Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II- б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в. гр. дело № 14123 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20207876 от 25.09.2020 г., постановено по гр. д. № 5639/2020 г. по описа на СРС, 64 състав, са уважени предявените от „Д.З.” АД срещу З. „Б.И.” АД искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 830,17 лева, представляваща невъзстановената част от изплатеното застрахователно обезщетение и разноските за определянето му, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 04.02.2020 г. до окончателното й погасяване; сумата от 165, 00 лева – обезщетение за забава за периода от 16.02.2018 г. до 04.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 400, лева – разноски за производството пред СРС.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, като със същата се излагат съображения, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен в нарушение на процесуалните правила, тъй като неправилно решаващият състав обсъдил и преценил събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилно първият съд е приел представени от ищеца разпечатки, за които се твърдяло, че са кореспонденция със сервиза извършващ ремонта. Сочи, че САТЕ следва да бъде кредитирана в първоначалния ѝ вариант, в който стойността на ремонта на процесното МПС е определена на 507,22 лева.С тези доводи заявява искане решението да бъде отменено, а предявените искове – отхърлени.
С отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът по жалбата я оспорва по съображения за неоснователност на доводите, заявени от въззивника. Оценява като правилни изводите на съда, по които уважил исковете, с оглед на което иска решението на първия съд да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество решението на СРС е правилно.
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка "Гражданска отговорност" - срещу застрахователя по същата. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените вреди и сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличието на валидно сключено застрахователното правоотношение по застраховка "Пълно Каско"; наличието на валидно сключено застрахователното правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"; заплащането от страна на ищцовото дружество на сума в размер на 1339, 93 лева – застрахователно обезщетение; заплащането от страна на ответника в полза на ищеца на сумата от 524, 76 лева, представляваща част от заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Спорният въпрос по делото е за размера на дължимото на ищеца регресно обезщетение, претендирано въз основа на настъпила суброгация по чл. 411 от КЗ.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действително, деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
Съгласно заключението на САТЕ, уточнено съгласно чл. 200, ал. 2 от ГПК ауспухът на процесното МПС е трябвало да бъде заменен с нов, доколкото за да бъде възстановен се налага изчукване на никеловото покритие, което ще се нарани. Настоящата инстанция кредитира заключението, доколкото същото е депозирано от компетентно вещо лице след запознаване с целия относим и необходим доказателствен материал. В тази връзка следва да се посочи, че съдът намира за неоснователни оплакванията на въззивника, че заключението е депозирано въз основа на недопустим доказателствен материал. По делото е представена имейл кореспонденция между ищеца и сервиза извършил ремонта на процесния автомобил, съгласно която увреденият ауспух не може да бъде ремонтиран и следва да се замени с нов. Приложената кореспондеция представлява частен документ и не се характеризира с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което следва да се анализира с останалия доказателствен материал, с оглед кредитирането като писмено доказателствено средство. В случая същата следва да бъде кредитирана, доколкото се подкрепя от останалия доказателствен материал – представена фактура № ********** от 14.07.2017 г. с издател „Карс Ауто Парт” ЕООД и получател „Автомотор Варна” АД за закупен – оригинални Хюндай заден заглушител десен, на стойност 939,88 лева /л. 18 гръб/ и калкулация ремонт № ********* от 15.11.2017 г. /л. 17 гръб/. Същевременно неоснователно е оплакването, че ищецът не е установил автентичност на автора на изявлението, доколкото видно от протокол от открито съдебно заседание проведено на 14.09.2020 г. е направено общо оспорване на представените доказателства.
На следващо място следва да се посочи, че във въззивната жалба не се съдържа оплакване по приетия от първия съд действителен размер на застрахователното обезщетени и конкретно дали приетият размер за тази част от процесния автомобил – заден десен ауспух е определен по средни пазарни цени, поради което и доколкото въззивният съд се произнася само по наведените във въззивната жалба доводи, то приетият от първия съд размер от 939,88 лева не може да бъде ревизиран от настоящата инстанция.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Гореописаното задължение на ответното дружество няма определен падеж за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана, съгласно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От друга страна чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ предвижда, че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" следва да изпълни задължението си по предявената претенция в тридесетдневен срок от представяне от страна на застрахователя по имуществената застраховка на всички относими към конкретния случай доказателства. Следователно изпълнението от страна на ищеца на задължението му по чл. 412, ал. 1 КЗ има характер на покана за плащане, като застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" изпада в забава след изтичане на тридесет дни, считано от получаване на поканата. От представената покана, съдържаща входящ номер на ответника се установява, че същата е отправена и получена от ответника на 15.01.2018 г., т. е. считано от 16.02.2018 г. ответното дружество е изпаднало в забава.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 50 лв., представляващи юрк. възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20207876 от 25.09.2020 г., постановено по гр. д. № 5639/2020 г. по описа на СРС, 64 състав.
ОСЪЖДА З. "Б.И. " АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 50 лв. – юрк. възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.