№ 539
гр. Б., 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120201003 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод депозирана жалба
от Г. С. Б., ЕГН **********, от *** чрез пълномощника адв. Е. Д. от БАК против Наказателно
постановление №*** г., издадено от Н. сектор в ОД МВР – Б., РУ 04 Б.. С посоченото наказателно
постановление на жалбоподателя са наложени за извършени нарушения, както следва: 1.)
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП е наложено на осн.чл.175,ал.3, пр.1 ЗДвП административно
наказание „глоба” в размер от 200.00 лева, както и административно наказание „лишаване от
правото да управлява МПС“ за 6 месеца,2.за нарушение по чл.100,ал.1, т.1 ЗДвП е наложено на
осн.чл.183,ал.1, т.1 ЗДвП административно наказание „глоба” в размер от 10 лв.
В жалбата е изложена мотивация относно материалноправна незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното наказателно постановление, в контекста на които е заявено искане за отмяна на
процесното наказателно постановление. В обобщен аспект възраженията за неправилно тълкуване
на материалния закон се обосновават с тезата за субективна несъставомерност на нарушението с
оглед фактическите твърдения,че в случая процесният автомобил е бил с налични регистрационни
табЕ., като жалбоподателят, който е управлявал автомобила – собственост на трето лице, не е
знаел, че последният е бил служебно дерегистриран. Формулирано е и искане за присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в унисон с което е представен договор за
правна защита и съдействие.
В съдебното заседание жалбоподателят Г. Б. се явява лично и с адв.Е. Д. от БАК. В дадения ход по
същество процесуалният представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено по изложените в жалбата съображения,като конкретизира петитума на жалбата,
стеснявайки нейните предметни предЕ. –до целена отмяна в ЧАСТТА, касаеща кумулативно
наложените на осн.чл.175,ал.3,пр.1 ЗДвП административни наказания глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от правно на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушението, квалифицирано по
чл.140,ал.1 ЗДвП. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Жалбоподателят се солидаризира със защитните аргументи на пълномощника си и претендира
отмяна на атакуваното наказателно постановление в оспорваната му част.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е
процесуално допустима.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
На *** г., около *** часа в гр. Б., ************, в посока на движение бл.*** Г. Б. управлявал л.а.
марка ***, модел *** С РЕГ. №***, собственост на П.Б.А., като при проверката от мл.инспектор
ООР при 04 РУ-Б., чрез ОДЧ-С. в АИС-КАТ се установило, че МПС е с прекратена регистрация на
20.09.2022 г. по чл.143, ал.15 ЗДвП. При проверката водачът не представил и контролен талон към
СУМПС.
На *** г. младши инспектор към ООР-04 РУ Б. съставил АУАН бл. № ****** г.,като субсумирал
поведението на водача Б. като реализиращо състав на административни нарушения съотв. по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и по100, ал.1, т.1 ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на съставения
АУАН нарушителят Г. Б. го подписал с вписано изявление в реквизит възражения : „не съм знаел,
че дерегистрирана“.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на БРП от 31.01.2023 г. за
отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на
Н. сектор в ОДМВР-Б.,РУ 04 Б. за преценка наличието на предпоставки за образуване на
административнонаказателно производство.
В изпълнение на правомощията си, възложени му със т.3.9 от Заповед №*** г. на министъра на
вътрешните работи, Н. сектор в ОДМВР –Б., РУ-04 Б. на 13.02.2023 г. и след преценка на
събраните доказателства, издал обжалваното Наказателно постановление № *** г., в което
квалифицирал фактическия състав на установените нарушения по чл.140, ал.1 ЗДвП и по
чл.100,ал.1, т.1 ЗДвП, като за първото нарушение наложил на Г. Б. глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от
ЗДвП,а за второто нарушение- наказание глоба в размер на 10 лв.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 25.02.2023 г., видно от инкорпорираната в него
разписка, а жалбата е подадена на 10.03.2023 г. /л. 2/.
