№ 99
гр. Пазарджик, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Частно
наказателно дело № 20245220200201 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл.24а от ЗБППМН.
Производството е образувано по предложение на МКБППМН при
Община Пазарджик, във връзка с Решение от 07.02.2024г. по възпитателно
дело №8 за налагане на възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.13 от ЗБППМН
спрямо непълнолетния З. Ю. А. ЕГН **********.
В съдебно заседание се явяват непълнолетният З. А., адв.П. К.- назначена
да защитава правата и законните интереси на непълнолетното лице, Н. П.
/управител на ЦНСТДБУ- Пазарджик/- в качеството му на лице, заместващо
родителя, Г. Ц.- в качеството й на представител на МКБППМН и председател
на състава разгледал възпитателното дело, както и прокурор при РП-
Пазарджик.
Представителят на МКБППМН моли предложението да бъде уважено по
аргументите, изложени в същото.
Лицето, заместващо родителя е на мнение, че предложението е
основателно и следва да се уважи.
Представителят на РП-Пазарджик, взема становище, че предложението е
основателно.
Изслушан в съдебно заседание непълнолетният не отрича наличните по
1
делото данни за извършени от него противообществени прояви, но се
противопоставя на предложението да бъде настанен във ВУИ. Като основен
аргумент за позицията си посочва желанието да запази контактите си с негови
връстници извън социалната услуга.
Адв.П. К.- назначена да защитава правата и законните интереси на
непълнолетния също изразява отрицателно становище по предложението на
МКБППМНП, като счита, че към момента не са изчерпани всички други
възможности за корекция на поведението на детето.
Районният съд, като съобрази събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:
З. Ю. А. е роден на 05.04.2009г. от съвместното съжителство между
майката В. К. от с.Мало Конаре обл.Пазарджик и бащата Ю. А.. За двамата
родители няма данни за образованието и за тяхната трудов ангажираност.
Двамата имат още няколко деца с неуточнен брой. Установено е, че
непълнолетният З. А. има по-малък брат, настанен в ЦНСТДБУ- Пазарджик,
друг по-голям брат, който е изтърпявал в затвора наказание „лишаване от
свобода“ и сестра, настанена в Кризисен център.
Първоначално непълнолетният З. А. е изведен от семейна среда, поради
липса на битови условия и родителски капацитет от страна на родителите му,
като е настанен в ДМСГД- гр.Ветрен. Впоследствие от майката е подадена
молба за реинтегриране на непълнолетния в биологичното му семейство. На
11.01.2012г., след установен съществуващ риск за живота и здравето на З. А.,
същият е настанен в ДМСГД-гр.Пазарджик. На 05.04.2012г. детето е
настанено в ЦНСТ-гр.Пазарджик.
З. А. е настаняван и в професионално приемно семейство в
гр.Пазарджик. Впоследствие от страна на приемното семейство е депозиран
отказ за полагане на грижи за детето, поради крайно неприемливото му и
агресивно поведението.
На 30.06.2017г. родителите на непълнолетния- В. К. и Ю.й А. подават
отново заявление за реинтеграция на детето в семейна среда. Предоставени са
им социални услуги към КСУДС-Пазарджик, които не са постигнати
положителни резултати.
Със заповед на директора па ДСП-Пазарджик от 19.10.2017г. З. А. е
настанен в ЦНСТБУ- Пазарджик.
Със заповед №ЗД/Д-РА-017/28.02.2023г. на директора на ДСП-
Пазарджик З. А. е настанен в Кризисен център за деца в гр.Пловдив за срок от
6 месеца. След изтичане на този период със заповед №ЗД/Д-РВ-
230/24.08.2023г. непълнолетният отново е настанен в ЦНСТДБУ-Пазарджик,
където с намира и към настоящия момент.
