О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Каварненски
районен съд в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври, през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Гр.д. №278/2016г. по описа на КРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Гражданско дело №278/2016г. е образувано по искова
молба с вх.№2174/05.07.2016г., подадена от Р.Д.К. с ЕГН **********, К.П.Г. с
ЕГН ********** и Г.П.Г. с ЕГН **********, срещу К.Г.К. с ЕГН **********, Р.К.Г.,
М.Г.К. с ЕГН **********, Т.Г.К. с ЕГН **********, К.Г.К. с ЕГН **********, С.С. К., Колю К.К., С. К.К.Я.К.М., П. К.Г..
В исковата молба ищците излагат, че ответниците като
наследници на К.Г.К. неоснователно притежават нива в землището на с.***,
общ.Шабла, местността „***“ с площ от 20.00 дка, и която следвало да бъде
възстановена на общия наследодател Р. Д. Й.. Излагат, че техния наследодател К.Г.К.
е водил самостоятелно дело по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и само на него са признати права върху процесната нива, за която ОСЗГ гр.Шабла издала Решение
№170В от 05.10.2007г. , за ПИ с идентификатор ***.4.43. Излагат още, че преди
това водили установителен
иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и съдът е отхвърлил иска им като неоснователен.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че всички като наследници на Р. Д. Й. са собственици на земя с площ
от 20.000 дка, възстановена с Решение №170 В от 05.10.2007г., в землището на с.***,
общ.Шабла.
Съдът като разгледа исковата молба и уточняващата
такава с вх.№3133/11.10.2016г. намира от правна страна следното:
Абсолютна процесуална предпоставка при предявяването
на установителните искове е наличието на правен
интерес, за който съдът следи служебно и при липсата на такъв следва да прекрати
производството по делото. При установителния иск с
правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, правния интерес се обуславя от наличието
на висящо административно производство инициирано по искане на ищеца за
възстановяване от административен орган собствеността върху спорния имот, по
реда на чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или от
възможността то да бъде образувано. Липсата на висяща административна и съдебна
процедура, както и липсата на възможност, предвид изтеклите преклузивни
срокове за това, води до липса на правен интерес от предявяването на установителния иск на това правно основание. При всички
случаи, съдът дължи произнасяне относно наличието на правен интерес, като
абсолютна процесуална предпоставка, при предявяването на установителния
иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Съгласно задължителната съдебна практика обективирана в Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016г. по
т. д. №4/2014г., ОСГК на ВКС, условие за допустимостта на иск с правно
основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ /както при всеки установителен
иск/ е наличието на правен интерес. Такъв е налице при висящо административно
производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано,
както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за
възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за
обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ. Когато
административното производство е приключило с окончателен отказ за
възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на
сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е
процесуално недопустимо. В случай че ищецът по иска с правна квалификация чл.14,
ал.4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявил
иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен
срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ,
бр.13 от 2007г./ до 12.05.2007г./, правото му да иска от поземлената комисия
/сега общинска служба по земеделие - ОСЗ/ издаване на решение за възстановяване
на собствеността в реални граници ще е погасено. В този случай, дори и искът с
правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се стигне
нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на
земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще
на административно производство по чл.14, ал.1 - 3 ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя. Поради това в тази
хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на установителен
иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с оглед на което този иск е недопустим.
В процесния случай не се
установи, а и ищците в исковата молба не твърдят да са подавали заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и не са
предявявали иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
С оглед на горното настоящият състав на съда намира,
че предявеният иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се явява недопустим
и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
недопустим, поради липса на правен интерес, предявения от Р.Д.К. с ЕГН **********
***, К.П.Г. с ЕГН ********** *** и Г.П.Г. с ЕГН ********** ***, иск с правно
основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците, че възстановения земеделски имот с Решения №170В
от 05.10.2007г. на ОСЗГ гр.Шабла, а именно: нива с площ от 20.000 дка, в землището
на с.***, общ.Шабла, местността „***“, към момента на внасянето му за
кооперативно земеползване в ТКЗС е бил собственост на
общия на страните наследодател Р. Д. Й., починала на 18.08.1967г. придобити от
нея по наследство и ПРЕКРАТЯВА
производството по Гр. дело №278/2016 г. по описа на РС Каварна.
Определението подлежи на обжалване пред Добрички
окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………..