затворил се в себе си и
трудно контактувал с близките си, имал нарушения на съня и страх от
шофиране.
Посочва, че отправил застрахователна претенция №6231 от 17.05.2021
г. до ответното дружество, тъй като за управлявания от водача И. лек
автомобил е била налице валидно сключена застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите по време на процесното ПТП. По
образуваната щета №****-****-**-**-****/06.12.2020 г. било предложено
3
споразумения за 15 000 лв., поради което се стигнало до предявяване на
настоящата претенция.
Ответното застрахователно дружество оспорва размера на
претендираното обезщетение. Възразява срещу интензитета и
продължителността на реално претърпените болки и страдания. Посочва, че
оздравителният процес е бил без усложнения и следователно е отшумял в
рамките между три и пет месеца, както и, че ищецът е претърпял обичайни
промени в ритъма си на живот, като не може да се говори за тяхната
изключителност.
По делото са представени писмени доказателства, назначена е съдебна
медицинска експертиза, разпитани са свидетели.
Първоинстанционният съд е преценил, че са налице обективните и
субективните признаци на деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, както и, че
следва да бъде ангажирна отговорността на застрахователя по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите на основание чл.432,ал.1 от КЗ.
По този въпрос относно основателността на исковата претенция не се спори.
Във въззивното производство се спори по въпроса за размера на
присъденото обезщетение - дали обезщетението за неимуществени вреди е
завишено. От значение за отговора на този въпрос са събраните
доказателства, а именно съдебно медицинска експертиза и свидетелски
показания, които следва да бъдат преценени поотделно и в тяхната
съвкупност.
Видно от съдебната медицинска експертиза, посочени са получените
увреждания от ищеца като пряко следствие от пътния инцидент: - контузия на
ляво коляно, - разкъсно контузна рана - напречна, на ниво - под колянното
капаче, -многофрагментно счупване на капачето на лявото коляно. Под обща
интубационна анестезия му е извършено открито наместване на фрактурата с
вътрешна серклажна фиксация. Дебридман. Лаваж. Травматичната и
оперативната рана са затворени с шев на ставна капсула и ретинакулуми.
Дренаж. Кожен шев, стерилна превръзка. В следоперативния период
състоянието на ищеца се е характеризирало с афебрилитет, суха и спокойна
оперативна рана, намаляне на болковия симптом. При стабилизирано общо и
локално състояние е дехоспитализиран на 14.12.2020 г. Следващият период
на лечение е проведен в домашни условия с периодични превръзки, сваляне
на конците в определения от оператора ден и провеждане на антикоагулантна
и антибиотична терапия с определената от оператора продължителност. Няма
данни за провеждана специализирана и контролирана рехабилитация. Няма
представени документи за временна нетрудоспособност. Няма документация
за периодични контролни прегледи, в които обикновено се описва актуалното
4
състояние към момента. Средностатистическият период на възстановяване
при оперирани многофрагментни счупвания на колянното капаче при
възрастта на ищеца /53г./може да се приеме около 5 месеца. Вещото лице
посочва, че при осъществения личен преглед на ищеца на 20.06.2022г. е
уточнено, че той не е използвал документи за временна нетрудоспособност
/болнични листи/, тъй като в момента на травмата е бил безработен. Също
така е уточнено, че не е провеждал рехабилитация в специализирано
заведение и под контрол на кинезитерапевт, поради наличната епидемична
обстановка. Металният остеосинтезен серклаж все още не е изваден. По
отношение на специализираното контролиране на възстановителния процес,
ищецът е посетил лекуващия си лекар два пъти през първия месец след
болничното лечение и след това не е ходил на контролни прегледи.
Раздвижването на колянната става е провел самостоятелно в домашни
условия. Посочва се, че счупването на колянното капаче, особено
многофрагментното, е силно болезнена травма, като болката започва още от
момента на счупването. В следващите часове тя дори се засилва, поради
нарастващия оток и имбибирането на околната мека тъкан с кръв. Това
продължава до 36-48-ия час. Ако в този период се извърши оперативното
лечение, то болката в първите следоперативни часове се засилва още повече и
така е през първите 3-4 дни. През този период пациентът дори не може/не
иска да извършва дори и минимални движения поради силната, остра, пареща
болка. След 4-ия ден болковият синдром започва да отслабва, но много бавно.
Болката изчезва около 45-50-ия ден, когато се започват по активните
рехабилитационни мероприятия. Много бавно се възстановяват нормалните
движения в колянната става, при която е оперирано капаче. При
извършения клиничен преглед на 20.06.2022 г. вещото лице е установило
сегашното състояние на лявото коляно и в частност на капачето: по предното
лице на лявото коляно, леко медиално е разположен оперативен цикатрикс,
зараснал първично с дължина 9,5см. От височината на долния му край, но
централно също с вертикална посока е видим втори белег, който е от
травматичната рана, получена на 06.12.20 г. при самото ПТП. Той е с
дължина 7 см - също зараснал. Движенията в коляното са: екстензия - пълна,
флексия - възможна до 100 гр. при норма 135гр. Нормална еластичност на
колатералните и кръстните връзки. Наличие на обилни крепитации при
активни и пасивни флексия/екстензия-движения в коляното. Ищецът се
оплакал от болки при студено и влажно време. На сегашния етап ходи без
помощни средства, но с леко провлачване на левия крак. Невъзможно му е да
кляка с пълно свиване на лявото коляно. Съобщил за лесна уморяемост на
мускулатурата на левия крак при ходене на по-голямо разстояние или качване
/слизане по стълби/. Наличието на крепитации в пателофемуралният сегмент
на колянната става говори, че вече е започнал артрозния процес в тази става и
той ще напредва за в бъдеще. Относно индивидуалната продължителност на
лечебно възстановителния процес при Д. Н. от травмата, която е получил при
ПТП на 06.12.2020 г., вещото лице посочва, че няма конкретна медицинска
документация. При прегледа и разговора с него се е уточнило, че този период
е около 4,5-5 месеца. Оздравителният процес не е приключил. Ищецът има
оплаквания от болки и ходи с накуцване. Движенията на крака му са
частично ограничени с 10-15 градуса.
5
Съдът намира, че следва да кредитира констатациите на съдебно-
медицинската експертиза, тъй като са изготвени от специалист на база
медицинска документация и преглед на ищеца, и следователно са
компетентни.
Събрани са гласни доказателства. Разпитани са свидетелите Н. и Х..
Свидетелят М. Д. Н., който е син на ищеца, посочва, че е научил за ПТП - то,
сутринта към 7 часа, като е получил телефонно обаждане, че баща му е в
Окръжна болница-С.З.. Когато отишъл, баща му бил в Бърза помощ, в
инвалидна количка, с наранен крак. Бил видимо уплашен и неспокоен, но бил
в съзнание. В болницата направили операция на ищеца, сложили му имплант,
който предстои да бъде премахнат с операция. След изписването от
болницата, състоянието на Д. било тежко, кракът му бил отекъл, трудно
ставал, изпитвал силни болки. Налагало се да взема лекарства за болката, за
кръвосъсирване и антибиотично лечение. Първите дни бил на легло, бил
стресиран, не можел да спи от болката. Свидетелят си взел отпуск и се
наложило да бъде при него два месеца и половина. Техен приятел, който е
лекар, му сменял превръзките. След два месеца започнали да провеждат
рехабилитация по негови съвети. Докторът казал, след два месеца да започне
да стъпва по малко, за да може да свиква крака. Сложили парапети, за да му
помагат да сяда и да става. Те живеели в къща и поради зимната обстановка и
състоянието на Д., се наложило да остане вкъщи до пролетта. Не ходили на
рехабилитация, поради усложнената епидемична обстановка, провеждали
рехабилитация вкъщи. Според свидетеля, баща му и към момента изпитва
болки и вече не бил толкова работоспособен, изпитвал страх да управлява
автомобил. Имал промяна в походката, не вървял, както преди, не можел да
стъпва нацяло.