2
От показанията на разпитаните по делото свидетели- З. Г.- психолог при
ЦНСТДБУ-Пазарджик и С. Ч.- представител на отдел „Закрила на детето” при
Дирекция „Социално подпомагане”- Община Пазарджик се установява, че
през всичките години, през които З. А. е бил настаняван в центрове от семеен
тип за деца без увреждане, както и в кризисни центрове, включително и в
професионално приемно семейството, поведението на непълнолетния е било
агресивно, без зачитане на авторитети, без спазване на правила за поведение и
социални порядки.
Св.Г. пояснява, че от 2012г. до настоящия момент със З. А. поС.но са
работили психолози, педагози и социални работници за корекция в
поведението и промяна в отношението му и държането към околните, за
спазване па правилата за поведение и зачитане на личната им и имуществена
неприкосновеност, но въпреки различните и многообразни мерки, използвани
за корекция в поведението му от специалистите, същите не са дали резултат.
От приетия като писмено доказателство доклад/оценка на З. Ю. А. изх.
№8/05.02.2024г. на ЦПСТДБУ /л.14-19/, изготвен от психолога- св.З. Г., както
и от разпита на същата в качеството й на свидетел по делото се установява,
че З. няма контакти с родителите си. По-големият му брат е със засилени
криминални прояви. Родителите са злоупотребявали често с детето, както
физически, така и емоционално, като същото е ставало често свидетел на
насилие в семейството. Родителите са отсъстващи фигури от живота на З. А.,
имайки предвид, че същият не помни баща си. Също така липсва какъвто и да
е контрол и възпитателни мерки от тяхна страна. Характерно за него е да
отговаря с грубост и агресия към околните. Има позволението от „вътрешния
си родител“ да бъде и на моменти жесток. Трудно може да бъде обективен за
своето собствено участие в това, което му се случва, защото „винаги
грешката е на другите“ и за него „те са виновни". Наблюдава се
психомоторна възбудимост, емоционална лабилност и волева неустойчивост
у непълнолетния. Мисловните и паметовите процеси са в норма, но липсват
умения за контрол на емоциите, което е основен фактор за честата проява за
изблици на гняв и агресия спрямо околните. Наблюдава се и рязка промяна в
поведенията му, граничещи от смях и удовлетвореност до проява на агресия.
Настроенията му се променят в рамките на няколко минути с проява на
прекомерна импулсивност, която би могла да се окаже причина и за
извършването на по-сериозни противообществени прояви. З. А. има
негативно отношение към женския пол, изразяващо се в използване на обиди,
вулгарни думи и отправяне на вербални заплахи. В определени моменти
непълнолетният изпада в съС.ия на ступор, като не възприема думите,
отправени към него. Тези съС.ия продължават от няколко минути до часове.
Има афинитет към телесни течности и по-специално към собствената си кръв,
като прави опити да наранява кожните повърхности и да поглъща капчиците
кръв. Споделя, че това му доставя удоволствие. З. А. има отклонения в
телесното здраве, изразяващо се в наднормено тегло. Наблюдава се и
енурезис ноктурна/нощно напикаване/. Често боледува от остри вирусни
3
инфекции и инфекции на храносмилателната система, дължащи се на лоша
хигиена.
В училище З. А. среща затруднения в усвояването на учебния материал
и няма мотивация за продължаване на образованието. Много често напуска
учебните занятия безпричинно. С цел повишаване на мотивацията към
образование непълнолетният е стимулиран материално от екипа на
ЦНСТДБУ, като е включван в групови и индивидуални дейности, целящи
повишаване на мотивацията. Въпреки усилията на екипа непълнолетният
отказва да ходи на училище. Извършва кражби на пари и лични вещи от
персонала.
