МОТИВИ към присъда №58/20.11.2018 г. по НОХД №472 по описа на Районен съд В.за 2018г.
Районна
прокуратура - М.е внесла обвинителен акт против М.Ц.Г. с ЕГН ********** за това, че на 04.02.2018г. в гр.В.на
ул.“***“ срещу *** управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел “Клио“ с peг. № ***, след употреба на
алкохол над 1,2 на хиляда, а именно 1,65 на хиляда, установено по надлежния ред
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDN - 0015 - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения, прокурорът
поддържа обвинението така, както е
предявено, като счита същото за
безспорно доказано. Твърди, че в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият М.Ц.Г. е
извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. При определяне на наказанието пледира, предвид факта, че
подсъдимият към момента на деянието не е бил осъждан, да му бъде наложено наказание към минимума, предвиден в закона от
една година лишаване от свобода, което да бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок, ведно с кумулативно
предвиденото наказание глоба, което да бъде в размер на 300,00 лв. и на
осн.чл.343г от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от една година и шест месеца.
Подсъдимият М.Г. редовно призован не се
явява в съдебно заседание. Защитникът му адв. Д.Х. счита, че обвинението не е
доказано от обективна страна. Поддържа, че липсват доказателства, че
подсъдимият е управлявал МПС на 04.02.2018 г., поради което се налагало извод
за несъставомерност. Твърди, че по надлежният ред не е доказана и употребата на
алкохол от подсъдимия, тъй като процедурата е опорочена.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 04.02.2018г. малко след полунощ с цел да се повози В.Д. *** и
след това се върнал по пътя към гр.В.. На излизане от с.З., на моста над река
„Лева“, бил изпреварен от лек автомобил „Рено“, тъмен на цвят, като му
направило впечатление, че автомобилът го изпреварил с по-голяма скорост, предвид
факта, че самият той се движел с около 40 - 50км.ч. Изпреварилият го автомобил
се отдалечил и за малко Д. го изгубил от поглед. В същото време Д. продължил да
кара бавно в същата посока. След малко както преминавал край хотелски комплекс
„Чайка“ и започнал да се движи по еднопосочното платно след У-образно
кръстовище видял, че на пътя в лявата пътна лента е паднала част от скала. До
скалата имало регистрационна табела, но не слязъл а продължил към гр.В.. След
около 300 метра
видял автомобила, който го бил изпреварил малко по-рано на моста, да е спрял в
дясно. По автомобила имало щети по предна и задна брони, а до него стояло младо
момче, което сваляло от колата счупените части и ги слагало в багажника. В.Д.
спрял, отворил прозореца и попитал подсъдимия дали е добре и нуждае ли се от
помощ, на което той не отговорил нищо, а продължил да си събира частите. Тогава
свидетелят Д. преместил автомобила си на около 15 - 20метра по-надолу, спрял и
се обадил на тел. 112 да съобщи за случая. След като се обадил, продължил надолу
и спрял на „Червения площад“, за да изчака пристигането на полицаите от гр.В.,
които дошли след около 10-15 минути. Д. обяснил на полицейските служители какво е станало,
показал къде е паднал регистрационния номер и къде е спрян катастрофиралия
автомобил. Като им показал автомобила видял подсъдимия, на когото бил предложил
помощ и който събирал частите, но сега бил седнал на предна дясна седалка.
Полицейските
служители на РУ - В.- свидетелите И.И. и Д.Д. били дежурни на 03.02.2018г. за
времето от 19,00ч. до 07,00ч. на следващия ден. На 04.02.2018г. около 01,10ч.
те били изпратени по сигнал от ОДЧ на РУ - В.в района на хотелски комплекс
„Чайка“ по сигнал за възникнало ПТП където при обход на прилежащия район на
ул.“***“ до *** установили лек автомобил марка „Рено“, модел “Клио“ с per. № ***, за който при последвалата проверка
установили, че е регистриран на Г.Ц.Г.. По автомобила имало видими следи от ПТП
по предната му част. На мястото на водача се намирал М.Ц.Г., чиято самоличност
установили при проверката. На мястото на ПТП двамата полицейски служители извикали
дежурен по КАТ и след малко пристигнал свидетелят М.Т. ***, който изпробвал М.Г.
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDN - 0015, което отчело проба от 1,65
промила, като показанията били показани на водача. На М.Г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, а също така му бил издаден и талон с
бл. № 0031203 да се яви в ЦСМП - гр.В.за вземане на кръв за медицинско
изследване. Г. се запознал със съдържанието на изготвените документи, но
отказал да ги подпише.
