О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ …….../19.09.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова
частно търговско дело № 1504 по описа за
2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба вх. № 53313/22.07.2019 год. на Н.Г.Г. против Заповед
№ 5145/04.07.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 10229/2019 год. на ВРС – 26-ти състав, в частта за
разноските.
При извършена
проверка относно редовността и допустимостта на производството, съставът на въззивния съд констатира следното:
Производството пред
ВРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „Групама застраховане“ ЕАД срещу
частната жалбоподателка – Н.Г.. Като е преценил
наличието на предпоставките за уважаване на сезиралото го заявление,
първостепенният съд е уважил подаденото заявление и е осъдил длъжника за
исковата сума, ведно за разноски в размер на 325 лева, от които 25 лева
държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414а ГПК, длъжника е депозирал възражение, представяйки доказателства за платено
задължение като е обективирал и възражение за недължимост на присъдените със заповедта разноски. Така
депозираното възражение е процедирано от съда по реда
на чл.414а, ал.3 ГПК, но с оглед подадената на същата дата и частна жалба срещу
заповедта, в частта й за разноските, не е произнесено от него с надлежен акт
след постъпване на становището на кредитора като е отложено до приключване на
производството по частната жалба.
Настоящият състав
намира частната жалба за преждевременно администрирана. Разноските в
заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и
са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта
за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК. Както е посочено в мотивите на ТР №
4/18.06.2014 год. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски
няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание
и не се включва във формиране размера на цената на иска. Прието е, че при
оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на
разноски не е налице възражение по чл.414, ал. ГПК като длъжникът има право да
обжалва заповедта по чл.413, ал.1 ГПК.
След постановяване
на процесното ТР е налице приета нова уредба –
чл.414а ГПК, касаеща възражението на длъжника при изпълнение в срока за
доброволно изпълнение. Видно, същата има за цел да предотврати исково
производство в хипотезата на извършено в срока на доброволно плащане
изпълнение, като урежда и отговорността за разноски, включително в хипотезата
когато длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането.
Изрично, чл.414а, ал.4 ГПК предвижда произнасяне на съда по възражението на
длъжника и постъпилото становище, което предпоставя и произнасяне по
възражението на длъжника и за дължимост на разноските
поради наличието на хипотезата на чл.414а, ал.2 ГПК или поради прекомерност на
възраженията по чл.78, ал.5 ГПК.
Същевременно,
налице е и разпоредбата на чл.413 ГПК, съгласно която заповедта за изпълнение
подлежи на обжалване от страните в частта за разноските. Законодателно
уредените към настоящия момент два режима за проверка на заповедта за изпълнение
в частта й за разноските обаче не означава, че същите са алтернативни и са на
разположение за избор на страните и съда. Хипотезата на чл.414а ГПК, касаеща
възражение на длъжника срещу присъдените разноските е съчетана с твърдение за плащане
на задължението в срока за доброволно плащане и липса на недобросъвестност от
негова страна и отговорността му за тях е обусловена от преценката на
заповедния съд за наличието на предвидените в тази хипотеза предпоставки, включително
плащане изцяло или частично на задължението в срока за доброволно плащане.
Въпреки
последвалото изменение на ГПК, настоящият състав намира за съответно приложими
постановките на т.11а от ТР № 4/18.06.2014 по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК, според които: ако пред съда в
заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 ГПК срещу
заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до
изтичане на срока за възражение по чл.414а ГПК. При подадено възражение и проведена
процедура по чл.414а, ал.3 ГПК, администрирането и разглеждането на частната
жалба е обусловено от произнасянето на съда по чл.414а, ал.4 изр.второ ГПК. Ако
последното е положително, частната жалба
е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от самия заповеден съд
по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако заявителят
не подаде становище в срока по чл.414а, ал.3 ГПК, заповедният съд с определение
обезсилва заповедта за изпълнение, включително и в частта за разноските, поради
което и частната жалба по чл.413 ГПК следва да се върне.
Частната жалба по
чл.413 ГПК предпоставя наличието на стабилизирана заповед за изпълнение, като се
администрира и съответно разглежда от въззивния съд, ако
производството по установителния иск приключи с
определение за прекратяване на производството по установителния
иск в хипотезите, ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са
уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се
администрира, както и се разглежда от въззивния съд и
ако в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на
възражението по чл.414, ал.1 ГПК или това по чл.414а ГПК, в които случаи изпълнителният
лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с
влязлото в сила определение на въззивния съд по
частната жалба.
Ето защо,
настоящото производство следва да се прекрати и делото върне на заповедния съд
с указания за администриране на частната жалба, след настъпване на условията за
това.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по възз.ч.т.д.
№ 1504/2019 год. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение.
ВРЪЩА гр. д. № 10229/2019 год. по описа на ВРС,
26-ти състав, за администриране на частната жалба, след настъпване на условията
за това съобразно мотивите на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: