Î
Ï Ð Å Ä Å Ë Å Í È Å
ãð.Ñîôèÿ, 11.05.2020 ãîä.
 ÈÌÅÒÎ
ÍÀ ÍÀÐÎÄÀ
ÑÎÔÈÉÑÊÈ
ÃÐÀÄÑÊÈ ÑÚÄ,
ÒÚÐÃÎÂÑÊÎ
ÎÒÄÅËÅÍÈÅ,
VI-9 ñúñòàâ
â закрито
çàñåäàíèå
íà единадесети май
äâå
õèëÿäè è двадесета
ãîäèíà â
ñúñòàâ:
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË:
ÆÀÊËÈÍ
ÊÎÌÈÒÎÂÀ
êàòî
ðàçãëåäà äîêëàäâàíîòî îò ñúäèÿ
ÊÎÌÈÒÎÂÀ т.ä.
N 824
ïî îïèñà çà 2020
ãîä. , È
ÇÀ ÄÀ ÑÅ
ÏÐÎÈÇÍÅÑÅ,
ÂÇÅ ÏÐÅÄÂÈÄ:
Ищецът „А.“ ЕООД е предявил обективно
кумулативно съединени искове против „Д.А.К.” ЕООД, с правно основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ за заплащане на
сума в общ размер от 42 382, 56 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, представляваща цена на
доставени стоки по 10 броя фактури, както и обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на исковете с правно
основание чл. 327 ал.1 от ТЗ в общ
размер от 2 210, 06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка една от главниците за срока от падежа на главното
задължение до 24.02.2020 г. Съгласно изричното изявление в исковата молба предмет
на делото са неплатени суми по 10 броя
фактури, всяка от които е издадена на основание отделен, самостоятелен устен
договор за продажба – съответно от дати: по Договор от 25.03.2019 г. – Фактура № **********/25.03.2019 г.; по Договор от 03.06.2019 г. - Фактура №
**********/03.06.2019 г.; по Договор от 28.06.2019
г. - Фактура № **********/28.06.2019 г.; по Договор от 05.07.2019 г. - Фактура № **********/05.07.2019 г.; по Договор от 16.07.2019 г. - Фактура №
**********/16.07.2019 г.; по Договор от 25.07.2019
г. - Фактура № **********/25.07.2019 г.; по Договор от 02.08.2019 г. - Фактура № **********/02.08.2019 г. и
Фактура № **********/02.08.2019 г.; по
Договор от 31.12.2019 г. - Фактура № **********/31.12.2019 г.;
С Определение от 19.03.2020
г. първоинстанционният съд е прекратил делото като е приел, че по спора е компетентен
СГС, тъй като между страните са налице трайни търговски отношения, реализирани
в течение на 10 месеца. Поради това, независимо от издадените фактури (никоя от
които не е на стойност над 25 000 лв.), родово компетентен с оглед общата
цена на иска е окръжен съд – т.е. СГС, на когото е изпратил делото за
разглеждане.
При тези фактически
данни настоящият съдебен състав намира, че следва да повдигне препирня за
подсъдност. Съгласно чл. 104 т.4 от ГПК гражданските
и търговските дела с цена на иска под 25 000 лв. са
подсъдни като първа инстанция на районния съд. Настоящото дело е образувано по
исковата молба, по която цената на нито един обективно съединен иск не
надвишава сумата от 25 000 лв., поради което е под определената в нормата на
чл. 104 т.4 от ГПК родова подсъдност на окръжния съд като първа инстанция. В
случая не се касае за отношения основани на един общ договор или на трайните
търговски отношения между страните, а на 9 броя самостоятелни договори, въз
основа на които са издадени процесните 10 броя фактури, в какъвто смисъл е и
изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба.Поради това спорът
по делото е подсъден на Софийския районен съд като първа инстанция, независимо
че общата цена на исковите претенции по чл. 327 ал.1 от ГПК е в размер на
42 382.56 лв.
Âîäèì
îò ãîðíîòî, и на осн.
чл.119 ал.1 от ГПК и чл.122 от ГПК, СГС, VІ-9 състав
Î Ï Ð Å Ä Å Ë
È:
ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ ЗА ПОДСЪДНОСТ със СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН съд, І-во Г.О., 127 с-в, по
искова молба вх.№ 2005791/18.03.2010 г.,
предявена „А.“ ЕООД против
„Д.А.К.” ЕООД, предмет на което са
обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 327 ал.1 от ГПК и чл.86 ал.1 от ЗЗД пред
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ÄЕЛОТО да се изпрати на САС за произнасяне.
ÄÀ ÑÅ
ÈÇÏÐÀÒÈ
ÏÐÅÏÈÑ ÎÒ
ÎÏÐÅÄÅËÅÍÈÅÒÎ
íà страните.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË: