Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……………………2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено на 23.01.2020,
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Даниела Христова
при участието секретаря
Доника Христова, след като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова гр. д. № 153 по
описа на ВОС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и цена на иска 105 478.60
лева.
Обект на
спорни права е недвижим имот с идентификатор 10135.1506234.1.2 съобразно СхЕ. № 15-621527-30.08.2018 г. изд. от АГКК, представляващ
Апартамент с административен адрес гр.Варна, ул. „К.“ № **, разположен на първи
жилищен етаж с площ от 76.37 кв.м. , състоящ се от дневна, две спални,
кухненски бокс, тоалет и баня, при граници самостоятелни обекти с
идентификатори – на същия етаж 10135.1506.234.1.1, под обекта 10135.1506.234.1.16,
110135.1506.234.1.11 и 110135.1506.234.1.17, над обекта10135.1506.234.1.3 и
обекта10135.1506.234.1.4 ведно с прилежащото Избено помещение № 2 с площ от
11.27 кв.м., при граници изба № 3, калкан, ул. „К.“ изба № 7 и коридор, както и
8.15 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото и още два самостоятелни обекта.
В
обстоятелствената част на исковата молба се излага, че ищецът Д.Т.С. е
придобил собствеността чрез изграждане на сградата в собствено дворно място
заедно с други лица и последвала делба. Излага се, че един от съделителите бил
техния син, който по време на брака си с С.Г. Т./тогава Щ./ получил в дял и в
режим на СИО съседният апартамент № 1, както и един гараж /всъщност проход/ на
партера на сградата. При довършване на сградата, предвид близостта между двете
семейства, апартамент № 1 е апартамент № 2 били свързани функционално и
организирани като едно общо пространство. Скоро след делбата, отношенията между
сина на ищеца и неговата съпруга /собственици на имот № 1/ се влошили и с
решение № 2497 от 22.07.2009 г. по гр.д. № 6910/2008 г. по опис на ВРС 33 ти
състав, бракът им бил прекратен с развод. При прекратяване на брака
страните постигнали спогодба по силата
на която, ползването на семейното жилище било предоставено на майката, но тя
продължила да обитава двата имота със съгласието на ищците. В исковата молба се
твърди, че поведението на ответницата било в разрез с общия интерес на родените
по време на брака деца, изразяващ се в запазване на имуществото и започнала да извършва действия само в свой
личен интерес. Затова ищецът желае да
прекрати безвъзмездното ползване на собствения му имот. Направил опит за
доброволно уреждане на спора, но не срещнали разбиране.
Ответницата С.Г.Щ. оспорва
основателността на иска, като в писмен отговор прави възражение за липса на
предмет. Обосновава фактическо твърдение, че ползва имот с различна площ и
квадратура, като оспорва идентичността на ползвания имот с този, чиято ревандикация се претендира.
Обосновава и възражение за изтекла придобивна давност
по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС от 20026 г. и в евентуалност по ал. 2 от
същата правна норма, считано от датата на прекратяване на брака през 2009 г.
Всяка от
страните претендира разноски в производството.
Съдът след като се запозна със становищата на страните,
събраните по делото доказателства, правните норми регламентиращи процесните отношения, приЕ. за
установено следното от фактическа и
правна страна:
От схЕ. № 15-621527 от
30.08.2018 г. се установява, че в КП одобрен със Заповед № 18-98 от 10.11.2008
г. имотът е вписан със собственици Д. Т.С.и Г.Х.С.. Същият имот е регистриран по реда на ЗМДТ от
същите лица, които са задължени за данък сгради и такса смет.
Вписването в регистъра на КП и по реда на ЗМДТ е взоснова на титул за собственост - договор за доброволна делба , сключен на
24.03.2008 г. От съдържанието на акта се установява, че са обособени общо шест
дяла. Релевантни към процесните
спорни права са правата на Е. Д,Т. и С.Г. Т.и правата на Д.Т.С. и Г.Х.С.. Видно
от съдържанието на договора ищецът и съпругата му са придобили апартамент № 2
/спорния/, а ответницата със съпруга си ап. № 1.
С решение № 2497 от 22.07.2009 г. по гр.д. № 6910/2008
г. по опис на ВРС е прекратен брака между собствениците на ап. № 1. Със същото
решение съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо
се в гр.Варна, ул. „К.“ № **ет.1 , ап.1 на
ответницата С.Г. Т.и децата Г.и Е..
От СТЕ , заключението по която е представено от вещото
лице инж. Ж.Б., се установява, че имот с идентификатори 10135.1506.234.1.1
е с площ от 56.30 кв.м., а имот с идентификатор 10135.1506.234.1.2 с площ от
76.37 кв.м. Двата имота са разположени на един жилищен етаж. Тухлената стена
между входните антрета на двата апартамента не съществува, поради което двата
обекта са функционално свързани. Така обединеният имот има един общ вход от към
имот с идентификатор 10135.1506.234.1.2 , като входът на имот с
идентификатор10135.1506.234.1.1 не съществува. Сградата е въведена в
експлоатация с разрешение за ползване № 186 от 27.09.2001 г. , но извършеното свързване не е осъществено възоснова на строително разрешение, поради което възоснова на документи
не може да се установи кога е точно е извършено. ПриЕ.телната комисия обаче през 2001 г. не констатира
свързването, от което следва, че е извършено в по-късен момент. Всеки от
обектите разполага със собствен водомер. В заключение вещото лице поддържа, че
е налице несъотвествие между архитектурния и кофражен
план и състоянието на място.
Съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице, като обосновано и компетентно и
подкрепено с приложената към него графична част.
Съдът е приел като
доказателство и повторно заключение, представено от вещото лице инж. Ш.Х.,
което също кредитира като обективно и компетентно дадено. Същото не се
различава от констатациите и заключението по първоначалната СТЕ вкл. и в
частта, в която се сочи, че е за всеки от идентификаторите е проектирана
самостоятелна водопроводна инсталация, със собствен водомерен възел и в двете
бани има самостоятелни водомери.
Не е спорно
между страните, че и двата имота са обитавани от съпрузите Е. и С. Т., а след развода, т.е. след
25.08.2009 г. /датата на която решението влиза в законна сила в частта за предоставяне праното на ползване/
само от ответницата и двете им общи деца Г.и Е..
От събраните
по делото гласни доказателства, се установява, намерението на ищеца и неговата
съпруга да оставят за ползване
собственият им имот на сина си и неговото семейство. От разпита на
съсобственика на имот с 10135.1506.234.1.1 , а именно Е. Д,Т. – син на ищеца и
бивш съпруг на ответницата се установява, че на първия етаж има два
апартамента. През 2015 г. свидетелят е заплатил натрупани задължения за вода,
след което ответницата е прехвърлила партидата от единия апартамент на свое
име. Свидетелства за това, че все още партидата за ток се води на неговото име
за процесния апартамент. Свидетелства, че все още има ключ от
апартамента, входната врата на който е поръчал.
Свидетелят Д. Я.Л., съсед от ет. 3 на същата сграда свидетелства за
това, че на първия етаж има само една входна врата апартамента. Познава
свидетеля Е. Д,Т. като съпруг на ответницата, но знае, че са разведени. Според
свидетеля Л., Е. Т. не живее на адреса от около 10 години. Сочи го като
човекът, завършил сградата и снабдил собствениците с Акт образец 16 за нея. Свидетелят
И.Н.Н., сочи, че
познава ответницата от 2008 г. Запознал ги техен общ познат. От тогова
поддържат отношения, но не е виждал бившият й съпруг.
Съдът кредитира всички показания,
като основани на непосредствени впечатления и непротиворечиви помежду си.
Съобразно заявеното
от ищеца придобивано основание и представения титул, той и съпругата му са
собственици на процесния имот 10135.1506.234.1.2
. Придобили са собствеността чрез групов строеж и
делба. Собственици на имот с идентификатор 10135.1506.234.1.1 са бившите съпрузи Е. Т. и С.Щ..
Този имот е определен като семейно
жилище и съответно предоставен за ползване на ответницата и дъщерите на бившите съпрузи. Съдът не е предоставял ползване на съседния /процесен/ имот с 10135.1506.234.1.2, които е собствен на
ищеца и съпругата му.