Свидетелката Б. Д. Х. посочва, че познава Д. Н., тъй като той е баща
на нейния приятел М. Н. - син на ищеца. Свидетелката видяла ищеца, на
втория ден след изписването му от болничното заведение вкъщи. Бил с
посинял крак и превързан. Бил много стресиран и трудно се комуникирало с
него. Свидетелката посочва, че се наложило, синът му да си вземе отпуск,
около два месеца и половина, за да стои при баща си и да му помага с
битовите нужди - да се къпе и др. Свидетелката приготвяла храната и
пазарувала през този период. Първите три месеца, Д. ходел с патерици. После
идвал доктор, който му показвал упражнения. Също така намерили клипчета
онлайн с упражнения, които Д. правел. В здравни заведения не била
провеждана физиотерапия, тъй като се страхували да го заведат, тъй като бил
с отслабен имунитет. С течение на времето нещата започнали да се
подобряват. Постепенно, Д. започнал да излиза на двора. Отнело му около 6
месеца, за да се престраши да излиза на по-дълги разстояния. Според
свидетелката, преди катастрофата, Д. обичал да спортува, да комуникира с
хората, бил деен човек. След катастрофата се променил много, все още
сънувал кошмари, страхувал се да управлява автомобил, да се вози в кола и
дори и да пресича. Предстояло му втора операция за премахване на имплант
от крака му.
6
Съдът намира, че следва да възприеме така събраните свидетелски
показания, като непротиворечиви и дадени от очевидци за състоянието на
ищеца.
В чл.52 от ЗЗД е уредено възмездяването на неимуществените вреди.
Обезщетението за тях се определя по справедливост, но винаги с преценка на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При определянето му се
отчитат вида на увреждането, интензитета му, влиянието му върху личността
на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки, вкл. и към
настоящия момент, работоспособността на пострадалия, нормативно
определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите и обществени условия в страната, както и се обсъждат
всички конкретни обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. В
случая се установяват твърдените увреждания в исковата молба, техния
интензитет, лечение и оздравителен процес, състоянието на ищеца към
настоящия момент – накуцването му и ограниченото движение на крака,
които могат да останат, артрозният процес, който е започнал, предстоящата
операция, настъпилите психически увреждания, тревожност, нарушения на
съня и динамиката. Ето защо и при отчитане на посочените критерии,
справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с
чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 50 000 лв. Тази сума следва да се заплати от
застрахователното дружество за изпитаните болки и страдания от страна на
ищеца. До този извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
неговото решение следва да бъде потвърдено в осъдителната му обжалвана
част – за сумата над 20 000 лв. до 50 000 лв.
Началният момент на законна лихва за забава следва да се определи в
съответствие с чл.429,ал.3 от КЗ, съгласно който е дължима, считано от
датата на уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430,ал.1,т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е по-ранна. Тази лихва застрахователят дължи не
поради собствената си забава, а за забавата на застрахования, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. В случая се иска в исковата молба началният
момент да бъде определен от датата на уведомяване на застрахователя от
ищеца - 17.05.2021 г., което следва да бъде уважено.
7
По отношение на разноските - с оглед резултата по делото
застрахователното дружество следва да заплати на адвокат Е. И. Ж.
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 4 650
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №202 от 29.07.2022 г. по
търг.дело №1376/2021 г. по описа на Окръжен съд С.З. В ЧАСТТА МУ, с
която З.К. Л.И. АД е осъдена да заплати на Д. Н. Н. сумата над 20 000 лв. до
50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от непозволено увреждане, вследствие на ПТП, настъпило на
06.12.2020 г. покрай автомивка в района на автогарата в гр.Р. при управление
на лекия му автомобил Ш., рег.№ ** **** **, при движение от центъра на
града към кв.Г., предизвикано от управлявания от Н. Р. И. лек автомобил Б.,
рег.№ ** **** **, който управлявайки автомобила със скорост 56,9 км/ч
изпуснал контрол над автомобила и навлязъл в насрещната лента за
движение, като причинил ПТП, ведно със законната лихва върху
обезщетението от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане.
Осъжда ЗАД ОЗК Застраховане да заплати на адвокат Е. И. Ж.
адвокатско възнаграждение на основание чл.32,ал.2 от ЗАдв. в размер на 4 650
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8