Приятелите му са пълнолетни лица с криминогенно поведение,
употребяващи забранени вещества. З. А. подхожда с агресия към всички деца
настанени в центъра и няма близки сред тях. Участва в безразсъдни
занимания, които представляват риск за здравето и живота му- влиза в чужди
жилища, качва се по покриви на сгради, събира фасове по улиците и
изхвърлени вещи от контейнерите за боклук. Не уплътнява конструктивно
свободното си време, а когато се включва в груповите занимания, прави
опити да ги саботира. Златко А. разбира добре последиците от поведението си
и голяма част от проявите извършва целенасочено. Осъзнава стореното, като
много често обмисля отмъщение. У него се наблюдават непълноценни
комуникативни умения и липса на асертивност. Трудно му е да подреди
собствените си мисли, плава във времевите граници и в собствената си
история. Не желае да достигне до причините, поради които е извършил
дадена проява. В личните му вещи са намирани цигари, иззети от екипа на
социалната услуга. Желае другите да му подражават, на моменти възприема
себе си като лидер. Непълнолетният споделя, че се чувства неразбран,
предаден и излъган от приятелите си. Проявява принципно недоверие към
другите. Счита себе си за обект на дискриминация и несправедливо
отношение. Има проблеми и със самооценката, които замаскира чрез
идентифицирането си с някой друг- герой, приятел или известна личност.
Създава си преувеличени идеали, за да компенсира дефектите в усещането за
себе си. З. А. отрича сериозността на поведението си, като намира
извършаването на тези прояви за нещо нормално. Не зачита правила и
авторитети. Многократно му е обяснявано същността и последиците от
извършените противообществени прояви, но без резултат. Въпреки
проведените разговори с екипа на социалната услуга, З. А. не показва
желание за корекция в поведението си. Не желае да приеме помощ и
подкрепа, както и да сътрудничи на институциите.
Св.Г. счита, че е налице висока степен на вероятност от извършване на
последващи противообществени прояви, като съществува и риск за самия
него да стане жертва на насилие поради неблагоприятната и криминогенна
приятелска среда. Квалифицира поведението на З. А. като общественоопасно,
тъй като е налице агресия към околните. В заключение св.Г. прави извод, че
по отношение непълнолетния З. А. към момента са изчерпани всички
4
възможни мерки за корекция на поведението му, поради което единствената
възможна такава, която би могла да даде положителен резултат, се явява
настаняването му във ВУИ. Последното психологът намира за подходящо
предвид специализацията на персонала на заведението при работа с деца с
подобни проблеми и благотворното влияние, което би оказало определеният
му задължителен ментор. Акцентира и върху възможността именно там
непълнолетният да продължи образованието си.
От показанията на св.С. Ч.- водещ социален работник към отдел „Закрила
на детето“ при ДПС- Пазарджик на З. А., се установява, че въпреки работата с
непълнолетния за период от около две години, не се забелязва корекция в
поведението му, дори напротив- налице е задълбочаване в съС.ието и
проявите. Според представителя на отдел „Закрила на детето” при Дирекция
„Социално подпомагане”- Община Пазарджик непълнолетният е толкова
агресивен, че има риск да навреди на другите деца в социалната услуга или на
персонала. В тази връзка споделя за случай, в който З. размахвал нож и
заплашвал служителка от ЦНСТДБУ- Пазарджик. Счита, че приложените
спрямо непълнолетния мерки до момента не са оказали положително влияние
върху поведението му, като всички те са изчерпали своите възможности,
поради което намира, че единствената подходяща с случая се явява
настаняването във ВУИ, където грижите за него да бъдат поети от
специализиран екип за работа с деца с висока степен на риск от извършване
на противообществени прояви.
По делото е установено от писмените доказателства, че в МКБППМН-
Пазарджик са постъпили сигнали от управителя на ЦНСГДБУ- Пазарджик с
вх.№32-00-503/04.07.2022г. и вх.№32-00-646/31.08.2022г. за извършени от З.
А. вербална и физическа агресия, заплахи, кражби, грабежи от децата,
персонала и граждани на гр.Пазарджик. Във връзка с така постъпилите
сигнали, на основание чл.41 ал.2 от ЗБППМН секретарят на МКБППМП-
Пазарджик определя работа с обществен възпитател, без разглеждане на
възпитателно дело.
След получен пореден сигнал в МКБППМП- Пазарджик с вх.№32-00-
673/09.09.2022г. е образувано ВД/29-2022г. за извършена кражба от
непълнолетния З. А.. С решение на състава на МКБППМН-Пазарджик от
23.11.2022г. на З. А. е наложена възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.1 от
ЗБППМН- предупреждение и чл.13 ал.1 т.5 от ЗБППМН- поставяне под
надзор на обществен възпитател за срок до 1 година.
След постъпване на преписка в МКБППМН-Пазарджик с вх.№10-00-
196/01.12.2022г. е образувано възпитателно дело№6/2023г. С решение на
състава на МКБППМН- Пазарджик от 17.01.2023г. е наложена възпитателна
мярка по чл.13 ал.1 т.1 от ЗБППМН- предупреждение.
Отново от писмените доказателства, приети по делото беше установено,
че към настоящия момент непълнолетният З. А. е ученик в 8-ми клас в ПГ по
селско стопанство „Царица Йоанна“- гр.Пазарджик. С Решение
5
№1/26.10.2023г./л.13/ на състава на Училищната комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, след
разглеждане на извършена проява от страна на непълнолетния, на основание
чл.45 ал.6 oт Наредбата за приобщаващо образование, на З. А. е определена
индивидуална подкрепа за ученика от наставник до края на учебната
2023/2024г.. Така взетата мярка също не е оказала търсените резултати, като
не се наблюдава корекция на поведението на непълнолетния в училищната
среда.
По делото е прието като писмено доказателство и заключение на лекар
психиатър- д-р В.Котетаров от консултативен преглед на З. А. /л.11/, съгласно
което на същия е поставена диагноза F.91.9 Разстройство на поведението-
неуточнено с назначена медикаментозна терапия, изразяваща се в перорална
употреба на Абилифай 15мг. и Конвулекс хроно 300 мг., заменени поради
отказ да бъдат приемани с инжекционна терапия с Клопиксол депо 200мг.
След извършения преглед и наблюдение на поведението па непълнолетния е
направена препоръка З. А. да бъде настанен във ВУИ, където да му бъдат
наложени повече ограничителни и възпитателни мерки.
Представен и приет по делото като писмено доказателство е протокол
№258/14.11.2023г./л.12/, издаден от д-р Г. П., от извършено изследване ЕЕГ,
от където става ясно, че З. А. няма органични нарушения.
От приетите по делото като писмени доказателства извлечения от
рапортна тетрадка за м.01.2024г. на ЦНСТДБУ от дежурствата на
служителите в центъра, се потвърждават изнесените от разпитите на
свидетели данни за агресивното и неконтролируемо поведение на З. А.,
саморазправата с децата, настанени в Центъра, и служителите, както и
незачитането на никакви авторитети от негова страна.
Доказателства в тази насока се съдържат и в показанията на
разпитаната по делото св.Б. Т.- секретар в МКБППМН при Община
Пазарджик. Последната посочи, че наложената на З. А. мярка за контрол от
обществен възпитател, въпреки удължаването й, не е повлияла коригиращо на
поведението на З., тъй като той не приемал на сериозно срещите с педагога и
често пъти не ги осъществявал. Счита, че общуването му с всякакви хора,
излага на риск, както тях, така и самия него, тъй като непълнолетният е
опасен за другите, но е опасен и за себе си. Като пример посочва случай, в
който той се качил на покрива на сграда, откъдето замерял деца с камъни.
Намира, че във ВУИ- Ракитово, където намира за подходящо да бъде
настанен З. А., има достатъчно добре подготвен екип, който работи с деца с
подобни прояви. В хода на производството беше изслушан и управителят на
ЦНСТДБУ- Пазарджик- Н. П., който заяви, че въпреки ежедневната работа с
непълнолетния, със същия не са постигнати корекции в емоцията ни
поведението му- агресивен е, не спазва правилата, употребява алкохол,
саморазправя се с децата, пуши, не спазва вътрешния ред, не зачита
авторитети, руши имущество на центъра, отказва да ходи на училище.
6
Намира, че детето е опасно, както за другите подрастващи в социалната
услуга, така и за персонала. Заявява, че в ЦНСТДБУ не могат да помогнат на
непълнолетния в посока към корекция на поведението, доколкото
заведението е от открит тип и не разполага с нужния специализиран
персонал. Счита, че това би могло да бъде предоставено на детето във ВУИ.