Видимо от служебно изисканата от съда вх.№*** г.справка от ОДМВР-Б., Сектор „П.п.“ Б.
относно собствеността на л.а. *** *** с рег. №***, отразяваща хронологично промените в
собствеността на посоченото МПС, в периода от 01.02.2022г.-20.09.2022 г. автомобилът е бил
собственост на П.Б.А., като на 20.09.2022 г. регистрацията му е прекратена на осн.чл.143,ал.15
ЗДвП. В справката се съдържа информация,че на 19.07.2022г. е регистриран договор за продажба-
праводаване в полза на Р.Д.Д.,като МПС не е било регистрирано в КАТ от приобретателя Д.,което
е обусловило последиците на чл.143, ал.15 ЗДвП.
Логично, обективно, с необходимото ниво на вътрешна последователност и външна съгласуваност
с останалите доказателствени източници, свидетелят Д. Т. пресъздава своите непосредствени
възприятия от проверката на жалбоподателя на *** г., като описва фактите и обстоятелствата,
относими към констатираното нарушение по чл.140 ЗДвП.
Съдът кредитира и показанията на св. Р. Д., като съобрази характера на представената чрез тях
информация, техният произход, връзката им със събитието на нарушението /свидетелят е
собственик на процесното МПС и е пътувал в автомобила,управляван от неговия приятел Б.
на ***г./.Качествени процесуални характеристики на тези показания според съда са тяхната
обективност, информативност и логическата завършеност,относно обстоятелството,че свидетелят
е предоставил инцидентно и моменто собствения си /нерегистриран в КАТ/л.автомобил на
приятеля си -св.Б., т.к. Д. е консумирал алкохол в процесната вечер и е бил в невъзможност да
управлява автомобила. Достоверността на тази свидетелска нагласа кореспондира на изложението
по фактите и позицията, изразена в жалбата на Г.Б..
След внимателен преглед и анализ на събраните по делото доказателства и след преценка на
изложените в жалбата и в съдебно заседание становища съдът в съответствие с разпоредбата на чл.
84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК извърши проверка на правилността на атакуваното наказателно
постановление в обжалваната му част, при която констатира, че са налице основания за неговата
отмяна в обжалваната му част при следните съображения:
Съдът следва да лимитира обхватът на съдебния контрол, идентифициращ се с предЕ.те на
конкретизирания в о.с.з.на 22.05.2023 г. петитум на жалбата от процесуалния представител на
жалбоподателя, а именно –единствено относно нарушението квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП
2
и наложените в тази връзка на осн. чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП кумулативни санкции- глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право на управление на МПС за 6 месеца. Както е застъпено в актуалната
практика на касационната инстанция - Решение № 932/26.05.2017 г. по к. н.а. х.д. № 810/2017 г. по
описа на АдмС-Б., когато с едно НП на жалбоподателя са наложени няколко наказания за няколко
отделни нарушения, същият може да избере дали да обжалва всички или само някои от тях. Ако
нарушителят сезира съда със жалба само срещу едно от нарушенията, съдът е обвързан от
неговата преценка и дължи произнасяне само по отношение на нарушението, за което е сезиран,
като ако се произнесе и по отношение на необжалваните нарушения, в тази му част произнасянето
би било недопустимо. Предвид това и с оглед позицията на касационната инстанция, съдът намира,
че дължи произнасяне само по отношение на посоченото вменено във вина на жалбоподателя
нарушение по чл.140,ал.1 ЗДвП, а по отношение на второто по чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП - доколкото
процесуалният представител заявява, че не поддържа жалбата, следва да се приеме, че
наказателното производство следва да бъде прекратено в тази част.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Н. сектор в
ОДМВР - Б., РУ 04 Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице
– мл.инспектор в ООР При 04 РУ- Б., оправомощени със Заповед № *** г. на Министъра на
МВР и Заповед №*** г. досежно компетентността на актосъставителя, т. е. от компетентни
органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от
ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП в
обжалваната част са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите
съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр.