Имот 10135.1506.234.1.2 е функционално свързан с
предоставения за ползване, като свързването е извършено най-рано след приЕ.телната комисия, след
издаване на разрешението за ползване. До развода, двата имота са ползвани от
съпрузите Т., а след това само от ответницата. За времето, в което ответницата
е била съпруга на Е. Т. , и по-точно в периода от 27.09.2001 г. до влизане в
сила на решението за развода на
22.07.2009 г. и частта за предоставяне
на ползването, считано 25.08.2009 г. , тя е ползвала имота заедно със съпруга
си. Това ползване и било без правно основание, осъществявано само и единствено възоснова на добрата воля на родителите на съпруга, а
именно ищеца и съпругата му Г.Х.С.. За да придобие право на собственост върху
имот, който ползва без правно основание ответницата следва не само да живее в
имота, а да го свои, т.е. да демонстрира, че този имот счита за свои и да
отблъсква собствениците. Ако е правила това в продължение на 10 години, успешно
би могла да се позове на изтекла в нейна
полза придобивна давност. В конкретният случай обаче,
имотът като самостоятелен обект е обитаван от ответницата заедно с нейния
съпруг, поради което своенето, ако изобщо е имало
такова е ставало заедно с него, затова възражението, че придобила по давност
имота е неоснователно. Възражението, че
не е ясно, кой точно имот съда и предоставя за ползване е неоснователно. Съдът
в мотивите и в диспозитива на решението, ясно е
конкретизирал, че това е имотът придобит от тях двамата в режим на СИО т.е.
имота, който в последствие е заснет в КК като имот 10135.1506.234.1.1 /процесният е № 2/. След развода, когато е продължила да
живее и в двата имота, тя отново е обитавала имот с 10135.1506.234.1.2 без
правно основание. За да го придобие по давност е следвало да изтече срок от 10
години. Давността е прекъсната преди изтичане на десетата година с предявяване
на настоящия иск на 25.01.2019 г. Затова е безпредметно да се установява, дали
и извършвала действия по своене. За пълнота на
мотивите следва да се отбележи, че владението, което е релевантно към
претенцията за придобиване на право на собственост възоснова
на давност, по смисъла на чл. 79 от ЗС не може да бъде скрито зад волята на
собственика, предоставил имота за ползване първоначално в интерес на
семейството на сина си, а след развода в интерес на внуците си и да му бъде
противопоставено, едва в съдебното производство. От събраните по делото доказателства, не се установява
ответницата да е извършвала явни и несъмнени действия като собственик на двата
имота и да е отблъсквала достъпа на ищеца, който е осъществявал действия
свързани с управлението на имота. С оглед изхода от спора, в тежест на
ответницата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които
съобразно представения от ищеца списък
са в размер на 2005 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Г.Щ. с ЕГН ********* *** да предаде на Д.Т.С. с ЕГН ********** *** владението върху имот недвижим Апартамент,
представляващ имот с идентификатор 10135.1506.234.1.2, при граници съобразно
СхЕ. № 15-621527-30.08.2018 г. изд. от АГКК,
представляващ Апартамент с административен адрес гр.Варна, ул. „К.“ № **,
разположен на първи жилищен етаж с площ от 76.37 кв.м. , състоящ се от
дневна, две спални, кухненски бокс, тоалет и баня, при граници самостоятелни
обекти с идентификатори – на същия етаж 10135.1506.234.1.1, под обекта 10135.1506.234.1.16,
110135.1506.234.1.11 и 110135.1506.234.1.17, над обекта10135.1506.234.1.3 и
обекта10135.1506.234.1.4 ведно с прилежащото Избено помещение № 2 с площ
от 11.27 кв.м., при граници изба № 3, калкан, ул. „К.“ изба № 7 и коридор,
както и 8.15 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото и още два самостоятелни обекта, собствеността
върху които е придобил чрез договор за доброволна делба сключен на 27.12.2006
г., вписан в службата по вписвания при АВ-Варна, с входящ регистър № 82 от
05.02.2007 г. , а преди това чрез изграждане на сграда в съсобствен
недвижим имот с административен адрес гр.Варна, ул. „К.“ № **, представляващ
имот с идентификатор 10135.15.06.234, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА С.Г.Щ.
с ЕГН ********* *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.С. с ЕГН ********** *** сумата от 2205 /две хиляди двеста и
пет/ лева, представляващи направени
по делото разноски, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК.
Решението
може да се
обжалва с частна въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните. Окръжен съдия: