№ 736
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Колев
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20221100900233 по описа за 2022 година
При твърдение, че е съдружник в ответното дружество и е налице осъществено въз основа
на заявление на съдружника Б.Н.В. вписване на промени по партидата на събирателното
дружество в Търговския регистър, изразяващи се във вписване на П.Б.В. като съдружник в
СД „Т.-Б.В. и СИЕ”, А.И.И.. е предявила иск с правно основание е чл. 29 от ЗТРРЮАНЦ.
Моли да се установи несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на СД „Т.-Б.В.
и СИЕ”, ЕИК *********, в Търговския регистьр, а именно вписването на П.Б.В. като
съдружник и като представител, както и на основание чл. 30, ал. 1 от с.з., да се постанови
заличаване на посочените несъществуващи обстоятелства от Тьрговския регистър
Искът основава на твърдението си, че от протокол от общо събрание с дата 16.06.2008 г.
ясно се виждало, че решение за приемане на новия съдружник П.Б.В. е взето от баща му и
тогавашен съдружник Б.Н.В. и от ... „новия съдружник“ П.Б.В.. Ищцата нито е била редовно
поканена на събранието, нито е присъствала на него, нито е давала съгласието си за
приемане на нов съдружник. Това решение е взето в нарушение на т. VII.3 от учредителния
договор на СД „Т.-Б.В. и СИЕ“, предвиждащ приемане на нов съдружник само с
единодушно решение на съдружниците. Направила е извод относно липсата на валидно
решение на съдружниците в СД „Т.-Б.В. и СИЕ”, тъй като е била нарушена т. VII.3 и т. IX.
1 от учредителния договор на СД.
Съдът намери така предявите искове за недопустими.
Съобразно тълкуването дадено в ТР № 1 от 06.12.2002 Г. по ТЪЛК. Д. № 1/2002 Г., ОСГК
НА ВКС, при иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или
несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по
отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство (решение на общо
събрание, на управителен или надзорен орган на дружеството). Ако решението на ОС е
незаконосъобразно, членът на дружеството разполага с иск по чл. 74 ТЗ. Ако
установителният иск е предявен от член на дружеството и се извърши проверка относно
законосъобразността на самото обстоятелство - това би било заобикаляне на чл. 71 и 74 ТЗ.
1
Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което
не е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на обстоятелството,
следва да се прави разграничението между две хипотези: Несъществуващо обстоятелство е
липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в
търговския регистър. В този случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, тъй
като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното
решение. Неистинско е и отразяването в регистъра на дадено обстоятелство, без да е
издадено съдебното регистърно решение или отразяване в отклонение от съдържанието му.
Макар да се касае за техническа дейност, доколкото тя е елемент от фактическия състав по
вписването, нищожността на това удостоверяване също следва да бъде установена по исков
ред, тъй като по естеството си се свежда до установяване неистинността на съдържанието на
официален документ. Последицата от това установяване е заличаване на вписаното
обстоятелство, като заличаването няма обратно действие. Втората хипотеза касае
вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена
нищожността му. Установяване нищожността на подлежащо на вписване решение (извън
случаите на липсващо такова) на ОС, НС или УС по исков ред в повечето случаи е
последващо отразяването му в търговския регистър. Последицата от това установяване също
е заличаване на вписаното обстоятелство, но и в този случай заличаването няма обратно
действие.
В настоящия случай ищцата твърди процесуална и материално- правна
незаконосъобразност на взето решение относно приемане на съдружник и избора му
управител, тъй като не са спазени изискванията за учредителния акт относно свикването на
събранието и мнозинството при вземането на решенията. Защита е по реда на чл.74 ТЗ,
който процесуален ред не може да бъде заобиколен посредством иск по чл.59 ЗТРРЮЛНЦ.
Извън това липсва искова защита основана на чл.30 ЗТРРЮЛНЦ, като нормата урежда
реда за заличаване, явяващ се правна последица от уважен иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.
Воден от гореизложеното и на осн. чл.130 ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
Връща искова молба № 5838/02.02.2022 г. и прекратява производството по т.д.№ 233/2022 г.
Определението подлежи на обжалване пред САС в 1 седм. срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2