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението по
чл.140,ал.1 ЗДвП факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на
жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното
обвинение и да се защити. Индивидуализирана е съответстваща на описаните фактически
характеристики на нарушението материалноправна квалификация по чл.140, ал.1 ЗДвП и е
приложена относимата санкционна норма –чл.175, ал.3,пр.1 ЗДвП.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП
отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство.
По делото не е спорно,че собственик на автомобила, управляван от жалбоподателя на *** г., е
Р.Д.Д., както и че регистрацията му е прекратена служебно на 20.09.2022 г. с отбелязване в
автоматизираната информационна система на прекратяването на регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственика, който в двумесечен срок от транслиране на
собствеността върху автомобила –от 19.07.2022 г., не е изпълнил задължението си да регистрира
превозното средство. Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка черпи своята несъмнена установеност и безспорна доказаност от събраните по делото
доказателства,касаеща достоверно репродуциране от свидетелят Т. /актосъставител/ на
възприетите обстоятелства, свързани с проверката, при която е констатирано нарушението по
чл.140, ал.1 ЗДвП и свидетелят Д. /собственик на процесното МПС/ за обстоятелствата и
ситуацията, при която е било предоставено на водача Г. Б. инцидентно управлението на
автомобила. Съдържателната им оценка не дава база заключение, че между тях съществуват
противоречия, логически несъответствия, в т. ч. и с фактическата теза, поддържана от
жалбоподателя.
В случая възраженията на жалбоподателя са концентрирани в аспекта на несъгласието му
приложението на материалния закон.
В разглеждания случай категорично се установява, че на *** г. жалбоподателят Б. е управлявал
МПС – л. а. "*** ***" с рег. № ***, собственост на Р.Д.Д., чиято регистрация е била служебно
прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което от обективна страна нарушителят е
осъществил състава на вмененото му нарушение. Според легалното определение на § 6, т. 18а от
ДР на ЗДвП, "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в
3
пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табЕ. с
регистрационен номер. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табЕ. с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с
отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се
уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се
свалят регистрационните табЕ.. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за
разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано
пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с
цел продажба. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал.
3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табЕ. с регистрационен номер.
Субект на административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е водачът на
МПС, който е длъжен да познава ЗДвП и да е наясно със законовата последица от неизпълнението
на задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидените от законодателя срокове.
Съдът изиска и приобщи към доказателствената съвкупност справка от ОДМВР, сектор „П.п.“,
видимо от която процесният лек автомобил към датата на проверката *** г. е бил със служебно
прекратена регистрация поради обстоятелството, че последният купувач не е регистрирал МПС
след придобиването му. Изложеното с оглед систематичното тълкуване на цит. разпоредби и
обективния прочит на доказателствения материал се намира изцяло в услуга на извода, че
управлявайки автомобил с прекратена регистрация, Г. Б. е осъществил от обективна страна състава
на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Не така стои
въпросът със субективната съставомерност на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Константно положение в доктрината и съдебната практика е че вината, в очертаните
разновидности на умисъла и непредпазливостта, съгл.,чл.7, ал.1 ЗАНН е определена от
материалния закон, чрез нейното въздигане в конститутивен признак на съответния състав на
административно нарушение, под който е субсумирано и предявено
административнонаказателното обвинение. Фактическите данни, установими от материалите по
делото сами по себе си не биха могли да послужат за аргументиране на административно-
наказателното обвинение, доколкото не доказват базисния интелектуален момент за виновно
психично отношение- знание на жалбоподателя за обстоятелството, че регистрацията на
управлявания от него автомобил е била прекратена служебно. Не се констатира и от
коментираните по-горе гласни доказателства, че при проверката от контролните органи