Горните факти съдът прие след като проведе разпит на св.З. Г.- психолог
при ЦНСТДБУ, св.С. Ч.- представителят на отдел „ЗД” при
Дирекция”Социално подпомагане” при Община Пазарджик и св.Б. Т.-
секретар в МКБППМНП и изслуша непълнолетния, защитаващия неговите
права и интереси адвокат и Н. П. в качеството на лице заместващо родителя.
След като се запозна със събраните по делото доказателства и
становищата на изслушаните лица, съдът намира, че предложението на
МКБППМН е основателно по следните съображения:
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че
непълнолетният е формирал трайно изразени навици в посока към незачитане
на моралните, социални и правни норми, които са и провокатор на
извършваните от него противообществени прояви. Този процес се
задълбочава и от липсата на достатъчен и адекватен родителски контрол, тъй
като такъв практически липсва. Вече се посочи по-горе, че майката и бащата
на непълнолетния са напълно дезинтересирани от отглеждането и
възпитанието на своя син, не поддържат връзки с детето от години и не могат
да бъдат приемани като фактор, който може да повлияе върху неговото
поведение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен начин, че налаганите възпитателни мерки до момента по
отношение на З. А., както и ежедневната работа с него от страна на социални
работници, педагози, психолози и др. не са дали траен положителен резултат.
Същият е своенравен, без изградено чувство за лична отговорност, като не се
замисля или интересува за последиците от своите постъпки. Наложените
мерки и работа с него, независимо от техния вид и продължителност, не са
повлияли на З. А. и не са го мотивирали да преустанови противоправното си
поведение. Същият е изключително вербално и физически агресивен,
неспазващ норми на поведение, правила и дисциплина.
Съдът достигна до извод, че досега взетите възпитателни мерки спрямо
непълнолетния З. А. общо по чл.13 ал.1, т.1 и т.5 от ЗБППМН не са
постигнали своя поправително-превъзпитателен ефект. Непълнолетният се
изгражда като социално неприемлива личност, с оглед на което за
7
осигуряване на неговото по-нататъшно нормално развитие и възпитание,
същият ще следва да се настани във ВУИ, която възпитателна мярка е
единствено удачна за постигане на целите, които преследва закона за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по
чл.28 ал.2 от ЗБППМН, тъй като непълнолетният е извършил
противообществени прояви, към които взетите до момента възпитателните
мерки по чл.13 ал.1 не са се оказали достатъчни и за нормалното му
възпитание и няма подходяща социална среда. Водещо в случая са
интересите на детето- да му бъде осигурен един подходящ начин на живот в
битово отношение, една среда, в която той да се вгради и общува с негови
връстници и педагози, да придобие образование и квалификация, което да го
формира като личност, която може да се интегрира пълноценно в настоящото
общество. Това е и нормативно предвидено с разпоредбата на чл.32 от
ЗБППМН ,очертаваща съдържанието на възпитателната мярка по чл.13 ал.1
т.13 от Закона.
Водим от горното и на основание чл.24а ал.4 т.1 вр. чл.13 ал.1 т.13 от
ЗБППМН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на З. Ю. А. с ЕГН ********** възпитателна мярка по чл.13
ал.1 т.13 от ЗБППМН- „НАСТАНЯВАНЕ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНО
УЧИЛИЩЕ-ИНТЕРНАТ“.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от
постановяването му пред Окръжен съд- Пазарджик.
Съобщения за решението да се изпратят на непълнолетния, лицето,
заместващо родителите- Н. П., Местната комисия за БППМН при Община
Пазарджик, Отдел „Закрила на детето” при дирекция „СП“- Община
Пазарджик, адв.П. К. в качеството на лице, защитаващо правата и законните
интереси на непълнолетния и на Районна прокуратура- Пазарджик.
След приключване на производството и влизане на решението в сила,
делото да се върне на председателя на МКБППМН-Пазарджик за привеждане
в изпълнение на основание чл.24в от ЗБППМН.
8
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9