Полицейските
служители И.И. и Д.Д. съпроводили М.Г. ***. По
делото е приложен лист за преглед на пациент в КДС/СО от д-р С.В., в който е
отразено, че М.Г. отказва да даде кръв. Приложен е и протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества, изготвен от д-р К.при МБАЛ - Хр.Ботев гр.В..
В протокола е отразено, че Г. отказва вземане на проба и е отказал да се
подпише. Приложено е копие от журнала в който отказът е отразен.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът възприе от свидетелските показания на В.И.Д.,
дадени в съдебно заседание и приобщените по надлежния ред от досъдебното
производство /л.15/, показанията на М.Т., дадени в съдебно заседание,
показанията на Д.Д. дадени в съдебно заседание и приобщените по надлежния ред
от досъдебното производство /л.16/, показанията на К.К., дадени в съдебно
заседание и приобщените по надлежния ред от досъдебното производство /л.13/, приложените писмени
доказателства -АУАН бл. № 0361752 /л.20 от досъдебното
производство/; Талон за медицинско изследване /л.21 от
досъдебното производство/; Заповеди за прилагане на
принудителна административна мярка /л.22-л.23 от
досъдебното производство/; Протокол за проверка на техническо средство /л.28 от
досъдебното производство/; Справка нарушител от ОД МВР гр.В.и справка МПС /л.24-л.28 от
досъдебното производство/, Писмо МБАЛ - В., лист за преглед, Протокол за медицинско
изследване и копие от журнала /л.30-л.34 от
досъдебното производство/; свидетелство за съдимост/л.36 от
досъдебното производство/; характеристични данни /л.38/.
Настоящият съдебен състав намира, че въз
основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние,
се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
След точна и пълна преценка на данните от
всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на
доказване в процеса, съдът стига до правния извод, че не може да се направи еднозначен
извод, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
На първо място от обективна страна, изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС.
От обективна страна не се установи по безспорен и
категоричен начин, че подсъдимият М.Г. *** е извършвал
управление на МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел
“Клио“ с per. № ***. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания
на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието
"управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира
в покой или в движение.
Никой от разпитаните по делото свидетели не установи, че е видял
подсъдимият М.Г. да управлява лекия автомобил. Св. В.Д. твърди, че когато
процесният автомобил го е изпреварил, не е обърнал внимание колко човека са
били в автомобила. В приобщените по надлежния ред показания на този свидетел от
досъдебното производство същият твърди, че не е сигурен дали момчето, което е
събирало строшените части е водач на автомобила, тъй като не го е виждал в
момента на катастрофата и в момента на управление на моторното превозно
средство. Тоест свидетелят не е могъл да индентифицира конкретни лица в
претърпелия ПТП автомобил в момента, към който автомобилът се е движил, нито
лицето, което е управлявало автомобила. Конкретно лице, което е управлявало
процесния автомобил не може да посочи и свидетелят К.К. - спътник на В. Василев
в управлявания от него автомобил. Действия по управление на катастрофиралия лек
автомобил марка „Рено“ от страна на подсъдимия М.Г. не се установяват и впоследствие след
претърпяното произшествие.
В момента, когато полицейските служители И.И. и Д.Д. посетили мястото на настъпилото ПТП с участието на
процесния автомобил, забелязали на пътническото място, до това на водача, човек, чиято
самоличност след извършена проверка установили, че е подсъдимият М.Ц.Г., който след
запитване е възразил, че не е карал автомобила, а само се е возил.
От така установените
свидетелски показания не се установи, че подсъдимият е управлявал процесното
МПС, нито по време на задминаването му с управлявания от свидетелят В.Д.
автомобил, нито след това. В момента на пристигане на полицейските служители,
същите твърдят, че автомобилът е бил в покой, а подсъдимият само е седял, без
да извършва действия по управлението му, такива каквито са възприети т.2а на ППВС № 1/1983г.
При този разбор на доказателственият материал не се установи
наличието на обективния елемент от състава на повдигнатото на подсъдимия
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а
именно „управление” на МПС.
Не се установи наличието и другия обективен
елемент от състава на това престъпление, а именно концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия над 1,2 на хиляда установено по надлежния ред.
В случая приложеният ред за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта към 04.02.2018 г. е Наредба № 1/19.07.2017 г.
за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от водачите на МПС, която в детайли урежда реда, по който се
установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества от водачите на МПС.
В чл.3, ал.1 от Наредбата е
отразено, че при извършване на проверка на място от контролните органи,
употребата на алкохол се установява с техническо средство, а в чл.6, ал.4 от
Наредбата е посочено, че в случай че лицето не приема показанията на
техническото средство за установяване употребата на алкохол, то избира дали
установяването да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и
химическо, или химико-токсикологично лабораторно изследване. Съгласно чл.6, ал.9 от
Наредбата при отказ на лицето да получи
талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или
при отказ за изследване употребата на алкохол и/или наркотични вещества, или
техни аналози, се установява въз основа на показанията на техническото средство
или теста.