жалбоподателят е знаел, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, както и
причината за прекратяването й. Това обстоятелство не му е било известно, тъй като в случая
процесното МПС по документи е било собственост на друго лице, било е оборудвано с
необходимите 2 броя регистрационни табЕ., поради което жалбоподателят не може да предполага,
че това МПС е с прекратена регистрация. Следователно не може да се направи извод, че към
датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управляваният от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация, а липсата на вина изключва административнонаказателната му
отговорност, тъй като не е осъществил от субективна страна състава на посоченото в разпоредбата
на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП административно нарушение. Единствено в сферата на пълнота
и ефективност на аргументативните способи и анализа на приложимия материален закон следва да
се отчете значението на генерираната устойчива и еднопосочна съдебна практика, опредметена в
Решение № 1194 от 28.10.2022 г. по к.н.а.д. 1310/2020 г. по описа Административен съд-Б.: „ От
4
изложеното се налага изводът, че задължението е за приобритателят, т. е. за собственика на
автомобила, тъй като на него му е известна датата на придобиване на автомобила и
задължението да го регистрира в КАТ в едномесечен срок. В постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство е посочено, че за автомобила е сключен договор за покупко-
продажба № 1819/29.05.2018 г., като купувач по този договор е лицето Траянка Златанова
Генчева. При тези данни за Г. съществува знание, че по време на проверката е управлявал
автомобил с регистрационни номера, което означава, че автомобилът е регистриран. Г. не е
знаел, че не е изпълнено задължението за пререгистриране на автомобила, поради което
деянието не е осъществено от субективна страна.“ В Решение № 1168 от 25.10.2022 г. на АдмС
- Б. по к. а. н. д. № 1318/2022 г. „ След като касаторът М. не е бил собственик на автомобила
той не е имал задължение да предприема каквито и да било действия за неговата
пререгистрация. Ето защо, след като автомобилът му е бил предоставен за ползване, ведно с
всички документи – договор за сключена застраховка "Гражданска отговорност", документ за
извършен технически преглед, талон за регистрация на автомобила – част І и част ІІ, и
превозното средство е било оборудвано с два броя регистрационни табЕ., поставени на
съответните места, следва да се приеме, че са липсвали каквито и да е признаци за прекратяване
на неговата регистрация, които водачът би могъл да възприеме, преди да предприеме
управлението му, за да осъществи виновно или непредпазливо подобно нарушение, поради което
неправилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност с издаденото
наказателно постановление.“ При аналогична фактологична специфика са и формираните
разрешения по приложимия материален закон досежно тълкуването и оценката на обстоятелствата,
имащи отношение към субективната съставомерност на нарушението и в Решение № 177 от
15.02.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2665/2021 г.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е неправилно
в обжалваната му част, поради което следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния
случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя Г. Б., който своевременно е поискал
присъждането им и е представил доказателства, удостоверяващи реалното им заплащане в размер
на 500 лв. за адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител. В унисон
с изхода на спора и формулираното и документално обосновано искане за присъждане на
разноски, в тежест на ОДМВР-Б. следва да бъдат възложени извършените от жалбоподателя Б.
съдебно-деловодни разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от Н. сектор в ОДМВР – Б.,РУ 04- Б., В
ЧАСТТА, в която на Г. С. Б., с ЕГН **********, от *** на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца“ за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 1003/2023 г. по описа на БРС по отношение на
обжалването на Наказателно постановление № *** г., издадено от Н. сектор в ОДМВР – Б.,РУ 04-
Б., В ЧАСТТА, в която на Г. С. Б., с ЕГН **********, от ***, за нарушение по чл. 100,ал.1, т.1
ЗДвП, на осн. чл. 183,ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП се налага глоба в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б. да заплати на Г. С. Б., с ЕГН **********, от ***, направените по
делото пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд - Б. в 7 - дневен срок
от съобщаването му на страните в частта, с която е прекратено частично производството по
делото, имаща характер на определение.
В останалата част решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6