Видно от талон за изследване от
04.02.2018 г., подсъдимият М.Г. е отказал да подпише талона за извършената
проверка с техническото средство, което е удостоверено с подписа на свидетеля П.Д. П.. След
като уредът е отчел алкохолна концентрация 1,65 на хиляда, подсъдимият не се е
съгласил с резултата. В случая М.Г. е получил талон за медицинско изследване и
се е явил за извършване на кръвна проба в ЦСМП -
гр.В., където е съставен лист за преглед на пациент от 04.02.2018 г. от д-р С.В.,
в който е отразено, че отказва подпис. Положен е само подпис на лекаря. В
приложеният протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози липса дата и подпис.
Приложен е препис от журнала, в който е отразено, че подсъдимият Г. отказва
кръвна проба.
Съгласно чл.15, ал.7 отказът на лицето да
бъде изследвано се отразява от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в
амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като
се удостоверява с подписа на изследваното лице, като съгласно ал.8 отказът на
изследваното лице да подпише изготвения протокол за медицинско изследване се удостоверява
с подписа на един свидетел. Граматичното тълкуване на тези законови разпоредби
води до извода, че за да бъде валидно удостоверен такъв отказ, извън подписа на
освидетелстваното лице, когато отказва
да подпише, трябва да има подпис и на свидетел. Такъв подпис в случая липсва.
Единственият подпис извън неговия е този
на лекаря, който удостоверява само извършеното освидетелстване. Предвид констатираното
нарушение на цитираната Наредба, съдът не кредитира като доказателство по
делото приетия протокол за медицинско изследване в частта, в която е оформен
отказ за даване на кръв за химическо изследване от 04.02.2018 г., поради факта,
че същият не е съставен съгласно изискванията
чл.15, ал.8 от съответната Наредба.
Протоколът за медицинско изследване,
включително отказът на изследваното лице да даде кръв имат точно утвърден по
нормативен път образец. Представеният по делото протокол не е съобразен с този
образец, поради което същият не притежава доказателствена сила по отношение
удостоверения в него факт на отказ от страна на подсъдимия за даване на кръв за
химически анализ. В случая показанията на техническото средство не са годно
доказателство за установяване на употребата на алкохол, предвид липсата на
документиран, съгласно изискванията на цитираната наредба отказ за даване на
кръв.
Резултатите от проведеното съдебното
следствие обосновано предопределят в крайна сметка решаващият извод, че
фактическото обвинение почива изцяло на предположения, които по силата на
чл.303 ал.1 НПК не могат да залегнат в осъдителна присъда.
Предвид горепосоченото съдът не намира да са налице в
кумулативна даденост предпоставките за признаване вината на подсъдимия в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а
именно, че на 04.02.2018г. в гр.В.на ул.“***“, срещу *** е управлявал лек автомобил
марка „Рено“, модел “Клио“ с per. № ***, след употреба на алкохол над 1,2 на хиляда, а именно 1,65
на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабр. № ARDN – 0015.
Недопустимо е
постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по
несъмнен начин и при неизяснени в пълнота обстоятелства, касаещи същото.
Съдебният акт не може да почива на предположения и хипотези, на съмнителни и
колебливи заключения досежно осъщественото престъпление, обективните му и
субективни признаци, и неговото авторство. Това е гаранция за охрана на
процесуалните права на подсъдимия в наказателното производство, произтичащи от
презумпцията за невиновност, прокламирана в чл. 31, ал. 3 от
на Р Б. и изрично установена в чл. 16 от НПК, и за осигуряване на справедлив
процес в аспекта на императивните предписания на чл. 6, т. 2 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи. В тази насока е задължителната
и константна практика на ВС и на ВКС на РБ..
При така изложения разбор на доказателствения материал
по делото и при липсата на доказаност подсъдимият М.Ц.Г. да
е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
съдът го обяви за невиновен в това, на 04.02.2018г. в гр.В.на ул.“***“ срещу *** да е управлявал лек автомобил
марка „Рено“, модел “Клио“ с per. № ***, след употреба на алкохол над 1,2 на хиляда, а именно 1,65
на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабр. № ARDN – 0015, поради което го оправда по така повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
На осн.чл.309, ал.4 НПК съдът отмени
наложената мярка за неотклонение на подсъдимия М.Ц.Г. - „подписка”.
При така изложените по-горе мотиви
съдът постанови своята присъда.
Районен
съдия: